№ 29
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000500720 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 229/12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 7464/2022 г.
по описа на СГС, I ГО, 29 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ Е осъдена да заплати на Л. И. И., на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. т.1, вр., ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и ал.3,
т.2 НК, за което е оправдан с присъда от 27.10.2017 г., постановена по НОХД
№ 721/2017 г. по описа на Сп НС, 8-ми състав, влязла в сила на 30.07.2020 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2020 г. до окончателното
й изплащане; на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 30 399 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
същото наказателно производство, заедно със законната лихва върху тази сума
от 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.10,
ал.3 ЗОДОВ сумата 1 599, 30 лв., представляваща разноски по настоящото
исково производство за адвокатско възнаграждение от 1 589, 39 лв. и за
държавна такса от 10 лева, като искът е отхвърлен за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 8 000 лв. до
пълния предявен размер от 30 000 лв.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Л. И. И.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съд е
1
определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като
не е отчел имуществения растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателната способност към датата на деликта. Не
е отчетена и продължителността на воденото спрямо него наказателно
производство – 3 г. и 7 м., която не съставлява разумен срок спрямо
европейското разбиране за водене на дела. В резултат на воденото спрямо
него наказателно производство е останал без работа, в каквато насока са
ангажираните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззината жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
В съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с
която са уважени предявените искове. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че твърденията на ищеца, заявени
в исковата молба относно претърпените от него неимущестевни вреди, са
останали недоказани, както и че определеното от съда обезщетение не е
съобразено с нормата на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че съдът безкритично е
кредитирал показанията на свидетелите И. и К., които са роднини на ищеца,
без да отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото. Счита, че
действията на ответника в наказателното производство са законосъобразни и
правилни, изцяло необходими, изискуеми и задължителни, съобразени с
изискванията на наказателния закон. Решаващият съд не е обсъдил в
мотивите, че няма доказателства ответникът да е изнасял информация по
повод наказателното производство срещу ищеца в медиите. Не е отчетено и
обстоятелството, че повдигнатото на ищеца обвинение не е повлияло трайно и
необратимо върху здравословното физическо и психическо състояние на
ищеца. Не е отчел продължителността на воденото спрямо ищеца наказателно
производство, която не е прекомерна, като наказателното производство е
приключило в досъдебната му фаза в разумен срок – ищецът е привлечен като
обвиняем на 11.01.2017 г. и е внесен обвинителен акт на 29.03.2017 г. За
период от 2 г. и 9 м. делото е внесено за разглеждане в съда и не следва да носи
отговорност за този период. Счита, че по делото не е доказана претенцията на
ищеца за заплащане на имуществени вреди, понесени от ищеца, свързани със
заплащане на адвокатски хонорар за защита по воденото спрямо него
наказателно производство – не са ангажирани доказателства за предмета на
защитата, реалните действия, извършени от защитата срещу договорения
хонорар, както и реалното плащане на уговореното адвокатско
възнаграждение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност – да
намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца Л. И. И. оспорва същата. Излага съображения, че
2
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
обезщетение се дължи дори и при липса на ангажирани доказателства, а в
случая такива са били представени. Решаващият съд е обсъдил елементите от
фактическия състав на спорното право. Счита, че неправилно жалбоподателят
се позовава на факта, че досъдебното производство е продължило 3 месеца,
тъй като доказателства са събирани в хода на съдебното производство.
Законосъобразно решаващият съд е приел, че възражението за ответника
срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното
производство е преклудирано, тъй като е заявено извън установения в нормата
на чл.131 ГПК срок. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 11.01.2017
г. по ДП № 11938 ЗМ по описа на ГДНП-МВР, пр. пр. № 276/2014 г. по описа
на Специализирана прокуратура Л. И. И. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление от общ характер за това, че на 11.07.2012 г. в гр. ***, на ул. „***“
№ *, с цел да набави за себе си облага, принудил С. Д. П. и В. П. П., чрез
заплашване, заплашил ги с убийството им и с причиняване на тежка телесна
повреда на племенника им А. П., да извършат нещо против волята им – да му
прехвърлят с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти за
погасяване на дълг правото на собственост върху собствената си 1/2 ид. ч. от
ПИ, находящ се в гр. София, местността в. з. „Киноцентър – I част“, кв.
„Драгалевци“, ул. „Любомир Андрейчин“ № 20, целият с площ от 1 505 кв. м.,
заедно с построените в нето сгради, описани в исковата молба, като им
причинил значителни имуществени вреди в размер на 465 236, 03 лв.,
представляващи левова равностойност на имота – престъпление по чл.214,
ал.2, т.2 вр. с т.1 вр. ал.1 вр. с ч213а, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 НК. На 27.02.2017 г.
било извършено повторно привличане. С обвинителен акт № ПД-26/17 от
29.03.2017 г. на Специализирана прокуратура Л. И. бил предаден на съд за
извършено престъпление, за което било образувано НОХД № 721/2017 г. по
описа на Специализирания наказателен съд, НО, 8 състав. С присъда №
35/27.10.2017 г., постановена по горепосоченото наказателно дело, бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата бил
подаден протест от Специализираната прокуратура и било образувано
ВНОХД № 125/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен
съд. С решение № 30/20.08.2019 г. присъдата на първоинстанционният е била
потвърдена. Въз основа на депозиран протест било образувано НОХД №
1009/2019 г. по описа на ВКС, НК, III НО. С решение № 243/30.07.2020 г.
обжалваното въззивно решение е оставено в сила. В наказателното
производство ищецът бил защитаван от адвокат, за което сторил разноски за
адвокатско възнаграждение. по силата на договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2017 г., сключен между ищеца и адв. Е. К. М., ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По силата на договор
за правна защита и съдействие от 25.04.2017 г. ищецът е платил на адв. Е. М.
адвокатско възнаграждение за представителство в производството пред
Специализирания наказателен съд в размер на 9 999 лв. За защита и
представителство във въззивното производство е платил адвокатско
3
възнаграждение в размер на 9 900 лв., а за защита пред ВКДС е заплатил
сумата от 10 000 лв. Общият размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение за цялото наказателно производство възлиза на 30 399 лв.
счита, че тези разноски са в рамките на обичайния им размер за такъв вид
дела, с оглед фактическата и правна сложност, характера на повдигнатото
обвинение, размера на предвиденото в закона наказание, материалния интерес
на предявения граждански иск в наказателното производство – 465 000 лв.,
както и изцяло е съобразен с изискванията на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждение. Твърди, че е заплатил изцяло и в
брой уговорените адвокатски възнаграждения, за което са направени
отбелязвания в договорите, които служат и като разписка. Тези разходи
съставляват имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на
ЗОДОВ. Твърди, че в хода на наказателното производство е бил подложен на
унизително отношение от ораните на досъдебното производство. Твърди, че
бил неосъждан и този сблъсък с органите на МВР и Прокуратурата бил силно
стресиращ за него. Незаконното наказателно преследване се отразило върху
неговия личен и обществен живот. Изпитвал притеснения, несигурност, стрес,
неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг, затруднения в
професионалната реализация, безперспективност, като тези преживявания
били особено интензивни. Почувствал се изолиран и се затворил в себе си.
Изпитвал срам, хората започнали да го отбягват като престъпник.
Притеснявал се да общува със сестра си, рязко променял настроението си,
когато го питала какво се случва с делото срещу него, ставал изнервен, искал
да си тръгне или да смени темата на разговор. Дистанцирал се от приятелите
си, отказвал да се среща с тях, не отговарял на телефонните им обаждания.
Почти цялото свободно време прекарвал сам в дома си. Тъй като имал широк
приятелски кръг, много се тревожел как ще го възприемат хората, които
познава от дълги години, щом разберат за повдигнатото му обвинение.
Изпитвал чувство на срам, че е подсъдим. След привличането му като
обвиняем запознал да страда от безсъние, сънувал кошмари, свързани с
повдигнатото му обвинение. Постоянно мислел за предстоящите разпити в
полицията и за явяването си пред съда. Пред първата съдебна инстанция се
явявал в 9 открити заседания като подсъдим, явявал се също във въззивното и
касационното производство. Преди всяко явяване не можел да спи, спирал да
се храни, ставал силно раздразнителен. Сериозно била засегната честта и
достойнството му, изпитвал интензивни психически страдания. Вследствие на
незаконното обвинение загубил самочувствието си, силно се срамувал от това,
че постоянно е призовават за явяване пред разследващите органи и съда. Това
довело до емоционално - поведенчески промени в психиката му, станали
причина за неговата раздразнителност, тревожност, несигурност в личен план,
затвореност, отчужденост, накърнено достойнство. Наказателното
производство довело до здравословни неразположения и прием на лекарства.
Разболял се от диабет и високо кръвно налягане, започнал да приема силни
лекарства, което продължавало и понастоящем. Повдигнатото му обвинение
било за тежко престъпление, за което е предвидено наказание от 5 до 15
години лишаване от свобода, глоба от 5 000 до 10 000 лв. и до 1/2 от
имуществото на дееца. Към датата на започване на наказателното
производство е бил на 49 години. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
4
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 30 399 лв. – обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
30.07.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Не са доказани твърдения, изложени в
исковата молба, относно претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди. Не са налице и данни държавното обвинение да е
разпространило официална информация за лицето и воденото наказателно
производство. няма и доказателства наказателното производство да е станало
достояние наширок кръг лица. Не се установява и причинна връзка между
описаните вреди и дейността на ответника. Счита, че претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишено, в противоречие
с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и не е съобразено с икономическия
стандарт в страната. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за
имуществени вреди е прекомерно завишен и несъответстващ на фактическата
и правна сложност на наказателното дело, тежестта на повдигнатото
обвинение, поради което не може да се обоснове определянето му извън
обичайния размер, съгласно тълкувателната практика на ВКС. Не са
ангажирани доказателства за заплащане на претендираните суми. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Страните не спорят относно приетите за установени с обжалваното
решение фактически обстоятелства, които се установяват и от материалите в
наказателното производство. Досъдебно производство № 29/2015 г. по описа
на ГД „Национална полиция“ - МВР, пр. пр. № 276/2014 г. по описа на
Специализираната прокуратура е образувано на 20.02.2015 г., във връзка с
постановление на прокурор от СГП от 26.04.2014 г., с което част от
материалите по досъдебно производство № 122/2013 г. по описа на ГД
„Национална полиция“ - МВР, пр. пр. № 10944/2012 г. по описа на СГП са
отделени и са изпратени по подследственост на Специализираната
прокуратура. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител, затова че за времето от 12.07.2012 г. до 19.07.2012 г. в гр. ***, ул.
„***“ № *, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил С. Д. П. и В. П.
П., чрез заплашване с убийство, да извършат нещо противно на волята им - да
прехвърлят на Л. И. И. правото на собственост върху собствената си ½ ид.
част от поземлен имот, находящ се в гр. София, местността в.з. „Киноцентър -
I част“, кв. Драгалевци, ул. „Любомир Андрейчин“ № 20, целия с площ от 1
505 кв. м., заедно с построените в него сгради (с нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти за погасяване на дълг № 131, том II, рег. №
3447, н. дело № 307/2012 г.), и с това им причинил имотна вреда в размер на
левовата стойност на имота - престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр.
чл.213а, ал.2 НК.
С постановление от 11.01.2017 г. по ДП № 119383М - 29 от 2015 г. по
описа на ГДНП - МВР, пр. пр. № 276/2014 г. по описа на СпП, ищецът е
привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление. Постановлението
е предявено на ищеца на 30.01.2017 г., когато е разпитан в качеството на
обвиняем.
С постановление от 27.02.2017 г. ищецът е привлечен за обвиняем за
5
същото деяние, като чрез него е причинил значителни имуществени вреди в
размер на 465 236, 03 лева, представляваща левовата равностойност на имота
- престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. с т.1, вр. с, ал.1, вр.213а, ал.2, т.1 и ал.3,
т.2 от НК. Постановлението е предявено на ищеца на 10.03.2017 г., когато е
разпитан.
На 29.03.2017 г. в Специализирания наказателен съд е внесен
обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано НОХД №
721/2017 г. по описа на Сп НС. В хода на делото са проведени 8 открити
съдебни заседания в периода: 26.04.2017 г. - 27.10.2017 г. Ищецът е присъствал
на тези открити съдебни заседания. Провеждането на заседанията е свързано с
необходимостта от събиране на доказателства.
С присъда от 27.10.2017 г., постановена по НОХД № 721/2017 г. по
описа на Сп НС, 8-ми състав ищецът е признат за невиновен за извършването
на престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. с т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.1 и
ал.3, т.2, както и са отхвърлени предявените граждански искове от С. Д. П. и
В. П. П. срещу Л. И. И. в размер на по 20 000 лв. за всеки от тях, ведно със
законната лихва, считано от 19.07.2012 г. до окончателното изплащане, за
причинени неимуществени вреди.
Въз основа на подаден протест и въззивни жалби от гражданските
ищци срещу постановената присъда е образувано ВНОХД № 125/2018 г. по
описа на Апелативен специализиран наказателен съд, III - състав. С
определение от 12.11.2018 г. на ищеца Л. И. са наложени следните мерки за
защита: забрава да доближава непосредствено пострадалите съгласно
обвинението С. Д. П. и В. П. П. (освен за нуждите на разследването или
съдопроизводствени процедури), забрана да осъществява контакт с тях под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща или факс, забрана да посещава адреса в гр. ***, ул. „***“ №
*, включително и мястото пред адреса, на който живеят.
Във въззивно производство са проведени 8 открити съдебни
заседания за периода: 18.05.2018 г. - 03.06.2019 г. С решение № 30 от
20.08.2019 г., постановено по ВНОХД № 125/2018 г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, III – състав е потвърдена горепосочената
оправдателна присъда.
Въз основа на подаден касационен протест от прокурор от АСпП и
касационни жалби от С. Д. П. и В. П. П. е образувано КНД № 1009/2019 г. по
описа на ВКС, 3-то НО. В касационното производство е проведено едно
открито съдебно заседание, на което ищецът е присъствал. С решение № 243
от 30.07.2020 г., постановено по посоченото касационно дело, е оставено в
сила решението на Апелативен специализиран наказателен съд. Решението на
ВКС е окончателно.
Видно от представеното пълномощно от 30.01.2017 г. и договор за
правна защита и съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв. Е. К.
М. да го представлява и защитава по досъдебно производство № 11938
ЗМ/2015 г. на ГД „Национална полиция“ – МВР срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 500 лв. В договора е удостоверено, че сумата е
пялатена в брой.
С пълномощно от 25.04.2017 г. и договор за правна защита и
съдействие ищецът от същата дата ищецът е упълномощил адв. Е. К. М. да го
представлява по НОХД № 721/2017 г. по описа на Сп НС, 8-мо НО, срещу
6
заплащане на възнаграждение в размер на 9 999 лв. В договора е
удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой.
С пълномощно от 18.05.2018 г. и договор за правна защита и
съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв.Е. К. М. да го
представлява по ВНОХД № 125/2018 г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд срещу заплащане на възнаграждение в размер
на 9 900 лв. В договора е удостоверено, че сумата е платена в брой.
С пълномощно от 10.02.2019 г. и договор за правна защита и
съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв.Е. К. М. да го
представлява по КНД № 1009/2019 г. по описа на ВКС, III НО, срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 10 000 лв. В договора е
удостоверено, че сумата е платена в брой.
Така общият размер на заплатеното от ищеца в полза на
представлявалия го по делото в наказателното производство адвокат възлиза
на 30 399 лв.
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка Т. И. И. - сестра
на ищеца, се установява, че преди завеждане на наказателното дело ищецът
бил изключително уравновесен, спокоен човек, с чувство за хумор, на висока
позиция като държавен служител. След започване на наказателното
производство настъпила промяна в поведението на ищеца. Той се затворил в
себе си, не контактувал с никой. Тъй като един от свидетелите по делото бил
състудент на ищеца, за наказателното производство се разчуло из
приятелските им среди. Ищецът оказвал да разговаря по телефона. Разпитан
бил нотариусът, който изповядал сделката. Разчуло се из квартала. Ищецът
избягвал да излиза. Свидетелката живеела заедно с ищеца в едно жилище в кв.
„Стрелбище“. Той споделил с нея за наказателното производство след първото
съдебно заседание. Непрекъснато се страхувал, че ще влезе в затвора.
Повдигнатото на ищеца обвинение било за заплаха за убийство и принуда за
прехвърляне на имущество. Свидетелката присъствала на някои от
заседанията, била разпитана като свидетел. За времето на заседанията не
планирал почивка. Ищецът отказвал да се храни, изключително много
отслабнал, отключил сериозни заболявания – диабет тип 2 и хипертония.
Назначена му била медикаментозна терапия. В квартала се разчуло за
наказателното производство, което много подтиснало ищеца. През това време
ищецът бил финансов директор на Агенцията по бежанците към МС. След
започване на съдебните процеси се сменило ръководството на Агенцията и
освободили старото ръководство. След освобождаването му ищецът не е
работил.
От показанията на свидетелката М. Г. К. – племенница на ищеца, се
установява, че преди завеждане на делото били в много близки отношения с
ищеца. Той живеел при майка й в кв. „Стрелбище“. Той се грижил за нея като
за свое дете, били в близки отношения помежду си. Ищецът бил
изключително уравновесен човек. През 2017-2018 г. той се променил много.
Свидетелката не знаела причината за това. От майка си разбрала за
повдигнатото на ищеца обвинение. Опитала се да разговаря с него, но той бил
изключително разстроен и отказал да говори с нея. Преди всяко заседание се
обаждал на свидетелката да го посещава в кв. „Стрелбище“ за морална
подкрепа. Ищецът бил изключително притеснен, разстроен, притеснявал се, че
може да влезе в затвора.
7
Съдът възприема показанията на разпитаните пред СГС свидетели,
ценени по реда на чл.172 ГПК. Показанията им са логични и последователни,
свързани са с лично въприети от тях обстоятелства, както и изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не са
ангажирани доказателства, които да разколебават доказателствената им
стойност.
От заключението на вещото лице Д. С. З. – С. по изслушаната пред
СГС съдебнопсихологическа експертиза се установява, че воденото срещу
ищеца наказателно производство представлява неблагоприятно житейско
събитие, нарушило психологическото му благополучие за продължителен
период от време, последиците от което не са отзвучали напълно и към
настоящия момент. По време на досъдебното производство и съдебния процес
ищецът е понесъл интензивни емоции, преживял силен емоционален стрес,
изпитвал напрежение, тревога, безпокойство, чувство за несправедливост,
страх от осъдителна присъда, имал нарушения на съня, отслабнал, предприел
избягващо контакти поведение, бил нарушен обичаният му ритъм на живот.
Споделеното от ищеца при разговора с вещото лице се потвърждава от
резултатите от проективното тестово изследване, съгласно което състоянието
на ищеца и към момента се характеризира с повишено ниво на стрес,
безпокойство, тревожност, отдръпване от по – широки контакти. Ищецът се
намира в състояние на стрес от понесено тежко разочарование, чувства се
затормозен и потиснат, тревожен, неспокоен, раздразнителен, нетърпелив,
реагира със затваряне в себе си и избягва контакти, страда от загуба на
увереност, изпитва страх от нови разочарования, от загуба на положение и
престиж, очакванията му занапред са песимистични. С течение на времето
емоционалната компонента на състоянието на ищеца се очаква да намалее
значително по своята интензивност, по при него ще остане травматичен
спомен за преживяното, който е възможно да се актуализира при
обстоятелства, напомнящи за воденото наказателно производство.
От заключението на вещото лице д-р Д. Р. М. по изслушаната пред
СГС съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът страда от
следните заболявания: първична хипертония – заболяването е започнало от
2013 г. и продължава до днес; неинсулинозависим захарен диабет – от
м.11.2017 г., което продължава до днес; хиперплазия на простатата от
м.12.2019 г. до днес; посттравматично стресово разстройство от м.10.2020 г.;
рецидивиращо депресивно разстройство от м.03.2021 г.; нарушение на
рефракцията неуточнено – от м.02.2018 г.увреждания на междупрешлените
дискове в поясните и другите отдели на гръбначния стълб с радисулопатия –
м.01.2015 г. Вещото лице приема, че извън психичните заболявания, които са
извън неговата компетентност, заболяването захарен диабет е възможно да
бъде провокирано от силен стрес. Заболяването артериална хипертония е
възникнало през 2013 г., поради което към 2017 г. е било налично.
Заболяванията артериална хипертония и захарен диабет са хронични и не
могат да бъдат излекувани окончателно. Тези заболявания се контролират с
прием на медикаменти и/или диета. При проследяване на медицинската
документация през 2017 г. се установява, че здравословното състояние на
ищеца се влошава от това, че в кая на същата година е диагностициран захарен
диабет от неинсулинозависим тип и му е започнало перорално лечение. От
проследяването на отбелязаните анамнестични данни не са отбелязани прояви
8
на влошени субективни оплаквания. При заболяването артериална хипертония
не е отбелязано някакво влошаване, като лечението му остава постоянно през
цялата 2017 г.
Вещото лице е пояснило в открито съдебно заседание, че стресът е
един от факторите за възникване на захарен диабет, който е мултифакторно
заболяване. Има и други фактори – възраст, тегло, консумация на богати на
въглехидрати храни, обездвиженост, наследствена обремененост и др.
Стресът влияе по ендокринен начин, като променя производството на
определен вид хормони, най-вече свързани с кортизола. Увеличава кръвната
захар, което съставлява реакция на организма. Когато стресът е по –
продължителен, е възможно той да отключи и развитието на захарния диабет,
но не може категорично да се каже, че само това е причината да се отключи,
тъй като каквото заболяване може да се отключи от други съпътстващи
фактори. Стресът е един от съществените фактори за отключване на диабета.
Във въззивното производство е представена епикриза на ищеца от
УСБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев“, съгласно която ищецът е постъпил в болницата
на 03.10.2024 г. и е изписан на 07.10.2024 г. Постъпил е за втори път в
болницата за терапевтично уточняване по повод влошен гликемичен контрол.
След проведени изследвания и назначена медикаментозна терапия ищецът е
изписан в подобрено състояние и е насочен към ОПЛ и ендокринолог за
проследяване на състоянието.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирана страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СпП.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ и чл.137
Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на
бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и
поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е
оправдан с влязла в сила присъда.
В случая Специализираната прокуратура е повдигнала и поддържала
обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр.
с т.1 вр. ал.1 вр. с чл.213а, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 НК – изнудване, престъпление
против собствеността, за което е предвидено наказание лишаване от свобода
от 5 до 15 години, глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв. и конфискация до 1/2 от
имуществото на дееца. С оглед на това престъплението е тежко по смисъла на
9
чл.93 т.7 НК.
По делото са ангажирани и доказателства относно претърпените от
ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на воденото срещу
него наказателно производство.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи всички елементи от
сложния правопораждащ фактически състав на спорното право, в каквато
насока са и изводите на решаващия съд. Ето защо доводите на жалбоподателя
- ответник, че не следва да се ангажира отговорността му, се явяват
неоснователни.
Спори се между страните в производството относно обема на
отговорността на ответника.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. №
4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая ищецът не е предявил самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ,
поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, т.1, не следва да се посочва каква част от
глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но следва да се отчете
продължителността на наказателното производство.
Досъдебното производство е образувано срещу ищеца на 11.01.2017
г., когато е привлечен като обвиняем с постановление на Специализирана
прокуратура и е приключило с постановяване на влязлата в сила на 30.07.2020
г. оправдателна присъда. Така продължителността на наказателното
производство е 3 г. и 6 м. Проведени са общо 8 открити съдебни заседания в
първоинстанционното и въззивно производство. Наказателното производство,
което се е развило пред три съдебни инстанции, е приключило в разумен срок,
10
като не е налице неоправдано забавяне. Отговорността на ответника не може
да се ограничи само до привличането на ищеца към наказателна отговорност и
воденото досъдебното производство, доколкото същият е надлежно
материално-правно легитимиран да отговаря за целия наказателен процес,
доколкото не само е повдигнал, но е и поддържал незаконното обвинение
срещу ищеца. С оглед на това доводите на ответника в тази насока се явяват
неоснователни. Спрямо ищеца не е приложена мярка за неотклонение.
Воденото спрямо ищеца наказателно производство се е отразило
негативно на ищеца, който бил подложен на стрес, изпитвал притеснения
преди провеждане на откритите съдебни заседания, както и от изхода на
наказателното производство и възможността да бъде лишен от свобода.
Ищецът се затворил в себе си, променил хранителния си режим, отслабнал.
Към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил на
49 години – в активна, трудоспособна възраст. Макар, че по делото не се
установи наличието на пряка причинна връзка между хроничните заболявания
на ищеца – артериална хипертония и неинсулинозависим захарен диабет тип
2, следва да се отчете обстоятелството, че преживеният от ищеца стрес през
време на воденото спрямо него наказателно производство се е отразило върху
здравословното му състояние, включително върху хроничните му
заболявания. По делото е установено и неблагоприятното отражение на
наказателното производство върху психологическото състояние на ищеца.
Психологическото благополучие на ищеца е било нарушено за продължителен
период от време и последиците от воденото спрямо него наказателно
производство не са отшумели напълно понастоящем. Ищецът е понесъл
интензивни негативни емоции, напрежение, тревога, безпокойство, чувство на
несправедливост, имал нарушения на съня. Станал раздразнителен,
нетърпелив, загубил увереност, изпитвал страх от нови разочарования, загуба
на положение и престиж. Прогнозата е с течение на времето емоционалната
компонента на състоянието на ищеца да намалее значително. По делото не се
установиха обаче трайни и необратими неблагоприятни последици за ищеца
от воденото спрямо него наказателно производство. Също така преди
произнасяне на ВКС спрямо ищеца не е била постановявана осъдителна
присъда.
Обоснован е изводът на решаващия съд, че ищецът не е доказал по
делото каква е заеманата от него длъжност към момента на повдигане на
обвинението в извършване на престъпление, както и че е бил освободен от
работа заради водения спрямо него наказателен процес. Категорични изводи в
тази насока не могат да се направят от показанията на свидетелката Т. И., тъй
като липсват ангажирани други доказателства в тази насока – ищецът не е
ангажирал по делото договора, по силата на който е упражнявал трудовата си
дейност, както и заповедта за прекратяване на правоотношението, по което е
бил нает.
По изложените съображения, предвид тежестта на обвинението,
липсата на приложени спрямо ищеца мерки за неотклонение,
продължителността на наказателното производство – 3 г. и 6 месеца,
проведените процесуални действия в общо 8 открити съдебни заседания,
преживеният от ищеца стрес, безпокойство, затварянето му в себе си,
възрастта му към момента на повдигане на обвинението години – 49 години,
негативното отражение на воденото наказателно производство в емоционално
11
състояние на ищеца, в резултат на наказателната репресия, съобразявайки
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 8
000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото
производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания и
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страна обществено - икономически условия на живот към момента на
увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Отделно от това
следва да се съобрази и обстоятелството, че осъждането на ответника само по
себе си има ефекта на овъзмездяване (решение № 359/25.09.2012 г.,
постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 60251 от
19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК и др.). По делото липсват доказателства, които да установяват,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен
интензитет от отчетените.
Ищецът претендира заплащането на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разноски за организиране на защитата му в
наказателното производство.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018
г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази
отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена
вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
От ангажираните по делото договори за правна защита и съдействие
се установи, че общият размер на заплатените от ищеца адвокатски
възнаграждения за досъдебното и съдебните производства на три инстанции
възлиза на 30 399 лв., от които: 500 лв. – заплатени за досъдебното
производство, 9 999 лв. – за СпНС, 9 900 лв. за АСпНС и 10 000 лв. за ВКС.
При преценка възраженията на ответника относно размера на
заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения следва да се съобрази, че
регламентираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения са минимални, а не обичайни. Разумно е уговарянето им да се
очаква по наказателни дела, които не представляват никаква правна и
фактическа сложност, какъвто не е настоящия случай. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че ищецът съществено е надценил
очакваните усилия и труд на адвокатското дружество, което не е сторено
12
(решение № 220 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 490/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК). Такива доказателства не са ангажирани
по делото.
Предвид фактическата и правна сложност на делото,
продължителността на наказателното производство, броя на проведените
открити съдебни заседания пред първата и втората съдебни инстанции, както
и извършените процесуални действия в тях, обемът на ангажирания
доказателствен материал, предявеният граждански иск с цена от 40 000 лв.,
въззивният съд счита, че уговореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в досъдебната и съдебна
фаза на наказателното производство, развила се в три съдебни инстанции, не е
прекомерно (решение № 167 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 3502/2016 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО).
Във въззивните жалби не са изложени оплаквания относно началния
момент, от който се дължи законна лихва, поради което и на основание чл.269
ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол, поради което не
следва да се обсъжда по същество.
По изложените съображения и доколкото крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/12.01.2024 г., постановено по гр.
д. № 7464/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13