Р Е Ш Е Н И Е
№ 32 19.04.2019
година град
Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Омуртаг
на
деветнадесети март две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар
Стела Викторова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №160 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
При
условията на главно встъпване по реда на чл.225 от
е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от .
Ищецът по иска с правно
основание чл. 108 от ЗС, П.З.П., с адрес: ***,
действащ чрез пълномощника си адв. В.А. ***, твърди в
исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, че по силата на Решение №
187/23.12.2015 г. постановено по гр. д. № 357/2015 г. по описа на РС – Омуртаг,
вписано в СВ – Омуртаг – Акт № 21 от 30.12.2015 г. ищецът
бил собственик на двата имота подробно описани в молбите, а именно: 1. Неурегулиран
поземлен имот 165 в квартал 51 с площ от 4 346 кв. м., за който е отреден УПИ III 165 по регулационния плана на с. ***, общ. А.,
незастроен, при граници - улици от две страни, ПИ VI-160, ПИ IV-161 и 2. Неурегулиран
поземлен имот 160 в квартал 51 с площ от 2 924 кв. м., за който е отреден УПИ VI 160 по регулационния плана на с. ***, общ. А.,
незастроен, при граници-улица, ПИ ІІІ-165, ПИ IV-161, ПИ VII-157. Твърди се в
исковата молба, че двамата ответници се настанили в
части от тези имоти, владеели и ползвали същите, както и че въпреки отправената
до тях покана от страна на ищеца не освободили имотите. Твърди се в молбата, че
ответниците оставили селскостопанска техника и
инвентар в процесните имоти, засели и косели тревни
смески в част от тях, превърнали били част от единия имот в сметище и постоянно
държали трите си коня в имотите. Поради изложеното в искова молба ищецът моли
да бъде признато за установено по отношение на ответниците
К.Г.А. и Г.К.А. ***, правото му на собственост върху описаните по-горе
недвижими имоти и да бъдат осъдени ответниците да му
предадат владението върху същите. В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен
не се явява, същият се представлява от адв. В.А. ***,
която поддържа иска. Представена е писмена защита от адв.
А., в която са изложени съображения относно основателността на иска.
Претендират се и деловодни разноски.
Ищците по предявения при
условията на главно встъпване по реда на чл. 225 от ,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от , П.С.В., с адрес: *** и
К.Р.Н., с адрес: ***, твърдят в исковата си молба, че са собственици по
наследство на общо 3/6 идеални части, от които ищцата В. на 2/6 идеални части,
а ищцата Н. на 1/6 идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в с. ***, общ. А.: 1. Неурегулиран поземлен
имот, съставляващ ПИ № 165, в квартал 51 по плана на селото, с площ от 4 346
кв. м., за който е отреден УПИ III - 165 по
регулационния плана на с. ***, общ. А., незастроен, при граници: от две страни
улици, ПИ VI-160, ПИ IV-161; 2. Неурегулиран поземлен имот, съставляващ ПИ №
160, в квартал 51 по плана на селото, с площ от 2 924 кв. м., за който е
отреден УПИ VI-160 по регулационния плана на с. ***,
общ. А., незастроен, при граници: улица, ПИ ІІІ-165, ПИ IV-161, ПИ VII-157.
Ищците посочват, че общите им наследодатели са Н.Т.С. и Г.А.С., а преките им
наследодатели били: на ищцата В. – С.Т.Н., внук на общите наследодатели и син
на техния син Т.Н.Т.; на ищцата Н. – Р.Т.Н., внук на общите наследодатели и син
на техния син Т.Н.Т.. Ищците твърдят, че праводателите
на първия ответник по иска – П.И.Н. и И.З.Н., не са придобили право на
собственост върху процесните имоти по давност, тъй
като не ги били владели непрекъснато в продължение на десет години, поради
обстоятелството, че двете ищци също упражнявали владение върху имотите като
наследници. Посочено е в молбата, че към датата на постановяване на Решение №
187/23.12.2015 г. по гр. д. № 357/2015 г. по описа на РС – Омуртаг, П. Н. и И. Н.
не са били собственици на процесните имоти. Ищците
посочват, че след като ответниците по първоначалния
иск получили преписи от първоначалната искова молба ги уведомили, че ако бъдат
осъдени да заплатят на ищеца по тази молба обезщетение за ползването на имотите,
ще предявят против тях претенции, ако не докажат, че са собственици,
респективно съсобственици на двата имота. Поради това ищците считат, че за тях
е налице правен интерес да предявят иска, по реда на чл. 225 от , и молят съда да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответниците по този иск, че са
собственици на общо 3/6 идеални части, от които ищцата В. на 2/6 идеални части,
а ищцата Н. на 1/6 идеални части от процесните
недвижими имоти. В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв. И.Т. *** и поддържат иска. Представена е писмена
защита от адв. Т., в която са изложени съображения
относно основателността на иска, като е уточнено, че от събраните по делото
доказателства било установено, че двете ищци са собственици общо на 21/48
идеални части от процесните имоти и е направено
искане искът да бъде уважен за тези идеални части. Претендират се и деловодни
разноски.
Ответниците по иска
с правно основание чл. 108 от ЗС и по предявения при условията на главно
встъпване по реда на чл. 225 от , иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от , К.Г.А. и Г.К.А. ***, са
редовно уведомени за насроченото съдебно заседание, като първият от тях не се
явява, а вторият се явява лично. Двамата ответници се
представляват от адв. К.П. ***, която от името на
доверителите си оспорва първия иск и заявява, че ответниците
признават втория иск. В срока по чл. 131 от ответниците са подали писмени отговори, които отговарят на
изискванията на чл. 131, ал. 2 . В депозираните
писмени отговори по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е посочено,
че иска е недопустим и неоснователен. По изложените съображения относно
недопустимостта на иска съдът се е произнесъл с Определение № 812/23.08.2017 г.
Сочи се в отворите, че искът е неоснователен тъй като ищецът не се легитимирал
като собственик на процесните имоти. Оспорва се
предварителния договор обявен за окончателен с Решение № 187/23.12.2015 г.
постановено по гр. д. № 357/2015 г. по описа на РС – Омуртаг, излага се
становище, че същият е нищожен, сключен при липса на съгласие посочва, че прехвърлителите по същия не са се легитимирали като
собственици в производството по цитираното гражданско дело и че умишлено не са
се явили в съдебно заседание с оглед постановяване на неприсъствено решение и се
твърди, че според съдебната практика цитираното решение нямало сила на
присъдено нещо по отношение на ответниците. Сочи се в
отговора, че собственици на процесните имоти са
наследниците на Н.Т.С. и Г.А.С. и че имотите са предоставени на ответника Г.А.
на основание валидно възникнало договорно правоотношение по сключен договор за
наем. Оспорват се в отговора и твърденията в исковата молба, че ответниците оставили селскостопанска техника и инвентар в процесните имоти, косят тревни смески в част от тях, превърнали
част от единия имот в сметище и държали трите си коня в имотите и се твърди, че
същите не отговарят на действителността. В подадения от ответниците
писмен отговор по предявения по реда на чл. 225 от
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от , същите
са заявили, че признават иска. Представена е писмена защита от адв. П., в която са изложени съображения относно
неоснователността на иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Претендират се и
деловодни разноски.
Ответникът по предявения
при условията на главно встъпване по реда на чл. 225 от ,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от , П.З.П., с адрес: ***, се
представлява от пълномощника си адв. В.А. ***, която
оспорва иска. В срока по чл. 131 от ответникът е
подал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл. 131, ал. 2 В отговора е посочено, че искът с правно основание чл.
124, ал. 1 от , предявен с подадената на основание
чл. 225 от исковата молба е неоснователен и моли
да бъде отхвърлен като такъв. Ответникът твърди, че В. и Н. не са владели и
стопанисвали процесните имоти и нямали основание да
придобият собствеността върху тях, тъй като приживе техните наследодатели също
не ги били владели. Посочва се в отговора, че праводателите
на П. придобили процесните имоти от бащата на П.И.Н.,
владели ги повече от 10 години като свои и придобили правото на собственост
върху тези имоти на законово основание. Сочи се в отговора, че П. станал
собственик на двата имота на основание Решение № 187/23.12.2015 г. по гр. д. №
357/2015 г. по описа на РС – Омуртаг и единствено той и неговите праводатели владели тези имоти непрекъснато през годините.
Поради това се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се съдебни разноски. В представената от адв.
А. писмена защита, са развити и съображения относно неоснователността на иска.
Съдът като прецени
изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
По делото е приложено Решение № 187/23.12.2015 г. постановено по гр.
д. № 357/2015 г. по описа на РС – Омуртаг, по реда на чл. 238 и чл. 239 от , с което е обявен за окончателен писмен предварителен
договор от 11.09.2015 г., по силата на който П.И.Н. и И.З.Н.,***, са
прехвърлили на П.З.П.,***, следните недвижими имоти, находящи
се в с. ***, общ. А., а именно: 1. Неурегулиран поземлен имот 165 / в квартал
51, с площ от 4 346 квадратни метра, за който е отреден УПИ
III-165 по регулационния плана на с. ***, общ. А., незастроен, при граници -
улици от две страни, ПИ VI-160, ПИ IV-161, с данъчна оценка от 7 822.80 лв.,
съгласно Удостоверение № **********/21.05.2015 г. на общ. А. и 2. Неурегулиран
поземлен имот 160 в квартал 51 с площ от 2 924 квадратни метра, за който е
отреден УПИ VI-160 по регулационния плана на с. ***,
общ. А., незастроен, при граници - улица, ПИ III-165, ПИ IV-161, ПИ VII-157, с
данъчна оценка от 5 403.60 лв., съгласно Удостоверение № **********/24.02.2015
г. на общ. А., за сумата в размер на 4 000.00 лева, при запазване пожизнено
правото на ползване на имотите от продавачите. Материалите по посоченото
гражданско дело са приложени като доказателства по настоящото дело и от същите
се установява, че решението е постановено въз основа на приложените към
исковата молба документи – удостоверения за данъчна оценка, удостоверения, че
имотите не са урегулирани, скици, в които са отразени двата имота и е
отбелязано, че същите по разписен лист са собственост на Г. Н. и показанията на
свидетелите С. Т. и Ф. М., които са заявили, че ответниците
по посоченото гражданско дело владели имота в продължени на 15-20 години.
Отбелязване, че процесните имоти са собственост по
разписен лист на Г. Н. е налице и в приложения към отговора на ответниците по първоначалния иск, скица от 08.10.2014 г., издадена
от Община А.. Приложени са, по настоящото дело, скици, в които са отразени процесните имоти с отбелязване, че същите са собственост на
П.З.П. на основание описаното по-горе решение. От приложената по делото покана
от ищеца П. до ответниците К.А. и Г. А., с
отбелязване, че е получена на 11.03.2016 г., за което не са представени
доказателства, е видно, че със същата П. е отправил предизвестие до двамата ответници да освободят двата процесни
имота в тридневен срок от получаване на поканата. Приложени са по делото
удостоверения за данъчни оценки на двата имота. Съгласно приетите като писмени
доказателства по делото Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2003 г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2008 г.,
Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014 г. – трите сключени
между П.С.В. и Г. К.А.; Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2003 г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2008 г.,
Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014 г. – трите сключени
между К.Р.Н. и Г. К.А., чиято истинност е оспорена от ищеца П., В. и Н. са
предоставили право на ползване на Г. А., върху УПИ №
ІІІ-165, с площ от 4 346 кв. м., находящ се в кв. 51
по плана на с. ***, общ. А., обл. Т., за период от
пет години – с договорите от 04.01.2003 г., за период от шест години – с
договорите от 04.01.2008 г. и за период от шест години – с договорите от
04.01.2014 г. От приетите и приложени като доказателства по делото
удостоверения за наследници на Н.Т.С. - изх. № 95 00-1170/06.04.2016 г. и изх.
№ 9500-1296-1/03.04.2018 г., издадени от Общ. А., се установява, че същият е
починал на *** г. и е оставил следните наследници: Г.А.С. – съпруга, Т.Н.Т. –
син, И.Н.Т. – син и Р.Н.Т. – син. Приложено е удостоверение за идентичност на
лице с различни имена изх. № 9500-1958/23.06.2016 г., от което се установява,
че имената Г.А.С., Г.Н.Т. и Г.А.Н., са имена на едно и също лице. В приложеното
заверено копие от стр. ***, том *** от семейния регистър, воден в с. ***, общ.
А., е отбелязано, че Г.А.С. е родена на *** г ***, околия ***. Видно е от
приложеното удостоверение за наследници на Г.А.С., починала на *** г., че нейни
наследници са: И.Н.Т. – син, починал на *** г. и Р.Н.Т. – син, починал на ***
г. от същото удостоверение се установява, че наследници на И.Н.Т. са З.П.Т. –
съпруга, починала на *** г., Г.И.Т. – дъщеря и П.И.Н. – син. От посоченото
удостоверение и от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. №
0800-16-1/04.04.2018 г., изд. от Общ. А., се
установява, че наследници на Р.Н.Т. са: Г. Р.Н. – дъщеря и К.Р.Н. – дъщеря.
Установява се от приложените по делото удостоверения за наследници на Т.Н.Т. -
№ 003938/03.10.2011 г. и изх. № 9500-1296-1/03.04.2018 г., двете издадени от
Община А., че наследници на Т.Н.Т., починал на *** г. са: С.М.С. – съпруга,
починала на *** г., К. Т. K. – син, починал на *** г. и С.Т.Н. – син, починал
на *** г. Приложени са по делото удостоверения за наследници на последния -
изх. № 1126/19.09.2011 г. от 09.11.2012 г., изх. № 16597/19.09.2017 г. и изх. №
1659/19.09.2017 от 04.04.2018 г., издадени от Община
С., район ***, от които се установява, че негови наследници са: Г. П.Н. –
съпруга и П.С.В. – дъщеря. От приложените удостоверения за наследници изх. №
1123/25.09.2017 г. и изх. № 0391/28.03.2018 г., двете издадени от Община С.,
район ***, се установява, че Г. П.Н. е починала на *** г. и неин наследник е
П.С.В. – дъщеря. Приложена е по делото Регистрационна карта на земеделски
производител, издадена на 25.06.2012 г. от ОД
„Земеделие“ – Т., от която е видно, че ответникът Г.А. е регистриран като
земеделски производител. От приложените по делото материали по преписки с вх. №
34/2015 г. и с вх. № 81/2016 г., двете по описа на РП – Омуртаг, е видно, че
първата от тях е образувана по жалба от П.И.Н. ***, против Г.К.А., с която се
иска съдейсвие последният да освободи „парцел № 165“
в с. ***, за който Н. е посочил, че е негова собственост, а втората е
образувана по жалба от П.З.П. против К. А. и Г. А., с която се иска да се
образува наказателно производство против последните двама за престъпление по
чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като ползвали неправомерно процесните
имоти. Двете преписки са приключили с постановления за отказ да се образува ДП,
като е прието, че не е осъществен състава на чл. 323, ал. 1 от НК.
По делото е извършена съдебно – техническа експертиза,
според заключението по която действащият план за с. ***, общ. А., одобрен със
Заповед № 357/20.04.1939 г. – за уличната регулация, и Заповед № 358/20.04.1939
г. – за дворищната регулация, е единствен и няма по-стар план. Посочено е в
заключението, че в разписния лист към плана на селото двата процесни
имота са записани първоначално на Г. Н. – без документи за собственост, а
впоследствие е направена промяна, като имотите са записани на ищеца П., въз
основа на Решение № 187/23.12.2015 г. Според заключението промени в действащия
и единствен регулационен план на с. ***, касаещи процесните
имоти, не са правени. Посочено е в заключението, че двата имота не са
застроени, както и че ПИ 165 има ограда от източната страна и частично от
запад, а ПИ 160 е ограден частично от север и от изток. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението като уточнява точно къде са поставени огради
на двата имота и посочва, че между УПИ ІІІ-165 в кв.
51 и УПИ VІІІ-165 в кв. 52, по плана на селото,
улицата не е отворена и че на мястото й има синор с дървета.
По делото са разпитани водените от страните свидетели С.Т.Д., И.З.Н., Ф.В.М., С.С.И. и И.П.В.. Св. Д. посочва, че Г. С. била от с. *** и
била *** за Н., като двамата имали трима синове - И., Р. и Т.. Посочва, че Н.
починал и че не знаел дали след това Г. се е омъжвала отново. Твърди, че същата
„раздала“ на двамата си синове – И. и Р., имоти в същото село, по два декара, а
впоследствие заявява, че поделила имотите между тримата братя, „без дела“,
както и че не знаел къде е имота на Т. и дали има такъв. Заявява, че И.
обработвал своята част от имотите, плащал данъците за тях, а след като починал
негов наследник бил П. И., който ползвал имота и от 30-40 години го обработвал.
Свидетелят твърди, че преди 5-6 години П. И. предоставил имота на „Й.“ и баща
му, да го ползват временно и те оставили в него техника, разположена върху
целия имот, но впоследствие не го освободили. Посочва, че площта на имота е 4.2
дка, а същевременно сочи, че са два парцела, между които няма граница.
Свидетелят твърди, че бащата на К.Н. – Р., брат на И., ползвал имот „от долната
страна“, като между него и имота на И. имало граница – един голям орех и камък.
Уточнява, че къщата на Г. С. била при този имот. Заявява, че имота на И. не е
обработван от К.Н. и П.В. или от техните бащи и че първата от тях имала парцел
под този имот. Твърди, че именно частта определена на И. се ползвала от двамата
ответници. Уточнява, че огради в имотите нямало, с
изключение на западната страна, където имало мрежа и че т. н. селскостопанския
двор бил на изток и се ползвал от „Й.“. Св. Н. посочва, че от 52 години е ***
за П.И.Н. - син на И.Н.Т., който бил син на Г. Н. и на Н.. Посочва, че Г. Н.
била от с. *** или от с. *** и се омъжила за Н., който от предишния си брак
имал едно дете – Т., дядо на П.В., както и че Н. бил убит през *** по време на ПСВ. Свидетелката твърди, че процесните
имоти били закупени от И. Т. и майка му Г., с парични средства спечелени от Т.
и че след закупуване на тези имоти Г. ги разделила на двамата си синове – И. и
Р., последния баща на К.Н., като уточнява, че той имал още един съседен парцел,
в който била построена къща, останала му в наследство, тъй като гледал майка
си. Заявява, че когато Г. се омъжила за Н. заживели в малка къща, но не знаела
къде точно се е намирала същата и дали е била на същото място, на което
впоследствие била построена друга къща. Посочва, че Г. купила имота и от 1939
г. той се водел на нейно име, тъй като го купила тогава, но нямало документ за
покупката. Същевременно свидетелката твърди, че свекър й бил ***, ходил в „е.
балкан“ да работи и спечелил пари, след което двамата заедно с майка му купили
„тези парцели“, като в единия построили къща, а другите два били поделени между
двамата братя – по-големия от 4 дка бил даден на И., а по-малкия от 2 дка на Р.
Посочва, че после Т. си купил друг парцел, който не граничел с процесните имоти, където си построил къща, но преди това,
тъй като площта му била голяма, го разделили с брат си И. и последния също си
построил къща там и къщите на Т. и И. били съседни. Свидетелката е категорична,
че не са налице каквито и да е документи за описаните от нея покупко-продажби
на имотите и делбите на същите. Заявява, че след като имотите били разделени
между двамата братя И. и Р. всеки си обработвал имота и нямало пререкания между
тях, както и че нейния свекър И. обработвал имота докато можел, а след това го
обработвали тя и съпругът й, а понастоящем, тъй като и на тях вече им било
трудно искали да го прехвърлят на внука си. Посочва, че спорното място е с площ
от 4 дка и от едната страна – „откъм стопанския двор“, е оградено с мрежа,
както и от другата страна към съседните имоти, от „долната страна“ минавала
улица - черен път, а откъм страната на имота на Р. имало синор, тъй като там
имало непрекарана улица, поради което мястото останало празно, като понастоящем
там имало поникнали дръвчета и храсталаци, от единия край имало орех, от другия
край ***, който разделял парцелите. Свидетелката посочва, че за известно време
със съпруга й били отстъпили имота на арендатор – „К.“ и синът му „Й.“, с които
били в много добри отношения, като им разрешили да оставят в имота машини за
ремонт, но и до момента те не били преместени и имота не бил освободен.
Уточнява, че отначало целия имот от 4 дка бил зает, а сега 1 дка от него. Св.
М. заявява, че бил от с. ***, общ. А. и преди години работел като т. и като
такъв от 1973 г. ходел да оре процесните имоти, като
твърди, че първо се договарял с И., а след като той починал през *** г., с
неговия син П. и единствено те му плащали за услугата. Посочва, че брата на И.
– Р., също имал имот „под слога“ и че знаел и техния брат, но той бил починал
към този момента, в който орал имотите на И.. Заявява, че единия имот бил с
площ от около 4 дка, а втория с площ от около 3 дка и че спорове между двамата
братя И. и Р. за имотите не е имало. Посочва, че впоследствие закупил къща в
съседство и с П. си помагали. Свидетелят твърди, че от 2-3 години „К.“
разположил в по-големия имот трактори и други селскостопански машини. Уточнява,
че имота на Р. също бил с площ от около 4 дка, като в този имот нямало къща, а
такава била построена в имот „под слога надолу“, който бил на север. Св. И.,
посочва, че процесните имоти са на юг от къщата на Р.
Н. ***. Заявява, че родителите му живели в с. *** и той отраснал там, като
имало период, в който живеех и работел в гр. О., но посещавал родителите си в
с. *** всяка седмица, а след като се пенсионирал се върнал в селото да гледа
майка си, която била болна и допреди две години я гледал. Уточнява, че къщата,
в която живели родителите му, била до къщата на Р. Н., като оградата между
двата имота била зид, в който имало врата и че минавал през тази врата и през
двора на Р. на път към свой имот – нива, извън регулацията на селото от южната
страна на същото. Посочва, че до тази нива се намирал имота на Т. Н., с площ от
около 2 – 3 дка., който последния обработвал. Уточнява, че от западната страна
на този имот било стопанството, където сега работел „Й. а.“, а от нивата му
имало черен път към стопанството. Посочва, че на север били имотите са на Р. и
И., като до къщата на Р. бил имота на И. и над него на Т., а до последния била
нивата на свидетеля, извън регулация. Посочва че западно от тези имоти - на И.,
Р. и Т. се намира стопанският двор, както и че между имотите на тримата братя
огради нямало, имаше само синор с дървета. Свидетелят заявява, че общата площ
на трите имота била между 6 и 8 декара. Свидетелят е категоричен, че тези имоти
са закупени от Н., който бил съпруг на Г. от с. ***, починал преди нея и Г.
била негов наследник, като уточнява, че това му било известно от неговите
родители. Категоричен е и че когато Г. се омъжила за Н. и дошла в с. ***,
двамата живели на същото място, където била къщата останала в наследство на Р.
Свидетелят посочва, че не му е известно дали Н. е имал друг брак преди да се
ожени за Г. и заявява, че Т., И. и Р. били братя, но Т. не бил син на Г..
Свидетелят е категоричен, че познава П.И.Н. и И. З., но никога не ги бил виждал
да обработват имотите. Заявява, че виждал Т., докато бил жив, да работи там, а
след това неговите наследници и че до 2008 г., 2009 г., 2010 г., имота на И.,
доколкото знаел, го обработвал Р. Посочва, че предоставил нивата си от един
декар „на Й.“ да поставя машините си там и че не виждал селскостопанска техника
в имота на Т., а и на неговите братя, както и да има сметище в имотите или в
същите да се отглеждат коне. Св. В. посочва, че от *** г. е съпруг на П.В.,
дъщеря на С.Н.Т., който е син на Т.Н.Т.. Заявява, че от възрастите хора, с
които контактувал при събирания по различни поводи, коледни празници и съборите
на селото, му било известно, че целия имот с № 165, с площ от около 7.5 дка е
на Н.Т.С., който бил от с. ***, а съпругата му Г. била от с. ***, омъжила се за
Н. след като починала първата му съпруга и дошла в с. ***. Свидетелят посочва,
че Н. имал трима наследници – тримата братя, и всеки един от тях обработвал
част от имот № 165, като южната част, с площ около 2.300 дка, била ползвана от
Т., следвала частта обработвана от И. и след нея частта обработвана от Р.
Категоричен е, че всеки един от братята обработвал мястото си, без да имат
претенции един към друг, но документи, оформени по нотариален ред или делби,
нямало и отношенията били основани на братско доверие. Свидетелят посочва, че
след смъртта на Т. имота го ползвали той и съпругата му и никой друг не бил
„влизал“ в имота. Сочи, че имали договорни отношения с арендатор – Г., от 2003
г., като в имота бил разположен инвентар и до 2016 г. никой нямал претенции.
Уточнява, че т. н. стопански двор е на запад от имота. Свидетелят заявява, че
не е виждал И.З.Н. и П.И.Н., да обработват имота, както през последните години,
така и преди това и че същите не са извършвали действия, които да са
противопоставени на останалите съсобственици. Посочва, че Т. имал къща в
селото, а до нея била къщата на брат му И., но тези къщи не били съседни на процесния имот. Заявява, че къщата на Р., била родовата им
къща, която била „към имота“ и била строена много отдавна, там били раждани
много от децата, включително и неговия тъст през *** г., а Р. живял до смъртта
си в същата къща. Свидетелят посочва, че П. и И. от много време ги нямало в
***, били по селата, в гр. О., а в с. ***, живеели след *** г. къщата на И. и
З. - родителите на П..
По откритото производство
по чл. 193 по оспорване истинността на
представените от ответниците К.А. и Г. А. и приети
като писмени доказателства по делото Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2003 г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2008 г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014 г. –
трите сключени между П.С.В. и Г. К.А.; Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2003 г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2008 г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014 г. –
трите сключени между К.Р.Н. и Г. К.А.: С посочените договори П.В.
и К.Н. са предоставили право на ползване на Г. А., върху УПИ
№ ІІІ-165, с площ от 4 346 кв. м., находящ се в кв.
51 по плана на с. ***, общ. А., обл. Т., за период от
пет години – с договорите от 04.01.2003 г., за период от шест години – с
договорите от 04.01.2008 г. и за период от шест години – с договорите от
04.01.2014 г. Единствените събрани доказателства във връзка с проверка
истинността на тези документи са дадените обяснения от В. и Н. по реда на чл.
176 от , като и двете са категорични, че
договорите са подписани на датите визирани в тях. С оглед изложеното съдът
счита, че оспорването на истинността на Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2003 г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2008 г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014 г. –
трите сключени между П.С.В. и Г. К.А.; Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2003 г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2008 г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014 г. –
трите сключени между К.Р.Н. и Г. К.А., не е доказано.
По предявения при условията
на главно встъпване по реда на чл. 225 от иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от : Предвид
изложените обстоятелства в исковата молба и петитума
на същата, съдът счита, че е предявен положителен установителен
иск за собственост – ищците претендират да се признае за установено спрямо ответниците по този иск, че са собственици по наследство на
общо 3/6 идеални части, от които ищцата В. на 2/6 идеални части, а ищцата Н. на
1/6 идеални части, от процесните недвижими имоти. В
представената писмена защита е направено иска двете ищци да бъдат признати за
собственици общо на 21/48 идеални части от процесните
имоти и е направено искане искът да бъде уважен за тези идеални части. Искът по
чл. 124, ал. 1 е претенцията на собственика на
имота да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го
оспорва или го смущава. В конкретния случай съдът намира, че ищците имат правен
интерес от предявяването на иска, предвид оспорване правото им на собственост
върху съответните идеални части от процесните имоти
от първия ответник по иска. Предвид изложените по-горе данни и обсъдените
доказателства съдът намира, че предявения иск е частично основателен. В
исковата молба ищците твърдят, че са придобили по наследство от общия им
наследодател Н.Т.С. посочените по-горе идеални части от процесните
недвижими имоти. Установи се по делото – от представеното удостоверение за наследници
на С., че същият е починал на *** г. и е оставил следните наследници: Г.А.С. –
съпруга, Т.Н.Т. – син, И.Н.Т. – син и Р.Н.Т. – син. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
действащия към датата, на която е починал С., Закон за наследството /отм./,
„Законните деца или техните низходящи, макар и да са родени от разни бракове,
наследяват баща си, майка си и всичките други възходящи роднини.“, а съгласно
ал. 3 „Те наследяват непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат
принадлежност на земледелческото стопанство, по същия
ред, когато всички са от мъжки или женски пол. Когато низходящите са от мъжки и
от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма
от частта на низходящите от женски пол.“ Разпоредбата на чл. 38 от същия закон
регламентира „Когато подир умрелият съпруг са останали законни деца, тогава,
при три и повече деца от еднакъв пол, частта на преживелия съпруг е равна на
частта на всяко дете, а при две и по-малко деца, тя е равна на половината от
частта на всяко дете. Когато децата са от разен пол, тогава: в първия случай,
тази част е равна на частта на дете от мъжки пол, а в втория случай - на частта
на дете от женски пол.“ В конкретния случай се установява, че наследници на
Н.Т.С. са трима низходящи от мъжки пол и съпруга, като предвид цитираните
по-горе разпоредби всеки от тях е наследил ¼ идеална част от имуществото
на наследодателя С.. Към датите, на които са починали наследниците на С. е бил
в сила сега действащия закон за наследството и следователно са приложими неговите
разпоредби. От приложените по делото удостоверения за наследници е видно, че
наследници на Г.А.С. са И.Н.Т. – син и Р.Н.Т. – син, последните са починали и
техни наследници са: на наследодателя И. Т. - Г.И.Т., дъщеря и П.И.Н., син; на
наследодателя Р.Т. - Г.Р.Н., дъщеря и К.Р.Н., дъщеря. От приложеното по делото
удостоверение за наследници на Т.Н.Т. се установява, че негови наследници са К.Т.
K. – син и С.Т.Н. – син, като и двамата са починали и единствен жив наследник
на последния понастоящем е П.С.В. – дъщеря. Не са представени доказателства
относно наследниците на K., както и доказателства, че П.В. е не само наследник
и то единствен наследник на същия. Въз основа на изложените данни се стига до
извод, че Г.И.Т., П.И.Н., Г. Р.Н. и К.Р.Н. са наследили по 9/48 идеални части,
а П.С.В. 6/48 идеални части от наследственото имущество на общия наследодател
Н.Т.С.. В случая се спори дали процесните имоти са
били собственост на наследодателя С. или са закупени след неговата смърт от
съпругата му Г.С. и синът им И.Т.. Като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът счита, че по делото е установено, че процесните имоти са били собственост именно на Н.Т.С., а
впоследствие на неговите наследници. Действително установи се по делото, че по
разписен лист имотите са били записани на Г. С., но тава е станало през *** г.,
когато са били одобрени уличната и дворищната регулации по единствения план на
с. ***, общ. А.. Следователно записването по разписния лист към плана е станало
23 години след като наследодателя С. е починал и е логично неговата съпруга да
бъде вписана като собственик на имотите останали в наследство от същия. От
разпитаните свидетели по делото единствено св. Н. твърди, че имотите са
закупени след като наследодателят С. е починал, от неговата съпруга Г. С. и
сина им И. Т.. В показанията си свидетелите И. и В., от които пълномощника на
ищците изрично заявава, че ще се ползват, са
категорични, че имотите са били собственост на общия наследодател С. и след
смъртта му са наследени от неговите съпруга и синове. Съдът не споделя
изложеното в писмената защита на пълномощника на ищците по настоящия иск, че
св. Н. била страна по същия, тъй като страни по иска са двете ищци и ответниците по иска П.З.П., К.Г.А. и Г.К.А..Свидетелката Н.
е баба на първия от ответниците по този иск и съдът
преценява показанията й с оглед възможната й заинтересуваност от изхода на
спора, съгласно чл. 172 . Св. Н. излага данни,
които не се подкрепят от останалите доказателства по делото и остават
изолирани, поради което съдът не кредитира показанията й в тази им част.
Отразяването в разписния лист към плана на с. ***, общ. А. от *** г., че
имотите са записани на името на Г. С., не легитимира същата за собственик при
наличието на спор по принадлежността на правото. Освен това възниква въпроса
защо, ако имотите са закупени от Г. С. и И. Т. последният не е вписан в
разписния лист? По делото не са представени писмени доказателства в подкрепа на
твърдението на св. Н., че имотите са закупени след смъртта на общия наследодател
С.. Св. В. е съпруг на ищцата П.В. и съдът прецени и неговите показания с оглед възможната му
заинтересуваност от изхода на спора, съгласно чл. 172
и тъй като свидетелят сочи данни, които се подкрепят от показанията на св. И.,
който се явява незаинтересован от изхода на спора, съдът счита, че няма
причина, поради която да игнорира показанията на този свидетел от доказателствения материал по делото. Ето защо съдът счита,
че по делото е установено, че процесните имоти са
били собственост именно на Н.Т.С., а впоследствие на неговите наследници. По
отношение на точното местонахождение на имотите, собственост на общия
наследодател съдът даде вяра най-вече на показанията на св. И., който подробно
описва, включително и по представената скица къде се е намирал неговия имот,
къде са се намирали имотите на общия наследодател С. и кои части са били
обработвани от всеки от наследниците. Не са налице по делото доказателства за
извършена доброволно или съдебна делба на двата процесни
имота между преките наследници на общия наследодател С., респективно между
техните наследници. По делото е приложено Решение № 187/23.12.2015 г.
постановено по гр. д. № 357/2015 г. по описа на РС – Омуртаг, по реда на чл. 238
и чл. 239 от , с което е обявен за окончателен
писмен предварителен договор от 11.09.2015 г., с който П.И.Н. и И.З.Н.,***, са
прехвърлили на П.З.П.,***, двата процесни имота за
сумата в размер на 4 000.00 лева. От материалите по посоченото гражданско дело
е видно, че единствените събрани по същото доказателства относно правото на
собственост на прехвърлителите по договора върху
двата имота, са показанията на двама свидетели С. Т. и Ф. М., разпитани като
такива и по настоящото производство, като тогава същите са заявили, че прехвърлителите по договора владели имотите 15 – 20 години.
Твърди се по делото от страна на П.П. и неговия
пълномощник, че праводателите на П. придобили процесните имоти от бащата на П.И.Н., владели ги повече от
10 години като свои и придобили правото на собственост върху тези имоти на
законово основание. Придобивната давност, уредена в
чл. 79 от Закона за собствеността, представлява способ за придобиване правото
на собственост върху недвижим имот или върху части от него чрез непрекъснато
владение в продължение на 10 години, при недобросъвестно владение и съответно 5
години, ако владението е добросъвестно. При изтекла придобивна
давност може да се придобие право на собственост както върху недвижим имот в
цялост, така и върху идеални части от същия. Съгласно съдебната практика в
случаите, когато имотът не е поделен съсобственика, респективно един от
наследниците, владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници, като по отношение на техните идеални части се
явява държател. Няма пречка съсобственик да придобие по давност дялове от общия
недвижим имот, принадлежащи на останалите съсобственици, съответно на техните
наследници, но това е възможно само ако преди това в рамките на законоустановения десетгодишен срок е започнал да свои
вещта. Съдебната практика приема, че сънаследникът може да измени основанието
на владението, като започне да владее само за себе си, но промяната в
намеренията му следва да бъде външно обективирана и
да не произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме по
явен и недвусмислен начин такива действия, които да отричат правото на
останалите наследници върху техните части. Не е достатъчно един от сънаследниците да се ползва сам от вещта, за да се приеме,
че владението на останалите сънаследници е
прекратено. Декларирането на имота, заплащане на данъци за него, обработването
на земята също не са действия, които законът и съдебната практика свързват с
придобиване правото на собственост по давност, а представляват действия на
обикновено управление по поддръжката на имота /в този смисъл ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК,
Реш. № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на I
г. о. на ВС, Реш. № 2831 от 29.X.1979 г. по гр. д. №
1103/79 г., I г. о., Реш. № 204 от 11.01.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 272/12 г. ІІ г. о.и др./. Наред с това според цитираните
решения изменението на основанието на владението следва да достигне до знанието
на другите наследници, като при спор за собственост съответният съсобственик,
респективно сънаследник следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си. В конкретния случай липсват
категорични доказателства намерението за своене да е
демонстрирано от П.И.Н. и И.З.Н. открито и несъмнено и същото да е станало
известно на ищците предявили настоящия иск, преди 2016 г. От събраните по
делото гласни доказателства не се установява П.И.Н. и И.З.Н. с конкретни свои
действия да са демонстрирали пред останалите наследници на процесните
имоти, че се считат за единствени собственици на същите и че се противопоставят
и отричат тяхното наследствено право на собственост върху тези имоти. Освен
това нито един от разпитаните по делото свидетели не посочи П.И.Н. и И.З.Н., да
са били собственици или владелци на два имота в с. ***, общ. А., с обща площ от
над седем декара, в продължение на над десет години преди 2016 г. Такива данни
не сочат дори и разпитаните свидетели, водени от страна на П.П.. Тези свидетели описват действия, представляващи такива
на обикновено управление по поддържане на сънаследствен имот, които не са от
естество да обосноват променено отношение на своене
по отношение на идеалните части на двете ищци. С оглед настъпилото
наследственото правоприемство ищците В. и Н. по право
са съсобственици на имотите, като не е необходимо да доказват това си качество
непрекъснато с определени действия. Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС
правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се
откаже от него. В конкретния случай ищците не са се отказали от правото си на
собственост, като следва да се има предвид, че дори съсобственик да не посещава
наследствен имот това обстоятелство само по себе си не може да има за последица
изгубване правото му на собственост. Последното не се губи, ако собственикът в
продължение на години не посети имота си, или не го поддържа и не се грижи за
него, или не заплаща дължим за имота данък. В случая не само не се установиха
такива обстоятелства по отношение на ищците В. и Н., но и се установи от
приложените по делото договори за право на ползване на частен имот, че същите
са упражнявали правата си на съсобсвеници още от 2003
г. и до момента. В хода на делото първият от ответниците
по иска не представи безспорни и категорични доказателства, които да обосноват
извод, че неговите проводатели по цитирания по-горе
предварителен договор са завладели идеалните части от имотите, собственост на
останалите на наследници, отблъснали са тяхното владение и това е станало чрез
действия, които са доведени до знанието им. Предвид изложеното по-горе
предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от се явява частично
основателен и следва да се признае за установено спрямо ответниците
по същия, че ищцата В. е собственик на 6/48 идеални части, а ищцата Н. на 9/48
идеални части, от процесните недвижими имоти, а в
останалата му част искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС: Предвид изложените данни и обсъдените
доказателства съдът намира, че предявения иск е неоснователен по следните
съображения: Искът по чл. 108 от Закона за собствеността е иск на невладеещия
собственик срещу лице, владеещо без правно основание. За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да се констатира наличието на
три кумулативно дадени предпоставки, а именно: право на собственост върху претендирания имот от страна на ищеца, упражняването на
владение на имота от страна на ответника и упражняването от последния на
фактическата власт без правно основание. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на тези предпоставки. Ищецът по този иск се легитимира като
собственик на процесните имоти, съгласно Решение №
187/23.12.2015 г. постановено по гр. д. № 357/2015 г. по описа на РС – Омуртаг.
От обсъдените по-горе доказателства и по изложените съображения се стига до
извод, че праводателят на П. - П.И.Н., е един от
наследниците на общия наследодател С., като предвид обсъдените разпоредби на
действащия Закон за наследството, отменения Закон за наследството и данните от
приложените по делото удостоверения за наследници, се стига до извод, че Н. е
наследил 9/48 идеални части от имотите и следователно не е налице правна
възможност да прехвърли на ищеца повече идеални части от имотите или целите
имоти. Не са налице доказателства Н. и неговата съпруга да са извършили действия,
с които да са обективирали спрямо останалите
съсобственици намерението да владеят техните идеални части за себе си. В
конкретния случай липсват категорични доказателства намерението за своене да е демонстрирано от П.И.Н. и И.З.Н. открито и
несъмнено и същото да е станало известно на останалите наследници на Н.Т.С..
Липсват и каквито и да е писмени доказателства за това да е извършена делба –
доброволна или съдебна, на имотите останали в наследство от последния, между
неговите наследници, респективно техните наследници. Не се установи по делото ответниците по този иск да са завладели целите два процесни имота, както се твърди в исковата молба, с която е
предявен същия. Водените от ищцовата страна свидетели
действително заявяват, че ответниците по иска са
разположили в част от имотите селскостопанска техника, но нито един от тях не
твърди, двамата ответници да отглеждат животни в
имотите, да са превърнали част от тях в сметище или да косят тревни смески
засети в тези имоти, което съща се твърди в исковата молба. Наред с това от
представените от ответниците по иска шест договора за
право на ползване на недвижим имот е видно, че две от наследниците на общия
наследодател С. са предоставяли през годините - от 2003 г. до настоящия момент,
право на ползване върху първия имот на ответниците по
иска и че на това основание последните са разположили в имота селскостопанска
техника. Не се установи по делото двамата ответници
по този иск да са извършвали някакви други действия в имотите, които да
доказват намерение за своене на същите. Ето защо
съдът счита, че в случая не може да се приеме, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на трите кумулативно дадени предпоставки
за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По делото страните
претендират присъждане на деловодни разноски. Ищците по иска с правно основание
чл. 124, ал. 1 от са представили списък на
разноските, съгласно който претендират разноски в размер на 500.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. По делото са
представени документи за заплатена държавна такса и договори за правна защита и
съдействие, в които е отразено заплащане от ищците по този иск на адвокатско възнаграждение
в по-голям, но предвид т. 2 от ТР № 6/2012 от
06.11.2013 г. по т. д. № 2/2012 г. по описа на ОСГТК
на ВКС, следва да се приеме, че ищците претендират разноски в размер на 500.00
лева, единствено за заплатено адвокатско възнаграждение в този размер. Първият
от ответниците по този иск оспорва същия, а втория и
третия ответници признават иска. Предвид изхода на
производството по този иск и изложеното по горе на основание чл. 78, ал. 1 от ответникът П. следва да бъде осъден да заплати на ищците
В. и Н. сумата общо в размер на 104.17 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за един адвокат по представено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, съобразно уважената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 2
от ГПК, ответниците К.А. и
Г.А. не следва да бъдат осъждани да заплащат разноски на ищците по този иск.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ответникът има право да
иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска. В случая ответникът П. – по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от , претендира разноски в размер на 700.00 лева по този
иск, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат по представен
договор за правна защита и съдействие. Предвид изхода на делото по този спор
ищците по иска следва да бъдат осъдени да заплатят на П. сумата в размер на
262.50 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат по представен
договор за правна защита и съдействие, съобразно отхвърлената част от иска. Ответниците К.А. и Г.А., претендират разноски в размер на
200.00, представляващи внесен депозит за извършване на съдебно-техническа
експертиза, допусната по направено искане на ответниците
в отговора по иска с правно основание чл. 108 от ЗС и разноски в размер на 1
000.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за
един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие. Предвид
изложеното и изхода на спора по предявения иск с правно основание чл. 108 от
ЗС, П.П. следва да бъде осъден да заплати на К.А. и
Г.А., сумата общо в размер на 700.00 лева, включваща заплатен депозит за
извършване на съдебно-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение за един
адвокат, а П.В. и К.Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на К.А. и Г.А.,
сумата общо в размер на 187.50 лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат по представен договор за правна защита и съдействие, съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от
горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3
във връзка с ал. 2 от ГПК, че оспорването на
истинността на истинността на представените от ответниците
К.Г.А. и Г.К.А. *** и приети като писмени доказателства по делото Договор за
право на ползване на частен имот от 04.01.2003 г., Договор за право на ползване
на частен имот от 04.01.2008 г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2014 г. – трите сключени между П.С.В. и Г.К.А.; Договор за право на
ползване на частен имот от 04.01.2003 г., Договор за право на ползване на
частен имот от 04.01.2008 г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2014 г. – трите сключени между К.Р.Н. и Г.К.А., Е НЕДОКАЗАНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал. 1 от спрямо П.З.П., с
адрес: ***, ЕГН **********, К.Г.А. и Г.К.А. ***, правото на собственост на П.С.В.,
с адрес: ***, ЕГН **********, върху 6/48 идеални части и на К.Р.Н., с адрес:
***, ЕГН **********, върху 9/48 идеални части, общо 15/48 идеални части, от
следните недвижими имоти, находящи се в с. ***, общ.
А.: 1. Неурегулиран поземлен имот, съставляващ ПИ № 165 /сто шестдесет и пет/,
в квартал 51 /петдесет и едно/ по плана на селото, с площ от 4 346 /четири
хиляди триста четиридесет и шест/ квадратни метра, за който е отреден УПИ III – 165 /три – сто шестдесет и пет/ по регулационния
план на с. ***, общ. А., незастроен, при граници: от две страни улици, ПИ
VI-160, ПИ IV-161; 2. Неурегулиран поземлен имот, съставляващ ПИ № 160 /сто и
шестдесет/, в квартал 51 /петдесет и едно/ по плана на селото, с площ от 2 924
/две хиляди деветстотин двадесет и четири/ квадратни метра, за който е отреден УПИ VI-160 /четири – сто и шестдесет/ по регулационния план
на с. ***, общ. А., незастроен, при граници: улица, ПИ ІІІ-165, ПИ IV-161, ПИ
VII-157, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 3/6 идеални части,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от П.З.П., с
адрес: ***, ЕГН **********, против К.Г.А. и Г.К.А. ***, иск с правно основание чл.
108 от ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, правото му на собственост върху следните
недвижими имоти, находящи се в с. ***, общ. А.: 1. Неурегулиран
поземлен имот, съставляващ ПИ № 165 /сто шестдесет и пет/, в квартал 51
/петдесет и едно/ по плана на селото, с площ от 4 346 /четири хиляди триста
четиридесет и шест/ квадратни метра, за който е отреден УПИ
III – 165 /три – сто шестдесет и пет/ по регулационния план на с. ***, общ. А.,
незастроен, при граници: от две страни улици, ПИ VI-160, ПИ IV-161; 2. Неурегулиран
поземлен имот, съставляващ ПИ № 160 /сто и шестдесет/, в квартал 51 /петдесет и
едно/ по плана на селото, с площ от 2 924 /две хиляди деветстотин двадесет и
четири/ квадратни метра, за който е отреден УПИ
VI-160 /четири – сто и шестдесет/ по регулационния план на с. ***, общ. А.,
незастроен, при граници: улица, ПИ ІІІ-165, ПИ IV-161, ПИ VII-157 и да бъдат
осъдени ответниците да му предадат владението върху
същите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, П.З.П., с адрес: ***, ЕГН **********, да
заплати на П.С.В., с адрес: ***, ЕГН ********** и на К.Р.Н., с адрес: ***, ЕГН
**********, сумата общо в размер на 104.17 /сто и четири лева и седемнадесет
стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат по
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съобразно
уважената част от иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 от .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, П.С.В., с адрес: ***, ЕГН ********** на
К.Р.Н., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплатят на П.З.П., с адрес: ***, ЕГН
**********, сумата общо в размер на 262.50 /двеста шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един
адвокат по представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
съобразно отхвърлената част от иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 от .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, П.С.В., с адрес: ***, ЕГН ********** на
К.Р.Н., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплатят на К.Г.А. и Г.К.А. ***,
сумата общо в размер на 187.50 /сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат по представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съобразно отхвърлената част
от иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 от .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, П.З.П., с адрес: ***, ЕГН **********, да
заплати на К.Г.А. и Г.К.А. ***, сумата общо в размер на 700.00 /седемстотин/
лева, включваща заплатен депозит за извършване на съдебно – техническа
експертиза и адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно изхода на
спора по иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Търговище в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА