№ 17715
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110140987 по описа за 2024 година
В. С. С. е предявил срещу „К.”ЕАД иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
договор за паричен заем №2880405 от 5.12.2023 е нищожен.При условията на
евентуалност са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и
пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от
договор за паричен заем №2880405 от 5.12.2023.В. С. С. е предявил срещу „А.
Т.”ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на
поръчителство към Паричен заем №2880405 от 5.12.2023 е нищожен поради
липса на основание и при условията на евентуалност искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.В. С. С. е предявил срещу „А.
Т.”ЕООД и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 76.20
лева, платени без основание.
Ищецът твърди, че на 5.12.2023 е сключил договор за паричен заем
2880405 с ответника „К.”ЕАД, по силата на който.е отпуснат заем в размер от
300 лева, при ГПР в размер от 49.13% и ГЛП от 40%.Съгласно чл.4 от
договора, в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с
1
одобрен от К. гарант-поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за
отпускане на кредита.Съгласно ал.3 в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без поръчител, срокът за разглеждане и одобрение е в размер на 14 дни,
а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни.Твърди, че на
датата на сключване на договора с К. 1 ЕАД, той е сключил договор с „А.
Т.”ЕООД за предоставяне на поръчителство.Твърди, че въз основа на
сключения договор за поръчителство той се е задължил да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 76.20 лева.Възнаграждението за
поръчителство се изплаща директно на „К.”ЕАД като е разсрочено за
изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит по общ
погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер от 384.53
лева.Твърди, че е следвало да предоставя дължимите суми на „К.”ЕАД, което
е упълномощено от „А. Т.”ЕООД да събира сумите по договора.Твърди, че
наличието на основание за поръчителство е обусловено от валидността на
договора за кредит.Твърди, че в ГПР не е включено възнаграждението за
поръчителство, което представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.Съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен ако в същия не е посочен ГПР и обща
сума, дължима от потребителя.Твърди, че ако към ГПР се включи и
възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би
бил в размер на 3649.83%, а ГЛП-411.38%.Поддържа, че договорът за
предоставяне на поръчителство е лишен от основание, тъй като по силата на
процесното правоотношение в полза на потребителя не се предоставя
услуга.Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „К.”ЕАД, за
което цялото възнаграждение е поето от потребителя.Твърди, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите
нрави..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К.”ЕАД оспорва предявените
искове..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А. Т.”ЕООД оспорва предявените
искове..
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
2
По силата на договор за потребителски кредит №2880405 от 5.12.2023
„К.”ЕАД е предоставило на В. С. С. кредит в размер от 300 лева, при ГЛП-
40%, ГПР-49.13% и обща сума на плащанията -308.33 лева.
С договор за предоставяне на поръчителство от 5.12.2023 „А. Т.”ЕООД се
е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който да
отговаря пред „К.” солидарно с В. С. С. за изпълнението на всички
задължения по договора за потребителски кредит и за всички последици от
неизпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит
срещу възнаграждение в размер от 76.20 лева.
По делото е представено Приложение №1 към договор за потребителски
кредит №2880405 от 5.12.2023..
Видно от разписка от 7.12.2023 В. С. С. е наредил в полза на „К.”ЕАД
сумата от 388.55 лева.
Видно от разписка от 5.12.2023 „К.”ЕАД е наредило в полза на В. С. С.
сумата от 300 лева.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити и
СЕФ.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната лихва и тогава ГПР е 49.13 %.Ако при
изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство
изчисленият ГПР е в размер 3649.83% .Съгласно заключението на ССЕ В. С.
С. е заплатил сума в размер от 385 лева, с която са погасени задължения в
размер на 300 лева – главница, 1 лев –договорна лихва, 76.20 лева –
възнаграждение за поръчителство и 7.80 лева – неразпределена сума.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №2880405 от 5.12.2023
„К.”ЕАД е предоставило на В. С. С. кредит в размер от 300 лева, при ГЛП-
40%, ГПР-49.13% и обща сума на плащанията -308.33 лева.
Не е спорно по делото, че сумата в размер от 300 лева е предоставена от
ответника „К.”ЕАД на ищеца.Това се установява и от представената разписка
по делото.
Спорна по делото е действителността на договора за потребителски
кредит.
3
Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случая, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението на
предостави на К. банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „К. „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване
на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е
24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1
срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.”, съответно този договор не
поражда действие между „К.” и кредитополучателя.
При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от
подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок,
договорът не поражда действие.
С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че
предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и
заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл
ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено,
съответно договорът няма да бъде сключен.
С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие
за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на
договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с
обезпечението- възнаграждението за поръчителство.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А.
Т.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 76.20 лева.
Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за
сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е
известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът
намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като
разход в ГПР.
Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.Видно от
Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А. Т.”ЕООД е
4
„К.”ЕАД.
В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати
възнаграждение за поръчителство / почти 1/4 от кредита/, за да гарантира
ответника сам пред себе си задължението по кредита.
С оглед на което съдът приема, че плащането на възнаграждението е
също в полза на ответника „К.” ЕАД и следва да бъде включено като разход по
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 5.12.2023, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.12.2023г. е 3.79 %, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.79%. В
случая по договора ГПР е 49.13% ,и така както е посочен не надвишава
петкратния размер на законната лихва от 68.95%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита,
който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на
договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е
начислено.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен
при изчисляване на ГПР е договорната лихва и тогава ГПР е 49.13 %.Но ако
при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство
изчисленият ГПР е в размер 3649.83% .С включването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР многократно ще се надвиши петкратния размер на
законната лихва и с това ще се наруши ограничението на чл.19, ал.1 от ЗПК..
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
5
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до
оскъпяване на кредита.Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани
лица.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на „А. Т.”ЕООД
С договор за предоставяне на поръчителство от 5.12.2023 „А. Т.”ЕООД се
е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който да
отговаря пред „К.” солидарно с В. С. С. за изпълнението на всички
задължения по договора за потребителски кредит и за всички последици от
неизпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит
срещу възнаграждение в размер от 76.20 лева.
Договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит.Поради
това след като основният договор е недействителен, недействителен е и
акцесорният договор.В случая отпада основанието, на което е сключен
договора за поръчителство, като обезпечаващ задълженията по договора за
кредит.Поради това договорът за поръчителство е нищожен поради липса на
основание.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД следва да бъде уважен.
6
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
С оглед нищожността на договора за поръчителство съдът намира, че
платените по него суми като възнаграждение за поръчителство са дадени без
основание и с тях ответникът се е обогатил неоснователно.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че В. С. С. е
заплатил сума в размер от 385 лева, с която са погасени задължения в размер
на 300 лева – главница, 1 лев –договорна лихва, 76.20 лева – възнаграждение
за поръчителство и 7.80 лева – неразпределена сума.
„К.”ЕАД е упълномощено от „А. Т.” ЕООД да получава плащанията по
договора за поръчителство.Освен това „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани
лица.Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А.
Т.”ЕООД е „К.”ЕАД.С оглед на което съдът приема, че плащането на
възнаграждението е направено от ищеца в полза на „А. Т.”ЕООД.
Като взе предвид, че плащането на възнаграждението е направено по
нищожен договор за поръчителство, съдът намира, че то е направено при
липса на основание.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД за сумата от 76.20 лева следва да бъде уважен като основателен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 470 лева, от които 150 лева
за държавна такса и 320 лева – депозит за ССЕ.
Ищецът е реализирал спрямо „К.”ЕАД разноски в размер от 210 лева, от
които 50 лева за държавна такса и 160 лева /1/2 от депозита за ССЕ/.
Ищецът е реализирал разноски спрямо „А. Т.”ЕООД в размер от 260
лева, от които 100 лева за държавна такса и 160 лева /1/2 от депозита за ССЕ/.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.Неоснователно е искането за определяне на адвокатско
възнаграждение по всеки от исковете- чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща възнаграждение по
всеки иск.Но заплащането на адвокатско възнаграждение по всеки иск /на
ниска стойност/ води до злоупотреба с право.Още повече, че защитата по
7
възражение за нищожност и иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е
една и съща, а именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска
по чл.55 от ЗЗД. С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
спрямо „А. Т.”ЕООД в размер от 480 лева с ДДС.
По иска срещу ответника „К.”ЕАД следва да бъде присъдено отделно
възнаграждение.В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.38 от ЗА следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение
в размер от 480 лева с ДДС от „К.”ЕАД.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит
№2880405 от 5.12.2023 по предявения от В. С. С., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., ул.„Ш.”4, вх.Г, ап.24,със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2,
ет.5, офис 5.3, срещу „К.”ЕАД, ЕИК1...., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „В.”№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „Б.”, иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на поръчителство
към паричен заем №2880405 от 5.12.2023 по предявения от В. С.
С.,ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.„Ш.”4, вх.Г, ап.24,със съдебен
адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3, срещу „А. Т.”ЕООД, ЕИК2....,
със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.”№146, сграда А, Бизнес
център „Б.”, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А. Т.”ЕООД, ЕИК2...., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „В.”№146, сграда А, Бизнес център „Б.”, да заплати на
8
В. С. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.„Ш.”4, вх.Г, ап.24,със съдебен
адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД сумата от 76.20 лева, платени без основание по нищожен договор за
поръчителство към паричен заем №2880405 от 5.12.2023, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане..
ОСЪЖДА „К.”ЕАД, ЕИК1...., със седалище и адрес на управление:гр.С.,
бул. „В.”№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „Б.”, да заплати на В. С. С.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.„Ш.”4, вх.Г, ап.24,със съдебен адрес:гр.С.,
бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
210 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „А. Т.”ЕООД, ЕИК2...., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „В.”№146, сграда А, Бизнес център „Б.”, да заплати на
В. С. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.„Ш.”4, вх.Г, ап.24,със съдебен
адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 260 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „К.”ЕАД, ЕИК1...., със седалище и адрес на управление:гр.С.,
бул. „В.”№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „Б.”, да заплати на ЕАД „Д.
М.”, процесуален представител на В. С. С., адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2,
ет.5, офис 5.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева с ДДС-адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „А. Т.”ЕООД, ЕИК2...., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „В.”№146, сграда А, Бизнес център „Б.”, да заплати на
ЕАД „Д. М.”, процесуален представител на В. С. С., адрес:гр.С., бул. „А.
С.”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева с
ДДС-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9