Решение по дело №31202/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7207
Дата: 27 юни 2022 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110131202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7207
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110131202 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу В. М. М. и Т. Д. М., обективно,
кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане ответниците
да заплатят на ищеца при разделна отговорност при квоти
от по ½ за всеки един от тях, сумата от 34,40 лв. – главница
за потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. -
31.03.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен номер 387068, ателие, с която ответниците са се
обогатили до размера на притежаваната от тях идеална
част за сметка на ищеца, сумата в размер на 9,22 лева,
представляваща законна лихва за забава, за периода от
01.10.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
1
02.06.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от
ответниците, с който те не оспорват предявените срещу тях
искове. Посочват, че са заплатили процесните суми.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
Ответникът В. М. М., редовно призован в открито
съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът Т. Д. М., редовно призована в открито
съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
Третото лице помагач на страната на ищеца –
/ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
2
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже 1) количеството на реално доставената
от него по договора топлинна енергия за процесния период
и размера на нейната цена, с която ответниците са се
обогатили, за сметка на ищеца, причинна връзка между
обогатяването и обедняването, липса на основание за
доставяне на топлинната енергия 2) по акцесорния иск:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Установява се по делото, видно от приетия на л.13
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
58/27.12.2013г., че ответниците са придобили процесния
имот, като със заявление – декларация от 15.04.2014г. Т.М.
е заявил желание партидата на имота да бъде променена на
негово име.
Не се оспорва от ответниците факта, че ОС на ЕС е
избрало /ФИРМА/ да извършва услугата „топлинно
счетоводство“, като последното се подкрепя и от приетия
по делото Договор № 2477/24.10.2005г. за извършване на
дялово разпределение в имота. Ответниците не оспорват и
количеството на реално доставената в имота топлинна
енергия и размера на нейната цена.
Приложимите в случая Общи условия в случая са
Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от /ФИРМА/ на потребителите в
3
гр.София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на
ДКЕВР.
Както бе посочено по-горе претенциите на ищеца се
основават на липсата на договор между /ФИРМА/ и
ответниците. В конкретиката на случая се установи, че
обектът е ползван за стопански нужди, като в тази хипотеза
продажбата на топлинна енергия се извършва само въз
основа на писмен договор на основание чл. 143, ал.1,т.3 от
ЗЕ. Установи се, че такъв договор не е сключен между
ищеца и ответниците за процесния период- м.07.2017г. до
31.03.2018г. Въпреки липсата на договор обаче между
страните, то не се оспорва от ответниците факта, че те са
реални ползватели на имота, а от там и на топлинна
енергия, като собственици на имота.
Според чл.59, ал.1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая,
искът по чл.59, ал.1 ЗЗД се доказва на първо място в своето
основание, а и по размер, като исковете не се оспорват от
ответниците. Те са собственици на имота, налице е
потребена топлинна енергия, но липсва между страните
облигационна връзка, доколкото не е бил подписван
писмен договор за топлоснабдяване за стопански нужди.
Ищецът не може, поради липсата на писмен договор, да
търси на договорно основание сумите, дължими за
изконсумираната енергия. Ето защо пътят му за защита е
4
искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, като претендира сумите на
плоскостта на неоснователното обогатяване. Такова е
налице – ответниците са потребявали топлинна енергия, не
са подписали обаче писмен договор с ищеца, като по този
начин са се обогатили без основание за сметка на ищеца,
който пък се е обеднил, предоставяйки енергията. За да се
избегне неоснователно обогатяване, ответниците трябва да
върнат на ищеца това, с което са се обогатили, до размера
на обедняването, за горепосочения от съда период.
По делото обаче ответниците доказаха положителния
факт на заплащане на процесните суми. В о.с.з. от
31.03.2022г. ищецът направи волеизявление, че
ответниците са заплатили процесните суми, като
единствено претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът при
постановяване на решение по съществото на спора следва
да съобрази така извършеното плащане, което видно от
приетия по делото на л. 49 фискален бон е извършено на
15.09.2021г., тоест в хода на настоящото производство.
Следователно исковете следва да бъдат отхвърлени
поради извършено плащане в хода на производството.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
право на разноски се поражда в полза на ищеца. Това е
5
така, тъй като плащането е извършено в хода на процеса,
поради което ответниците са дали повод за завеждане на
делото. По изложеното на ищеца единствено следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Те
следва да бъдат възложени на ответниците, както следва:
В. М. М. – 50,00 лева и на Т. Д. М. - 50,00 лева.

Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/ срещу В. М. М., ЕГН ********** и Т. Д. М., ЕГН ********** и
двамата от /АДРЕС/, осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане
ответниците да заплатят на ищеца при разделна отговорност при квоти от по ½ за всеки един
от тях, сумата от 34,40 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. - 31.03.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер
387068, ателие, с която ответниците са се обогатили до размера на притежаваната от тях
идеална част за сметка на ищеца, сумата в размер на 9,22 лева, представляваща законна
лихва за забава, за периода от 01.10.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.06.2021г. до окончателно
изплащане на сумата, поради извършено плащане в хода на настоящото производство.

ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Т. Д. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

6
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/ в качеството му на трето лице
помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7