РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Велико Търново, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110100360 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
паричен заем №***, по който ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ»АД е кредитор, а
ищецът-кредитополучател. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1000 лв., при
ГПР 46,26%. И ГЛП 35%, като сочи ,че договора е с първа падежна дата 21.02.2022г и
следвало да върне кредита на 20 погасителни вноски. Сочи се, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, за което се заплаща възнаграждение. Ищецът счита горепосочения договор
за кредит за недействителен, при неспазване изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 и чл.12 от
ЗПК. Счита ,че договорът за поръчителство е също нищожен, по изложени в исковата молба
съображения. Ищецът заявява ,че процесния договор за кредит е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК. Ищецът отправя искане съдът да прогласи нищожността на договор
за паричен заем ***, както и прогласи за нищожен по отношение на втория ответник
договор за поръчителство от 04.02.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпили отговори на исковата молба от ответниците
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ»АД и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ»ЕООД, в които исковте са
оспорени като недопустими и неоснователни по съображения изложени в отговорите.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.02.2022г. между ищеца С. Л. И. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“АД е
сключен договор за паричен заем ***, по силата на който заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт“АД предоставя на ищеца кредит в размер на 1000 лв., които заемателя да
върне на двадесет погасителни вноски, всяка в размер на 57,37лв., като ГЛП е 35% и ГПР е
40,71%. Съгласно чл.4 от договора, условие за сключването му е предоставяне на
обезпечение в полза на кредитора в тридневен срок чрез двама поръчители, чрез банкова
1
гаранция или чрез одобрено от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД дружество - гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
По делото не е спорно, че на 04.02.2022г. между „Файненшъл България“ЕООД в
качеството поръчител и ищеца С. Л. И. в качеството потребител е сключен договор за
предоставяне на гаранция ***. Файненшъл България“ЕООД в качеството на гарант се
задължило срещу възнаграждение от 712,60 лв., платимо по сметка на заемодателя, да
издаде гаранция за плащане в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за обезпечаване
изпълнението на задължението на заемателя по договора за заем, като е договорено
възнаграждението да се заплаща в полза на заемодателя, на погасителни вноски, в размер
на по 35,63лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за паричен заем ***, по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1000 лв., като последният се е
задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 20 вноски, в
размер по погасителен план, като падежът на последната вноска е 14.11.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
По силата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 40,71%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Този размер не надвишава
2
максималния по чл.19 ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ЕООД , което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при
избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят
одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант. Освен това, плащането на
възнаграждението за гаранция не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР – 40,71%, въпреки, че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19 ал.1 от ЗПК. Въпреки, че
всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на гаранция,
формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат
като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за гаранция
в деня, в който е сключен самият договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че
разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД по процесния договор за потребителски кредит, следва да се включи в
общия разход по кредита. При това положение, порцесния договор за паричен заем, че макар
формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание относно ГПР. Налице е
включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в
отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора.
Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това
води до недействителност на договора за паричен заем съгласно чл. 22 от ЗПК.
По иска по чл.124 ал.1 от ГПК срещу ответника „Файненшъл България“ЕООД.
В случая не е спорно и от събраните доказателства се установява, че договорът за
гаранция от 04.02.20224г сключен между ищеца и ответника Файненшъл България“ЕООД
обезпечава изпълнението на задълженията по договор за паричен заем от 04.02.2022г,
3
сключен между «ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ»АД и ищеца. Договорът, сключен между
потребителя и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и
„Файненшъл България“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си, поради което,
предвид естеството на правоотношенията, последиците от недействителността на договора
за кредит рефлектират и по отношение на договора за гаранция. В този смисъл, с оглед
обявяване недействителността на процесния договор за паричен заем от 04.02.2022г,
недействителен се явява и процесния договор за предоставяне на парична гаранция.
С оглед изложеното съдът приема, че предявените от С. Л. И. искове по чл.124 ал.1
от ГПК за приемане за установено, че договор за паричен заем от *** и договор за гаранция
от *** са недействителни, са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е била освободена от заплащане на
държавна такса по делото, с оглед изхода на спора и уважаване на предявените искове,
вески от двамата ответници следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Велико Търново сумата в размер на по 25,26 евро /в левова равностойност 50лв/ за държавна
такса по двата предявени иска.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответниците следва да заплатят на ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца в размер на по
300лв. всеки от двамата ответници или в евро-всеки от двамата ответници да заплати по
153,39 евро.
Ответниците са претендирали присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да се присъждат разноски в тяхна полза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. Л. И. с ЕГН **********, с
настоящ адрес *** срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, че Договор за паричен заем *** е недействителен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. Л. И. с ЕГН **********, с
настоящ адрес *** срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище ***, че Договор за предоставяне на гаранция от *** е недействителен.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
4
на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Велико Търново държавна такса по предявения срещу него иск в размер на 25,26
евро/двадесет и пет евро и двадесет и шест евро цента/ или в левова равностойност 50лв.,
както и 2,56 евро или 5 лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико
Търново държавна такса по предявения срещу него иск в размер на 25,26 евро/двадесет и
пет евро и двадесет и шест евро цента/ или в левова равностойност 50лв., както и 2,56 евро
или 5 лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на ЕАД Е. И., ***, съдебен адрес *** сумата в размер на
153,39 евро/ сто петдесет и три евро и тридесет и девет евро цента/ или в левова
равностойност 300лв./триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***
да заплати на ЕАД Е.И., ***, съдебен адрес ***сумата в размер на 153,39 евро/ сто
петдесет и три евро и тридесет и девет евро цента/ или в левова равностойност
300лв./триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в полза на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5