Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
град Горна Оряховица, 09.05.2018
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа
докладваното от съдията Станчев гражданско
дело № 2518 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
ИЩЕЦЪТ „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД твърди, че по
силата на договор за револвиращ заем № ***/31.08.2011 г. предоставил на клиента
В.П.С. кредит в размер на 5000 лв. за срок от 48 месеца. Съгласно уговореното
между страните длъжникът се задължил да върне на ищеца обща сума в размер на
11193,78 лв., включваща 5000 лв. главница и 6193,78 лв. договорна лихва
(договорно възнаграждение), на 48 месечни погасителни вноски с падежи и
размери, посочени в приложение към исковата молба. Ответникът И.И.Х. подписал
договора като съдлъжник и се съгласил да отговаря солидарно с длъжника В.П.С.
за изпълнението на задълженията към кредитора, произтичащи от договора. Ищецът
признава, че са платени изцяло първите пет погасителни вноски от заема и
частично шестата погасителна вноска, или общо 1162,91 лв. от задълженията, в
т.ч. 200,44 лв. от главницата и 962,47 лв. от договорното възнаграждение
(договорната лихва). Последното плащане било извършено на 19.04.2012 г., след
което плащанията били преустановени. Непогасеният размер на задълженията по
договора възлизал на 10030,87 лв., в т.ч. 4799,62 главница и 5231,25 лв.
договорно възнаграждение.
Кредиторът узнал, че длъжникът В.П.С. починал, поради
което на 25.08.2017 г. изпратил на ответника И.И.Х. покана да плати непогасения
остатък от задълженията по договора.
По подадено от ищеца „Профи Кредит България” ЕООД заявление
за горните суми била издадена заповед № 2621/14.09.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1983/2017 г. по описа на
РС-Горна Оряховица. Длъжникът И.И.Х. подал в срок възражение по чл.414 от ГПК
против издадената заповед за изпълнение. Поради това ищецът поддържа, че за
него и е възникнал правен интерес да предяви иск за установяване на вземането
си.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника И.И.Х., че
същият дължи на „Профи Кредит България” ЕООД следните суми: 10030,87 лв.,
представляващи парично задължение по договор за револвиращ заем № ***/31.08.2011
г., в т.ч. 4799,62 лв. главница и 5231,25 лв. договорно възнаграждение, ведно
със законната лихва върху сумата от 10030,87 лв. за времето от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата. Ищецът
моли съда да му присъди направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1983/2017 г. по описа на РС-Горна Оряховица и разноските в настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И.И.Х. депозира
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Поддържа, че вземанията на ищеца са погасени по давност,
тъй като на 10.01.2017 г. изтекъл петгодишният срок на погасителната давност за
вземанията, а ищецът предприел действия за събиране на вземанията едва на
11.09.2017 г. с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
На възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност ищецът противопоставя реплика, че тъй като последната
погасителна вноска по договора е с падеж 10.09.2015 г., петгодишният срок на
погасителната давност не е изтекъл.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2011 г. между ищеца „Профи Кредит България”
ЕООД, от една страна, и клиента В.П.С. и солидарния длъжник И.И.Х., от друга
страна, бил сключен договор за револвиращ заем № ***. По силата на договора
дружеството ищец предоставило на клиента В.П.С. кредит в размер на 5000 лв. за
срок от 48 месеца. Уговорената в договора сума на кредита от 5000 лв. ищецът
превел на 01.09.2011 г. по банкова сметка ***. Съгласно уговореното между
страните клиентът В.П.С. се задължил да върне на ищеца обща сума в размер на
11193,78 лв., включваща главницата и договорна лихва (договорно възнаграждение),
на 48 месечни погасителни вноски с падеж 10-то число на съответния месец, в
т.ч. 47 погасителни вноски от по 232 лв. и една последна изравнителна вноска от
289,78 лв. с падеж 10.09.2015 г.
Ответникът И.И.Х. подписал договора като солидарен
длъжник и се съгласил да отговаря солидарно с длъжника В.П.С. за изпълнението
на задълженията към кредитора, произтичащи от договора.
На ищеца били платени изцяло първите пет погасителни
вноски с уговорени падежи на 10.10.2011 г., 10.11.2011 г., 10.12.2011 г.,
10.01.2012 г. и 10.02.2012 г., както и 2,91 лв. от погасителната вноска с падеж
на 10.03.2012 г. Плащанията на тези вноски били извършени съответно на
07.11.2011 г., 25.11.2011 г., 29.02.2012 г., 29.02.2012 г., 19.04.2012 г. и
19.04.2012 г. След 19.04.2012 г. не са извършвани плащания към ищеца на дължими
суми по договора.
Като взе предвид уговорения в договора брой и размер
на погасителните вноски и уговорения общ размер на подлежащата на връщане сума
и като отчете признанието на ищеца за извършените плащания, съдът на основание
чл.162, предл.1 от ГПК определя размера на неплатените погасителни вноски по
договора на 10030,87 лв., в т.ч. 4799,62 лв. непогасена главница и 5231,25 лв. непогасено
договорно възнаграждение (договорна лихва).
На *** г. клиентът В.П.С. починал, за което бил
издаден акт за смърт № ***/*** г., съставен в град Горна Оряховица.
С писмо от 25.08.2017 г. ищецът поканил солидарния
длъжник И.И.Х. да плати непогасения остатък от задължението по договора в
размер на 10030,87 лв.
На 08.09.2017 г. ищецът подал по пощата заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против солидарния длъжник И.И.Х.
и Н.В.Х. – законен наследник на клиента В.П.С.. Заявлението постъпило в
РС-Горна Оряховица на 11.09.2017 г. и по него било образувано ч.гр.д. №
1983/2017 г. по описа на съда. С разпореждане от 14.09.2017 г. по това дело
съдът издал заповед № 2621/14.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК против солидарния длъжник И.И.Х. за дължимата по договора сума от
10030,87 лв. и за законната лихва върху нея от 11.09.2017 г. до окончателното
плащане, за 200 лв. разноски за държавна такса и за 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Със същото разпореждане заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК било отхвърлено в частта против Н.В.Х.. В законния
срок солидарният длъжникът И.И.Х. подал възражение против заповедта за
изпълнение.
Така изложената фактическа обстановка съдът установи
от приетите писмени доказателства и признанието на ищеца за заплатените му суми
в изпълнение на задължението за връщане на заема.
При така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
По силата на сключения на 31.08.2011 г. договор за револвиращ
заем № *** дружеството ищец предоставило на клиента В.П.С. уговорения заем от
5000 лв. за срок от 48 месеца, а клиентът В.П.С. и ответникът И.И.Х., подписал
договора в качеството на солидарен длъжник, се задължили солидарно да върнат на
48 погасителни вноски общо сумата 11193,78 лв., включваща главницата на заема от
5000 лв. и уговорената договорна лихва (договорно възнаграждение) от 6193,78
лв. С извършените плащания по договора били погасени 1162,91 лв. от задълженията,
в т.ч. 200,44 лв. от главницата и 962,47 лв. от договорното възнаграждение
(договорната лихва). Останали непогасени 10030,87 лв., в т.ч. 4799,62 лв.
непогасена главница и 5231,25 лв. непогасено договорно възнаграждение (договорна
лихва).
Към датата на приключване на устните състезания по
делото падежите на всички уговорени погасителни вноски по договора са
настъпили. Поради това непогасените главница и договорно възнаграждение
(договорна лихва) са изискуеми.
Предвид изложеното съдът следва да уважи предявения
установителен иск против солидарния длъжник И.И.Х. за посочените в исковата
молба и в приложеното към нея извлечение по сметка суми за главница и за договорно
възнаграждение (договорна лихва) в общ размер от 10030,87 лв., в т.ч. 4799,62
лв. непогасена главница и 5231,25 лв. непогасено договорно възнаграждение
(договорна лихва).
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване по давност на задълженията му, произтичащи от договора за револвиращ
заем. Съгласно приложимото за процесното правоотношение правило на чл.430, ал.1
от ТЗ ответникът дължи връщане на паричната сума след изтичане на срока на
кредита. Срокът на кредита по смисъла на тази разпоредба е датата, до която се
дължи връщане на цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва. В т. V от процесния договор страните са уговорили за срок на кредита падежа на
48-мата погасителна вноска, а именно 10.09.2015 г. Според уговореното между
страните извън случаите на предсрочна изискуемост на тази дата вземането на ищеца
става изискуемо и от тази дата започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД.
Уговореното от страните връщане на кредита и изплащане
на лихвата на периодични (анюитетни) вноски до пълното погасяване на
задължението не променя последния извод. Уговорката за разсрочено плащане
съобразно погасителен план не превръща договора за раволвиращ заем в договор с
периодични плащания (решение № 28/05.04.2012 г. по гр. дело № 523/2011 г. на
ВКС, ГК, III г.о.), нито определя по-кратък срок за неговото погасяване, нито
по-ранен начален момент на давностния срок. Това е така, защото при
периодичните плащания отделните задължения въпреки своя общ правопораждащ факт
имат характер на самостоятелни задължения (тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК). Докато при договора за
кредит с уговорени анюитетни вноски, какъвто е процесният договор за револвиращ
заем, отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. Поради това отделните погасителни вноски не са
предмет на отделни самостоятелни вземания на ищеца и за всяка от тях не тече
поотделно самостоятелна погасителна давност с начало падежа на съответната
вноска.
В процесния случай срокът на кредита е изтекъл на
10.09.2015 г. и от тази дата са започнали да текат давностните срокове на
вземанията на ищеца – петгодишен за главницата и тригодишен за договорната
лихва (договорно възнаграждение). И двата срока не са изтекли до предявяването
на установителния иск за вземането, което е прекъснало давността (чл. 116,
б.”б” от ЗЗД).
Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (08.09.2017 г.) вземанията на ищеца са
били изискуеми, доколкото на 10.09.2015 г. е изтекъл срокът на кредита. При
това положение и с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът И.И.Х.
дължи на ищеца законната лихва върху непогасената главницата от 4799,62 лв. за
времето от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК (08.09.2017 г.) до изплащане на вземането.
Ищецът е предявил иск за установяване на вземането му
за законна лихва върху общата сума от 10030,87 лв., включваща 4799,62 лв.
непогасена главница и 5231,25 лв. непогасено договорно възнаграждение
(договорна лихва). В частта относно законната лихва върху непогасеното
договорно възнаграждение (договорна лихва) от 5231,25 лв. установителният иск
за законна лихва е неоснователен. Съгласно разпоредбата чл.33, ал.2 във вр. с
ал.1 от Закона за потребителския кредит ищецът има право само на законната
лихва върху неплатената в срок главница по договора за револвиращ заем.
Следователно съдът следва да отхвърли като неоснователен установителния иск за
законна лихва в частта относно законната лихва върху договорното възнаграждение
(договорната лихва) от 5231,25 лв.
За да се произнесе по исканията на страните за
присъждане на разноски, съдът взе предвид, че размерът на претендираната
законна лихва върху цялата сума на главницата и договорната лихва от 10030,87
лв., изчислен за времето от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 08.09.2017 г. до приключване на устните състезания по делото
10.04.2018 г., възлиза на 600,26 лв., а размерът на уважената законната лихва
за същия период, изчислен само върху главницата от 4799,62 лв., възлиза на
287,22 лв.
При това положение при общ уважен размер на вземанията
от 10318,09 лв. спрямо общ претендиран размер от 10631,13 лв. и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 243,24
лв., представляваща съразмерна част от направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1983/2017 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица в
общ размер от 250,62 лв. (в т.ч. 200,62 лв. д.т. и 50 лв. юк възнаграждение),
както и сумата 485,88 лв., представляваща съразмерна част от направените
разноски в производството по настоящото гр.д. № 2518/2017 г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица в общ размер от 500,62 лв. (в т.ч. 200,62 лв. д.т.
и 300 лв. юк възнаграждение).
При общ отхвърлен размер на вземанията от 313,04 лв.
спрямо общ претендиран размер от 10631,13 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 24,44 лв., представляващи
съразмерна част от направените разноски в производството по настоящото гр.д. №
2518/2017 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.И.Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, представляван от пълномощника адв. Л.И. от ВТАК,
че същият ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, район „Средец”, жк „Мотописта”, булевард
„България” № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. чрез
пълномощника юрисконсулт Р.И.И., следните
суми:
– 4799,62
лв. (четири хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и две
стотинки), представляващи непогасена
главница по договор за револвиращ заем № ***/31.08.2011 г.;
–
5231,25 лв. (пет хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки), представляващи непогасена част от дължимата по
договора договорна лихва (договорно възнаграждение); и
–
законната лихва върху
главницата от 4799,62 лв. за времето
от 08.09.2017 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, против И.И.Х., ЕГН **********, установителен
иск за законна лихва В ЧАСТТА относно законната лихва върху договорната лихва
(договорно възнаграждение) от
5231,25 лв. за времето от 08.09.2017 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
представляван от пълномощника адв. Л.И. от ВТАК, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, район „Средец”, жк „Мотописта”, булевард „България” № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7,
представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.И., следните суми:
– 243,24
лв. (двеста четиридесет и три лева и двадесет и четири стотинки), представляващи съразмерна част от направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1983/2017 г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица; и
– 485,88
лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи съразмерна част от направените
разноски в производството по настоящото гр.д. № 2518/2017 г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, район „Средец”, жк
„Мотописта”, булевард „България” № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н.
и И.Х.Г. чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.И., ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Х.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, представляван от пълномощника
адв. Л.И. от ВТАК, сумата 24,44 лв. (двадесет
и четири лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи съразмерна
част от направените разноски в производството по настоящото гр.д. № 2518/2017
г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписа.
Препис от влязлото в сила решение ДА СЕ ПРИЛОЖИ по
частно гражданско дело № 1983/2017 г. по описа на РС-Горна Оряховица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………