Р Е Ш Е Н И Е
30.11.2010 година
град Монтана
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
МЛАДЕНОВА
при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдията
МЛАДЕНОВА гр. д. № 381 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 144 от СК.
Ищцата Ж.Ж.У. xxx твърди в исковата молба, че с влязло в
сила решение по гражданско дело № 515/2006 година по описа на Районен съд –
Монтана ответницата, която е нейна майка, била осъдена да й заплаща със
съгласието на баща й Ж. У. Д. вместо по 30 лева, по 50 лева месечна издръжка, считано
от 14.07.2006 година до настъпването на други причини, които биха имали
значение за промяна в размера на издръжката. Заявява, че от постановяване на
решението изминали повече от четири години, през което време тя пораснала, в
резултат на което се увеличили и разходите, свързани с издръжката й. Поддържа
също така, че вече е пълнолетна и е студент втори курс в Стопанска академия
“Димитър Ценов” град Свищов. Твърди, че поради факта, че учи редовно, няма
възможност да работи и учи, а в град Свищов няма работа за студенти почасово. Заявява
също така, че няма доходи, нито пък имущество, което да й носи такива. Единствено
баща й я издържа, но тъй като има и брат на 17 години, баща й вече не е в
състояние да покрива разходите й за обучение, квартира, дрехи и пр. Поддържа и
това, че ответницата е само на 38 години и има възможност да й заплаща без
особени затруднения издръжка, необходима за нормалното й съществуване и
обучение. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата, на основание чл. 144 СК да й заплаща по 200 лева ежемесечна
издръжка, считано от датата на предявяване на иска до настъпването на други
причини, които биха имали значение за промяна в размера или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от
датата на настъпване на падежа до окончателното й изплащане, както и да й
присъди направените по водене на делото разноски.
Ответницата Ц.И.Д. xxx е депозирала в едномесечния срок
писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че претендирания размер е
непосилен за нейните възможности, с оглед на което моли съда, ако уважи иска да
определи по-нисък размер на издръжката, за да може да се издължава с оглед
възможностите й. Претендира и присъждане на разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство във връзка със
становищата на страните, приема за установено следното:
Установено е по делото, че ищцата Ж.Ж.У. е дъщеря на
ответницата Ц.И.Д.. Видно от приложените на лист 53 и 54 от делото справка и
удостоверение, че трудовото правоотношение на ответницата Ц.И.Д. с ДП “НКЖИ”
УДВГД – София е прекратено на 01.07.2010 година. Видно е от посочените писмени
доказателства, че полученото трудово възнаграждение от ответницата след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки за период от една година преди
датата на прекратяване на трудовия договор, считано от месец юли 2009 година до
месец юни 2010 година включително, представлява сума в размер на 8 576, 89
лева, като в изплатената за месец юни 2010 година сума е включено и дължимото
от работодателя обезщетение в размер на пет месечни брутни работни заплати.
От приетото на лист 14 от делото уверение № 1540/26.04.2010
година е видно, че ищцата Ж.Ж.У. е студент редовно – дневно обучение в
Стопанска академия “Димитър Ценов” – град Свищов.
Така изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
По силата на чл. 144 от СК “родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение
в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения”.
Издръжка на посоченото основание може да бъде присъдена
само при кумулативното наличие на няколко условия, посочени по-горе в
цитираната разпоредба. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. Видно
от приложеното на лист 14 от делото уверение № 1540/26.04.2010 година, ищцата Ж.Ж.У.
е студент редовно – дневно обучение в Стопанска академия “Димитър Ценов” – град
Свищов, специалност “Международни икономически отношения”. Няма данни по делото
ищцата да получава помощи и доходи, освен от своите родители. В издръжката на
ищцата следва да участват и двамата родители съобразно техните доходи и
възможности. Имайки предвид нуждите на ищцата за задоволяване от храна, облекло,
пособия, свързани със следването й, както и други ежедневно необходими разходи
без луксозните такива, то ежемесечната издръжка следва да се разпредели между
двамата родители.
Ответницата по
делото, по разбиране на настоящия съдебен състав може да дава издръжка без
особени затруднения. Предвид обстоятелството, че ответницата е млада, би могла
да реализира трудови доходи в размер на поне на минималната предвидена за
страната работна заплата. Не се установи по делото същата да е създала друго
семейство, към което да има задължения. С оглед на гореизложеното, и предвид
обстоятелството, че ответницата има задължение за издръжка и към още едно дете,
може да се направи извод, че същата ще бъде в състояние да заплаща издръжка по
60 лева - месечно, за периода от депозиране на исковата молба в съда /както е
заявено от ищцата / до приключване срока на обучение и навършване на двадесет и
пет годишна възраст на ищцата. Така определената издръжка няма да затрудни особено ответницата по делото. Определената
издръжка следва да се заплаща със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер
на 86, 40 лева, както и 5 лева–държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, а на ищцата съразмерно с уважената част от иска сумата от 60
лева – разноски по делото. Ищцата следва да заплати на ответницата съразмерно с
отхвърлената част от иска сумата от 210 лева – разноски по делото.
На основание гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.И.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Ж.Ж.У. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лева, считано от 22.07.2010
година до завършване на висшето й образование, но не по-късно след навършване
на двадесет и пет годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на условия за нейното прекратяване, като
отхвърля иска в останалата част – за разликата над уважения до заявения размер
от 200 /двеста/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.И.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 86, 40 /осемдесет и шест лева
и четиридесет стотинки/ лева, както и 5 /пет/ лева – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а на Ж.Ж.У. сумата от 60 /шестдесет/
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.Ж.У. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Ц.И.Д. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 210 /двеста и десет/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, но може да
се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 01.12.2010
година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
заявява в писмено становище, че оспорва иска и същият се
явява неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск, като подробни доводи и съображения са изложени в приложеното по
делото писмено становище.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство във връзка със
становищата на страните, приема за установено следното:
Установено е по делото, че ищцата Ива И. Станчова е
дъщеря на ответника Иван Станчов Цветанов. Ищцата е навършила пълнолетие на 31.12.2006
година. От приложеното на лист 17 от делото удостоверение е видно, че същата е
редовна ученичка в ХІІ б клас през 2006/2007 година в ПГ по транспорт село
Владимирово, област Монтана. Установено е също така, че ответникът по делото не
работи по трудов договор от 01.03.2004 година и до настоящия момент. До 01.12.2004
година същият е получавал обезщетение за безработица от РУСО – Монтана.
Така изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства.
По силата на чл. 82 ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на
25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, когато те учат, само ако това не
съставлява особено затруднение /арг. от чл. 82 ал. 3 СК/.
Издръжка на посоченото основание може да бъде присъдена
само при кумулативното наличие на няколко условия, посочени по-горе в
цитираните разпоредби. В случая не е налице последното условие. В тежест на
ищцата бе да установи, че са налице всички предпоставки за уважаване на
предявения иск, в това число и факта, че заплащането на издръжка от страна на
ответника, няма да представлява особено затруднение за него. Сам ответникът към
представи по делото към становището си писмени доказателства, от които се
установява по безспорен начин, че не работи по трудов договор от 01.03.2004
година и до настоящия момент. От тези писмени доказателства е видно също така, че
до 01.12.2004 година ответникът е получавал обезщетение за безработица от РУСО
– Монтана.
Според чл. 82 ал. 3 от СК издръжка на навършили
пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В случая
се установи от събраните по делото доказателства, че ответникът е в
невъзможност да достави на пълнолетната си дъщеря, която учи претендираната
издръжка с оглед липсата на каквито и да било доходи от негова страна.
От изложеното по-горе, може да се направи извод, че
ответникът не в състояние да заплаща издръжка по 80 лева месечно-размера в
който е заявена, тъй като това значително ще затрудни собствената му издръжка. Ето
защо и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ИВА И. xxx, ЕГН
xxxxxxxxxx против ИВАН СТАНЧОВ ЦВЕТАНОВ от град Монтана, ул. ”Антон” № 2, ет. 3,
ап. 28, ЕГН xxxxxxxxxx иск с правно основание чл. 82 ал. 2 от СК – за заплащане
на месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, считано една година назад
от датата на завеждане на исковата молба – 12.02.2006 година до настъпването на
законни причини и обстоятелства, които да касаят изменяването или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно
падежа й вноска, до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: