Р Е Ш Е Н И Е
Номер 620 23.04.2021 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година,в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С.А. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 2646
по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава Х, раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.З., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа гр. ******, ул. „******“, бл. *, вх. *, ап. ** против чл. 119 от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11). Заявено е твърдение, че Наредбата в оспорената част е незаконосъобразна до степен на нищожност поради противоречие с материалноправни разпоредби на нормативни актове от по-висока степен и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената разпоредба от атакувания подзаконов нормативен акт. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представа. Ангажира писмено становище, в което поддържа жалбата на основания, изложени в нея.
Ответната страна – Общински съвет (ОбС) Несебър се представлява в процеса от адв. Св. К. от АК-Бургас, която в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка във връзка с приемането на процесната наредба. Не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
закона, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена до Административен съд - Бургас по реда
и при условията на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 185, ал. 2 от АПК, като отговаря
на изискванията за форма и съдържание съобразно чл. 150, ал. 1 във връзка с чл.
196 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Докладна записка (л. 55) изх. № Н4-0А1-670/11.12.2018 г., Кметът на Община Несебър информира ОбС Несебър за необходимостта от отмяна на действащата към този момент Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър, която отмяна е постановена с Решение № 2260/ 22.12.2017 г., постановено по адм.д. № 2492/2017 г. на Административен съд – Бургас. В докладната записка са изложени причините, които налагат приемането на изцяло нова наредба в тази област; процедурата, предвидена в Закона за нормативните актове (ЗНА); постъпилите становище след публикуване на проекта; принципите, които са съобразени при изготвянето на същата и друга информация. По делото е представен проект на тази наредба (л. 56 – л. 72) и информация за публикуването на този проект на интернет страницата на Община Несебър на 09.11.2018 г. (л. 73, л. 74). Като доказателство е ангажиран и Протокол № 23/11.12.2018 г. (л. 85 – л. 87) за заседанието на Комисията по законност, обществен ред, местно самоуправление, приватизация, следприватизационен контрол и контрол по изпълнение решенията на Общинския съвет, като по т. 2 от дневния ред е прието, че посочената нова наредба следва да бъде предложена на ОбС Несебър за приемане.
Представено е като доказателство Съобщение изх.№ 629/13.12.2018 г. (л. 82 - л. 84) на ОбС Несебър за дневния ред за заседание на 18.12.2018 г., като под т. 1 за разглеждане е посочен проекта за нова Наредба № 11. С Решение № 918 (л. 75), обективирано в Протокол № 33/18.12.2018 г. (л. 78 – л. 81), на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), при спазване на изискванията на чл. 75 - чл. 79 от АПК; чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от Закона за местните данъци и такси и чл. 8, чл. 11, ал. 3 и чл. 15, ал. 1, чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, ОбС Несебър приема нова Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. Приложен е Присъствен лист на общинските съветници за това заседание (л. 77) и Списък на гласувалите общински съветници (л. 76), от който е видно, че решението е прието с 15 гласа „за“ и един глас „въздържал се“. Така приетата наредба е публикувана във вестник „Слънчев бряг“ – бр. 35/21.12.2018 г. (л. 129 – л. 130). Наредба № 11, в първоначалния си вид, е представена по делото (л. 31- л. 54).
С Докладна записка (л. 113) изх. № Н4-0А1-5230/06.10.2020 г., заместник - кметът на Община Несебър информира ОбС Несебър за необходимостта от промяна на Наредба № 11, които не се отнасят до оспорената от П.З. разпоредба на чл. 119. Относно тази промяна като доказателства по делото са ангажирани, както следва: Информация за публикуване на проекта на интернет сайта на Община Несебър (л. 115) на 01.10.2020 г.; Протокол № 6/13.10.2020 г. на Комисията по законност… (л. 116 – л. 117); Покана изх. № 624/15.10.2020 г., съдържаща дневен ред за заседание на 21.10.2020 г. (л. 118 –л. 120); Присъствен лист на общинските съветници от 21.10.2020 г. (л. 121); Протокол № 12/21.10.2020 г. (л. 122 – л. 126) за проведено заседание на ОбС Несебър; Решение № 128 (л. 128), обективирано в Протокол І 12/21.10.2020 г. за промяна на Наредба № 11; Списък на гласувалите общински съветници за приемане на Решение №128 (л.127); Действащата Наредба № 11 е представена по делото на хартиен носител (л. 88 – л. 112).
По делото е представено копие на имейл от 12.12.2020 г, 00,51 часа (л. 10), с който П.З. е сезирал председателя на ОбС Несебър по реда на чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) с искане за предоставяне на информация относно изразходените средства за „представителни разноски“ от ОбС- Несебър за 2017г., 2018г. и 2019г., поотделно за всяка година. В заявлението е посочен начина, по който се иска предоставянето на информацията – на хартиен носител с посочен адрес и на електронна поща, с посочен имейл адрес. Към заявлението е приложена разписка за заплатена сума в размер на 2,00 лева (л. 11).
С Решение изх.№ 745/29.12.2020 г. (л. 145) председателя на ОбС Несебър е предоставил достъп до информация на З. по начините, посочени от него. Информацията на хартиен носител се съдържа в писмо изх. № Н4-ОА1-5255-001/ 23.12.2020 г. (л. 146) и видно от известие за доставяне (л. 147) е получена лично от З. на 30.12.2020 г.
Пасков е приложил по делото извлечение (л. 8) от интернет страницата на Община Несебър в частта достъп до информация, от което е видно, че цените за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ се определят съгласно Наредба № 11 и по-точно в чл. 119 от същата. Съгласно чл. 119, т. 6 от Наредба № 11, цената за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ под формата на писмена справка е 2,00 лева. В сезиращата съда жалба З. твърди, че тази цена противоречи на цените, определени със Заповед № ЗМФ-1472/2011 г. на министъра на финансите, издадена на основание чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ. Въвежда се оплакване, че това противоречие е основание за прогласяване на нищожността на оспорената разпоредба поради липса на компетентност на ОбС Несебър да определя размера на разходите при предоставяне на услуги. Въвежда се и твърдение за нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и чл. 3, ал. 2 от ППЗДДС, съгласно които определените по реда на чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ цени не следва да бъдат облагани с ДДС. В жалбата се правят оплаквания и във връзка с нарушаване на законоустановената процедура по приемане на тази разпоредба – неспазване на принципите на съгласуваност и прозрачност; липса на анализ за съгласуваност с правото на Европейския съюз, нарушаване на установения срок за предварително публикуване на проекта; липса на анализ на очакваните финансови постъпления. Иска се от съда да прогласи разпоредбата на чл. 119 от Наредба № 11 за нищожна, или алтернативно да отмени същата.
Заявеното оспорване от Пасков е обявено на таблото на Административен съд – Бургас на 31.12.2020 г. (л. 150) и в ДВ, бр. 3/12.01.2021 г. (л. 27). По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на З. е представил писмено становище вх. № 3051/22.03.2021 г. (л. 133), в което посочва, че поддържа жалбата на основания и доводи, изложени в нея и иска присъждане на разноски.
Ответникът е представил писмено становище вх. № 3143/23.03.2021 г. (л. 141), в което оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че не е налице трайна връзка между З. ***, поради което не са засегнати интересите му. Също така прави възражение, че З. сам е заплатил цената от 2,00 лева, без тя да е посочена в решението, с което се дава достъп до исканата информация. Твърди се, че не е налице интерес от оспорването и се прави възражение срещу размера на възнаграждението за един адвокат.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
подзаконов нормативен акт, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 168, ал.1 от АПК във връзка с чл. 196 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е разпоредбата на чл. 119 от Наредба № 11, приета от ОбС Несебър.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Наредба № 11, приета от ОбС Несебър, представлява действащ нормативен акт. Наредбата е приета по силата на законова делегация, като Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предоставя правомощия на общинския съвет да приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение. В случая наредбата определя рамката за правно регулиране на обществените отношения, свързани с реда за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на общината. Процесната Наредба № 11 и в частност оспорената разпоредба, има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като същата се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и имаща многократно правно действие.
Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Несебър, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда, че в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Следователно, процесната наредба е подзаконов нормативен акт, приет на 18.12.2018 г. от ОбС Несебър, като видно от § 3 на Преходните и заключителни разпоредби на същата тя влиза в сила от 01.01.2019 г. Безспорно от наименованието на същата става ясно, че обществените отношения, които се уреждат с Наредбата, имат местно значение – реда и условията за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на общината. Спазена е изискуемата от закона специална форма. Без съмнение, наредбата като цяло е приета от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че за З. липсва интерес от оспорването, поради липса на трайна връзка между него и Община Несебър. Необходимо е да се посочи, че в случая, лицето е поискало достъп до обществена информация по реда на чл. 24 от ЗДОИ, за което посоченият закон не изисква наличието не само на твърдяната, но и на каквото и да е друга връзка с Община Несебър. Самият ответник е приел, че подобна връзка не е необходима и е предоставил достъп до поисканата информация. Заплащането на тази информация обаче засяга неговите права и поражда задължение, поради което за лицето е налице правен интерес да заплати точно определената сума по закон. В този смисъл за З. е налице правен интерес от оспорването.
Съгласно чл. 119 от Наредба № 11 се определят следните цени при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя:
- Дискета - 1 бр. - 0.60 лева;
- CD - 1 бр. - 0.60 лева.;
- DVD - 1 бр. - 0.75 лева;
- разпечатване - 1 стр. /А4/ - 0,15 лева;
- ксерокопие - 1 стр. /А4/ - 0,12 лева;
- писмена справка - 2,00 лева.
Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДОИ посочва, че достъпът до обществена информация е безплатен. Според алинея втора разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. За целта министърът на финансите е издал Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. (обн. ДВ, бр. 98/13.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), в която са определени следните нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя:
дискета
- 1 брой - 0,50 лева;
CD - 1 брой - 0,50 лева;
DVD
- 1 брой - 0,60 лева;
разпечатване
- 1 стр. (А4) - 0,12 лева;
ксерокопие
- 1 стр. (А4) - 0,09 лева;
факс
- 1 стр. (А4) - 0,60 лева;
видеокасета
- 1 брой - 3,25 лева;
аудиокасета
- 1 брой - 1,15 лева;
писмена
справка - 1 стр. (А4) - 1,59 лева;
Видно е, че министърът на финансите, в качеството си на компетентен орган по смисъла на ЗДОИ е определил цена, различна от тази, определена с Наредба № 11 на ОбС Несебър. След като законодателят изрично е определил кой е компетентния орган по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ, на практика той е изключил това правомощие от кръга компетентности на общинските съвети. Разпоредбата на чл. 119 от Наредба № 11 е приета от некомпетентен орган - ОбС Несебър, поради което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК тази разпоредба следва да бъде обявена за нищожна. Тъй като въпросът с определянето на разходите за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ е решен чрез Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г., за настоящия съдебен състав не възниква задължението да изпрати преписката на компетентен орган.
Поради обявяването на нищожността на чл. 119 от Наредба № 11 съдът не намира за необходимо да разглежда другите доводи на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразността на посочената правна норма.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, като е представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 4). Претендира се присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200,00 лева (л. 3); държавна такса в размер на 10,00 лева (л. 5) и такса за публикуване на обявление във връзка с оспорването в размер на 20,00 лева (л. 6) или общо сума в размер на 1230,00 лева. В писменото си становище (л. 143) ответникът е направил възражение срещу размера на възнаграждението на процесуалния представител, като е поискал съдът да съобрази факта относно участието на адв. Б., както и факта, че се оспорва само една разпоредба. Съдът намира, че следва да присъди възнаграждения за един адвокат в размер на 500 лева, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 във връзка с чл. 196 от АПК, в полза на П.Т.З. следва да се присъди сумата от 530,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1
от АПК, Административен съд Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА чл. 119 от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (приета с Решение № 918 по Протокол № 33/18.12.2018 г. на Общински
съвет Несебър).
ОСЪЖДА Общински съвет Несебър да заплати П.Т.З., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа гр.*******, ул. „******“, бл. *, вх. *, ап. ** съдебно - деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат общо в размер на 530,00 (петстотин и тридесет) лева.
Решението може да се
обжалва по касационен ред пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.