М О Т
И В И
по НОХД /БП/№ 3010/2020год.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия С.И.Х., в това че на 20.05.2020г., в гр.
Пловдив е управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ксара“, с рег. № **, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,03 на хиляда, установено по надлежния
ред с Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина № 280/22.05.2020г. - престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия за
горепосоченото деяние, да му бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” ориентирано
около две години, като изпълнението на същото да бъде отложено по реда на чл.66
от НК с оглед личността на дееца. Относно кумулативно предвидените наказания предлага
да се наложи глоба от 600 лева, както и да бъде лишен от право на управление на
МПС за срок от две години.
Подсъдимият
Х. изразява съжаление за случая, но намира че не е извършил престъпление. Лично
и чрез защитника си настоява за оправдателна присъда. Алтернативно защитата
пледира за минимално наказание, включително с прилагане нормата на чл.55 НК.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият С.И.Х. е роден на ***г.,
в гр. **, живущ ***. Той е б., б.г., с ** образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Същият
е правоспособен водач на МПС от 1985г. и понастоящем притежава СУМПС с № *********
валидно до 2025г. На 20.05.2020г. подъсдимият заедно
със свид. А.К. пътували от гр. София за гр. Неделино
с л.а. марка „Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № **. Автомобилът бил собственост на свид.
К. и той го управлявал. По пътя подс. Х. пил
неустановено количество алкохол – бира. Преди да влезнат в гр. Пловдив на
водача му прилошало, поради което двамата се сменили, като подс.
Х. управлявал посочения по – горе лек автомобил, а свид.
К. се возел като пътник.
По същото време свид. И.З. и свид. М.А.–
полицейски служители при II –ро РУ – ОДМВР – Пловдив,
били на работа и изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден
график. Те застъпили наряд, като автопатрул за
времето от 07:00ч. до 19:00ч. на 20.05.2020г. На същия ден било разпоредено извършването на специализирана полицейска
операция по линия на безопасност на движението. Затова свид.
З., свид. А. и техен колега били ситуирани
на кръстовището на бул. „Христо Ботев” с ул. „Найчо Цанов” в гр. Пловдив. Около
11:30ч. на 20.05.2020г. свид. М.А. спрял за проверка,
чрез подаване на сигнал със „Стоп палка” на движещ се л.а. марка „Ситроен”,
модел „Ксара”, с рег. № **. Установили самоличността на водача, а именно подс. С.И.Х.,
ЕГН: **********. Те възприели поведението му като на видимо пиян – миришел на
алкохол и говорът му бил провлачен. Като пътник в
автомобила била установена самоличността и на свид. А.Й.К..
Свид. А. уведомил в ОДЧ на II- ро
РУ – ОДМВР – Пловдив и поискали съдействие от екип на КАТ. На място пристигнали
свид. С.С. и свид. С.Я.и двамата полицейски служители при Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Пловдив. На 20.05.2020г. те били на работа и изпълнявали
служебните си задължения, като били близо до мястото, където били ситуирани свид. А. и свид. З.. Свид. С. установил
самоличността на водача – подс. Х., като също
възприел ** му като на видимо употребил алкохол човек. Подсъдимият признал пред полицейските служители,
че докато свид. К. управлявал той бил изпил около 2л.
бира, след което се сменили и той шофирал автомобила на свид.
К.. Обвиняемият бил изпробван с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510, с фабр. №
ARNA 0179. С последното била установена концентрация на алкохол, а именно
наличието на 2,23 промила в издишания от обвиняемия въздух. Св. Я. съставил Акт
за установяване на административно нарушение бл. № 540131/20.05.2020г., за
управление под въздействие на алкохол и издал Талон за изследване № 089976. Със
съставянето на АУАН било иззето и СУМПС № *********. Подс.
Х. подписал съставения му АУАН. В талона за изследване, той изрично заявил, че
приема показанията на техническото средство. Предвид процедурата, подс. Х. бил придружен от полицейските служители до УМБАЛ
„Св. Георги” ЕАД, където по негово собствено желание му била взета кръвна проба
по съответния ред, като били съставени амбулаторен лист за прегледа и Протокол
за медицинско изследване за вземане на биологични проби за употреба на алкохол,
наркотични вещества или техни аналози. След това подс.
Х. бил отведен до сградата на II- ро РУ - ОДМВР –
Пловдив, където бил задържан, на основание чл. 72 от ЗМВР, за срок до 24 часа
със Заповед № 435зз -140/20.05.2020г.. По случая било образувано и настоящето
бързо производство.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно и категорично установена от обясненията на подс.Х.
пред настоящия състав на съда, от показанията на разпитаните свидетели в съдебното
производство, както и от събраните писмени доказателства – заверени копия на
АУАН, талон за кръвна проба , амбулаторен лист от преглед , справка за водач /
нарушител, справка съдимост , справка БДС, справка собственост МПС /л.19 и 20/,
копие от СУМПС на подс.Х.,
характеристична справка.
Според беше въпроса за причината
довело да смяна на местата на свидетеля К. И ПОДС.Х.. Според показанията на
първия и обясненията на втория причината за това било внезапна влошаване
здравословното съС.ие на
свидетеля в момент на управление. Това наложило подсъдимия да поеме
управлението и чрез задържане на волана
и употреба на ръчна спирачка плавно да намали скоростта и да спре. След
това, тъй като свид.К. имал проблеми със сърцето и
все още не се чувствал добре, те си сменили местата в автомобила и подсъдимия
привел в движение автомобила, който управлявал около 3 -4 км до момента , в
който бил спрян за проверка. В тази им част показанията на свид.К.
и обясненията на подсъдимия се възприемат от настоящата инстанция, тъй като от
една страна не бяха опровергани от други доказателства, а само защото са в
полза на подсъдимия не могат да бъдат дискредитирани. В останалата им част пък
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия са хармонични. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети
доказателства.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебно – химическа експертиза с №
280/22.05.2020г. Съгласно заключението на същата в изпратените за изследване
проби кръв, взета от лицето С. И.Х. се доказва наличието на етилов алкохол, в
количество 2,03 % /две цяло, нула, три промила/ в кръвта му.
Съдът кредитира това заключение
като съответно на доказателствата по делото и неоспорено от страните.
При така установената безспорна фактическа
обстановка, Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият С.Х.
е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК, за това че на 20.05.2020г., в гр. Пловдив е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,03 на хиляда, установено по надлежния ред с
Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръв и урина № 280/22.05.2020г.
От
обективна страна с действията си – управление на посоченото МПС след консумация
на алкохол, с ясното съзнание за това подсъдимия е осъществил състава на
посоченото престъпление. В случая концентрацията е била над 1,2 на хиляда, а
именно 2.03 промила. Това е доказано с кръвна проба. Не може да се сподели
възражението на защитата, че в случая дееца бил поставен в условията на чл.13 НК. Под състава на тази норма могат да бъдат подведени действията му само при
непосредственото спиране на автомобила, когато действително може да се приеме,
че прилошавайки на водача, возещият се до него поема
управлението , за да преустанови движението на МПС. По този начин се избягват
по-тежки последици, които действително по друг начин не биха били предотвратими.
След установяване на автомобила на място обаче, при това вече в гр.Пловдив, подс.Х. не е следвало да поема управлението на МПС.
Безспорно по делото се установи, че не е бил подаван сигнал на тел.112, нито е
спиран друг автомобил, за да се потърси помощ. Такава не е била искана дори от
полицейските служители при спирането за проверка. Всичко това сочи, че подс.Х. не е действал при условията на чл.13 НК, защото
последната норма изисква дееца да няма друг начин, по който да действа в
ситуацията и то само ако евентуалното извършване на престъплението би причинило
по-малки вреди, отколкото ако не се предприеме действието. Очевидно случая не е
такъв. Още по-малко е налице хипотезата на ал.2 на посочената норма, която
предвижда задължение за действие на субекта, защото самото избягване на
опасността би била престъпление.
От субективна страна – деянието е осъществено
с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Той е знаел, че е употребил алкохол, но
въпреки това е предприел управление на МПС. В случая не друг е виновен за
неговата глешна преценка на ситуацията и грешката в
съзнанието му, че действа при условията на крайна необходимост.
С
оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Х.
престъпление, като се съобрази с нормата на чл.54 НК и с оглед реализиране
целите по чл.36 НК съдът намира, че на същия следва да се определи наказание
Лишаване от свобода малко под баланса на отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. От една страна е налице чисто съдебно минало, добра
характеристика с липса на други общественоопасни
прояви, към момента на деянието същия е бил работещ, а за дългия си стаж като
водач на МПС е санкциониран по ЗДвП само 5 пъти. От друга страна отегчаващи
обстоятелства според настоящата
инстанция са голямото количество алкохол в кръвта над съставомерната, както и факта, че упрвлението
на МПС е било в натоварен трафик, с което се повишава опасността от ПТП в
населено място. Тази опасност действително е потенциална, но именно поради тази
причина и управлението на МПС в пияно съС.ие / над определената концентрация/ представлява
престъпление, съответно административно нарушение при по-ниски концентрации на
алкохола. Ето защо наказание от една година и шест месеца Лишаване от свобода
настоящата инстанция намира за съответно на извършеното и обществената опасност
на дееца. Според настоящата инстанция това наказание следва да се отложи за
изпълнение с подходящ изпитател срок на основание чл.66, ал.1 НК, тъй като са
налице всички предпоставки за това. Той е неосъждано лице, наложеното му
наказание е под три години лишаване от свобода, а с оглед иначе добрата му
характеристика , то поправянето му може да се постигне и по този начин. Съдът
намира, че изпитателен срок от три години се явява най-адекватен. Същевременно,
тъй като подс.Х. е правоспособен водач на МПС, то следва
да се приложи и разпоредбата на чл.343Г, вр с
чл.343б, ал.1, вр с чл.37, т.7 от НК, като бъде лишен
от право да управлява МПС за срок не по-малък от наказанието лишаване от
свобода. В процесния казус съдът намира, че наказание
от една година и шест месеца лишаване от право е най-справедливо и съответно,
както на деянието така и на дееца. Следва да се посочи, че видно от справката
за водач нарушител подсъдимия не е лице с висока степен на опасност като водач.
По отношение кумулативно предвиденото наказание Глоба съдът намира, че такава в
размер на 500 лева се явява съответна на имотното съС.ие на дееца, който е работещ, а и съобразно житейския опит
и възраст все пак би следвало да може да заплати този размер. В своята
съвкупност тези посочени по-горе наказания са съобразени с обществената
опасност на дееца и деянието, а и са най-справедливи. Следва изрично да се
посочи, че в случая не е налице коя да е от хипотезите на чл.55 НК, тъй като
най-ниското наказание не се явява несъразмерно тежко, а дори напротив, то би
било дори твърде снизходително. Не е налице и изключително смекчаващо
обстоятелство, тъй като усложнението на съС.ието на свид.К. очевидно не е
било застрашаващо, след като не е потърсена медицинска помощ по никакъв начин.
Многобройни смекчаващи вината обстоятелства също липсват, а е налице и
отегчаващо такова.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди
– лични.
На основание чл. 59, ал.1 от НК следва
да се зачете времето през което подсъдимият Х. е бил задържан по настоящото дело, а именно на
20.05.2020г. за 24 часа по реда на ЗМВР.
На основание чл.59, ал.4 от НК следва да се зачете
времето, през което подсъдимият Х. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, а именно от 20.05.2020 год. до влизане в сила на
настоящата присъда.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва
подсъдимият С. И.Х. да заплати направените по делото разноски в общ размер от
40,00 лева (четиридесет лева) по сметка на ОДМВР - гр. Пловдив за извършената
експертиза на кръв за алкохол.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.