Присъда по дело №188/2024 на Районен съд - Видин

МОТИВИ към Присъда от 08.01.2025 год. по НОХД № 188 по описа за
2024 год. на Районен съд – гр.В.

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура–град
В., с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия Л.К.А. с ЕГН
********** от с.А., общ.Д., обл.В. за извършено от него престъпление по
чл.144, ал.3, т.1 във вр.с ал.1 от НК.
Представителят на районната прокуратура в съдебно заседание е
поддържал обвинението срещу подсъдимия А., така както е внесено в съда с
обвинителния акт и моли той да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Подс.А. в съдебно заседание е дал обяснения, не се признава за виновен,
отрича обстоятелствата изложени в обвинителния акт, не потвърждава
авторството на извършеното престъпление, и чрез своята защитата моли да му
бъде наложена оправдателна присъда, като бъде признат за невинен.
Постраталото лице и свидетелка Р.Е.Й. е конституирана като частен
обвинител и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител
поддържа обвинението, така както е внесено в съда от прокуратурата и иска
престъпния деец да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание, считайки, че обвинението е доказано от обективна и субективна
страна безусловно и несъмнено.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 22.06.2023г. около 22,30ч. свидетелката Й. е била в дома си в с.А.,
общ.Д., ул.»Вит», № 10 с двете си деца. Видяла през прозореца, че
подсъдимия А. влязъл през портата в двора на имота й, където тя живее със
съпруга си свидетеля Антов. Подс.А. бил видимо риян и носел брадвичка в
дясната си ръка. Свид.Й. решила да излезе и разбере какво иска подсъдимия,
но докато била на вратата на лятната кухня чула, че А. започнал да вика и да й
се заканва, че е дошъл да й отреже главата, и че ще си изпати тя заради мъжа
си свид.Антонов. Подсъдимия тогава ударил с брадвичката по металната
ограда на двора на имота им и си тръгнал. Свидетелката влязла в къщата, била
много уплашена, заключила вратата на жилището и подала сигнал на тел.112.
Й. възприела агресивното поведение на А. към нея, замахването с брадвата и
отправените от него думи със закани, като реална заплаха за живота си, които
биха могли да бъдат осъществени от него. Според съдебната психолого-
психиатрична експертиза, в резултат на отправените закани за убийство
пострадалата е била в стресирано състояние, но е могла да възприема
правилно фактите и обстоятелствата от обективната действителност и да дава
достоверни обяснения за тях. Отправената към лицето закана за убийство е
възбудила у частния обвинител основателен страх от осъществяването на
1

заплахата.
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства:
показанията на свидетелите Й. и Антов, както и от писмените такива:
заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза, протокол № Т – 51 от 05.12.2023г. на НТЛ при ОДМВР-В. за
извършена аудио-техническа експертиза, също така карта за обвиняемо лице и
справка за съдимост, както и материалите по ДП № ЗМ-708/2023г. по описа на
РУ-В. и пр.пр.№ 2018/2023г. по описа на РП-В.. Между тези доказателства
няма противоречия, те се допълват, кореспондират по между си и безспорно и
категорично установяват предложената от обвинението фактология. Поради
това същата се възприема от съда и се кредитира. Остава доказано от
съответния доказателствен материал действителното осъществяване на
евентуалното деяние и респективно реалното случване на основателен страх.
Доказателствения материал изразен в свидетелските показания установява
безусловно и недвусмислено твърдяното обвинение с обвинителния акт и
цялостно го потвърждава. Обективирана е възможността за възбуждане на
основателен страх у потърпевшата.
От изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че
подсъдимият А. е осъществил състава на престъпното деяние по чл.144, ал.3,
т.1 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От
обективна страна той на 22.06.2023г. в с.А., ул.»Вит», № 10 в двора на имота
се заканил с убийство на Р.Е.Й. от с.А., обл.В. с думите: «Дошъл съм да ти
отрежа главата» и думите му били съпроводени с удар с брадва по металната
ограда на имота на потърпевшата, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у Й. за осъществяването му, но и е възбудило основателен
страх за осъществяването. От субективна страна той е извършил това при
форма на вината пряк умисъл.
От обективна и субективна страна подс.Г. е осъществил признаците от
състава на твърдяното престъпление. Съдът възприема становището на РП-В.,
което е в смисъл, че той е автор на твърдяното престъпно деяние. Тази теза се
доказва. Такава версия не противоречи на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съответства на същите. Тя намира основание в
писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса. Твърдяното от
защитата не създава съмнения в обвинението, което се подкрепя от наличните
доказателства. Обстоятелства от обвинителния акт са в такава логическа
взаимовръзка, каквато води до извод, че А. е виновен. Изпълнителното деяние
на престъплението е осъществено чрез действие и се изразило в обективирано
отправяне на словесни закани срещу пострадалото лице, че ще бъде
извършено определено престъпно посегателство, в случая с престъпление
против живота. Заканите са отправени към свидетелката и са стигнали до
нейното съзнание. Отправените закани за убийство са могли да възбудят
основателен страх за осъществяването им в конкретния случай. Ситуацията на
реализиране на заплахите и цялостното поведение на извършителя по време
2

на деянието, определят заканите като действителни и са ги превърнали в
реална закана за живота на частния обвинител. Обективирана е възможността
за възбуждане на основателен страх у потърпевшата.
От субективна страна на деянието, то е извършено при форма на вината
пряк умисъл, т.е. А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е желал настъпването
им, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца
при извършване на деянието. Наличието на изпитан страх е изводимо от
заключението на съдебната комплексна психолого-психиатрична експертиза.
Подсъдимият е съзнавал, че пострадалата ще възприеме заканите и е искал да
предизвика с това си поведение чувство на застрашеност у нея. Съзнавал е, че
чрез словесното изричане демонстрира обективна възможност да ги изпълни и
това е могло да възбуди у адресата основателен страх за живота.
За извършеното престъпление се предвижда наказателна отговорност
лишаване от свобода до шест години. За постигане на целите на наказанието
по чл.36 от НК и при индивидуализацията на наказанието съгласно чл.54 от
НК на подсъдимия може да бъде наложено наказание над минималния размер.
Изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено при условията на
чл.66, ал.1 от НК за срок от минималния. Съдът има предвид смекчаващи
отговорността обстоятелства. Подсъдимия не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца, не е осъждан. Не се разкрива висока степен на
обществена опасност на деянието. Не са настъпили съществени увреждания за
отделни лица и за обществените отношения. А. не се отклонява от органите на
съдебната власт и от наказателния процес.
Подсъдимият следва да заплати на държавата по сметка на ОДМВР-В.
сумата от787,07лв. изразходвана за изготвяне на експертизи, по сметка на ВРС
сумата от 160лв. изразходвана за явяване и участие на в.л. в с.з.
Водим от горното съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	1
Дата:	8 януари 2025 г. (в сила от 23 януари 2025 г.)
Съдия:	Пламен Тошев Петков

Дело:	20241320200188
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2024 г.

Присъда по дело №188/2024 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите