№ 159
гр. Шумен, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20233600200558 по описа за 2023 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството е образувано въз основа на изпратено Решение за постановяване на
финансова санкция. Решението за постановяване на финансова санкция е на държава
членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което
съставялва административно нарушение и по българското законодателство по ЗДвП –
държане в ръка /използване/ на мобилен телефон по време на управление на МПС.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване
съдебното решение за неоснователно и предлага да бъде отказано. Предлага да се откаже
изпълнение на същото, като за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и
Министерството на правосъдието, тъй като санкционираното лице по българското
законодателство към датата на деянието, а и към момента не е навършило пълнолетие – чл.
35, т.8 от ЗПИИРФОРНФС.
От изготвената служебна справка на база данни НБД население се установява, че с
дата на раждане 09.09.2006 год. е лицето А. Б. К., с ЕГН - **********, с постоянен адрес: гр.
В. П., обл.Шумен, ул.”Л.” № 62. Засегнатото лице А. К. преди това е запознато с Решението
на изпращащата държава. Изпращащата държава – Кралство Нидерландия сочи, че върху
дължимата сума няма направена частична вноска. Засегнатото лице – А. К. нередовно
призован, не се явява. Предвид това обстоятелство и на основание чл.16, ал.3 от
ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и се представлява от него. Защитникът
изразява становище, че не са налице основанията за признаване на решението и за неговото
изпълнение, тъй като санкционираното лице е непълнолетно.
1
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция
и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005
година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и
приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено от Кралство Нидерландия
Решение за постановяване на финансова санкция. Санкцията е наложена за това, че
засегнатото лице е извършило нарушение на разпоредбите за движение по пътищата: На 02
декември 2022 година в 15:36 часа по време на шофиране държи в ръка мобилен телефон.
Нарушението е извършено на Schiedam, Stadserf и представлява нарушаване на
разпоредбите на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата – чл.2. Решението е влязло в сила на 24.01.2023 година.
Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава членка на Европейския
съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което съставлява административно
нарушение и по българското законодателство по Закона за движение по пътищата. Нещо
повече - Съгласно чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – двойна наказуемост не се изисква за
деянията посочени в чл. 14, ал.2, т. 1-32, както и за деяния съставляващи едно или повече от
следните престъпления или административни нарушения според законодателството на
издаващата държава: “поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата,
включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на
моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари;”. Тъй като
засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област / съдебен
район на Окръжен съд Шумен /, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа
Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице е нередовно призовано за съдебното заседание, не се явява, не
представя доказателства за пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка
на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за
постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за
признаването му и допускането му за изпълнение.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата
държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението – копие от решение на наказващия
несъдебен орган на Кралство Нидерландия. Не са събрани доказателства, че срещу
санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга държава,
различна от издаващата /Кралство Нидерландия/ и от изпълняващата /Република България/ е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция
е в размер на 140 – сто и четиридесет евро. Тъй като наложената финансова санкция е
определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС следва да
се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 13.12.2022
2
година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е
1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 140 EUR в български левове е
273,82 лева /двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/. Решението се отнася
за деяние, което съставлява престъпление или административно нарушение и според
българското законодателство – нарушаване правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП. Видно от представеното удостоверение съответното лице – А. Б. К.
- е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството
е било писмено.
Независимо от това съдът счита, че е налице основание за да откаже признаване и
изпълнение на решението за наложената финансова санкция. Основанието за това е
визирано в чл. 35, т.8 от ЗПИИРФОРНФС, тъй като решението е било постановено срещу
физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи
наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които
обосновават решението. А. Б. К. е роден на 09.09.2006 год. – обстоятелство посочено в
решението, а видно също и от изготвената служебна справка от НБД Население. Деянието е
извършено на 02.12.2022 год. – когато лицето е било шестнадесетгодишно, т.е.
непълнолетно по българското законодателство. И към датата на санкционирането и датата
на съдебното заседание същото все още е непълнолетно. Съгласно българското
законодателство на непълнолетни лица не се налага наказание глоба и когато тя е
предвидена като такова наказание, съдът или административно наказващия орган следва да я
замени с друг вид наказание. В случая това е невъзможно, тъй като наказващия орган на
изпращащата държава Кралство Нидерландия изрично в Решението е записала, че ако
наложената финансова санкция не може да бъде изпълнена да не се издават решения за
алтернативни санкции. Т.е. наложената финансова санкция не подлежи на замяна с
алтернативно наказание.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното
удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Но е налице основание, при което може да
се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, следва да откаже представения акт да бъде
признат и да бъде изпълнен. Предвид изложеното съдът приема, че е налице основание за
отказ на признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради
което и на основание чл. 35, т.8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
Отказва да признае и да допусне изпълнение на Удостоверение на Centraal
Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро към Министерството на
правосъдието/ с адрес: Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden Nederland, рег. № EGS *********
и Решение № 1062 5422 5425 6292 от 13.12.2022г на наказващия несъдебен орган при
Кралство Нидерландия, влязло в законна сила на 24.01.2023 година, с което на
А. Б. К., роден на 09.09.2006 год., с ЕГН – **********, с постоянен адрес: гр. В. П.,
обл.Шумен, ул.”Л.” № 62 е наложена финансова санкция в размер на 140 EUR – сто и
четиридесет евро с равностойност в български лева - 273,82 лева /двеста седемдесет и три
лева и осемдесет и две стотинки/.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
3
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице – от датата на узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4