Р Е Ш Е Н И Е
№543
гр. Пловдив, 29 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Първо отд. ХVІІІ
състав в открито заседание на седми март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 3095 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Р.Т.С., ЕГН ********** против Отказ с рег. №
435з-276/02.09.2021 г., издаден от Началник на Второ РУ при ОДМВР-Пловдив,
потвърден с решение рег. № 317000-23306 от 26.10.2021г. на директора на
ОДМВР-Пловдив. С обжалвания отказ на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано на жалбоподателя издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси
за спортни дейности.
Жалбоподателят развива доводи за издаване на оспорения акт в противоречие с
материалния закон и неговата цел и при липса на мотиви. Счита, че основателна
причина в случая била посочена, а именно спортни цели. Твърди, че фактът на членуване в лицензирана организация- АСК “Тракия“ е достатъчен за
издаване на исканото разрешение. Предвид факта, че спортната стрелба се
осъществявала със строго индивидуално огнестрелно оръжие, за него не
съществували други технически средства, заменящи го в практикуването на този
спорт. Твърди, че е представил необходимите съгласно чл. 76 и чл. 77 от ЗОБВВПИ
доказателства и нямало основание за постановяване на отказ. По изложените
съображения се иска отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание жалбата се поддържа адв.Н.С.-пълномощник, който
заявява, че жалбоподателят е изпълнил предпоставките за получаване на искания
документ. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на Второ РУ при ОДМВР-Пловдив, с молба-становище
от процесуален представител по пълномощие, депозирана по делото, оспорва
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Начало на административната процедура е сложено с подаване от страна на Р.С.
до Началника на Второ РУ, ОДМВР-Пловдив на Заявление с вх. № 435000-8000/18.05.2021
г. за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно
оръжие и боеприпаси като сочи, че същото ще използва за спортни цели.
Към заявлението е приложено членска карта на стрелеца № 726 за членство в
АСК "Тракия". До Р.С. е изпратено Уведомително писмо рег. №
435000-8648/28.05.2021г., с което е уведомен за възможността да направи
допълнителни обяснения и представи доказателства за необходимостта от носене,
употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни цели. До
администрацията е депозирано писмо УРИ 435000-10569/24.06.2021г., с което са
изложени допълнителни мотиви и са приложени копия от: удостоверение изх. №
23/22.06.2021г. за членство на Р.С. в АСК“Тракия“, удостоверение изх. №
6082/06.06.2014г. от Министерство на младежта и спорта за вписване на СНЦ
АСК“Тракия“ в Националния регистър на лицензираните спортни организации и
членуващите в тях спортни клубове, удостоверение по чл. 77, ал.1, т. 2 от ЗОБВВПИ за калибър 9х19, издадено от АСК“Тракия“, тренировъчен план за
индивидуална подготовка на Р.С. с начало м. юли 2021г., издаден от АСК“Тракия“
и писмо от председателя на УС на АСК“Тракия“ изх. № 24/22.06.2021г.
Във връзка с подадено заявление е изготвена Докладна записка рег. №
435р-20867/01.09.2021 г., адресирана до началника на Второ РУ, ОДМВР-Пловдив, в
която се сочи, че с писмо УРИ 435000-12097/21г. председателят на АСК“Тракия“ е
предоставил информация, че заявителят С.
не извършва спортна дейност и поради факта, че лицето не може да предостави
копия от протоколи за извършени стрелби, участие в състезания или тренировъчен
план е невъзможно да се обоснове по неоспорим начин исканото разрешение за
дейност с огнестрелно оръжие за спортни цели.
На 02.09.2021 г. е постановен оспореният в настоящото производство Отказ с
рег. № 435з-276/02.09.2021 г., издаден от Началника на Второ РУ при
ОДМВР-Пловдив, с който на основание чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано на жалбоподателя издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за
спортни дейности. Отказът е бил връчен на лицето срещу подпис на 30.09.2021год.,
видно от направеното в акта отбелязване. Отказът е бил обжалван по
административен ред пред директора на ОДМВР-Пловдив, който с решение рег. №
317000-23306 от 26.10.2021г. отхвърлил жалбата.
По делото се събраха гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.М.Ш. –
председател УС на АСК“Тракия“. Същият заяви пред съда, че познава Р.С. като
един от редовните членове на клуба. Посочва, че обучават деца и лица над
18-годишна възраст. Клубът няма възможност да предостави стрелкови единици на
всички членуващи и затова насърчават пълнолетните си членове да си закупуват
собствено оръжие. Спортната стрелба е строго индивидуален спорт и всеки иден
спортист трябва да притежава собствено оръжие, поради различната анатомия на
всеки човек и необходимостта да се направи собствен баланс на оръжието.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на
събраните в хода на производството доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за
обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
При извършената служебна проверка на оспорения акт на всички визирани в
нормата на чл. 146 от АПК основания за оспорване, независимо от релевираните в
жалбата такива, настоящият състав намери издаденият акт за постановен от
компетентен орган, при съблюдаване на административнопроизводствените правила,
в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, при
спазване изискванията за неговото съдържание и форма.
Според чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за придобиване
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани подават писмено
или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР,
съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на
съхранение. Правилно заявление за издаване на разрешение е подадено до
началника на Второ РУ при ОДМВР - Пловдив. Обжалваният отказ е издаден именно
от началника на Второ РУ, поради което се явява валиден административен акт, издаден
от компетентния за това орган.
Съдът не намира данни по преписката, които да сочат на допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждане на особеното административно производство.
Актът на административния орган е издаден в писмена форма, съдържа съответни
фактически основания, на които се издава и правна обосновка. Преди да се
произнесе административният орган е обсъдил всички факти и обстоятелства от
значение за случая в съответствие с вмененото му в чл. 35 от АПК задължение.
В хода на административното производство органът е изпълнил задълженията си
по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, вкл. е дал възможност за възражения и за
предоставяне на доказателства относно издаване на разрешение. Ето защо
заявителят е имал възможност да вземе участие в производството, като представи
допълнителни аргументи относно твърдяната основателна причина от придобиване на
оръжие за спортни цели. Действия в тази насока са били предприети от страна на
жалбоподателя в указания му срок, но правилно същите са били определени като
такива, които не обосновават издаването на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за спортни цел, при което е последвал
обжалваният отказ.
Ето защо не са налице визираните в разпоредбата на чл. 146, т. 2-3 от АПК
основания за отмяна на оспорения акт.
На следващо място съдът приема, че оспореният акт съответства на
материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение. В случая жалбоподателят е посочил в заявлението си, че оръжието
му е необходимо за спортни цели. За снабдяването с огнестрелно оръжие в
хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ - за спортни цели, законодателят е
предвидил разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по несъмнен начин необходимостта от придобиване на съответния вид
оръжие, за осъществяване на съответната спортна дейност. Доказването на това
обстоятелство е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на
дейност по ЗОБВВПИ, в този смисъл необходимо е доказване на действителна
необходимост от придобиване на оръжие за осъществяване на конкретна спортна дейност.
В случаите на издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба, съгласно
закона, в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, която
по несъмнен начин обосновава издаването на исканото разрешително за притежание
на огнестрелно оръжие (в тази насока Решение № 3196 от 28.02.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 11092/2019 г., VII о., Решение № 8463 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 440/2019 г., VII о., Решение № 9513 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
9074/2017 г., VII о., Решение № 2295 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6029/2017 г., VII о., Решение № 15305 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
10485/2016 г., VII о. и др.). В тази връзка, неоснователни са доводите в
жалбата за неотносимост на доказването на тази необходимост в производството
пред административния орган. Необходимостта от притежание на процесното
огнестрелно оръжие се явява съществен елемент от фактическия състав на издаване
на разрешение за придобиване, тъй като именно чрез нейното доказване решаващият
орган може да установи наличието на основателни причини за издаване на исканото
разрешение, съгласно уредбата, дадена в ЗОБВВПИ.
Настоящият състав намира за правилен и законосъобразен направеният от
органа извод за липса на доказателства за наличие на основателна причина за
издаване на исканото разрешение. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че
доколкото основателните причини са изчерпателно посочени в нормата на чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, то посочването на която и да било от тях е достатъчна
предпоставка, сама по себе си, за издаване на исканото разрешение. Последното
твърдение би вменило задължение на административния орган да издаде съответното
разрешение, единствено и само на изложените от молителя твърдения, относно
наличието на основателна причина за притежание на съответното огнестрелно
оръжие. Не такава обаче е целта на закона, която в случая охранява обществения
пред личния интерес и която дава на органа оперативна самостоятелност да
извърши преценка, въз основа на представените му доказателства дали в случая
посочената, като основателна причина – спортна цел, в действителност е налице.
Именно наличието на тази спортна цел следва да бъде установена и доказана от
заявителя в административното производство, като изведеният от органа извод за
ненадлежното й доказване се споделя и от настоящия съдебен състав.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е член на армейски спортен клуб "Тракия" – Пловдив.
Единствено членството в такъв клуб обаче не се явява достатъчно обстоятелство,
предпоставящо издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие,
съответно и боеприпаси за него за спортни цели, в случая за спортна стрелба.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ, "физически лица, кандидатстващи за
разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни
цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 представят и удостоверение от
спортна организация, по смисъла на чл. 11 от Закона за физическото възпитание и
спорта, а когато лицата са пребиваващи на територията на друга държава членка –
документ от официално призната организация по стрелкови спорт в съответната
държава членка в легализиран превод на български език, че (т. 1) членуват и
практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а когато лицата по
ал. 1 кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 – че минимум 12 месеца преди датата
на подаване на заявлението членуват и практикуват с цел участие или участват в
състезания по стрелкови спортове, (т. 2) съответното огнестрелно оръжие
отговаря на спецификациите, които се изискват за дадена дисциплина в стрелковия
спорт, признати от международно утвърдена и официално призната федерация по
стрелкови спорт". Видно е, че хипотезата на чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ
предвижда освен членство в клуб по спортна стрелба и практикуване с цел участие
в състезание. Следователно изисква се кумулативно наличие на двете визирани в
закона обстоятелства – членство и практикуване с цел участие в състезание. В
хода на административното производство е представено Писмо-отговор изх. №
26/15.07.2021г., издадено от председателя на УС на АСК "Тракия" – К.Ш..
В същото е посочено, че С. е редовен член на клуба от 2017г., но не извършва
спортна дейност. Дадените пред съда свидетелски показания на К.Ш. – председател
на УС на АСК“Тракия“ не са в противоречие със заявеното в посоченото писмо.
Последното води на извод, че Р.С. реално не практикува стрелковия спорт
"спортна стрелба", а само е член на стрелковия клуб. По делото
липсват и доказателства за направена на С. картотека, като състезател.
Картотекирането на състезатели подлежи на формална процедура по реда на чл. 2,
ал. 2 от Правилника за състезателните права на българските състезатели по
динамична стрелба към БФДС и именно наличието на картотека предоставя състезателни
права. Самите състезателни права по смисъла на чл. 3 от същия правилник дават
право на съответния спортист да участва в тренировъчна и състезателна дейност
към съответния клуб. Единствено членството в даден спортен клуб, само по себе
си не води до извода за наличие на спортни цели у даден човек. 3аконът не
забранява членството в няколко клуба, но наличната картотека задължава
състезателно развитие единствено и само към съответния спортен клуб. В спортните
клубове могат да членуват както любители, така и състезатели от даден спорт.
Спортните цели обаче винаги се свързват с определени спортни постижения в
дадения вид спорт, което е движещ елемент в подготовката на всеки състезател.
Именно практикуването с цел участие в състезания се обуславя от налична картотека
на съответния състезател. Такива доказателства жалбоподателя не е представил
нито в хода на административното производство, нито в съдебното. Събраните по
делото доказателствата в тяхната съвкупност доказват единствено членство в
армейски спортен клуб "Тракия", но не и практикуване с цел участие в
състезание.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не доказа и в хода на
съдебното производство, наличието на основателна причина- спортни цели, на
каквото основание е поискал издаване на процесното разрешително. Ето защо, при
липсата на представени доказателства, обуславящи издаването на заявения от
жалбоподателя административен акт, постановеният отказ е направен в
съответствие с материалния закон. С оглед на представените в хода на административното
производство доказателства, съдът намира, че при постановяване на оспорения
отказ административният орган правилно и законосъобразно е приел, че
жалбоподателят не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава необходимостта от издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели –
спортни дейности. В обратен извод не води и представеното от пълномощника на
жалбоподателя Удостоверение изх. № 34/20.10.2021г. от АСК“Тракия“, понеже в
него е заявено, че С. упражнява масов спорт.
Законодателят в нормата на чл. 10, ал. 3, т. 10 от ЗОБВВПИ изисква, за да
се издаде разрешение за носене и/или съхранение на огнестрелно оръжие да се
докаже наличие на основателна причина за това. Само доказването на членство в
спортна организация не изпълнява изцяло предпоставките на посочената по-горе
законова норма. След като в рамките на проведеното административно производство
настоящият жалбоподател не е доказал основателна причина, обосноваваща
необходимост от носене на оръжие за граждански цели, по смисъла на чл. 6, ал.
3, административният орган е приложил правилно ЗОБВВПИ.
С отказа за издаването на разрешение на жалбоподателя не се ограничава
правото му да се развива в областта на спортната стрелба, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОБВВПИ всяко физическо лице може да
употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и
употреба на стрелбище с учебна или спортна цел под ръководството на
правоспособен инструктор или треньор (в този смисъл Решение № 3196 от
28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11092/2019 г., VII о.).
Настоящият съдебен състав не установи наличие на несъответствие на
оспорения административен акт и с предпоставките за законосъобразност на същия,
а именно – съответствие с целта на закона и с материалноправните разпоредби.
Ето защо в случая не са налице и основанията по чл. 146, т. 4-5 от АПК за
отмяна на акта.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява мотивиран,
обоснован, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона,
поради което насоченото срещу него оспорване следа да бъде отхвърлено.
При този изход на делото и предвид своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски под формата на процесуално
представителство от юрисконсулт в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Т.С., ЕГН ********** против Отказ с рег. № 435з-276/02.09.2021 г.,
издаден от Началник на Второ РУ при ОДМВР-Пловдив, потвърден с решение рег. №
317000-23306 от 26.10.2021г. на директора на ОДМВР-Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
(сто) левa.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/