Решение по дело №2041/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2019 г.
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20181320102041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №  189

 

гр. Видин, 22.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд                гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                       Председател :  Владимир Крумов

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ...................................                                                     като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2041 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ИРЕНОР“ ООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Свети Кирил“ № 13, против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център.

Твърди се, че ищцовото дружество е собственик на хотелски комплекс „Ровно“ гр. Видин с адрес ул.“Цар Александър II“ № 70. Ответната страна е собственик на трафопост, находящ се в гр. Видин, ул.“Цар Александър II“ № 70, застроен в хотелски комплекс „Ровно“ със самостоятелен вход в двора на комплекса. Поради лошо стопанисване в трафопоста е допуснат теч, който теч се е разпространил в сградите, собственост на ищцовото дружество и причинил повреди на следните обекти : 1. Сграда за термопомпа :

-          Повреда на покривното пространство – пробив в хидроизолацията

-          Увреждане на вътрешна мазилка – намокряне и падане.

Причинените от вещта на ответната страна повреди налагали : направа на 29кв.м. хидроизолация на стойност 565,50лева, сваляне на 126кв.м. вътрешна мазилка и изхвърляне на отпадъци на стойност 730,80лева, нова вароциментна мазилка по стени и тавани 126кв.м. на стойност 1 707,30лева, 5кв.м. пръскана мазилка на стойност 25,00лева.

2. Вход на сладкарски цех :

-увреждане на 16,5кв.м. вътрешна мазилка-намокряне, подкожущване и падане, което налага сваляне на стара вътрешна мазилка и изхвърляне на отпадъка на стойност 95,70лева.

- причинена повреда направа на вътрешна вароциментна мазилка 16,50кв.м. на стойност 223,85лева.

3. Коридор на транжорна:

-увреждане на 26,40кв.м. вътрешна мазилка, намокряне, подкожущване и падане. Причинената вреда налага ремонт изразяващ се в сваляне на увредената мазилка 26,40кв.м. и изхвърляне на отпадъци на стойност 153,12лева и направа на нова вароциментна мазилка 26,40кв.м. на стойност 357,72лева.

За повредите в трафопоста ищцовото дружество уведомило ответната страна в началото на 2018г., както и за причинените теч и повреди в имота. На място пристигнали двама представители на ответната страна, констатирали теча и причинените вреди, но не реагирали, нито отстранили теча в собствения имот, нито заплатили причинените повреди на имота на ищеца. Доказани са елементите на чл. 50 от ЗЗД. От неподдържане на трафопоста, собственост на ответната страна, и допуснат теч са причинени повреди в имот на ищеца на обща стойност 3 858,00лева.

 Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 858, ведно със законната лихва считана от 18.03.2018г. до изплащане на обезщетението. Искат се направените в производството разноски.

От ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва допустимостта и основателността на исковете. Направено е възражение за неспазена подсъдност на делото по място. Твърди, че правната квалификация на иска е по чл. 49 от ЗЗД предвид въведените обстоятелства от ищеца. Въведено е възражение относно правото на ищеца да извърши твърдяния ремонт на покрива на трафопоста. Оспорва възникване на твърдяните вреди с въведената причина – теч от покрива. Липсва приемателен контрол с цел отразяване в констативен протокол на действително извършените ремонтни дейности и тяхното одобряване.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна :

Видно от препис на Дружествен договор на „Иренор“ ООД, СД“Дочев и сие“, съдружник в ищцовото дружество, е внесло като апортна вноска в капитала на ищеца хотелски комплекс „Ровно“.

Трафопостът и помещението за термопомпата са покрити с общ плосък покрив. Трафопостът граничи със сладкарския цех и с транжорната. През зимата на 2017г. и началото на 2018г. се появили течове от дъжд и снеготопене, които течове идвали от покрива на трафопоста. И в трите помещения, собственост на ищеца, имало влага, била паднала мазилката. Ищцовото дружество уведомило ответната страна за течовете, при което дошли двама служители, които огледали помещенията. Ищцовото дружество поканило свидетеля Светлана Вергилова Попова – строителен техник с лиценз за оценка на недвижими имоти, за да констатира щетите. Същата установила, че имало влага в помещенията, залепени за трафопоста, като била паднала и мазилката. Свидетелят установил, че ответната страна била разкопала пода във фоайето на транжорната и сладкарския цех и се виждали тръбите, които отвеждали водата от покрива на трафопоста и от там идвала влагата по стените, по коридора и в помещението. Свидетелят Попова съставила констативен протокол за необходимите ремонтни дейности и разходите за това.  

Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза дава заключение по поставените задачи, след запознаване с данните по делото и оглед на имота. Трафопостът и помещението за термопомпата са с обща покривна плоча, като двете помещения са разделени помежду си от проход. Термопомпата е разположена западно от прохода, а на североизток трафопоста граничи със сладкарския цех и транжорната. При такова ситуиране на имотите компроментирането на хидроизолацията и дефекти в заустването на воронката, вследствие на естествената амортизация на материалите е довело до намокряне и подкожусване на стени и тавани, както на трафопоста, така и на трите помещения, граничещи с него. Вещото лице е посочило конкретни щети по отделните подобекти, извършените ремонтни дейности, като общия размер на ремонтните дейности е 3 357,50лева. В откритото съдебно заседание вещото лице заяви, че описаните в заключението дейности са извършени, като посочените цени за същите са средни за строителната практика.

Съдът дава вяра на заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелите. Между същите няма противоречия и съответстват помежду си. 

  При така установените обстоятелства съдът намира за установено от правна страна :

Предявения иск е частично основателен до размера от 3 357,50лева установен от вещото лице. В ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. При хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта. Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. В настоящия случай ищецът въвежда виновно поведение на ответното дружество - бездействие по поддръжка на трафопоста/лошо стопанисване/, поради което предявения иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Отговорността на юридическите лица по чл. 49 ЗЗД е гаранционно -обезпечителна - възложителят отговаря за вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на негови работници или служители, на които е възложил работа. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответната страна по чл. 49 от ЗЗД, а именно следните обстоятелства: наличие на противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество, в настоящия случай бездействие по поддръжка на покрива на трафопоста и тръбите отвеждащи водата от покрива на същия, като не е необходимо да се установява точно кой служител е извършил тази дейност; вина; настъпили вреди /в случая имуществени, изразяващи се в повреждане на хидроизолация и мазилка в помещенията на ищеца/ и причинна връзка между вредите и противоправното поведение.

На ищцовото дружество следва да се присъди обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от деня на увреждането. Предвид установеното по делото, че увреждането е настъпило през зимата в края на 2017г. и началото на 2018г., то следва да се уважи иска от заявения период 18.03.2018г. до окончателното издължаване.

Ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 435,02лева за възнаграждение за адвокат и сумата от 87,00лева за възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част от иска.

Ищеца следва да заплати на ответника сумата в размер на 13,00лв. за възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно отхвърлената част от иска.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

Осъжда „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, да заплати на „ИРЕНОР“ ООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Свети Кирил“ № 13, сумата от 3 357,50лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 18.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49 от ЗЗД, като иска в останалата част до пълния претендиран размер, отхвърля като неоснователен.

Осъжда „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, да заплати на „ИРЕНОР“ ООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Свети Кирил“ № 13, сумата в общ размер на 522,02лв. разноски по производството, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда „ИРЕНОР“ ООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.“Свети Кирил“ № 13, да заплати на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 13,00лв. възнаграждение за юрисконсулт, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

                                                                                 

 

Районен съдия :