Р Е Ш Е Н И Е
№262007
гр.Варна,18.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13444 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба на Р.Е.Й., ЕГН********** и Д.Д.Й., действащ със съгласието и одобрението на майка си Р.Е.Й.,
двамата чрез адвокат С.С. с адрес *** срещу „Е.М.“
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от Р. И.
М. - Т.
Ищците претендират от съда да постанови решение, с
което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, да признае за установено, че ищците
не дължат на ответника, сума в размер на 3 486.72лв.,представляваща сбор от
сумата от 2 603.11лв.,представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит
от 07.07.2006год., сумата от 110.82лв. лихва за
периода от 05.10.2012год. до 04.04.2013год., сумата
от 461.68лв. наказателна лихва за периода от 05.12.2012год. до 20.06.2013год.,
сумата от 11.74лв. изискуема лихва за периода от 05.08.2011год. до 01.12.2011год.,
ведно със законна лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.06.2013год. до окончателното
изплащане, съдебни разноски в размер на 63.75лв. и 235.62лв. юк.възнаграждение, за които е издаден изп.лист
в производството по ч.гр.дело №9099/2013год., предмет на изпълнение по изп.дело №20208070400349 на ЧСИ Н. Д., рег.№* при КЧСИ с
район на действие Окръжен съд Варна.
Ищците
аргументират правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Длъжници са по изп.дело
№20208070400349 на ЧСИ Н. Д., рег.№* при КЧСИ с район на действие Окръжен съд
Варна. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изп.лист,
издаден в производството по ч.гр.дело №9099/2013год. на РС - Варна.
По силата на изп.лист са
осъдени, както следва: Р.Й. лично, а заедно с Д.Д.Й.
и като наследник на Д. Д. Й. да заплатят сума в размер на 3486.72лв.,
представляваща сбор от сумата от 2603.11лв., представляваща неиздължена
главница по договор за банков кредит от 07.07.2006год.,
сумата от 110.82лв.лихва за периода от 05.10.2012год. до 04.04.2013год.,
сумата от 461.68лв.наказателна лихва за периода от 05.12.2012год. до
20.06.2013год., сумата от 11.74лв. изискуема лихва за периода от 05.08.2011год.
до 01.12.2011год., ведно със законна лихва за забава,считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
21.06.2013год. до окончателното изплащане, съдебни разноски в размер на
63.75лв. и 235.62лв. юк.възнаграждение.
Излагат, че чрез друг член на семейството са узнали за
покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
20208070400349, с което са уведомени, че с изпълнителен лист, издаден по ЧГД №
9099/201 Зг. от PC Варна са осъдени, както следва - Р.Й. лично, а заедно с Д.Д.Й. и като наследник на Д. Д. Й. да заплатят следните
суми: 2 342.76 лв. неолихвяема сума, 2 603.11 лв.
главница, ведно със законната лихва, която към момента е 115.93 лв., 100 лв.
присъдени разноски, 164 лв. разноски по изпълнителното дело, както и таксата по
т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на
519.53лв. в полза на ЧСИ Надежда Денчева, като общото задължение по изп. дело е в размер на 5 845.33 лв.
Със същата покана ищците са уведомени, че взискател по делото е „Е. М." ООД, ЕИК *. Ищците лично
или техният наследодател нямат задължения към посоченото дружество, не са имали
договорни взаимоотношения със същото дружество, както и никога не са били
уведомявани от техни кредитори за цедиране на
вземането им към „Е. М.С" ООД, съгласно изискването на императивната норма
на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД.
От приложения към поканата изпълнителен лист е видно,
че по посоченото ЧГД № 9099/2013г. Д. Д. Й., ЕГН **********, Р.Е.Й., ЕГН **********
и „Д." ЕООД, ЕИК 201*186104 са осъдени да заплатят солидарно на Р. /Б./
ЕАД сумата от 2603.11 лв. представляваща неиздължена главница по Договор за
банков кредит от 07.07.2006г., сумата от 110.82 лв.
лихва за периода 05.10.2012г.-04.04.2013г., сумата от
461.68 лв. наказателна лихва за периода 05.12.2012г. до 20.06.2013г., сумата от
11.74 лв. изискуема лихва за периода 05.08.2011г. - 01.12.2011 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.06.201 Зг. до окончателното
заплащане, съдебно разноски в размер на 63.75 лв. и 235.62 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, когато вземането е
установено със съдебно решение давността е 5 години. Видно от изпълнителния
лист, приложен към поканата, същият е издаден на 26.06.2013г. и давностният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД е изтекъл преди
повече от две години. Предвид изложеното, твърдят, че всички вземания на Р. /Б./
ЕАД към ищците /лично и като наследници на Д. Й./, произтичащи от Договор за
банков кредит от 07.07.2006г. и присъдени с
посочените изпълнителен лист и Заповед за изпълнение № 5313/24.06.2013г. СА
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Договорът за цесия има действие спрямо длъжника от
деня, когато е съобщено за извършеното прехвърляне на длъжника от предишния
кредитор - чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Тъй като ищците не са били валидно уведомени от
цедента за прехвърляне на вземанията към нов
кредитор, правата на цесионера да търси вземанията си
от ищците не са консолидирани, непротивопоставими на длъжниците, спрямо които цесията има действие от момента, в
който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор - цедента.
Всякакво уведомяване към настоящия момент за
извършената цесия, както и каквито и да е било действия от ответника не биха
могли да спрат или прекъснат отдавна изтеклата погасителна давност на претендираното от цесионера - взискател вземане, предмет на посоченото изпълнително дело.
Предвид изложените подробно по-горе възражения и
съображения, за ищците е налице интерес от постановяване на решение, с което да
бъде установено, че не дължат сумите,
присъдени по ЧГД № 9099/2013г., за които е издаден изп.лист
и образувано изп.дело, поради изтекла погасителна
давност съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба. Оспорва иска. Счита твърдението на
ищците, че не дължат процесното вземане поради
погасяването му по давност, за неоснователно.
Вземането, за което е образувано настоящото исково
производство, произтича от Договор за кредит от 07.07.2006г.,
сключен между Д. Й., Р.Е.Й. и „Р. (Б.)" ЕАД.
Поради неизпълнение на поетите задължения със
сключения договор за кредит банката е инициирала заповедно производство. Въз
основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №9099/201Зг. на PC Варна е
подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под №258/201Зг.
по описа на Н. Д. Г. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Счита, че така предявеният иск е недопустим за
разликата над сумата от 2603.11 лв., която сума представлява главницата по
издадения изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване
по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните,
поради което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях.
Посочените
лихви представляват акцесорни вземания. Относно
частта от цената на иска, представляваща разноски по издадения изпълнителен
лист счита, че разноските не могат да бъдат самостоятелен предмет на иск.
Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на
заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в
съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК.
В исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание
и не се включва във формиране размера на цената на иска. При оспорване само на
присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е
налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК.
Ищецът няма правен интерес от самостоятелен
отрицателен установителен иск относно претендираните такси и разноски в процеса и по
изпълнителното дело - при евентуално уважаване на иска като законна последица
от недължимостта на основните вземания следва и недължимостта на разноските по образуваното изпълнително
производство и производството по издаване на изпълнителен лист. Както
процесуалната отговорност за разноски е последица от уважаване на исковите
претенции за вземанията, така и недължимостта на
разноските по делото е последица от установената със сила на пресъдено нещо недължимост на
вземанията.
Самостоятелен иск за разноски, направени в друго
гражданско производство е недопустим. Процесуалната отговорност за разноски в
изпълнителния процес може да се реализира съобразно чл.79 ГПК, но не в
самостоятелно исково производство след приключване на гражданското дело, за
което се отнасят разноските.
Възражението за настъпила давност намира за бланкетно направено.Ищцовата
страна не уточнява кой момент счита за начало на давностния
срок.
Дължимостта на процесните вземания
обосновава със следните обстоятелства: На 26.11.2018г. се сключва Договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „„Р. (Б.)" ЕАД и „Е.М." ЕООД, по силата на който „Р. (Б.)"
ЕАД, в качеството си на цедент, прехвърля на „Е.М."
ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично
посочени и индивидуализирани в Приложение към договора за цесия, съдържащо
списък с индивидуализираните вземания към договора. Прехвърлени са и вземанията
на банката, произтичащи от Договор за кредит от 07.07.2006г.,
за установяване на който е издаден и процесният
изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело. Следователно, считано
от 26.11.2018г., „Е.М." ЕООД се явява частен правоприемник и нов кредитор
по вземането за което е издаден посоченият изпълнителен титул.
За осъществяване правните последици на договора за
цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента
и цесионера, че със сключването на договора вземането
преминава от цедента в патримониума
на цесионера. С оглед на това цесионерът
се явява кредитор на вземането от датата на сключването на договора за цесия.
За да възникне това качество за цесионера не е
необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците по
чл.99 ал.З ЗЗД. Уведомяването на длъжниците не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при
изследване на противопоставимостта на цесията на
длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати
на предишния кредитор преди уведомяването.
Придобиване на качеството на кредитор от страна на цесионера настъпва от датата на сключване на договора за
цесия. Уведомяването на длъжника няма характер на отлагателно условие по
отношение пораждането на действие на договора за цесия. Единствените правни
последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че
до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента
и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не
прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да
плати на новия кредитор.
C пълномощно предишният кредитор „Р. (Б.)" ЕАД е
упълномощил "Е.М." ЕООД да уведоми от името на Банката всички длъжници по вземания, цедирани
съгласно горепосочения договор за цесия. Предвид това и съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, ,,Е.М." ЕООД има право да уведоми ищеца
за извършената цесия. В тази връзка моли съда да има предвид, че уведомяването
на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземането, като част от фактическия състав, пораждащ действието на цесията, е
от значение само по себе си като резултат -довеждане на факта на прехвърлянето
до знанието му. Не е от съществено значение дали цедентът
ще извърши това правно действие лично, или ще упълномощи друго лице,
включително цесионера, да стори това от негово име и
в рамките на дадена с нарочно пълномощно представителна власт. Видно от исковата
молба фактът за извършената цесия е достигнал до знанието на ищците поради
което цесията е породила действие спрямо тях.
В случай, че съдът счете, че ищците не са надлежно
уведомени за извършената цесия, с настоящия отговор на искова молба прилага
уведомления за сключения на 26.11.2018 г. договор за цесия, като моли
уведомленията да бъдат връчени на ищците ведно с настоящия отговор на искова
молба, с което следва да се считат за уведомени. В този смисъл е и Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II т.о.ДК, в което съдът, в
изпълнение на правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна съдебната
практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че съобщаването
на цесията все пак е извършено. В тази насока е и Решение № 3/16.04.2014 г. на
ВКС, I т.о, ТК, в което е указано, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразно като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК.
След образуване на изп.дело
са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при
изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали
предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по
гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от
27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд -
Пловдив/.
В случай на процесуална активност на кредитора, ако
той е поддържал висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да
бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Налице е и присъединяване на вземанията по чл.456 от ГПК по изпълнително дело 258/201 Зг. и 186/2014г. по описа на ЧСИ Надежда
Денчева.
След като взискателят е
установил основания за прекратяване на същото, е изтеглил изпълнителния лист и
е образувал ново изпълнително дело под №349/2020г. по опис на ЧСИ Н. Д. Г.
Образуването на новото изпълнително дело е станало
преди изтичане на петгодишния давностен срок и не
може да се приравни на дезинтересиране от страна на
кредитора. Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до
погасяване на материалното право, поради което може да се започне ново
изпълнително производство за същото вземане. Прекратяването на изпълнителното
производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото
право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването на изпълнителното
производство, а от прекратяването
започва да тече нова давност. Взискателят може,
докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото
вземане, защото прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито
обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.
Съобразно процесуалната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява. Срокът, установен с цитираната норма, е преклузивен,
а не давностен и започва от тече от последното
извършено и/или редовно поискано изпълнително действие по изпълнителното дело.
Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото
изтичане може да започне ново изпълнително производство.
Материалната норма на чл. 125 ЗЗД регламентира как се
отразява прекъсването или спиране на давността по отношение на един от солидарните
длъжници спрямо останалите такива - прекъсването или
спирането спрямо един няма отношение към останалите солидарни длъжници.
Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК регламентира
последиците при пълно бездействие на взискателя за
горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от солидарните длъжници. Прекратяване почл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници
не може да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия спрямо един
от тях неминуемо рефлектира върху правната сфера и на всички останали, т.е. по
отношение и на останалите не може да се приеме, че е налице бездействие, което
да е основание за прекратяване на изпълнителното дело.
Между солидарните длъжници е
налице единство в предмета на престацията към
кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е
от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на
изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички
солидарни длъжници, като смисълът на нормата е да се
прекрати, колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е
обременително за съдлъжниците.Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителен способ с
предмет имущество на някой от солидарните длъжници
има прекратителен ефект по отношение на изпълнението
спрямо задълженията и на останалите съдлъжници -
т.е., с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от давността по см.
на чл. 125 ЗЗД, преклузията по чл.43 ГПК няма
относително действие.
От изложеното следва, че преклузивният
срок, уреден с процесуалната норма на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не тече
самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници, поради което не се следва да се прави аналогия с материалноправната разпоредба на чл.125 ЗЗД относно
прекъсване и спиране на давността спрямо солидарните длъжници.
По настоящото дело, предмет на принудително изпълнение
са вземания, които се дължат от няколко длъжници при
условията на солидарност.
Възприемането на противното становище би означавало да
се санкционира едно принципно добросъвестно поведение на взискателя
- при получаване на периодично удовлетворяване на вземането си от един
солидарен длъжник, да не генерира разноски и да накърнява правната сфера спрямо
останалите чрез искания за изпълнителни действия спрямо тях. Едновременно с
това би означавало да се стимулира недобросъвестното калкулиране на евентуално
значителни по обем такси от съдебните изпълнители, които ще са задължени
съобразно стова становище и предвид санкцията по чл.
433 ал. 1 т. 8 ГПК, дори и да получават доброволно изпълнение от един от солидарите длъжници, да провеждат
изпълнение и спрямо другите /независимо от броя им/ - вкл. да извършват запори,
възбрани, описи, публични продани до размер на целия
обем от сумата за всеки от солидарните длъжници.
Към момента на образуване на изп.
дело № 258/201Зг. в сила е било Постановление на Пленума на Върховния съд на
Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено,
че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането." Посоченото Постановление губи
силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния
въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага
от момента на постановяването му. TP 2/2015r. дава нов отговор на правния
въпрос, относно давността по ЗЗД, като Решението е обявено на 26.06.2015г.
Следователно, новите постановки, обективирани в т.10
от TP 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В този
смисъл е и Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017г., по описа на
ВКС, IV-то ГО.
Молбата за образуване на изп.
дело №349/2020г. е с вх № на ЧСИ от 15.11.2019г. -
т.е .преди 26.6.2020г., поради което счита, че производството е образувано
преди изтичане на давностния срок.
Алтернативно, следва да се държи сметка и за това, че
съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна
практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази
връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е
дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на
същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния
срок.
Следователно иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума означава иск за признаване за установено, че
не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на
вземането, е неоснователен - вземането продължава да съществува, но е придобило
ново качество - станало е естествено вземане. В исковата молба не се оспорва
неизпълнението по сключен договор за кредит, нито дължимостта
на сумата, а единствено липсата на притезателно право
на принудително изпълнение.
С оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като
изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
Моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/, изчислено в съответствие с
разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37
Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за
заплащането на правната помощ.
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи
предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност
на делото. С настоящия отговор сезира и моли на основание разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за
адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това
отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013
г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Моли, в случай, че на първото редовно открито съдебно
заседание не се яви представител на „Е.М." ЕООД, делото да се разгледа в
негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа
заедно с приложените към него доказателства.
В съдебно заседание ищците , чрез процесуален представител адв. С.С. от ВАК, поддържат иска и молят
за положително произнасяне по него , като
претендират за присъждане и сторените по
делото разноски .
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните , а и от
изисканото за нуждите на настоящото производство изп.дело
№ 20138070400258 по описа на ЧСИ Н. Д., рег.№ 807 с район на действие ОС-Варна
се установява, че цитираното изп.производство е образувано
въз основа на изп.лист, издаден в производството по
ч.гр.д. №9099/2013год. на ВРС, 33състав . Изп.лист е
издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение , постановена в
производство по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК , въз основа на извлечение от
сметка по банков кредит-чл.417, т.2 от ГПК.
Изп.лист е
издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по силата на която е постановено ДЛЪЖНИК Д. Д. Й. ЕГН ********** с адрес ***,ДЛЪЖНИК
Р.Е.Й. ЕГН ********** с адрес ***,ДЛЪЖНИК „Д.” ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ * със седалище
и адрес на управление ***, със законен представител С. Н. С., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА КРЕДИТОР “Р. /Б./“ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***-20, ЕИК *, със законни представители А. В. А. и М. Т. П., чрез
пълномощника И. Г. К.,сумата от 2603,11 лв./две хиляди шестстотин и три
лева и единадесет стотинки/, представляваща неиздължена главница по Договор за
банков кредит от 07.07.2006г., Анекс №1/13.01.2010 г.
и Анекс №2/02.01.2010 г., сумата от 110,82лв./сто десет лева и осемдесет и две
стотинки/ представляваща изискуема редовна лихва за периода 05.10.2012г. до 04.04.2013г.вкл., сумата от 461,68 лв./четиристотин шестдесет
и един лева и шестдесет и осем стотинки/ представляваща изискуема
наказателна лихва за периода
05.12.2012г. до 20.06.2013г. вкл., сумата от 11,74 лв./единадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/ представляваща изискуема лихва съгл.чл.2.3 от
Анекс №2, за периода 05.08.2011г. до 01.12.2011г. вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда –21.06.2013г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 417, т.2 от
ГПК, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗКИ, въз основа на
извлечение от сметка, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК да заплати
направените съдебни разноски в размер на 63,75лв./шестдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/ - държавна такса, както и сумата от 235,62лв./двеста
тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ - юрисконсулско
възнаграждение.
Не е спорно между страните, а и от изп.дело се установява, че същото е образувано по молба
от 14.07.2013год. и прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК с
постановление на ЧСИ от 27.07.2018год. Видно от изп.дело
е, че последното изпълнително действие - извършване на запор на банкови сметки
е извършено на 16.09.2013год.
Впоследствие по молба на взискателя “Е.М.“ЕООД,който е придобил вземането по изп.лист , чрез цесия от 26.11.2018год. е образувано
изп.дело № 20208070400349 по описа на ЧСИ Н. Д.,
рег.№ 807 с район на действие ОС-Варна. Молбата за образуване на това изп.дело е депозирана на 18.02.2020год.
По делото е приет договора за цесия
от 26.11.2018год.,ведно с приложения към него.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта
му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим,
доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищците не дължат процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност и липса на правна възможност на взискателя
да търси изпълнение от длъжниците с оглед липсата на
уведомяване на длъжниците за извършена цесия.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.
14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази хипотеза
давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за
изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в
сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните сила , че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и
факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде
предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока
е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV
гр.отделение/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение по
чл.417 има последиците на съдебно
решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, така че срокът на новата давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не
е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за
изпълнение. Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, стабилизирана
със законна сила след изтичане на двуседмичния срок за възражения от датата на връчване на ПДИ на длъжниците .
Тъй като с отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК се предоставя право на защита на длъжника в изпълнителния
процес да оспори вземането и оттам материалноправната
незаконосъобразност на изпълнението, когато то се основава на новонастъпили факти, с него всъщност се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, на кредитора
се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право и
изпълнителният процес следва да се прекрати. Предмет на иска по чл. 439 ГПК е недължимост на изпълняемото
материално право, като съвкупност от всички вземания, произтичащи от
изпълнителния титул, включително тези за лихви и разноски, независимо от акцесорния им, респективно процесуален характер. Налага се
извод за допустимост на предявения иск, доколкото същият е основан на
твърдения, че ищците не дължат процесните суми, поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на правото на
принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.
По отношение на последиците от
образуването на изпълнително производство в контекста на института на
погасителната давност, са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с
ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече, а
считано от евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С
приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение,
според което по време на изпълнителния процес
давността не
спира и се прекъсва от всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено
за загубило сила. Настоящият съдебен състав възприема разбирането, че постановеният
нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително тълкуване
и се възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с обратна
сила би довело до правна несигурност, доколкото правните субекти са били длъжни
и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване,което се ползва с действие ex tunc. С оглед изложеното съдът приема, че извършената с т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС промяна в тълкуването се
прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. Налага се изводът, че определянето на приложимия тълкувателен акт е
обусловено от фактическата преценка дали изпълнителното производство е висящо
към 26.06.2015г.
В конкретика,
от приложеното като доказателство изп.дело № 20138070400258 по описа на ЧСИ Н. Д., рег.№ * с
район на действие ОС-Варна се установява, че цитираното изп.производство
е образувано в полза на „Р. /Б./",въз
основа на изпълнителен лист, издаден в производство по ч.гр.д. №9099/2013год.
на ВРС, 33състав по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК , въз основа на извлечение
от сметка по банков кредит-чл.417, т.2 от ГПК. Видно от това изпълнително дело,
последното валидно извършено изпълнително действие е осъществено чрез
извършване на запор върху вземания от 16.09.2013год. В контекста на казаното
към 16.09.2013год производството е прекратено по право, а констатираното
прекратяване от ЧСИ с нарочен акт едва на 27.07.2018 г. е ирелевантно.
Т.е. това изпълнително производство е образувано и прекратено при действието
на ППВС №
3/18.11.1980 г. и даденото с него задължително тълкуване на чл.
116 от ЗЗД е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител
до последващата му отмяна с Тълкувателното решение от
26.06.2015г. С оглед даденото с него разрешение погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата и спира. От горното следва , че с подаването
на молбата от 14.07.2013год.. взискателят е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е и спрян до
прекратяването на производството. След прекратяване на производството по изпълнителното
дело на 16.09.2013год. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност
за вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която би изтекла
на 16.09.2018 година. Давността не следва да се диференцира в зависимост от
това дали се касае за главница или за лихва, доколкото влязлата в сила заповед има последиците на
установено със съдебно решение вземане.Новото изпълнително производство по изп.дело № 20208070400349 по описа на ЧСИ Надежда Денчева,
рег.№ 807 с район на действие ОС-Варна е образувано с молба от 18.02.2020год. Т.е. към датата на образуване
на това изп.дело, вземането по издадения изп.лист е било погасено и ответникът като взискател по изпълнението е нямал право да търси неговото
изпълнение ,чрез принудително събиране.
По възражението на ищците , че
ответникът няма право да претендира изпълнение с оглед липсата на надлежно
уведомяване за извършената цесия, съдът намира следното: ответникът по принцип е надлежно легитимиран да претендира от ищците
изпълнение по цедираното вземане , произтичащо от
договора за цесия. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице.
За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото
лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо. Установеното в чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да
обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.Т.е.
това възражение би имало касателство при направени от
страна на ищците възражения за направено плащане. Независимо, че има право да
претендира изпълнение по цедираното с договора за
цесия вземане, ответникът няма право да осъществява принудително изпълнение,
тъй като вземането е погасено по давност .
Вземайки предвид горното съдът
счита, че предявения иск се явява основателен и постановява решение с което уважава иска.
При този изход от спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени сторените от ищците
разноски в размер от 585.01лв. изразяващи се във внесена държавна такса.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищците Р.Е.Й., ЕГН**********
и Д.Д.Й., действащ със съгласието и одобрението на
майка си Р.Е.Й., двамата чрез адвокат С.С. с адрес ***
НЕ ДЪЛЖАТ на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:***
*, представлявано от Р. И. М. – Т., сума в размер на 3 486.72лв., представляваща сбор от
сумата от 2603.11лв.,представляваща неиздължена главница
по договор за банков кредит от 07.07.2006год., сумата
от 110.82лв. лихва за периода от 05.10.2012год. до 04.04.2013год.,
сумата от 461.68лв. наказателна лихва за периода от 05.12.2012год. до
20.06.2013год., сумата от 11.74лв. изискуема лихва за периода от 05.08.2011год.
до 01.12.2011год., ведно със законна лихва за забава,считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
21.06.2013год. до окончателното изплащане, съдебни разноски в размер на
63.75лв. и 235.62лв. юк.възнаграждение, за които е
издаден изп.лист в производството по ч.гр.дело
№9099/2013год., предмет на изпълнение по изп.дело
№20208070400349 на ЧСИ Н. Д., рег.№* при КЧСИ с район на действие Окръжен съд
Варна,на основание чл.439,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от
Р. И. М. – Т. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Е.Й., ЕГН********** и Д.Д.Й.,
действащ със съгласието и одобрението на майка си Р.Е.Й., двамата чрез адвокат С.С. с адрес ***, сумата от 585.01лв. сторени по делото
разноски за платена държавна такса, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението на страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: