№ 146
гр. Перник, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720106110 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника му адв. В., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение поради погасяване по давност на сумата 1982,33 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2009 г., за която е издаден изпълнителен лист от 04.02.2010 г. по ч.гр.д. № 6133/2009 г.
на РС-Перник и образувано изп.д. № 205/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д..
В исковата молба се излага, че по ч.гр.д. № 6133/2009 г. на РС-Перник е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца, въз основа на който е образувано
изп.д. № 205/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие Окръжен съд – Перник.
Твърди, че в хода на изпълнителното производство е събрана сума в общ размер 1372,57 лв.,
с която съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че са погасени
разноските в размер на 160,58 лв., лихвата за забава в размер на 465,12 лв., законна лихва за
периода 18.11.2009 г. – 15.07.2010 г. в размер на 175,11 лв. и част от главницата в размер на
571,76 лв. Тъй като последното изпълнително действие е извършено на 16.10.2014 г. счита,
че не дължи принудително изпълнение на остатъка от главницата, възлизаща на 1982,33 лв.,
поради погасяването й с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли за
уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД не е депозирал
отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът признава исковете и моли да бъде приложена
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание
на иска, а ищецът е напрваил искане за постанвояване на решение съобразно признанието.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което предявеният
иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК визира отклонение от общия принцип на чл. 78,
ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо
дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдебната практика на въззивната и касационната инстанция е противоречива
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотезата на предявен иск
по чл. 439 ГПК.
В Определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 719/2024 г. е
възприета практиката, обективирана в определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. №
759/2024 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч. гр. д. №
2062/2018 г., на IV г. о. на ВКС и определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023
на ІІ т. о. на ВКС, спорд която в хипотезата на предявен иск по чл. 439 ГПК не намира
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в Определение №
365/23.09.2022 по ч.гр.д. № 3019/2022 г. на III ГО ВКС, Определение № 66 от 12.02.2018 г.
по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на IV ГО на ВКС и Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на
I ГО на ВКС, според която правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК относно отговорността за разноски
се отнася и до случаите на предявен отрицателен установителен иск на длъжника, че не
дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла
погасителната давност. Тогава решението, с което искът е уважен, формира сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира
върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този смисъл са Определение № 156 от
2
23.02.2024 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 83/2024 г., Определение № 579 от 7.08.2024 г.
на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 426/2024 г., Определение № 113 от 9.02.2024 г. на ОС -
Перник по в. ч. гр. д. № 88/2024 г., Определение № 85 от 1.02.2024 г. на ОС - Перник по
в. ч. гр. д. № 35/2024 г. и др.
В случая ответникът е признал иска и в първото открито съдебно заседание, е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че по изп.д. № 298/2022 г. по
описа на ЧСИ С.Д. с район на действие Окръжен съд – Перник не са извършвани
изпълнителни действия и не са постъпвали плащания от длъжника след 16.10.2014 г. С
оглед изложеното, съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Налице са и двете предпоставки за възлагане на разноските в тежест на ищеца, поради което
искането му за присъждане на сторените съдебно-доловодни разноски и адвокатско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото, същото следва да бъде определено в минимален размер
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. ал. 25 НЗПрП.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република, принудително изпълнение на сумата 1982,33
лв. /хиляда деветстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2009 г., за която е издаден изпълнителен лист от 04.02.2010 г. по ч.гр.д. № 6133/2009 г.
на РС-Перник и образувано изп.д. № 205/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяването
й по давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация –
Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република, сумата 100,00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за
производството по делото, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3