РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 82 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 124, във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Ц.М.В., ЕГН: **********,***, чрез адв. П.П. ***, съдебен адрес:***, срещу Заповед № НК-2/23.01.2020 г. и Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г.- и двете на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАХБ/, с искане да бъдат отменени изцяло двете заповеди като неправилни и незаконосъобразни, с произтичащите от това законни последици.
По жалбата е било образувано на 26.02.2020 г. адм.д. № 78/2020
г. по описа на АдмС-Ловеч.
С определение № 226 от 26.02.2020 г. четвърти състав на съда по адм.д.
№ 78/2020 г. на АдмС – Ловеч е констатирал, че са налице две отделни и
самостоятелни производства, като съдът е посочил, че: „жалбата е насочена срещу
две отделно издадени заповеди, и съвместното им разглеждане в едно производство
ще е значително затруднено. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.107 ал.1
т.3 от ЗДСл прекратяването на служебното правоотношение е законова последица от
наложеното административно наказание „уволнение”. Въпреки, че са взаимно
свързани, се касае за два отделни и самостоятелни по същността си
административни акта на органа по назначаването, всеки един от които подлежи на
самостоятелно оспорване по съдебен ред, респ. на контрол за
законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК.”
Със същото определение № 226 от 26.02.2020 г. четвърти състав по адм.д. № 78/2020 г. на АдмС – Ловеч е разделил производството по делото, като предмет на адм.д. № 78/20 г. на АдмС - Ловеч е останала жалбата против Заповед № НК-2/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАХБ/, с която на основание чл. 90 ал.1, т.5 от ЗДСл на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” за извършено от нея дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, като е отделил преписката по жалбата срещу Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните за прекратяване служебното правоотношение на д-р Ц.М.В. - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч, с ЕГН: ********** и ранг IV-ти старши, № по ред КДА: 265, наименование на длъжностното ниво по КДА: експертно ниво 5, код по НКПД: 2422 6043, на основание чл. 107, ал. 1 т. 3 от ЗДСл, в която част следва да се образува друго дело.
По повод определение № 226 от 26.02.2020 г. на четвърти състав
по адм.д. № 78/2020 г. по описа на АдмС – Ловеч е образувано настоящото дело.
С разпореждане от з.с.з. на 28.02.2020 г. съдът е изискал от деловодството на АдмС - Ловеч съдебно удостоверение за предмет, страни и висящност на адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
С определение № 233 от з.с.з. на 28.02.2020 г. съдът, като е съобразил изисканото съдебно удостоверение за предмет, страни и висящност на адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, както и определение № 226 от 26.02.2020 г. на четвърти състав на съда по адм.д. № 78/2020 г. на АдмС – Ловеч, е приел, че производството по настоящото адм. дело по жалба Ц.М.В., ЕГН: **********, срещу Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните следва да бъде разгледано след влизане в сила на решението по адм.д. № 78/2020 г. на АдмС- Ловеч. Посочил е, че производството по адм.д. № 78/2020 г. на Административен съд - Ловеч е преюдициално по отношение на настоящото дело, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по настоящото дело е спряно до влизане в сила на решението по адм.д. № 78/2020 г. на АдмС - Ловеч.
Със същото определение са изискани от деловодството на съда месечни справки за висящност на адм.д. № 78/2020 г. на АдмС - Ловеч.
Постъпила е молба вх. № 2405/19.07.2021 г. на адв. П.П. – пълномощник на жалбоподателя Ц.М.В., ЕГН: **********, в която се сочи Решение № 7637 от 24.06.2021 г. по адм.д. № 1532/2021 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 236 от 04.12.2020 г. по адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч. С молбата се иска възобновяване на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК на производството по настоящото дело.
С разпореждане от з.с.з. на 10.08.2021 г. съдът е изискал за прилагане адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Видно от съдебно удостоверение на л. 44 от делото, а и от адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч е, че с Решение № 7637 от 24.06.2021 г. по адм.д. № 1532/2021 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 236 от 04.12.2020 г. по адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, като Решение № 236 от 04.12.2020 г. по адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е влязло в сила на 24.06.2021 г.
Поради това с определение от з.с.з. на 10.08.2021 г. съдът на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е възобновил производството по настоящото адм. дело № 82/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, приложил е адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, конституирал е страните, указал е доказателствената тежест на ответника и е насрочил делото.
В съдебно заседание жалбоподателката Ц.М.В. се явява лично и с адв. П., като поддържа жалбата, акцентира, че послужилата като основание за издаване на настоящата Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните предходна друга Заповед № НК-2/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е отменена с влязлото в сила Решение № 236 от 04.12.2020 г. по адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, влязло в сила на 24.06.2021 г., поради което настоящата заповед вече е без правно основание и следва да бъде отменена. В съдебно заседание и в писмена защита на адв. П. се иска отмяна на настоящата обжалвана заповед и присъждане на разноски съгласно размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните гр. София, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като липсва и писмено становище на ответника.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административните актове, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
Между страните няма спор, че обжалваната Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е издадена от компетентен орган, което е видно и от производството по приложеното адм.д. № № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Между страните няма спор относно нарушения на формата на административния акт – липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Настоящата обжалвана заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, т.к. за същата липсва правно основание.
Видно от Решение № 236 от 04.12.2020 г. постановено по адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, влязло в сила на 24.06.2021 г., със същото решение е отменена Заповед № НК-2 от 23.01.2020 година на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с която на Ц.М.В., ЕГН: **********,***, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от същия закон.
С настоящата ожалвана заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на Ц.М.В., ЕГН: **********, главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч /ОДБХ – Ловеч/, като в заповедта като причини за прекратяването е посочено: „На държавния служител е наложено дисциплинарно нарушение „уволнение“ със Заповед № НК-2/23.01.2020 г.
При това положение заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – настоящата обжалвана Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните при отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“, отменена с Решение № 236 от 04.12.2020 г. постановено по адм.д. № 78/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, влязло в сила на 24.06.2021 г., се явява издадена при липса на материалноправните предпоставки по чл. 107, ал.1, т. 3 от ЗДСл и също следва да бъде отменена.
По изложените съображения при наличие на обусловеност между двете заповеди, съдът счита, че настоящата обжалвана Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е незаконосъобразна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателката в размер на 500 лв., съгласно размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от договора за правна защита и съдействие на л. 52 от делото, в същия е посочено в графа възнаграждение „безплатно“. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. П.П. сумата от 500 лв. за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателкята.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.М.В., ЕГН: **********,***, чрез адв. П.П. ***, съдебен адрес:***, Заповед № ОСОС-5/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закон за държания служител е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, гр. София, да заплати на адвокат П.П. ***, съдебен адрес:***, сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: