Решение по дело №8717/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№………

гр.Перник, 03.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело № 8717 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за установяване, че Л.В.М. дължи на ищеца от сумата 890,47 лв., представляваща главница за неплатена***, сумата от 127,53 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 27.06.2018г., ведно със  законната лихва върху главницата от 890,47 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №4978/2018г. на РС-Перник.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Заявява, че процесният имот е предмет на делбено производство, което се явява преюдициално по отношение на настоящия спор, поради което производството по делото следва да бъде спряно до приключване на делото. Отделно от това се е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва предявения иск.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник” бр.82/ 2008г.

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.

По делото като писмено доказателство е представена Декларация по чл.14 ЗМДТ, в която ответникът е декларирал пред компетентните органи, че притежава право на собственост върху ½ ид. част от недвижимия имот, а другата ½ ид.ч. от имота принадлежи на Надежда Николаева Момчилова.

Като писмено доказателство по делото е приета справка от деловодната програма на РС-Перник, видно от която процесният имот е бил предмет на делбено производство, като с влязло в сила решение от 23.04.2018г. имотът е поставен в дял на Н.Н. М.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за абонат №********** Л.В.М. в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се в *** е в размер на 890,47лв., обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 127,53лв., изтекла в периода от 10.07.2016г.- 27.06.2018г. Вещото лице е посочило, че не е констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания.

Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото дружежство е подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице  сочи, че топломерът е преминал през задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и показанията му са достоверни.  Вещото лице посочва, че за процесния период в сградата СЕС разпределението на топлинната енергия е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД. Размерът на задължението за процесния период за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните периоди, изравняването по отчетни периоди за целия процесен период съгласно изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило в размер  890,47лв.

Съдът кредитира заключенията и по двете допуснати експертизи, като компетентно и задълбочено изготвени и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по ч.гр.д. 4978/2018г. Налице е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

 Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл. 150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" - „Топлофикация Перник“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Като доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът е представил Декларация по чл.14 ЗМДТ, в която ответникът е декларирал пред компетентните органи, че притежава право на собственост върху ½ ид. част от недвижимия имот. Съдът намира, че така подадената декларация от ответника, пред надлежен орган, без връзка с настоящото дело, представлява извънсъдебно признание относно декларираните в нея обстоятелства, за това е и индиция за правото й на собственост върху процесния имот. Това съдът счита за достатъчно доказателство за установяване качеството клиент/ потребител на топлинна енергия на ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В случая главния факт на доказване не е правото на собственост на ответника върху недвижимия имот, а качеството му клиент/ потребител на топлинна енергия. Правото на собственост се явява доказателствен факт относно главния факт, поради което за установяването му, съдът приема, че са достатъчни косвени доказателства, каквито са приетите декларация и удостоверение, както и извлечение от сметка, от което е видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената такава в половината от претендирания от ищцовата страна размер, съответен на притежаваната от него иделана част от правото на собственост.

Съсобствеността между ответника и третото лице Н. М. е прекратена след края на процесния период, поради което съдът приема, че Л.М. дължи заплащане на половината от претендираната от ищцовата страна цена за доставена топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената главницата от 890,47 лв. се дължи обезщетение за забава за периода 08.07.2016 г. - 27.06.2018 г. и е в общ размер от 127,53 лв.

Предвид горното съдът приема, че искът следва  да бъде уважен за сумата от 445,24лв. – главница за доставена, но незаплатена ТЕ за периода 01.05.2015г.-30.04.2017г., съответна на ½  ид.части от притежаваните от ответника идеални части от правото на собственост върху процесния имот, както и сумата от 63,77лв. лихва за забава дължима за периоа от 10.07.2016г.-27.06.2018г.

По разносите:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, съответно в размер на 292,50 лв. за исковото производство и в размер на 37,50 лв. за заповедното производство.

 Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на Л.В.М., с ЕГН ********** и адрес: *** че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Л. Вангелов Спасов сумата от 445,24 лв., представляваща 1/2 ч. от стойността на доставена топлинна енергия в общ размер от 890,47лв. през периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. в топлоснабдено жилище, с административен адрес: ***, ведно с обезщетение за забава в размер на 63,77 лв.- представляващо 1/2 ч. от вземане за лихва за забава в общ размер от 127,53лв. дължимо за периода 10.07.2016 г. - 27.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 445,24 лв., считано от 17.07.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължелоение по ЧГД № 4978/2018 г. по описа на ПРС като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата до пълния предявен размер от 890,47лв. претендирана като главница, както и претенцията за лихва за забава до пълния предявен размер от 127,53лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.В.М., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Л. Вангелов Спасов сумата от 292,50 лв. направени в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.В.М., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Л. Вангелов Спасов сумата от 37,50 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 4978 /2018  г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: