№ 2898
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу решение от
29.06.2023 г. по гр.д. №16926/2023 г. на Софийски районен съд, 128 състав, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Столична община искове с правно
основание чл.410 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 206,01 лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета
№470421222260247, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
31.03.2023 г., до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин настъпване на
процесното ПТП и неговият механизъм. Счита, че са доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
1
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане със срок, покриващ твърдяната дата на настъпване на вредите по делото, е
установено от представената застрахователна полица №5С********** от 17.12.2021 г.
По делото е представена декларация на водача на застраховано МПС за настъпване
на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ при събитие увреждане на гума
и/или джанти в резултат на дупки, необезопасени /неукрепени/ шахти или предмети на
пътното платно, като част от републиканската мрежа, изходяща от К.Н.К. – водач на л.а.
„Тойота“ с рег. № СВ **** ТА, в която деклараторът сочи, че на 02.11.2022 г. в гр. София,
при движение по ул. „Цветан Ангелов“ при завой от ул. „Мур“ към ул. „Цветан Ангелов“,
заобикаляйки неправомерно спряла кола отляво е попаднал в дупка, при което гумата на
автомобила изпуснала веднага до джанта. Представената от ищеца декларация е частен
свидетелстващ документ, който представлява доказателство единствено за авторството на
изявлението. Ценена в светлината на доказателствената и стойност тези декларация сама по
себе си не дава възможност на съда да приеме за установено наличието на описания в
исковата молба механизъм на ПТП, респ. причинно-следствената връзка между
претендираните вреди и твърдяното произшествие.
От приетото по делото заключение по САТЕ се установява, че е възможно щетите,
нанесени на процесното МПС, да се намират в причинно следствена връзка с твърдения
механизъм на ПТП, но в о.с.з. вещото лице посочва, че от техническа гледна точка гумата на
процесния автомобил може да се увреди и от друго препятствие, поради което настоящият
състав, макар и да кредитира експертното становище на вещото лице, намира че доказването
на механизма на настъпване на ПТП не може да се базира единствено и само на експертиза,
която не дава категоричен отговор на поставените въпроси.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от събраните по делото
доказателства, вкл. и от заключението на САТЕ, не може да се установи механизма на
настъпването на процесното застрахователно събитие, респ. наличието на дупка на пътното
платно, като причина за настъпване на твърдените преди по процесния лек автомобил.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че по делото не се установи настъпването на процесното ПТП, респ. същото
да е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието на останалите
елементи от фактическия състав на съдебно-предявените права.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
2
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №11283/29.06.2023 г., постановено по гр.д.
№16926/2022 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, на
основание 78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3