№ 15958
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20221110158691 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и чл. 48 ЗЗД.
Ищцата Г. Н. А., действаща чрез родителите си – Н. В. А. /баща/ и Ю. В. М. /майка/
твърди, че към 27.09.2022 г. е била ученичка в 8 „а“ клас в Професионална гимназия по
облекло „КМЛ“, когато на същата дата в часовия диапазон 14.30 ч. – 15.00 ч., падащ се след
края на учебните занятия ученичките от 8 „г“ клас К. З. и П. Д. я дръпнали настрана, за да
поговорят. Първоначално са й поискали обяснение за конфликтна ситуация от два дена по-
рано. Впоследствие обаче започнали да я дърпат и бутат насила в посока извън двора на
училището. Двете момичета започнали да удрят ищцата с юмруци и крака по цялото тяло, да
я блъскат и удрят шамари по лицето, последвали удари по главата, дърпане на косата, удари
в коремната област и под нея. Ударите били с крака и ръце. Няколко минути след началото
на насилието, двете момичета прекъсват действията си едната от тях – П. започва да снима с
камерата на мобилния си апарат. На видеозаписа се вижда как К. удря с крак, конкретно с
колянната му част, ищцата в областта на корема. Същевременно й е запушила устата с ръка,
за да не се чуват виковете й от случайни минувачи. Тази ситуация пострадалата-ищца
възприема като силно унизителна, изразяваща се в заплашително отношение, което
възбужда основателен страх за живота и здравето й. След събитието ищцата не споделила на
родителите си за случаката. На следващия ден не отишла на училище заради силни болки в
корема, а вечерта не пожелала да се храни поради това, че не се чувствала добре. Имала
подутина на лицето, изпитвала главоболие. Към датата на подаване на исковата молба –
28.10.2022 г. все още посещавала психотерапевт за помощ при справяне със ситуацията.
Възрастта на пострадалата към момента на инцидента е 13 г. След преживяното изпитвала
затруднения при общуването в училище, неудобства и физически неразположения за нея.
Въз основа на изложеното ищцата Г. Н. А., действаща чрез родителите и законните й
представители- Н. В. А. и Ю. В. М. предявява осъдителни искове срещу К. Р. З., М. Н. З., и
Е. Л. А., за осъждане на ответниците да заплатят в условията на солидарна отговорност –
ответницата К. Р. З. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответницата М. Н. З. като родител на
непълнолетната К. Р. З. и ответницата Е. Л. А. като родител на малолетната П. Н. Д. на
основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие нанесен побой с юмруци по главата и с крака в коремната
1
област на Г. Н. А. от К. Р. З. и П. Н. Д., извършен на 27.09.2022г., ведно със законната лихва
считано от дата на увреждането / 27.09.2022г./ до окончателно изплащане на сумата.
Ответниците редовно уведомени, не подават отговор в законоустановения срок.
От фактическа страна съдът намира следното:
По делото е прието Удостоверение за раждане № 720271, издадено на 15.12.2008 г. от
Столична община, район „В“, в което е посочено, че родената на 01.12.2008 г. Г. А. е с майка
Ю. В. М. и баща Н. В. А..
От извършената от съда служебна справка се установява, че родената на 06.03.2009 г.
П. Д. е с баща НД и Е. А.. Родената на 14.05.2008 г. К. З. е с баща РЗ и майка М. З..
По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № 485.11/2022 г., съставено от
д-р МГ – специалист по съдебна медицина. Медицинското лице е изготвило заключение след
извършен личен преглед на пострадалата и след запознаване с предоставената му
медицинска документация. Представен му е амбулаторен лист за преглед, издаден от
УМБАЛСМ „Пирогов“, спешен кабинет, детска хирургия с диагноза МКБ, повърхностна
травма на корема, долната част на гърба и таза, с неуточнена локализация. От амнезата на
пациентката е вписано, че същата страда от болки в корема. От извършения преглед е
отразена спонтанна палапторна болезненост в епигастиума. При преглед от акушер-
гениколог не е установено отклонение в генителната област, включително и след УЗД
изследване. В удостоверението е посочено, че в втори амбулаторен лист, съставен след личен
преглед на пациентаката при д-р Коцева е установено, че има повърхностна травма на
главата в окосмената й част. Няма данни за травми на черепа след външен оглед и след
изследване с рентгенография. При преглед от ортопед-травматолог е установено, че
пациентаката има наличие на палпаторна болка при запазен режим на движение на
крайника. Въз основа на тези данни и въз основа на личен преглед, специалистът по съдебна
медицина посочва, че се касае за тринадесет годишно момиче, което е преживяло удари с
крак и коляно в половата и пубисна област и с ръце по главата. Ударите са нанесени по
начин и на места, където се запазват трайни следи. Ударите в пубисната област са нанесени
през дрехите с по-широки и неохлузващи контактуващи повърхности, каквито
характеристики има коляното и обувката. Посочено е, че ударите в половата област
причиняват силни болки. Уточнено е, че прегледът е извършен десет дни след побоя.
Уточнено е, че ударите са нанесени на тринадесетгодишен организъм и за този период той
може да се възстанови. Но предвид наличната документация и извършения преглед следва
да се уточни, че така нанесените контузии и на тези места, причиняват силна и
продължителна болка, поради развитие на травматично възпаление на тъканите. Контузиите
съответстват на признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е приет с протоколно определение видеозапис от насилствената
конфронтация. Въз основа на видеозаписа е изготвена и изслушана СТЕ, в чието заключение
вещото лице е посочило, че цялостното съдържание представлява физическа и вербална
саморазпра между две лица от женски пол на видима юношеска възраст, като през цялото
време заснема лице от женски пол, което не взема участие във физическата саморазправа, то
и не се вижда на записа. Той започва, когато пострадалата е на колене на земята, а другото
момиче е до нея. Потърпевшата се превива и се държи в областта на слабините и корема,
като не става сама. Поради тази причина другото момиче я хваща за косите с две ръце, дърпа
я и така я принуждава да се изправи. След като се изправя потърпевшата показва къде я
боли. Въпреки това другото момиче започва отново да рита пострадалата с коляно в
областта на корема, слабините и гръдния кош, като докато го прави я държи с две ръце. На
пострадалата са нанесени общо девет удара с коляно в областта на корема, слабините и
гръдния кош, както и един удар с юмрук. След последния удар с крак, потърпевшата отново
пада на колене на земята, видимо й е изкаран въздуха от гръдния кош и започва силно да
пищи и плаче. Другото момиче я удря силно с ръка в главата, при което потърпевшата
изпищява силно и заплаква. Последва запушване на устата от насилничката и нанасянето на
шамар по лицето на пострадалата с дясната ръка. Следва втори шамар по лицето. След
2
нанасянето му нанеслата удари се обръща към камерата и показва как от удара я заболяла
ръката. По време на заснетите сцени между трите момичета се води следния диалог:
нанасящата ударите: „Айде, стани беее!“; снимащата: „Стани, бе, да го снимам бе брато“;
нанасящата ударите: „Ма как можахме на най-якото“; потърпевшото момиче плаче и се
превива от болка; нанасящото ударите момиче: „Аре стани бе, брато, един удар ти ударих бе.
Не мое да стане.“; снимащото момиче: „Кво ти напрай?“; нанясащата ударите: „Брато,
просто ей така я ритнах в путката. В путката я ритнах. Ае ставай, чакай. Добре, ти не искаш
да станеш явно. Айде ставай.“; потърпевшото момиче: „Моля ви се, моля ви се, секунда.
Много ме боли, много ме боли!“; нанасящото ударите момиче: „Ставай веднага! Къде те
боли?“; потърпевшата: „Няма да правя повече така!“ нанасящото ударите момиче: „Какво се
пазиш беее! В путката я ударих. Гледай как се пази брато! Братооо как можа да не снимаш
бе брат, най-хубавото?“; снимащото момиче: „Дето и аз се включих.“ Нанасящата ударите:
„Стига си се пазила, защото.“ Чуват се стенанията на потърпевшата, която казва: „Охххх!“;
нанасящата ударите: „Ебът ли те, бе?! Млъкни, млъкнииии! И й запушва устата. „Крийй се,
стига! Айде чао, няя правиш повече, нали?“; потърпевшата: „Няма, няма…“; нанасящата
ударите: „Нали!“ – последва нов удар; потърпевшата: „Обещавам“; нанасящото ударите
момиче: „О, това и мен ме заболя бе!; снимащата: „нее, идват някакви хора, идват някакви
хора, спирай! Айде…“.
По делото са изслушани и свидетелските показания па ПТП-И.ова – на длъжност
психолог в ПГО „КМЛ“. Свидетелката е посочила, че познава и трите момичета, като към
момента на даване на показанията К. и П. не са ученички на училището. Спомня си за
инцидента, който се е случил през есента на 2022 г., конкретно през месец септември.
Поводът за запознаството й с Г. е била тази случка, за която се разбрало в училището, а
видеозаписът от побоя бил изпратен на директорката. Потърпевшата Г. разказала пред
свидетелката формално за инцидента, като прави уточнението, че под „формално“ разбира
боравенето от потърпевшата с факти. Конкретните факти били, че двете други момичета –
П. и К. я привикали някъде зад училището и са я набили. Впоследствие свидетелката е
гледала видеозаписа, на който е виждала как в неговото начало Г. се превива на земята. За
свидетелката това било следствие от изкаран въздух, за нея вероятно ударите са започнали
преди началото на заснемането на видеото. Самата Г. й е разказала за това, тъй като и
другото момиче – П. я е удряло. При разговорите помежду им изглеждала притеснена,
страхувала се какво ще се случи занапред и дали същото няма да се повтори. По време на
беседата била усмихната. Свидетелката отдава това на защитна реакция. Разговаряла и с
двете момичета. П. осъзнала нередността на стореното, но Г. приела ситуацията нормално и
посочила, че не се е случило кой знае какво нещо. Само набила момичето. Работата на
свидетелката с пострадалата продължава и към деня на свидетелските показания /13.02.2024
г./. Психологическата травма от побоя се забелязвала през изминалата учебна година 2022 г.
– 2023 г. и едва в края на месец 06.2023 г. се виждало настъпило спокойствие.
По делото е разпитан и К Н.ов А. – брат на ищцата. Свидетелят е посочил, че живеят
заедно със сестра му и родителите им в едно жилище. Спомня си за инцидента. Случил се
към края на м. 09.2022 г. Тогава една вечер сестра му се прибрала с вдигната яка на връхната
дреха. Това не било типично за нея и свидетелят заподозрял, че се е случило нещо. Видимо
не била добре. Споделила му, че била бита от две момиче от гимназията й. Към онзи момент
не знаела кои са, но впоследствие когато ги видял във видеоклипа ги разпознал, тъй като ги
виждал в гимназията, където имал приятелка, която посещавал там. През първата нощ сестра
му си легнала с дрехите да спи. Не пожелала да ги свали. Сутринта свидетелят забелязал, че
едната й буза била зачервена и я посъветвал да разговаря с родителите им и да им разкаже за
случилото се. Вечерта разбрал, че сестра му си останала през деня у дома, тъй като не се
чувствала добре. В период от шест месеца след побоя се чувствала много зле, била
травмирана, била притеснена, страхувала се, че могат да я набият отново. Била мълчалива.
Общото й състояние се подобрило в период от шест месеца след инцидента.
От правна страна съдът установява следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
3
В чл. 45, ал. 1 ЗЗД и установена общата забрана до всички правни субекти да не вредят
другиму. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която се изразява в
отговорността за причинените вреди – имуществени или неимуществени. Въведена е
оборимата презумпция, че вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2
ЗЗД. Вината е присъща на хората, които могат да съзнават значението и да ръководят своите
постъпки. От човешкия опит е установено, че лицата, които не са навършили пълнолетие не
притежават този житейски опит и тяхното психологическо развитие не е достигнало нивото
на зрялост на по-възрастните индивиди. В актуалното българско законодателство тази
прагова възраст е 18 г.
За лицата под тази възраст, отговорност носят техните родители или осиновители,
които упражняват родителските права – чл. 48, ал. 1 ЗЗД. Тяхната отговорност отпада само
ако установят, че въпреки взетите от тях мерки не са предотвратили настъпването на
вредите. Явно е следователно, че според чл. 48 ЗЗД отговорността на родителите за вреди,
причинени от техните непълнолетни деца, се предполага до доказване от самите родители,
че вредите са настъпили от дейността на децата въпреки мерките, взети от родителите.
Отговорността на родителите или осиновителите е за това, че не са упражнили контрол
върху своите деца, но и отговорността им е за това, че не са ги възпитали, с изпълнението на
което задължение не би се стигнало до непозволеното увреждане.
При причиняване от неколцина на непозволеното увреждане, те носят отговорност
солидарно – чл. 53 ЗЗД.
По делото се установява, че към датата на побоя – 27.09.2022 г. родената на 14.05.2008
г. К. Р. З. е била непълнолетна, а родената на 06.03.2009 г. П. Н. Дионсиева – малолетна.
И двете са взели участие в следната фактическа обстановка, която съдът установява от
съвкупната преценка на всички доказателства по делото:
На 27.09.2022 г., в следобедните часове, след приключване на учебните занятия в ПГО
„КМЛ“ ищцата Г. А., К. З. и П. Д. са били извън сградата на училището, но в
непосредствена близост до нея, когато К. З. и П. Д. се приближили до Г. А. и й заявили, че
искат да поговорят насаме. Въпреки нежеланието на Г. А. за провеждането на такъв
разговор, двете останали момичета я принудили с бутане и блъскане да отидат на място,
което не се възприема от околните. След това започнали да й нанасят удари. Пряк свидетел
на упражненото насилие липсва, но последователността на осъществяването му се
установява чрез заснет от П. Д. видеоматериал. Същият е представен и приет по делото и
съдържанието му е било анализирано от нарочно назначена СТЕ. Вещото лице е
категорично, че видеоматериалът представлява цялостен запис и върху него не са
извършвани манипулации, както в неговата видео част, така и в неговата аудиочаст. За
неговото авторство съдът изхожда от свидетелските показания на ПП-И.ова, пред която
двете извършителки са признали за случилото се. Пред същата свидетелка са признали, че са
извършили побой над Г. А..
От видеозаписа се възприема нанасянето на удари от К. З.. В този запис не се вижда
нанасянето на удари от другата участничка П. Д.. За съда е безспорно, че и тя е нанесла
удари на пострадалата. За този си извод съдът взема предвид извънсъдебното признание на
П. Дионисева пред свидетелката ПП-И.ова, че е участвала в побоя, както и изказаната от
самата П. Д. реплика докато прави видеозаписа: „Дето и аз се включих“, която е в отговор на
въпроса на К. З.: „…Братоооо, как можа де не снимаш бе брат, най-хубавото?“. Съдът
отчита, че видозаписът започва, когато пострадалата се е вече превила на земята, очевидно
след нанесен удар. Това означава, че тя е удряна и преди заснемането на част от побоя, което
в никакъв случай не изключва участието на П. Д. само защото на самия видеозапис тя не се
вижда. А тя не се вижда, защото тя е автор на видеозаписа.
Доказа се по делото, че пострадалата Г. А. е удряна на местата описани в исковата
молба. Пострадалото момиче е удряно в корема, гениталиите и главата. Тези изводи съдът
основава на всички доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, но и по
отделно.
4
За нанесените удари в главата съдът взема предвид видеоматериалът, в който се вижда
как К. З. удря пострадалата в главата няколко пъти, свидетелските показания на К А. – брат
на пострадалата, който по нова време спи с нея в една стая и който е имал преки възприятия
на здравословното й състояние. На сутринта след побоя той вижда едната й буза зачервена.
За да я подтикне да сподели на родителите им какво се е случило, означава, че видяното от
него върху бузата й сериозно го е притеснило. За това нараняване съдът взема предвид и
възпроизведения в Съдебномедицинско удостоверение № 485.11/2022 г. на д-р Гошев
амбулаторен лист, издаден от д-р Яна Коцева, в който е записано, че пациентката има
повърхностна рана на главата.
За нанесените удари в корема съдът взема предвид цитираното вече
Съдебномедицинско удостоверение № 485.11/2022 г. на д-р Гошев, в което е възпроизведен
от него лист за преглед на пациент № 198782/07.10.2022 г., съставен от лекар в УМБАЛСМ
„Пирогов“, в който са констатирани травма в корема, долната част на гърба и таза, а по
анамнеза на пациентката и болки в коремната област. Съдът взема предвид и позицията на
пострадалата Г. А. във видеозаписа, която е на земята, без да има възможност да стане, като
очевидно е приведена в това състояние от удари в коремната област, силни до такава степен,
че да й изкарат въздуха. Това й безпомощно състояние на превиваща се на земята млада
жена е подразнило насилничките й до степен да я подканят да стане и да я издърпват да се
изправи. На един от кадрите от видеото, възпроизведен от съдебния експерт по изслушаното
заключение на СТЕ, се вижда Г. А. изправена, но държаща се за корема, поза, която
демонстрира, че пострадалата изпитва болезненост в коремната област. Следва да се вземе
предвид, че това й състояние е довело до нежелание за поемане на храна и състояние, което
я е принудило да остане на следващия ден в дома си - изрично свидетелските показания на К
А..
За нанесените удари в гениталната област съдът взема предвид амбулаторния лист за
преглед при гинеколог, възпроизведен в Съдебномедицинско удостоверение № 485.11/2022 г.
на д-р Гошев. Въпреки че не са констатирани наранявания там, самото посещение при такъв
медицински специалист означава, че пострадалата е искала да установи какво е
медицинското състояние на тази част от тялото й. Съдът взема предвид и самото признание
на К. З., направено във видеоматериалът, че е ударила пострадалата в тази област на тялото,
като използва жаргонен израз за нея, казвайки: „ Брато, просто ей така я ритнах в путката. В
путката я ритнах.“ И после пак: „В путката я ударих“. Това се потвърждава и от
заключението по СТЕ, в което вещото лице е категорично, че удари са нанасяни и в
гениталната област.
По отношение на вида удари съдът взема предвид нараняванията на пострадалата,
видеозаписа, самопризнанието на К. З. в него. По главата на пострадалата са нанесени удари
с ръка. След като потърпевшата казва, че няма да прави повече така, К. З. казва иронично:
„Нали?!“ и я удря по главата. Самата З. казва: „Това и мен ме заболя“ и показва дланта, с
която е нанесла удара. Второто признание е с подканянето: „Аре стани бе, брато, един удар
ти ударих“. Третото самопризнание е с репликата: „В путката я ударих“. Четвъртото
самопризнание е: „…просто ей така я ритнах в путката…“. Вещото лице-експерт пояснява,
че от кадрите се вижда как едното момиче нанася удари с крака и ритници на пострадалата.
Съдът везма предвид и местата на които е удряна пострадалата. Тя е лежала на земята,
превивайки се от болка в корема. Ударите в гениталната част от тялото й са нанесени с
ритници, доколкото това се вижда от видеоматериала, от признанието на К. З. и от
естеството на ситуацията, в която най-близкия крайник за нанасяне на удар на лежащ човек е
кракът.
По отношение на претендираните вреди от непозволеното увреждане, съдът установява
следното:
Г. А. е била на 13 г. Инцидентът е станал на 27.09.2022 г., а тя е родена на 01.12.2008 г.
Това е възраст, в която психиката на подрастващия се формира най-интензивно и в която
възраст всяко негативно събитие се изживява със силен интензитет и се пречупва през
собствената чувствителност и спрямо възприятието на другите връстници и по-възрастни
5
хора. На пострадалата са нанесени удари в жизненоважни органи на човешкото тяло –
главата, коремната област и гениталната. Според приетото по делото Съдебномедицинско
удостоверение обстоятелството, че ударите са нанесени на един млад организъм говори за
това, че повърхностните наранявания могат бързо да изчезнат, но това не значи, че в
първите дни не са търпени силни болки от ударите. Нараняванията са нанесени на едно
тринадесет годишно момиче, което очевидно не се е сблъсквало с подобна ситуация преди и
за нея е била шокираща. Съдът прави този извод и от обстоятелството, че Г. А. не е искала
да споделя на никого за случката. Едва след увещания на брат й, тя му е разказала. Едва след
съвет пак от него, тя е споделила на другия ден на родителите си. Свидетелката ПП-И.ова –
психоложка в професионалната гимназия казва, че Г. трудно се е отпуснала в началото.
Имала защитна реакция, усмихвайки се.
Съдът счита, че искането обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на
3 000 лв. отговаря на установеното по делото. За да определи този размер съдът приема, че
нанесените удари в области, където се намират жизненоважни органи води до болки и
страдания с висок интензитет. Причинените вреди са принудили пострадалата да посещава
лекарски кабинети, да бъде събличана и преглеждана, за да се установи действителното й
здравословно състояние. По време на всичко това е следвало да преживява отново
случилото се, доколкото при съставянето на медицинските документи се снема анамнеза
първо от пациента. Съдът отчита и отделеното време за всички тези процедури. Страхът от
евентуална диагноза при негативна последица от нанесените удари. Също така следва да
бъде отчетен и периодът за психологично възстановяване. Братът на пострадалата посочва,
че той е бил около шест месеца. Психоложката на училището, че травмата е отшумяла към
края на м. юни 2023 г. Тъй като тя е професионалист и има пряк контакт при отстраняване
психологическите последици на травмата, то съдът дава вяра на нейното възприятие за
периода на възстановяване, който следва да бъде определен на девет месеца. Съдът отчита,
че пострадалата Г. А. е изпитвала страх да не бъде нападната отново. Следва да бъде взето
предвид и унизителното положение, в което е била поставена. Да лежи на земята и да й се
нанасят удари, въпреки че тя обещава да не прави повече така и не изразява никаква агресия,
а поведението на насилничките е персистирало. Не на последно място така определеният
размер на обезщетение има за цел да въздейства възпитателно и принудително по силата на
генералната превенция по отношение на останалите членове на обществото, за които следва
да е ясно, че всяко нанасяне на непозволено увреждане на член от обществото ще се
санкционира от самото него според законите, които установяват правила, еднакво важими за
всички.
По делото се установи, че ответницата М. Н. З. е майка на К. З. – служебна справка по
искане № 1277/09.03.2023 г. и че ответницата Е. Л. А. е майка на П. Д. – справка по искане
№ 1683/09.03.2023 г. Тяхната отговорност е не за тяхното участие в непозволеното
увреждане, а за бездействието им като родители със задължението им да възпитат децата си,
че има обща забрана да не се вреди другиму, която е законово установена. Ответниците не са
предотвратили чрез подходящи възпитателни мерки, осъществяването на инцидента, тъй
като не са създали навици в дъщерите си за спазване на закона, вътрешна критичност на
постъпките си. Самата К. З. не изразява критичност за постъпката си и смята, че
пострадалата е просто набита. В едно правово общество подобно мислене е неприемливо.
Нанасянето на побой на живо същество, с ясното съзнание, че то изпитва болка
/пострадалата е казала: „Моля ви се, моля ви се, секунда! Много ме боли, много ме боли“/ и
страдание, поставянето му в унизително положение и всичко това спрямо връстница, с която
учат в едно училище, показва, че родителите са допуснали пропуски във възпитанието на
дъщерите си, които следва да поправят с понасянето на парична санкция за стореното.
Ето защо ответницата К. Р. З., ответницата М. Н. З. - майка на К. З., и ответницата Е.
Л. А. - майка на П. Д. следва да бъдат осъдени на основание чл. 45 и чл. 48 ЗЗД вр. чл. 53
ЗЗД да заплатят в условията на солидарност на Г. Н. А., действаща чрез своите родители Н.
В. А. и Ю. В. А. сума в размер на 3 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане извършено на 27.09.2022 г.
6
При този изход на делото право на разноски има ищцата.
В списък по реда на чл. 80 ГПК е заявено искане за присъждане на следните разноски:
120 лв. - държавна такса за подадената искова молба; 300 лв. – депозитна сума за
изслушаната съдебно-техническа експертиза и 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение. По
делото не е направено възражение от ответниците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Доказателството за заплатената държавна такса е преводно нареждане от
23.02.2023 г. /л. 15/. Доказателството за заплатения депозит за възнаграждението на вещото
лице по допуснатата СТЕ е в преводно нареждане от 26.03.2025 г. /л. 116/. Същото е за сума
в размер на 250 лв., която сума е и определената в о.с.з. от 25.03.2025 г. и която е изплатена
на вещото лице с разходен касов ордер от 08.07.2025 г. Поради това на ищцата й се дължи
заплащане на сума в размер на 250 лв. – изплатено възнаграждение на вещо лице.
Претендира се и заплащане на сума в размер на 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство. В подкрепа на това искане по делото са представени:
Договор за правна защита и съдействие № 032531 от 25.10.2022 г., в който е договорено на
адв. А. да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за изготвянето на
искова молба и за процесуално представителство по чл. 45 ЗЗД, като в договора е вписано,
че в деня на сключването му е заплатена сума в размер на 300 лв., а останалата сума ще бъде
заплатена на първо заседание. Договорът е представен в оригинал. В о.с.з. от 08.07.2025 г. е
представен Договор за правна защита и съдействие № 062087/13.02.2024 г., в който е
записано възнаграждение в размер на 1 300 лв. за процесуално представителство и
съдействие. Представена е разписка, подписана от адв. А. за получена от законните
представители на ищцата на сума в размер на 2 500 лв. за процесуално представителство по
делото. Разписката е от 08.07.2025 г. /датата на откритото съдебно заседание/. Съдът счита,
че следва да зачете вторият Договор за правна защита и съдействие № 062087/13.02.2024 г.,
като по-нов и да присъди на ищцата договорената в него сума в размер на 1 300 лв., за която
има издадена разписка от 08.07.2025 г., която макар и за по-висока сума, която не е
договорена между страните, то удостоверява заплащането на договорената сума в размер на
1 300 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците К. Р. З., М. Н. З. и ответницата Е. Л. А.
следва да заплатя на ищцата поделото сума в общ размер на 1 670 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. З., ЕГН ********** с адрес: гр. София, район „Л“, ул. „МТ“ № 1, вх. Ж,
ет. 5, ап. 110 на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, М. Н. З., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
район „Л“, ул. „МТ“ № 1, вх. Ж, ет. 5, ап. 110 като родител на непълнолетната К. Р. З. и Е. Л.
А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, бл. 69, ет. 1, ап. 108 като
родител на малолетната П. Н. Д. ЕГН ********** на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД да заплатят
на Г. Н. А., ЕГН ******* с адрес: гр. София, ж.к. „О 2“, бл. 209, вх. Б, ап. 14, действаща чрез
своите родители и законни представители Н. В. А., ЕГН ********** и Ю. В. М., ЕГН
********** в условията на солидарност сума в размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанесен побой с юмруци по
главата и с крака в коремната област на Г. Н. А. от К. Р. З. и П. Н. Д., извършен на
27.09.2022г., ведно със законната лихва считано от дата на увреждането / 27.09.2022г./ до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. Р. З., ЕГН **********, М. Н. З., ЕГН ********** и Е. Л. А., ЕГН
********** да заплатят на Г. Н. А., ЕГН *******, действаща чрез своите родители и законни
представители Н. В. А., ЕГН ********** и Ю. В. М., ЕГН ********** сума в размер на
1 670 лв., представляваща сторените по делото от ищцата съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8