№ 44749
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20251110139374 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца В. Б. П. срещу ответника
„П.К.Б“ ЕООД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 5479,28 лева – платени без основание в повече от
полученото по нищожен Договор за потребителски кредит „П.К.С“ №
*************** г., ведно със законната лихва върху последната посочена
сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2025 г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 27.01.2023 г. е сключил описания по-горе договор
за кредит, по силата на който получил от ищеца 4000 лева, които се задължил
да върне за 36 месеца при годишна лихва от 41 %, като бил посочен годишен
процент на разходите (ГПР) от 49,28 %, вноските били определени на 191,37
лева, или общо задължение от 6887,93 лева.В договора били уговорени и
такси за „приоритетно“ разглеждане на искането („фаст“) в размер на 1600
лева, и за възможност за разсрочване на вноски („флекси“) от 3000 лева. Така
вноската за месец ставала 319,14 лева, а общият размер на дълга – 11 487,93
лева. Твърди се, че ищецът бил платил 9479,28 лева, но тъй като
допълнителните такси и разходи не били включени в изчислението на ГПР,
той бил посочен грешно, а това водело до нищожност на договора поради
липса на този задължителен реквизит – противоречие със закона. Затова
ищецът иска да му се върнат платените над получените от него 4000 лева –
5479,28 лева.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „П.К.Б“
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва,
че ищецът е платил 9479,28 лева по кредита, но се поддържа, ч„е доброволно
бил се съгласил с условията на договора, поради което дължал всички такси по
него. Разходите за такси не следвало да се включват в ГПР, тъй като не били
възнаградителна лихва, и при това следвало да не се дължат евентуално само
незаконосъобразните такси, а не целият договор да се признава за нищожен.
1
Ставало въпрос за такси за допълнителни у,слуги, които ищецът сам
доброволно бил избрал да плати. Потребителят бил ясно информиран какво
трябвало да плати, поради което нямало нарушение на изискванията за
информираност и евентуално погрешно посочване на ГПР не следвало да
води до нищожност. Възразява се за прекомерност на исканото от ищеца
адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр,
като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото
на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ответникът е предал на ищеца по силата на Договор за
потребителски кредит „П.К.С“ № *************** г. сумата от 4000 лева, а
ищецът е върнал 9479,28 лева; че съгласно договора е предвидена годишна
лихва от 41 %, като е посочен ГПР от 49,28 % и при изчисляването му не са
включени таксите „фаст“ в размер на 1600 лева и „флекси“ в размер на 3000
лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца експертиза, тъй като същата не
е относима към предмета на спора с оглед на становището на ответника, както
и задължаване на ответника да представя документи от счетоводството си, тъй
като признава твърденията на ищеца.
Отговорът на исковата молба е подаден по електронен път, поради което
ответникът следва да бъде осъден да плати на съда невнесените от него
разходи за копиране – 0,20 лева за първа страница, и 0,10 лева за всяка
следваща.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника „П.К.Б“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: С–офия,бул. „България“ № 53е, вх. В, да
плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB
9790 3143 8974 01, сумата от 1,40 лева (един лев и 40 стотинки) – разходи за
изготвяне на препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 39374 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 26
2
ноември 2025 г. от 15:40 часа, за която дата и час да се призоват страните –
ищецът – по електронна поща, ответникът – чрез ССЕВ.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по
чл. 146 ГПК:
Предявен е иск за осъждане на ответника да плати полученото по
нищожен договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 34 ЗЗД
във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен
договор за кредит, в който неправилно е посочен ГПР, и ищецът е заплатил
повече от получената по договора първоначално сума.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ответникът е предал на ищеца по силата на
Договор за потребителски кредит „П.К.С“ № *************** г. сумата от
4000 лева, а ищецът е върнал 9479,28 лева; че съгласно договора е предвидена
годишна лихва от 41 %, като е посочен ГПР от 49,28 % и при изчисляването
му не са включени таксите „фаст“ в размер на 1600 лева и „флекси“ в размер
на 3000 лева.
УКАЗВА на страните, че спорът им следователно е изцяло правен и
няма вече какво да доказват.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – В. Б. П., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца – по
електронна поща, на ответника – чрез ССЕВ!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
3
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4