№ 11538
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110101725 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
П. Б., роден на ********** г., гражданин на Великобритания и С. М. Б., с
ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца в лично качество в условията на РАЗДЕЛНОСТ ПРИ РАВНИ
КВОТИ ОТ ПО ½ ЧАСТ, сумата от общо 849.34 лева, представляваща
стойността на доставена и П.звана, но незаплатена топлинна енергия и услуга
дялово разпределение, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София,
общ. Връбница, ж.к. Обеля, бл. 250, вх. А, ет. 6, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 662.79 лева за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. вкл, и 131.34 лева – обезщетение за забава върху тази сума
за периода от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 43.82 лева за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г. и 11.39 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода
от 01.05.2021 г. до 20.12.2023 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г. до
окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
1
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото е постъпил писмен отговор. Твърди се, че ответниците не оспорват
дължимостта на процесните суми и са ги заплатила изцяло – като са платили
общо 905.17 лева /включващи 50 лева държавна такса/. Поради това се прави
искане експертизи да не бъдат допускани, а на страните да се даде
възможност да постигнат спогодба по делото. Към молбата е представена
разписка за плащане – от 05.02.2024 г. Моли се да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което да бъде
заплатено след решение по делото.
С определение № 6599/12.02.2024 г. е оставено без уважение искането
за конституиране на дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК:
********* като трето лице помагач по делото на страната на ищеца – предвид
плащане на процесните суми.
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г., процесуалният
представител на ищеца – юрк. Тодоров заявява, че претендираните суми са
изцяло заплатени – след образуване на делото. Не било заплатено единствено
възнаграждението за юрисконсулт. Поради това моли за решение съобразно
извършените плащания и за присъждане на разноски – възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер.
Ответниците не се явяват по делото и не вземат становище.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на ответниците са
начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 662.79
лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл,, и 131.34 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
20.12.2023 г.; главница за услуга дялово разпределение в размер на 43.82
лева за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. и 11.39 лева – обезщетение
за забава върху тази сума за периода от 01.05.2021 г. до 20.12.2023 г. От
страна на никого от ответниците не се излагат възражения срещу реалното
доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите,
нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем
топлинна енергия.
2
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 98 от 07.06.2016 г., том VІІ, рег. № 11411, нот.дело №
1031 от 2016 г. се установява, че процесният недвижим имот е придобит в
собственост на 07.06.2016 г. от ответниците П. Б. и С. М. Б..
От ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, след придобиването му и в частност
такива промени, касаещи процесния период.
Не се оспорват квотите в задълженията за имота, кореспондиращи на
квотите в съсобствеността.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответниците е била
налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия в процесния
период, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне
на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай няма
възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на П.зване
в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален
договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно П.звателят няма да
3
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се П.зва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за собственост и копие от в-к.
Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че
ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия в
процесния период, доколкото са съсобственици на процесния имот /вероятно
в режим на СИО предвид предложените и неоспорени квоти – като ищецът е
избрал да търси разделна, а не солидарна отговорност на съпрузите за
задълженията за имота/, като между тях и „Топлофикация-София“ ЕАД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го изП.зват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху двете главници
действително е в размера, който твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани.
Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени в хода на
процеса – което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство
4
подлежи на преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете
следва да бъдат отхвърлени поради плащане след подаване на исковата
молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение като не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че процесните суми са платени в хода на делото,
това искане е основателно, доколкото ответниците са станали повод за
завеждане на делото - като в случая няма значение кога ответниците са
П.учили призовки за първото по делото съдебно заседание. Съдът обаче
отчита добронамереността на ответниците и обстоятелството, че същите са
заплатили доброволно всичките си задължения. Поради това и съдът
определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 50 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против П. Б., роден на ********** г., гражданин на Великобритания и С.
М. Б., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. София, адрес, за осъждане на
ответниците П. Б. и С. М. Б. да заплатят на ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, в лично качество в условията на РАЗДЕЛНОСТ ПРИ РАВНИ КВОТИ
ОТ ПО ½ ЧАСТ, сумата от общо 849.34 лева, представляваща стойността на
доставена и П.звана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, общ.
Връбница, ж.к. Обеля, бл. 250, вх. А, ет. 6, от които: 1/ главница за доставена
топлинна енергия в размер на 662.79 лева за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. вкл, и 131.34 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г., 2/ главница за услуга дялово
разпределение в размер на 43.82 лева за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г. и 11.39 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода
от 01.05.2021 г. до 20.12.2023 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г. до
окончателното плащане на сумите, поради извършено от ответниците
плащане на посочените суми след образуване на настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА П. Б., роден на ********** г., гражданин на Великобритания
с адрес: гр. София, адрес ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 25 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
5
1725/2024 г. на СРС за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. М. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 25 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 1725/2024 г. на СРС за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6