№ 322
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Атанас Г. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно
дело за възобновяване № 20245000600266 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 09:09 ч. със съгласието на страните.
Осъденото лице Н. Е. Т. се явява лично и с адв. Н. С. с пълномощно по
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото от съдията докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл. 274 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя такива искания за отводи.
АДВ. С.: Нямам отводи.
ОСЪДЕНИЯТ Н. Т.: Нямам отводи.
1
Съдът, след съвещание, намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. С.: Уважаеми съдии, надявам се да сте имали търпение да
прочетете изцяло искането за възобновяване. Постарал съм се да бъда
максимално подробен и да разгледам абсолютно всички доказателства, според
моето разбиране на НПК. Изложил съм мотиви защо съдебният акт на
окръжния съд е незаконосъобразен, от една страна поради липса на мотиви.
Изложил съм съображения защо не са съобразени правилата за анализ на
доказателствата и защо едно лице е осъдено на база на непоследователност в
показанията на различни полицейски служители, на база на едно
незаконосъобразно и неясно като приложено веществено доказателство, а
именно тест-касета. Няма да скрия, че според решението на ОС - П. едно
веществено доказателство може да бъде приобщено с няколко различни акта,
без да се размножава. Затова ще ви помоля просто като се оттеглите на
съвещание, да анализирате още веднъж всичко, което съм написал и ако
сметнете, че е неправилно, просто да обясните защо и къде съм сгрешил,
защото на практика се получава, че в настоящия случай настоящият осъден
излежава присъда не за това, че е извършил престъплението, а за това, че е
имал наивната глупост да се съобрази с разпорежданията на един
недобросъвестен служител.
Никой от вас предполагам не очаква, че когато разпитваш полицейски
служител, ще каже: „Да, аз го излъгах, че той трябва да плати веднага, за да го
мотивирам“. Но ако анализираш показанията на ** служители, се получава
точно това. Затова ще ви моля, без да излагам повече съображения, да
погледнете просто още веднъж изцяло, преди да се произнесете, искането за
възобновяване и да се произнесете, като отмените тези незаконосъобразни
актове. Аз считам, че по този начин, с такъв незаконосъобразен акт, не можеш
по никакъв начин да превъзпиташ когото и да било.
Все пак, осъденият знае дали употребява амфетамини или не
употребява амфетамини. Няма как един човек да му вмениш във вина, че той е
направил, само след като е имал глупостта да се съобрази с някой, както казах
недобросъвестен служител. За жалост, тази практика не е от вчера и затова ще
2
ви помоля просто да уважите направените искания.
ОСЪДЕНИЯТ Н. Е. Т. (за лична защита) Съгласен съм с адвоката ми.
Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля ви да оставите без
уважение искането за възобновяване на производството, тъй като считам, че
отсъстват законови предпоставки за това.
Действително искането е максимално подробно, но аз останах с
впечатление, че чрез него се претендира от вас да влезете в ролята на третата
инстанция по същество или втората въззивна инстанция.
Прави се анализ на всяко доказателство по делото, прави се прочит на
доказателствата по делото от гледна точка на визията на процесуалния
представител на осъденото лице и фактически в значителна част от обема й са
включени именно тези сегменти, които са залегнали във въззивната жалба,
отправена до окръжния съд. Това недвусмислено в своето кратко изложение
днес представи и защитникът като своя задача.
Все пак следва да е ясно, че в конкретния случай сме изправени пред
едно специфично производство, което по същество е касационно по своя
характер. В това производство то не е по фактите, а единствено по правото.
Съдът не разполага със суверенно право, което му е предоставено от
законодателя, да прави абсолютно самостоятелен анализ на фактите по
делото. Той е ограничен до тези фактически положения, които са изградени от
проверяваните инстанции и дали тези фактически положения са резултат от
прегледна процесуална дейност.
Тоест, настоящият съд не може да заменя чуждото вътрешно убеждение
със свое, като единствено следва да прецени дали анализът, който е бил
сътворен от съда по същество, е резултат от обективна дейност, т.е дейност,
която да е свързана с качествен анализ на доказателствата по делото, да е
лишена от превратност, тоест да се предава смисъл на доказателствата,
различен от действителния и тенденциозност.
Макар и да се твърди чисто схематично подобно поведение по
отношение на проверявания съдебен акт или съдебни актове, то всъщност
такова не е налице. Дейността, включително и на втората инстанция по делото
- на въззивния окръжен съд, е изключително прецизна, тя е внимателна,
3
направен е анализ на всички доказателства по делото и изводите не на съда не
са произволни, те са обяснени като решаващият орган ясно е посочил кои
доказателства следва да бъдат кредитирани и поради какви причини.
Абсолютно суверенно правомощие на съответния съд по същество е да
преценява кои доказателства следва да бъдат кредитирани, като може да бъде
намерен порок в неговата дейност единствено, ако това е станало произволно,
без съответната обосновка, а такава особеност в конкретния случай отсъства.
Внимателно е казано по отношение на това кои доказателства следва да
бъдат ценени като обективни и кои – не. Прави впечатление, че непрекъснато
се употребява термина по отношение на съдебните мотиви за неясни, но
останах с впечатление, че тази неяснота се свързва единствено с това, че
просто искащата страна не е съгласна с тези мотиви. Несъгласието с тези
мотиви не ги прави неясни, защото волята на решаващите съдилища е
пределно ясна, тя не е произволна, тя е изградена на внимателен анализ на
доказателствата по делото.
Аз затова и считам, че в конкретния случай не са допуснати процесуални
нарушения, свързани с формирането на вътрешното убеждение на
проверяваните органи, за да се налага от процесуална гледна точка
възобновяване на наказателното производство.
А вече що се касае до всъщност първото искане, което е залегнало в
сезиращия ви документ, а именно да бъде признат осъденият Т. за невиновен,
защото само така биха могли да бъдат санирани допуснатите процесуални
нарушения. Сега аз съм доста озадачен от гледна точка на правилното
приложение на закона с особеността на това искане.
Да, както и във всяко касационно производство има възможност да бъде
постановен оправдателен съдебен акт, но той не може да е свързан с
процесуални нарушения, свързани с изграждането на вътрешното убеждение
или некачествен анализ на доказателствата. Той може да бъде свързан
единствено с нормата на чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК. Тоест фактическите
положения, които са възприети от решаващия съд, да сочат на ситуация, която
изключва престъпен състав, за който лицето е признато за виновно, т.е. за
нарушения на материалния закон. Давам пример, който смятам, че е
изключително елементарен, тоест дадено лице да е признато за виновно за
извършена измама, като неговото поведение например се състои в това, че не е
4
платил наема на хазяйката си и този неплатен наем е преценен за щета. Ако
това е фактическо положение, което е залегнало като съответстващо на
престъпление „измама“, респективно в правомощията в едно производство от
настоящия характер е да се постанови оправдателен акт, но не и поради
причините, които се претендират от страна на процесуалния представител на
осъденото лице.
С оглед на всичко изложено, аз считам, че в конкретния случай отсъстват
предпоставки за възобновяване на наказателното производство.
Ще отбележа и още нещо, което според мен е останало неразвито, но е
залегнало като част от искането за възобновяване на производството. Колегата
е посочил, че Окръжен съд - гр. П. не е възприел неговото предложение,
свързано с претенция също за оправдаване на подсъдимия, касаещо нормата
на чл. 2, ал. 2 НК, т.е. приложението на по-благоприятния закон. Само го
рамкирал като някаква обективна даденост. То е залегнало в искането, но не е
посочено какво точно се претендира посредством тази констатация. Аз мога
да приема, че в конкретния случай за пропуск и отправяне на същата
претенция, която е била отправена и към въззивната инстанция, тоест да се
претендира отсъствие на престъпление, поради по-благоприятен закон, който
понастоящем изисква и допълнителна характеристика от гледна точка на
обективната страна на престъплението.
В конкретния случай, ако приемем, че това е наистина претенция от
страна на защитата, тя не държи сметка, че макар и към тогава действащата
редакция чл.343б НК да е позволявала с всички възможни способи
установяването на употребата на наркотични вещества, а не както е сега - това
да става по установения от закона ред, тоест по приложимата наредба от
2017г., което е предполагало и възможността този състав към онзи момент да
бъде да бъде изясняван и посредством например свидетелски показания, то
всъщност проверката дали водачът е употребил наркотични вещества, е
извършена именно по реда на визираната наредба.
От съответния полицейски служител е проведено изследване със
съответния тест, издаден талон, лицето е заведено до медицинско учреждение,
където то е отказало да даде материал за изследване. Тоест, въпреки, че е
нямало изискване за спазване на този ред - по тази Наредба, ** служители са
действали именно съобразно установения в нея ред, поради което в
5
конкретния случай това искане остава встрани от действителната същност на
фактите по делото, това е което искам да кажа.
АДВ. С. (реплика): Опитах се да бъда съвсем кратък, тъй като както
отбелязах, изложението ми е достатъчно подробно и аз не съм имал предвид в
изложението си да твърдя и вие да приемете нови фактически положения,
затова съм наблегнал на т. 1, 2 и 3, именно на процесуалните нарушения.
Трайна е практиката на Върховния съд, че неправилното, превратно тълкуване
на доказателствата е съществено процесуално нарушение, което води след
себе си нарушение на материалния закон.
Относно реда за спазване, мисля че подробно съм цитирал и правни
норми, и това касае как е въздействано върху настоящия осъден, по какъв
начин е приета тази тест-касета, как е направена експертизата. Ще ви моля
просто да прочетете още веднъж. Не съм съгласен с прокурора, че е
достатъчно ясно, защото на мен специално не ми стана ясно как едно
веществено доказателство може да е част от един протокол и същевременно
след това да е приложен друг протокол, който е съставен пък по съвсем неясен
начин.
ПРОКУРОРЪТ (реплика): Тъй като все пак защитникът каза, че не му е
ясно, аз все пак ще си позволя да изясня, че съобразно нормата на чл. 14, ал. 2
НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. Дори и ако вие по някакъв начин решите, че в
случая съдът не е прав да приеме, че вещественото доказателство е
приобщено по реда на чл. 159 НПК, следва да е ясно, че съобразно трайна и
последователна практика на съдилищата, включително и на ВКС, дори да има
опорочаване в даден протокол, то това веществено доказателство става такова,
включително и чрез неговото индивидуализиране с показания на участници в
процеса.
Съдът след съвещание,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
Осъденият Н. Е. Т.: Искам оправдателна присъда.
Съдът, след съвещание, счете делото за изяснено и обяви на страните, че
ще се произнесе със съдебния си акт в срок.
6
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 09:26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7