№ 17935
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110132224 по описа за 2023 година
Предявени са от ищците С. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ и М. Н.
П.......... – И., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ срещу ответника „Частно средно
...................“ ЕООД“, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. ...........
представлявано от управителя .......... обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците следните суми, подлежащи на
връщане поради разваляне на Договори за обучение на децата Р. С. И. и С. С. И. и при
начална липса на основание:
на ищеца С. Р. И. – сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. –
платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно
със законната лихва от 1206.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1000
лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за
обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от
1206.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 399,50 лева, представляваща
половината от 799 лв. – съответни пропорционални части от предплатени
месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 388,28 лева, представляваща половината от
776,56 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за
обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за
детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 277,50 лева, представляваща половината от 555 лв. –
недължимо платена цена за допълнителни дейности по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 277,50 лева, представлява половината от 555
лв. – недължимо платена цена за допълнителни дейности по Договор за обучение
от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане и сумата от 48,78 лв., представляваща обезщетение за
забава върху претендираните суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
1
на ищеца М. Н. П.......... – сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000
лв. – платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И.,
ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до окончателното плащане; сумата от
1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за
обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от
1206.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 399,50 лева, представляваща
половината от 799 лв. – съответни пропорционални части от предплатени
месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 388,28 лева, представляваща половината от
776,56 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за
обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за
детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 277,50 лева, представляваща половината от 555 лв. –
недължимо платена цена за допълнителни дейности по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 277,50 лева, представлява половината от 555
лв. – недължимо платена цена за допълнителни дейности по Договор за обучение
от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане и сумата от 48,78 лв., представляваща обезщетение за
забава върху претендираните суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
Ищците С. Р. И. и М. Н. П.......... - И. извеждат съдебно предявените права при
твърдения, че на 26.01.2022 г. сключили с ответното дружество договори за обучение
на децата им Р. С. И. и С. С. И., за учебната 2022/2023 г. Съгласно договора за
обучение на детето С. И., годишната такса за обучение и грижа на ученика била в
размер на 9900 лв. Съгласно договора за обучение на детето Р. И., годишната такса
също била 9900 лв. преди приложимите отстъпки, но с оглед предоставената й
отстъпка като второ дете в размер на 3%, таксата за обучението й била в размер на 9603
лв. Плащането на годишната такса по двата договора била разсрочена на 9 равни
месечни вноски, съответно по 1100 лв. за детето С. И. и по 1067 лв. за детето Р. И..
Твърдят, че по всеки от договорите платили на ответното дружество депозит в размер
на по 2000 лв. Поддържат, че съгласно чл. ІV, ал. 4-7 в годишната такса са включени и
допълнителни творчески и спортни занимания, но въпреки това ответното дружество
начислявало такси за допълнителни услуги в общ размер на 1110 лв., които били
надлежно платени от ищците – по 555 лв. за всяко дете. Поддържат, че са били
изправна страна по договорите и въпреки това на 10.03.2023 г. служители на ответното
дружество, осъществяващи пропускателен контрол за достъп до сградата, не допуснало
децата в сградата на училището, а предходния ден децата били върнати с всичките им
вещи. Твърдят, че поради неизпълнение на задълженията на ответното дружество по
договорите за обучение, отправили изявление за разваляне на договорите, като не са
предоставяли срок за изпълнение с оглед неотложния характер на задълженията, която
е получена от ответното дружество на 19.04.2023 г. Предвид развалянето на двата
договора считат, че платените депозити следва да бъдат върнати, както и част от
внесените такси за м. март 2023 г., дължими за времето от 10.03.2023 г. до 31.03.2023
г., поради което ги претендират разделно – всеки от родителите по половината за всеки
договор. Претендират и платените суми за допълнителни услуги при твърдения, че
същите не са били изначално дължими, доколкото предоставянето на тези услуги са
включени в годишната такса на обучение. Претендират и обезщетение за забава върху
сумите, считано от 27.04.2023 г., когато е изтекъл срока за доброволно изпълнение,
съгласно поканата до датата на подаване на исковата молба - 11.06.2023 г., както и
разноските по делото.
Ответникът „Частно средно ...................“ ЕООД“ в срока по чл. 131 ГПК е подал
отговор на исковата молба, с който не оспорва, че между страните са сключени два
договора за обучение за децата Р. С. И. и С. С. И. за учебната 2022/2023 г., както и че
по двата договора ищците са заплатили депозит по 2000 лв., или общо 4000 лв. Не
оспорват и факта, че ищците са заплатили претендираните суми за допълнителни
2
дейности, както и сумата от 1367 лв., представляваща част от дължимите такси за
обучение за м. март 2023 г. Не оспорват и факта, че договорите са прекратени преди
изтичането на срока, за който са сключени, но считат, че същите са прекратени
едностранно от Училището на основание раздел V, т. 1, б. „Е“ поради забава на
плащането на дължимата част от годишна такса за м. март 2023 г., а не поради
развалянето му от страна на ищците. Във връзка с горното твърдят, че годишната такса
за обучение, съответно размерът на дължимите вноски е увеличена от м. октомври
2022 г. по предложение на Училището поради обективни икономически причини, за
което увеличение ищците били уведомени по имейл, като същите не са възразили,
респективно са се съгласили с увеличението. В тази връзка на 22.02.2023 г. ищците
били уведомени чрез имейл, че не са платили в пълен размер дължимата такса за м.
март 2023 г., с падеж 15.02.2023 г., като им е даден срок за плащане до 08.03.2023 г. и
са предупредени, че договорите ще бъдат прекратени при неизпълнение в 15-дневен
срок. На 07.03.2023 г. и на 08.03.2023 г. ищците отново били поканени да изпълнят,
като до 08.03.2023 г. таксите не били заплатени. На 09.03.2023 г. ответното дружество
с имейл уведомило ищците, че счита договорите за прекратени. При това положение
поддържа, че платените депозити не подлежат на връщане, а същите подлежат на
задържане от Училището като неустойка на основание Раздел V, т. 3 от договорите.
Оспорват твърдението на ищците, че годишната такса за обучение включва и
допълнителни творчески и спортни занимания като се позовава на Раздел ІV, т. 5, в
който са изброени дейностите, които покрива таксата. Поради всичко изложено молят
предявените искове да бъдат отхвърлени и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен
между страните с доклада по чл. 146 ГПК, че същите са били в договорни
правоотношения по силата на два договора, сключени на 26.01.2022 г. за обучение на
децата на ищците Р. С. И. и С. С. И., за учебната 2022/2023 г., както и че във връзка с
договорните правоотношения ищците са заплатили депозит в размер на по 2000 лв. по
всеки договор, сумата от 1367 лв. такси за м. март 2023 г. и сумата от 1110 лв. такси за
допълнителни дейности по двата договора.
В раздел I чл.1 от двата договора страните са уговорили неговия предмет, а
именно изпълнителят – ответника се задължава срещу заплащане от родителите –
ищците на определена такса да обучава учениците през учебната 2022/2023 г. по
утвърдени от Министерство на образованието и науката програми и учебни планове за
ПУК 5г.
В раздел III чл. 2 страните са договорили, че договорите са допълват или
изменят само при постигнато взаимно съгласие между страните, изразено в писмена
форма.
В раздел IV в договора за детето Р. С. И. е уговорена годишна такса в размер на
9900 лв., както и отстъпка за второ дете в размер на 3%, като плащането е разсрочено
на 9 равни месечни вноски в размер на 1067 лв. всяка, като в договора е отбелязано и
допълващи творчески и спортни занимания (хип-хоп, айкидо, народни танци,
керамика, балет, тенис, архитектурна работилница, отборни спортове). В същата
разпоредба страните са изброили какви конкретни дейности са включени в годишната
такса.
В раздел IV в договора за детето Стилян С. И. е уговорена годишна такса в
размер на 9900 лв., като плащането е разсрочено на 9 равни месечни вноски в размер
на 1100 лв. всяка, като в договора е отбелязано и допълващи творчески и спортни
занимания (хип-хоп, айкидо, народни танци, керамика, балет, тенис, архитектурна
работилница, отборни спортове). В същата разпоредба страните са изброили какви
конкретни дейности са включени в годишната такса.
И в двата договора е уговорено, че родителите заплащат капаро в размер на 2200
лв. за всяко дете.
Представени са фактури и извлечения от банкова сметка и платежни нареждания
3
(л.17 – 42), от които се установява, че по двата договора е заплатено капаро в размер на
по 2000 лв., дължимите месечни такси за м. март 2022 г и предходните месеци, както и
за допълнителни дейности за всяко дете по 405 лв. за всяко дете.
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения констативен
протокол от дата 10.03.2023 г., че на същата дата децата на ищците не са допуснати в
сградата, където се провежда учебната дейност, съгласно сключените договори за
обучение.
С нотариална покана, отправена от ищците до ответника, същите са направили
изявление за разваляне на двата договора за обучение на децата им, получена от
ответника на 19.04.2023 г.
По делото е представена електронна кореспонденция, проведена между
страните, видно от която на 27.09.2022 г. ответникът е изпратил имейл до ищците, с
който ги уведомява за повишение в годишната такса по всеки договор, респективно
между 50 и 100 лв. на месечните такси.
Пак от същата кореспонденция се установява, че на дата 09.03.2023 г.
ответникът е изпратил имейл до ищците с приложено към него уведомление, с което
поради неплащане в срок на дължимите месечни такси по двата договора за обучение
за м. март 2022 г., поради което изпълнителят – ответник прекратяване договора
едностранно без предизвестие.
Приложени са и договор за обучение, фактури и платежни нареждане, касаещи
друго дете, обучавано при ответника, видно от които дължимите месечни такси към
03.02.2022 г. и следващите е в размер на 1100 лв.
По делото е представен констативен протокол, удостоверяващ съдържанието на
сайт https://izzi.academy/parents2019/, както и програма за ПУК1 Слънце и ПУК1
Сириус.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявените искова, в тежест на ищците е да докажа, че
поради неизпълнение на задълженията по двата договора от страна ответното
дружество, а именно виновно недопускане на децата до сградата на училището на
посочената дата, ищците са отправили изявление за разваляне на договора.
В тежест на ответника е да докаже, че условията по двата договора са изменени
по взаимно съгласие на страните по отношение на дължимата такса, както и че поради
неизпълнение на задълженията на ищците за заплащане на дължимата такса за м. март
2023 г. е отправил изявление за разваляне на договора.
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства беше доказано, че страните са били в договорни
правоотношения по силата на два договора, сключени на 26.01.2022 г. за обучение на
децата на ищците Р. С. И. и С. С.ов И., за учебната 2022/2023 г., както и че във връзка с
договорните правоотношения ищците са заплатили депозит в размер на по 2000 лв. по
всеки договор, сумата от 1367 лв. такси за м. март 2023 г. и сумата от 1110 лв. такси за
допълнителни дейности по двата договора.
Основният спор между страните се свежда до това по чия инициатива са
развалени договорите и поради виновното неизпълнение на която от тях,
противопоставяйки различни факти, основаващи упражненото право на разваляне на
договорите.
По делото не е спорно, а и от представените констативен протокол от
10.03.2022 г. и нотариална покана се установи, че ответникът на 10.03.2022 г. не е
допуснал децата на ищците в сградата, в която се провежда обучението, съгласно
договорите. На горното ответникът противопоставя възражение, че е развалил
договора преди получаването на поканата поради виновно неизпълнение на ищците за
заплатят своевременно пълната дължима месечна такса за м. март 2022 г. по двата
договора във връзка с увеличение на същата.
За да извърши преценка кое от двете волеизявления е породило своите правни
4
последици, съдът трябва да изследва въпроса дали всяка от страните е била изправна
или неизправна страна по договора, в това число дали е налице изменение на двата
договора досежно дължимото възнаграждение и дали същото е породило действие
между страните.
По делото не са представени доказателства за изменение на двата договора,
досежно размера на дължимите годишни/месечни такса по взаимно съгласие на
страните, а за доказването на този факт е представен имейл от дата 27.07.2022 г.,
изпратен от ответника до ищците, с който заявяват, че поради предстоящо повишаване
на разходите, изпълнителят повишава месечните такси между 50 и 100 лв., което
повишение е отразено в издадените месечни фактури. В раздел III чл. 2 от двата
договора страните са договорили, че договорът се допълва и изменя само при
постигнато взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма. Горното се
отнася и до размера на дължимото възнаграждение за предоставените услуги.
Следователно договореностите между страните не допуска едностранно изменение на
размера на възнаграждението. Не би могла да се възприеме тезата на ответника, че
съгласието на ищците се презюмира предвид липсата на възражение след
уведомяването им по имейл за увлечението на таксите, тъй като тази теза противоречи
на договореното между страните изменението на договора да става само по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено. Ето защо липсата на писмено изразено
съгласие на ищците с изменения размер на годишната/месечна такса по двата
договора, води до невалидност на едностранното им изменение, респективно
изменението не е породило действие между страните.
След като изменението на възнаграждението по договора не е породило
действие, дължимо остава същото в първоначално уговорения размер, съгласно раздел
IV от договора, а именно с месечна такса за детето Р. С. И. в размер на 1067 лв. , а за
детето С. С. И. в размер на 1100 лв. Предвид липсата на спор, а и видно от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са били
изправна страна по договора, тъй като са заплатили всички дължими месечни такси по
двата договора в първоначално уговорените размери. Видно от представеното авизо за
нареден кредитен превод, което не е оспорено от ответника, ищците са заплатила за
дължимата такса за м. март 2023 г. в размер на 1367 лв. Същевременно за предходните
месеци за периода м.11.2022 г. до м.2.2023 г. ищците са заплащали с по 100 лв. повече
от дължимата месечна такса, съгласно договорите, т.е. общо 800 лв. Ето защо следва
извода, че за м. март 2023 г. дължимите месечни такси по двата договора в общ размер
на 2167 лв. са били изцяло платени в срока, уговорен в договора. При това положение
следва извода, че към момента на отправяне на изявлението на ответника за разваляне
на договора поради виновното му неизпълнение от страна родителите – ищци,
последните са били изправна страна по договора, и на са били налице предпоставките
за упражняване правото на разваляне на договорите от страна на изпълнителя –
ответник.
Въпреки че, родителите – ищци са били изправна страна по двата договора,
ответникът не е допуснал децата на дата 10.03.2023 г. в сградата, където се провежда
обучението, с което сам се е поставил в неизпълнение. След като неоснователно не е
допуснал децата, респективно е отказал предоставянето на услугата, който се е
задължил да предоставя, съгласно двата договора, в пратримониума на другата страна
– родителите, е възникнало правото да развалят договор и то без да предоставят срок, с
оглед спецификата на предоставяната услуга, както и с оглед настояването на
ответника да се заплаща по-висока такса въпреки липсата на взаимно съгласие за
нейното изменение. Видно от представената по делото нотариална покана, с която
ищците са отправили изявление за разваляне на договора, същата е получена от
ответника на 19.04.2023 г. , следователно от този момент двата договора са прекратили
своето действие.
Предвид развалянето на договорите за обучение, платеното от родителите
капаро подлежи на връщане. Между страните не е спорно, а и с представените по
делото писмени доказателства беше доказано, че родителите – ищци са заплатили
капаро в размер на по 2000 лв. по всеки договор. Същите са го претендирали разделно,
5
а имено всеки от ищците по 1000 лв. по всеки един от договорите, поради което съдът
е обвързан от така заявената претенция, поради което исковете следва да се уважат в
пълен размер, така, както са предявени.
По отношение на претенциите на ищците за връщане на съответни
пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март
2023 г. след 10.03.2023 г. с оглед развалянето на договора, съдът намира следното:
С оглед доказаното по делото упражнено право на разваляне на договора от
страна на ищците поради виновното неизпълнение на задълженията си по договора от
ответника – недопускане на обучаващите се деца, считано от дата 10.03.2023 г.
платените месечни такси са м. 3.2023 г., съответно от 10.03.2023 г. до 31.03.2023 г.
подлежат на връщане. В този смисъл между страните не е спорно, а и с представените
по делото доказателства се доказа, че след посочената датата услугата не е
предоставяна, поради което съответна част от платеното възнаграждение (такса)
подлежи на връщане. По договора за обучение за детето Р. И. платената такса за м.
март 2023 г. е в размер на 1067 лв., разделена на учебните дни в съответния месеца –
48,54 лв. за един присъствен ден, следователно за периода от 10.03.2023 г. до
31.03.2023 г. дължимата такса е в размер на 776,56 лв., която подлежи на връщане
поради липсата на престация от страна на изпълнителя – ответник и развалянето на
договора. Всеки от ищците е претендирал половината от платената такса за процесния
период – 388,28 лв., поради което предявените искове се явяват изцяло основателни.
По договора за обучение за детето С. И. платената такса за м. март 2023 г. е в
размер на 1100 лв., разделена на учебните дни в съответния месеца – 50 лв. за един
присъствен ден, следователно за периода от 10.03.2023 г. до 31.03.2023 г. дължимата
такса е в размер на 800 лв., която подлежи на връщане поради липсата на престация от
страна на изпълнителя – ответник и развалянето на договора. Всеки от ищците е
претендирал половината от платената такса за процесния период в по-малък размер от
изчисления от съда – 399,50 лв., поради което предявените искове се явяват изцяло
основателни.
По отношение на претенцията на ищците за недължимо платени суми за
допълнителни дейности при начална липса на основание, съдът дължи изследване на
договореностите между страните, като тълкува сключените договори. По арг. от чл. 20
ЗЗД трябва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността. Така, предвид очертания от страните предмет на двата договора, а
именно изпълнителят се задължава срещу заплащане от родителите – ищците на
определена такса да обучава учениците през учебната 2022/2023 г. по утвърдени от
Министерство на образованието и науката програми и учебни планове за ПУК 5г.,
който тълкуван във връзка със задълженията на изпълнителя, посочени в раздел II, чл.
5, в които не е включено задължението за предоставяне на допълнителни извънкласни
дейности, следва извод, че уговореното възнаграждение не включва допълнителните
дейности. Този извод на съда се подкрепя и от съдържанието на ал. 5 от раздел IV от
двата договора, в която лимитативно са изброени услугите, включени в цената, сред
които не са допълнителните дейности извън учебния процес. Следователно при
тълкуването на договорите не би могло да се изведе воля на страните в определеното
възнаграждение да са включени допълнителните дейности. Ето защо съдът намира, че
платените от ищците суми за допълнителни дейности на децата им, са платени на
валидно правно основание, доколкото липсват твърдения такива допълнителни услуги
изобщо да не са предоставени на децата. Следователно исковете за връщане на
платените суми за допълнителни дейности подлежат на отхвърляне.
По предявените искове за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираните суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г., същите се явяват
основателни само върху уважената част за главниците. В случая ищците са
представили доказателства за отправена до ответника покана за плащане в 7-дневен
срок от получаване на поканата. Същата е получена от ответника на 19.04.2023 г.,
поради което с изтичането дадени 7-дневен срок за плащане, последният е изпаднал в
6
забава, а именно на 27.04.2023 г. Дължимото обезщетение за забава за посочения
период за претендираните от всеки от ищците суми върху уважената част от
главницата е в размер на по 40,68 лв., до който размер се явява основателна
претенцията на всеки от ищците, а за горницатадо пълния предявен размер исковете
подлежат та отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат двамата ищци и ответникът.
Ищецът М. Н. П.......... – И. е направила своевременно искане за присъждане на
разноски, съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК, а именно платена
държавна такса в размер на 135,67 лв. и действително платено адвокатско
възнаграждение в размер на 640 лв. От тях съобразно уважената част на предявените
искове в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 646,87 лв.
Ищецът С. Р. И. е направила своевременно искане за присъждане на разноски,
съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК, а именно платена държавна
такса в размер на 267,88 лв. и действително платено адвокатско възнаграждение в
размер на 640 лв. От тях съобразно уважената част на предявените искове в тежест на
ответника следва да се присъди сумата от 757,12 лв.
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., от които съобразно
отхвърлената част на предявените искове, в тежест на всеки ответниците следва да се
присъди сумата от по 149,45 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Частно средно ...................“ ЕООД“, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. ............... да заплати на С. Р. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. ............, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от сумата от 1000
лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение
от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. –
платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със
законната лихва от 1206.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 399,50 лева,
представляваща половината от 799 лв. – съответни пропорционални части от
предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за
обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г.
до окончателното плащане и сумата от 388,28 лева, представляваща половината от
776,56 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за
обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р.
С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 40,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху
присъдените суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца С. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
............ срещу ответника „Частно средно ...................“ ЕООД“, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. ........... представлявано от управителя ..........
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 277,50 лева, представляваща половината от 555 лв. –
недължимо платена цена за допълнителни дейности по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане и сумата от 277,50 лева, представлява половината от 555 лв. –
недължимо платена цена за допълнителни дейности по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане, както и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата над 40,60 лв. до пълния предявен размер от 48,78 лв. ,
7
представляваща обезщетение за забава върху претендираните суми за периода от
27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
ОСЪЖДА „Частно средно ...................“ ЕООД“, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. ............... да заплати на М. Н. П.......... – И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ............, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от
сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по
Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от
1206.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1000 лв., представляваща
половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за
детето С. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до окончателното плащане;
сумата от 399,50 лева, представляваща половината от 799 лв. – съответни
пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март
2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната
лихва от 1206.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 388,28 лева,
представляваща половината от 776,56 лв. – съответни пропорционални части от
предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за
обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г.
до окончателното плащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 40,60 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху присъдените суми за периода от
27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца М. Н. П.......... – И., ЕГН **********, с
адрес: гр. ............ срещу ответника „Частно средно ...................“ ЕООД“, ЕИК
.................., със седалище и адрес на управление: гр. ........... представлявано от
управителя .......... осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 277,50 лева, представляваща половината
от 555 лв. – недължимо платена цена за допълнителни дейности по Договор за
обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г.
до окончателното плащане и сумата от 277,50 лева, представлява половината от 555
лв. – недължимо платена цена за допълнителни дейности по Договор за обучение от
26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 1206.2023 г. до
окончателното плащане, както и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата над 40,60 лв. до пълния предявен размер от 48,78 лв. ,
представляваща обезщетение за забава върху претендираните суми за периода от
27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
ОСЪЖДА „Частно средно ...................“ ЕООД“, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. ............... да заплати на С. Р. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 757,12 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Частно средно ...................“ ЕООД“, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. ............... да заплати на М. Н. П.......... – И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 646,87 лв. –
разноски в производството.
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ да заплати на
„Частно средно ...................“ ЕООД“, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 149,43 лв. – разноски
в производството.
ОСЪЖДА М. Н. П.......... – И., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ да заплати
на „Частно средно ...................“ ЕООД“, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 149,45 лв. – разноски
в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9