Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/06.07.2020г., гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при секретаря Вероника Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4227 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по искова
молба от Л.Р., гражданин на Р.Л., с персонален № ********,
притежаващ удостоверение за постоянно
пребиваване на граждани на ЕС № ********, с личен номер ********, с адрес: гр.
София, ул.“********, подадена от пълномощника му адв. Х.А.М. от САК,
съдебен адрес:***3, срещу „А.-А“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.З.Ц., с която са
предявени следните искове:
иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД - за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 600 евро,
заплатена от купувача на продавача по Предварителен договор за покупко-продажба
и преустройство на недвижим имот от 29.11.2017г., като част от покупната цена,
призната за дължима от ответника в Анекс от 05.04.2018г. към предварителния
договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот, поради
неизпълнение на задължението на ответника по чл.2 ал.1 т.1 от анекса, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 27.03.2019г., до окончателното й
изплащане;
иск с правно основание чл.79 ал.1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
18 000 евро, представляваща дължима неустойка по чл.12 от Предварителен
договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот от 29.11.2017г. и
призната за дължима от ответника в Анекс от 05.04.2018г. към предварителния
договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот, поради
неизпълнение на задължението на ответника по чл.2 ал.1 т.2 от анекса, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
27.03.2019г., до окончателното й изплащане;
иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3968 евро,
представляваща неустойка, съгласно чл.2 ал.2 от Анекс от 05.04.2018г. към
предварителния договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот за
периода от 01.08.2018г. до 16.08.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.03.2019г., до
окончателното й изплащане.
В исковата и уточняващите молби с вх.№
47569/08.04.2019г. и вх.№ 55803/24.04.2019г., се твърди, че на 29.11.2017г.
между ответника, в качеството му на продавач и ищеца, в качеството му на
купувач, е сключен предварителен договор за
покупко-продажба и преустройство на недвижим имот, като съгласно чл.1 ал.1
от договора, ответното дружество се задължило да продаде на ищеца или на
посочено от него трето лице част от сграда с идентификатор 68134.4359.247.4,
съгласно Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на сградата: обл.София/столица/, община Столична, гр. София, район Люлин,
бул.“Д-р ********, която част представлява, към момента на сключване на
договора, офиси и ще представлява, след преустройството до степен на
завършеност „До ключ“, самостоятелен обект – ателие № 4, при съседи: коридор,
аварийно стълбище и апартамент № 15 със застроена площ от 80,70 кв.м., находящ
се на трети етаж, състоящо се от кухня с трапезария и хол, спалня, баня с
тоалетна и тераса, с боядисан латекс и сложен паркет, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж на сградата и правото на собственост върху
земята. Излага се, че поради нуждата от преустройство на имота, доколкото
същият е изграден в сграда с друго първоначално предназначение, страните се
съгласили да сключат окончателен договор след като преустройството бъде
извършено от продавача, съобразно чл.1 ал.3 от предварителния договор. Купувачът,
съгласно чл.3 вр.чл.3а от договора следвало да заплати обща покупна цена в
размер на 37 000 евро, като страните договорили и неустойка при
неизпълнение на задълженията на продавача в размер на всички направени плащания
по време на действие на договора, ведно със сума в размер на 18 000 евро. На 05.04.2018г. страните сключили Анекс към предварителния
договор, като със същия констатирали и се съгласили, че купувачът във връзка с
изпълнение на задълженията си по предварителния договор е извършил в полза на
продавача плащания в общ размер на 31 600 евро, от които 2000 евро
подобрения в имота, които продавачът приема и 29 600 евро, представляващи
част от продажната цена на имота. Със същия анекс страните се съгласили, че
поради виновни действия на продавача са изгубили интерес и не желаят
сключването на окончателен договор за покупко-продажба на имота, като по чл.2
ал.1 т.2 от Анекса, ответното дружество се съгласило да заплати на ищеца по
делото и договорената неустойка в размер на 18 000 евро, съгласно чл.12 от
предварителния договор.
Излага се, че съгласно чл.2 от Анекса продавачът, в
срок от един месец след намиране на нов купувач, но не по-късно от 31.07.2018г.
е следвало да заплати на купувача по предварителния договор заплатената от него
сума в размер на 31 600 евро, ведно с дължимата неустойка от 18 000
евро или обща сума в размер на 49 600 евро., като по чл.2 ал.2 от Анекса
към предварителния договор страните договорили неустойка за неизпълнение на
задължението на продавача за заплащане на сумите по самия Анекс в размер на 0,5% за всеки
ден, но не повече от 8% от общия размер на дълга, като към
момента на предявяване на исковете задължението на ответното дружество е
ликвидно и изискуемо, но в полза на ищеца са заплатени само 15 000 евро,
от които: 10 000 евро, платени на 13.12.2018г. и 5000 евро, платени на
30.01.2019г.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове
се оспорват, като неоснователни. Излага се, че ищецът, няколко месеца след
подписване на предварителния договор, по собствено желание и без виновно
неизпълнение на задължения от ответника, загубил интерес от покупката на имота
по предварителния договор, както и че доколкото
документите за сключване на окончателния договор е следвало да бъдат готови до
30.07.2018г, до тази дата не е налице виновно неизпълнение на задълженията
по предварителния договор. Поддържа се, че в случая не е налице неизпълнение на
задълженията на продавача по предварителния договор, тъй като четири месеца
преди крайната дата на сключване на окончателен договор, по инициатива на ищеца
е направен опит с Анекса от 05.04.2018г. за предсрочно прекратяване на предварителния
договор да бъде уредено развалянето на договора с намесването на заемни
правоотношения между ищеца и сина на изпълнителния директор на дружеството,
като последният е поел задължението за връщане на заема на сина си за сметка на
дружеството без знание и решение на
общото събрание на акционерите, поемайки чужд дълг в размер на
18 000 евро без съответната форма и правомощия за това. Твърди се, че за
връщането на заемната сума от сина на изпълнителния директор не е бил уговорен
конкретен срок, лихва или други условия, както и че Анекса е нищожен, като
прикриващ истинските правоотношения между ищеца и ответника, сключен при липса
на форма и от лице без пълномощно. Възразява се и за прекомерност на
претенцията за неустойка, както и срещу дължимостта на такава, поради липсата
на неизпълнение на договорно задължение.
Съдът, като
взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено, следното:
Видно от
представения по делото Предварителен договор от 29.11.2017г. за
покупко-продажба и преустройство на недвижим имот, сключен между ответника, в
качеството му на продавач, и ищецът, в качеството му на купувач е, че страните
са се договорили продавачът да продаде на купувача, а последният да закупи за
себе си или на посочено от него трето лице, при условията на договора следния
недвижим имот: част от сграда с идентификатор 68134.4359.247.4, съгласно
Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата: обл.София/столица/, община Столична, гр. София, район Люлин, бул.“Д-р
********, която част представлява, към момента на сключване на договора, офиси
и ще представлява, след преустройството до степен на завършеност „До ключ“,
самостоятелен обект – ателие № 4, при съседи: коридор, аварийно стълбище и
апартамент № 15 със застроена площ от 80,70 кв.м., находящ се на трети етаж,
състоящо се от кухня с трапезария и хол, спалня, баня с тоалетна и тераса, с
боядисан латекс и сложен паркет, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж на сградата и правото на собственост върху земята/чл.1 ал.1
от договора/, като по чл.1 ал.3 от договора, продавачът се е задължил за
извърши преустройство на закупувания от купувача имот в срок до сключване на
окончателния договор за собствена сметка, с материали от поне средно качество.
Съгласно
чл.3а от предварителния договор, покупната цена в размер общо на 37 000
евро е следвало да се изплати от купувача по следния начин: сума в размер на
29 600 евро - по посочената в договора банкова сметка *** „А.-А“ АД в срок
до 05.12.2017г. и сума в размер на 7400 евро непосредствено преди сключване на
окончателния договор за покупко-продажба.
Видно от
чл.4 от Договора е, че страните са се договорили да сключат окончателен договор
в срок до 30.07.2018г., а съгласно чл.12 от същия, в случай, че продавачът
продаде имота на трето лице до окончателното сключване на договора пред
нотариус или не изпълни което и да било от своите задължения по същия или
дадените декларации се окажат неистински, купувачът има право да развали
договора и да получи от продавача неустойка в размер на всички платени до
момента на развалянето суми със законните лихви по тях плюс 18 000 евро,
платими в едномесечен срок от покана на купувача. Съгласно чл.17 от
предварителния договор същият може да бъде изменян или допълван само по взаимно
съгласие на страните чрез подписан от тях Анекс.
Страните по
делото са сключили Анекс от 05.04.2018г. към предварителен договор за
покупко-продажба и преустройство на описания по-горе имот, като по раздел I б.“а“ от същия са приели са
безспорно помежду си, че купувачът, във връзка с обещаната покупка на имота е
извършил плащания в размер общо на 31 600 евро, както и че купувачът със
съгласието на продавача е извършил подобрения в описания имот на стойност 2000
евро, които продавачът приема без възражения и желае да задържи, като в
изпълнение на чл.3а т.1 от Предварителния договор е заплатил по банков път на
продавача сума в размер на 29 600 евро, представляваща част от продажната
цена на имота.
По раздел I б.“б“ от Анекса
страните се договорили, че поради виновни действия на продавача те са загубили
интерес и не желаят вече сключването на окончателен договор за покупко-продажба
на описания имот, като продавачът се съгласява да заплати на купувача неустойка
в размер на чл.12 от Предварителния договор, а именно: 18 000 евро, поради
което с подписване на анекса са се договорили за прекратяване на предварителния
договор при посочените по-долу условия.
По раздел II от Анекса страните се споразумели
за следното:
По чл.1 от
същия страните са се съгласили да прекратят сключения между тях Предварителен
договор от 29.11.2017г., като считано от датата на подписване на анекса, никоя
от страните няма право да иска сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на имота, респективно няма иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, а страните
се задължават да уредят финансовите си отношения, установени в раздел раздел I букви „а“ и
“б“ по реда на раздел II чл.2 от Анекса.
Съгласно чл.2 ал.1 от раздел II на Анекса продавачът се задължава в срок до
един месец след намиране на нов купувач на имота или до 31.07.2018г., който
срок настъпи по-рано:
1. да
възстанови на купувача сумата по раздел I буква „а“ в размер на 31 600
евро или левовата им равностойност и
2. да
заплати на купувача неустойка в размер на 18 000 евро или левовата им
равностойност.
Съгласно
чл.2 ал.2 от Анекса, в случай на забава на заплащане на сумите по предходната
алинея, то продавачът дължи на купувача за всеки ден просрочие неустойка в
размер на 0,5% от
неплатения остатък, но не повече от 8% от общия размер на дължимото по
ал.1.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От събраните
по делото доказателства се установи, че на 05.04.2018г. страните по делото са
сключили Анекс към Предварителен договор от 29.11.2017г. за покупко-продажба и
преустройство на следния недвижим имот: част от сграда с идентификатор
68134.4359.247.4, съгласно Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на сградата: обл.София/столица/, община Столична, гр.
София, район Люлин, бул.“Д-р ********, която част представлява, към момента на
сключване на договора, офиси и ще представлява, след преустройството до степен
на завършеност „До ключ“, самостоятелен обект – ателие № 4, при съседи:
коридор, аварийно стълбище и апартамент № 15 със застроена площ от 80,70 кв.м.,
находящ се на трети етаж, състоящо се от кухня с трапезария и хол, спалня, баня
с тоалетна и тераса, с боядисан латекс и сложен паркет, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж на сградата и правото на собственост върху
земята.
Сключеният
между страните Анекс е породил действие между тях , като предвид императивната
разпоредба на чл.235 ал.4 от ТЗ, възраженията на пълномощника на ответника във
връзка с валидността на Анекса, съдът намира за неоснователни.
Видно от
Анекса, страните се съгласили, че купувачът по предварителния договор – ищецът,
е извършил в полза на продавача – ответника, плащания в общ размер на
31 600 евро, от които 2000 евро подобрения в имота, които продавачът
приема и 29 600 евро, представляващи част от продажната цена на имота.
Липсва спор
относно обстоятелството, че част от платената от купувача продажна цена,
възлизаща на сумата от 15 000 евро, е върната от продавача на на купувача
след подписването на анекса.
Със същия
анекс страните се съгласили, че поради виновни действия
на продавача са изгубили интерес и не желаят сключването на окончателен договор
за покупко-продажба на имота.
С Анекса
сключения между страните предварителен договор е прекратен, а не развален по
вина на продавача/ответника/, доколкото срока за сключване на окончателния
договор не е бил изтекъл към датата на подписване на анекса - 05.04.2018г., тъй
като документите за сключване на окончателния договор е следвало да бъдат
готови до 30.07.2018г., поради което и липсва основание да се счита, че е
налице виновно неизпълнение на задълженията на продавача.
По делото
липсват доказателства да е налице неизпълнение, от страна на продавача, на
задължения по предварителния договор, макар в Анекса да е посочено, че поради
виновни действия на продавача страните са изгубили интерес и не желаят
сключването на окончателен договор за покупко-продажба на имота.
При
тълкуване на разпоредбите на Анекса съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД се
налага извода, че в него страните са обективирали волята си за прекратяване
действието на предварителния договор. В Анекса страните по договора са предвидили
срок, в който продавачът да заплати на купувача по прекратения предварителен
договор посочените също там суми, едната от които, а именно тази по чл.2 ал.1 т.1 от Анекса, представлява претендираната от
ищеца, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сума от 16 600 евро, заплатена от
купувача на продавача по Предварителен договор за покупко-продажба и
преустройство на недвижим имот от 29.11.2017г., като част от покупната цена,
призната за дължима от ответника в Анекс от 05.04.2018г. към предварителния договор
за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот.
Предвид
изтичането на срока по чл.2 ал.1 от Анекса преди предявяване на иска, както и с
оглед извършените частични плащания, съобразно договореното между страните по
предварителния договор, признанието на ответника, направено посредством връщане
на част от продажната цена, съдът намира, че първият от предявените искове се
явява основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен, като сумата
от 16 600 евро е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 27.03.2019г., до окончателното й изплащане.
След
като страните са постигнали съгласие за сключването на предварителен договор и
анекс, в който изрично са обективирали волята си за прекратяване действието на
предварителния договор, без да са запазили действието на отделни негови клаузи,
следва да се приеме, че действителната обща воля на страните е да се прекрати
облигационната връзка между тях.
Съгласно
чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни
или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени
в закона. Свободата на договаряне, уредена в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, е
ограничена само от повелителните разпоредби на закона, както и на добрите нрави
– общоприети норми за справедливост и добросъвестност при осъществяване на
гражданските правоотношения в интерес на обществото.
Видно
от клаузите в Анекса страните по делото са предвидили заплащането на неустойка,
а същата, съгласно
чл.92 ал.1 изр.1 от ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Доколкото в
случая не се доказа да е налице неизпълнение на договорно задължение, от страна
на продавача по предварителния договор, то и липсват основания за присъждане в
полза на ищеца на сумата от 18 000 евро, посочена в чл.2 ал.1 т.2 от
Анекса, претендирана като дължима неустойка по чл.12 от Предварителен договор
за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот от 29.11.2017г., макар
същата да е призната за дължима от ответника. Основателни са и възраженията на
ответника, че посочената клауза от Анекса е нищожна и че с нея се прикрива друга
сделка, каквито са твърденията му още в отговора на исковата молба, като е
налице съдебно признание на ищеца при явяването му в последното по делото
съдебно заседание, че договорената сума от 18 000 евро всъщност
представлява равностойността на направените от него подобрения в имота. В
случая, макар ответникът да не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си, че клаузата по чл.2 ал.1 т.2 от Анекса е нищожна, като прикриваща друга
сделка, то с оглед признанието на ищеца, съдът намира, че е ирелевантно за
спора каква точно е била прикритата сделка.
Предвид
нищожността на посочената клауза в Анекса, то и предявеният иск с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 18 000 евро, поради неизпълнение на
задължението на ответника по чл.2 ал.1 т.2 от анекса, се явява неоснователен и
следва да се отхвърли като такъв. Неоснователен, поради недължимостта на горепосочената
сума, се явява и иска по чл.92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на неустойка върху
сумата от 18 000 евро.
Искът с
правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка поради
неизпълнение на задълженията на ответника по чл.2 ал.1
т.1 от Анекса в указания в него срок – най-късно до 31.07.2018г., се явява
частично основателен – до сумата от 1328 евро, представляваща 8% от
задължението по чл.2 ал.1 т.1 от Анекса /16 600 евро/. Клаузата по чл.2 ал.2 от
Анекса, включваща уговорка за начисляване на неустойка според дните на
забавата, но не повече от 8% от задължението не нарушава
принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и не води до несправедливо облагодетелстване на ищеца.
Неоснователно се явява и възражението за прекомерност на уговорената неустойка
по чл.2 ал.2 от Анекса, преценена към момента на неизпълнение на задължението
на ответника по чл.2 ал.1 т.1 от Анекса, при съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди.
Доколкото
е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то няма основание да
се отрече възможността при неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение
и под формата на законна лихва. Заплащането на неустойка е предвидено в самия анекс,
поради което и тя е договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за
присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се
поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за
неустойка. Ето защо съдът счита, че посочената по-горе сума от 1328 евро,
представляваща уговорена между страните неустойка по чл.2 ал.2 от Анекса за
неизпълнение на задължението на ответника по чл.2 ал.1 т.1 от Анекса се дължи,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.03.2019г., до
окончателното й изплащане.
Предвид
изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на сторените по
делото разноски, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2964,76лв., съобразно уважената част от исковете, изчислена
въз основа на сбора от внесената държавна такса и заплатеното адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответното дружество сумата от 1873,05лв., съобразно отхвърлената
част от исковете, изчислена въз основа на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„А.-А“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от В.З.Ц., да заплати
на Л.Р., гражданин на Р.Л., с персонален № ********,
притежаващ удостоверение за постоянно
пребиваване на граждани на ЕС № ********, с личен номер ********, с адрес: гр.
София, ул.“********, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, сумата от 16 600
евро, заплатена от купувача на продавача по Предварителен договор за
покупко-продажба и преустройство на недвижим имот от 29.11.2017г., като част от
покупната цена, призната за дължима от ответника в Анекс от 05.04.2018г. към
предварителния договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот,
поради неизпълнение на задължението на ответника по чл.2 ал.1 т.1 от анекса,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска – 27.03.2019г., до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД сумата от 1328
евро, представляваща неустойка, съгласно чл.2 ал.2 от
Анекс от 05.04.2018г. към предварителния договор за покупко-продажба и
преустройство на недвижим имот за периода от 01.08.2018г. до 16.08.2018г. вкл.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска – 27.03.2019г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л.Р., гражданин на Р.Л., с персонален № ********,
притежаващ удостоверение за постоянно
пребиваване на граждани на ЕС № ********, с личен номер ********, с адрес: гр.
София, ул.“********, срещу „А.-А“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В.З.Ц., както следва: иска с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 18 000 евро, представляваща, дължима неустойка по чл.12 от
Предварителен договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот от
29.11.2017г. и призната за дължима от ответника в Анекс от 05.04.2018г. към
предварителния договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот,
поради неизпълнение на задължението на ответника по чл.2 ал.1 т.2 от анекса,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска – 27.03.2019г., до окончателното й изплащане, както и иска с правно основание
чл.92 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 1328
евро до 3968 евро, представляваща неустойка, съгласно чл.2 ал.2 от Анекс от
05.04.2018г. към предварителния договор за покупко-продажба и преустройство на
недвижим имот за периода от 01.08.2018г. до 16.08.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.03.2019г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.-А“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В.З.Ц., да заплати на Л.Р., гражданин на Р.Л.,
с персонален № ********, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на граждани на ЕС № ********,
с личен номер ********, с адрес: гр. София, ул.“********, сумата от 2964,76лв., представляваща направени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Л.Р.,
гражданин на Р.Л., с персонален № ********, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на граждани на ЕС № ********,
с личен номер ********, с адрес: гр. София, ул.“********, да заплати на „А.-А“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.З.Ц.,
сумата от 1873,05лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: