№ 19340
гр. С, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря СТ.В.ДР.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20211110174066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*****, срещу М. Ц. М. с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата сумата от 3282.46 лева, от които 2871.54
лв. - главница за топлинна енергия периода от 5.2018г. до 04.2020г.,
доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С, п.к. 1421, общ. Л, ул. „Г.П.“ №
1, ет. 3, ап. 9; 341.14 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до
25.05.2021г., а за дялово разпределение - 58.50 лв. - главница за периода от
5.2018г. до 04.2020г., мораторна 11.28 лв. - лихва за периода 01.07.2018г. до
25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главниците до окончателното
изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на вещен ползвател на
процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
1
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от “Т.С.” ЕАД
и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно
чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М. Ц. М. с която заявява
че исковата молба е нередовна, а исковете неоснователни. Сочи че исковата
молба е нередовна тъй като не били представени договорите за доставка на
топлинна енергия. Поддържа, че същите представляват договори сключени с
потребител и следва да бъдат представени. Поддържа че непредставянето на
договорите противоречало на правото на ЕС. Сочи е ищецът дерогирал
регламент 2006/2004г. относно писмените договори свързани с продажбата на
топлинна енергия.Оспорва наличието на договорни отношения. Счита,
разбирането на ищеца че може да възникнат договорни отношения по силата
на закона за неправилно и противоречащо на ПЕС. Оспорва дължимостта на
задълженията за лихва и дялово разпределение. Твърди че е налице
непоръчана доставка на стока. Счита че количеството топлинна енергия не е
измерено правилно. Намира, че заповедта за изпълнение е нищожна. Ето
защо счита че исковете следва да се отхвърлят.
Третото лице помагач не е взело становище по жалбата.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
В съдебно заседание ответникът е оспорил пасивната си процесуална
легитимация като е заявил, че надлежен ответник е Златина И. И. (титуляр на
правото на собственост) ето защо по отношение на него искът е недопустим.
По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
2
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. За да се осъществи вложената в тази
разпоредба цел на исковия процес - разрешаването на граждански спор със
сила на пресъдено нещо, той трябва да е проведен с участието на лицата,
които са засегнати от спора като противопоставени негови страни -
претендиращи или отричащи спорното материално право /освен в
предвидените от закон случаи на предявяване пред съд на чужди права от
свое име - чл. 26, ал. 2 от ГПК/. Те са надлежни, процесуално легитимирани
страни в процеса - ищец - от чието име се води делото, и ответник - срещу
което то се води /чл. 26, ал. 1 ГПК/. Кои са тези лица следва от заявеното от
ищеца в исковата молба спорно право, индивидуализирано и с носителите на
правоотношението, от което то произтича.
Съдът намира, че с оглед твърденията на ищеца за наличие на
правоотношение между него и М. Ц. М., то последният се явява процесуално
легитимиран ответник в производството.
Установяването дали ответникът действително е страна в
правоотношението е въпрос по същество на спора.
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
3
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице
писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника
зависи от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен
ползвател на процесния топлоснабден имот.
От представените по делото нотариални актове и удостоверения за
наследници, се установява, че ответникът е придобил правото на собственост
върху процесния имот по наследство и чрез дарение. Видно от представения
нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и
4
гледане се установява, че ответикът прехвърлил собствеността върху
процесния топлоснабден имот в полза на Златина И. И..
Видно от нотариалният акт ответникът си е запазил вещното право на
ползване върху процесният имот.
Ето защо на база изложеното може да се направи извода, че Златина И.
И. е носител само на вещното право на собственост, но не и вещното право на
ползване на жилището, като последното е запазено за ответника.
По отношение на това кое лице-голият собственик или вещният
ползвател, е потребител на ТЕ, съдът намира, че вещният ползвател, а не
голият собственик, има качеството потребител на ТЕ по силата на
материалния закон - ЗЕ и ЗС, тъй като чл. 57 от ЗС предвижда, че ползвателят
е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците
и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я
върне на собственика след прекратяване на правото на ползване, която
императивна материално правна норма въззивният съд прилага, при
преценката и на другата такава- чл. 153 от ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./. Така третото лице Златина И. И.
като притежател само на т.нар. "голата" собственост върху топлоснабдения
имот за исковия период, няма качеството потребител на ТЕ, и същият не е
потребител на ТЕ по смисъла на закона и не дължи цената на ТЕ, на услугата
дялово разпределение съответно и лихва за забава върху дължимите
главници, в размерите, в които тези искове са били уважени. Възражението на
ответника по въззивната жалба за липсата на облигационна връзка с ищеца, е
основателно.
От тук следва и извода че именно ответникът е клиент на топлинна
енергия и дължи стойността на действително доставената топлинна енергия.
За пълнота следва да се отбележи, че вътрешните отношения между
голия собственик и титуляря на вещното право на ползване, не засягат
правата на ищеца въведени с разпоредбата на чл. 57 от ЗС.
На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, се установява, че
сградата в която се намира процесният топлоснабден имот е с непрекъснато
топлоснабдяване за период 05.2018г. - 04.2020г. ’’Т.С.”ЕАД ежемесечно е
извършвала отчети на общ топломер, които е от търговски тип и е преминавал
метрологичен контрол съгласно нормативните документи, отчислявани са
технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действаща методика.
Установява се че. дяловото разпределение, извършено от фирма „Техем
сървисис”ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката,
нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и
имота. Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на М. Ц. М.,
аб.202586 са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за
топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.
5
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния
период възлиза на 2871,54лв., а стойността на таксата за дялово
разпределение възлиза на 58,50лв.
Следва да се държи сметка че вещото лице е заключило, че по делото
няма данни за извършени плащания.
Ето защо съдът намира, че исковете са основателни.
В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни и доводите на
ответника, че Общите условия на ищцовото дружество противоречат на
Закона за защита на потребителите. В тази връзка следва да се посочи, че по
делото е безспорно, че Общите условия имат договорен, а не нормативен
характер. При прилагането им, обаче, съдът не открива противоречие с
изискванията на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и на Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. В тях ясно
и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на
топлинна енергия и на физическото лице - потребител на топлинна енергия.
От съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се
приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност за тях са въведени
множество задължения за сметка на правата им, т. е. че е налице в техен
ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. Ето защо доводите за
неравноправност на общите условия на ищеца са неоснователни, поради
което съдът приема, че общите условия са влезли в сила спрямо ответника и
последният е обвързан от тях.
Във връзка с доводите за липса на качествени и количествени параметри
на услугата и за лошо качество на доставената до етажната собственост
топлинна енергия следва да се посочи, че в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването е предвидено, че операторът на топлопреносната мрежа
осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като определя
температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Така са определени
качествените параметри на доставената услуга. Тези параметри са определени
ясно, респективно посочен е механизъм за определянето им в зависимост от
предварително разчетени критерии. Задължението на доставчика е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция на
съответната сграда - етажна собственост, като не отговаря за изправността и
състоянието на отоплителната инсталация в сградата. Поддръжката на
инсталацията е задължение на етажните собственици. На потребителите е
предоставена възможност по отношение на качеството на доставената енергия
6
да направят рекламация по реда, предвиден в Общите условия, от която
възможност ответниците не твърдят да са се възползвали.
От друга страна, с Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно
дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ
изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление
на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права
следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани
с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват
топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на
извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото
да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те
остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата -
етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е
обща част.
Във връзка с доводите за незаконно начисляване на топлинната енергия
следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав е служебно известно
решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС и
окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-
членен състав на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. №
13721/2017 г. на ВАС и окончателно решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. д.
№ 14350/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, с които са отменени формулите
от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007
г. /отм./. Тази отмяна обаче, постановена с влязлото в сила горепосочено
решение на 5-членния състав на ВАС по адм. д. № 14350/2019 г., има
действие само за в бъдеще - от момента на влизането му в сила съгласно
нормата чл. 195, ал. 1 АПК, поради което не се отразява на приложимите
правни норми за конкретния казус, доколкото отмяната няма обратно
действие.
Ето защо исковете за главница за сумата за доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на исковете за законна лихва.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
задължението за законна лихва възлиза на 341,14 лв. върху главницата за
доставена топлинна енергия и 11,28 лева върху главницата за услугата дялово
7
разпределение.
Ето защо исковете по чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е представил доказателства за сторени разноски в размер на 565,65 лева
разноски за държавна такса и депозити за възнаграждения на вещите лица.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Ищецът има право на разноски и в заповедното производство в размер
на 65,65 лева за държавна такса.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че М. Ц. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С, п.к. 1421, общ. Л,
ул. „Г.П.“ № 1, ет. 3, ап. 9, ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. С, ул. “Я” 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 3282.46 лева, от
които 2871.54 лв. - главница за топлинна енергия периода от 5.2018г. до
04.2020г., доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С, п.к. 1421, общ. Л, ул.
„Г.П.“ № 1, ет. 3, ап. 9; 341.14 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019г.
до 25.05.2021г., а за дялово разпределение - 58.50 лв. - главница за периода от
5.2018г. до 04.2020г., мораторна 11.28 лв. - лихва за периода 01.07.2018г. до
25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
08.06.2021г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА М. Ц. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С, п.к. 1421, общ. Л,
ул. „Г.П.“ № 1, ет. 3, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. “Я” 23Б на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 565,65 лева разноски в исковото производство 65,65 лева
разноски в заповедното производство и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8