№ 145
гр. Монтана, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630100607 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът, ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на бл.13, вх. А в ж.к. ,,П“, гр.
Монтана, представлявана от В И В, ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
Монтана, ж.к. “П", бл.13, ап.28, - Председател на УС, чрез процесуалния си
представител адвокат Г. Ц., вписана в АК – Монтана е предявил иск ПРОТИВ
С. Д. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Монтана, ж.к. "П”,бл.13, ап.7 и
цена на иска: 15 500 лв.
В исковата си молба твърди, че ответникът по този иск - С. Д. С. е
бивш председател на Управителния съвет на Етажната собственост на бл.13 в
ж.к. ,,П“,гр. Монтана. Същият през периода 2013 г. - 2020 г. е погасявал
различни разходи, като средствата е теглил от банковата сметка на етажната
собственост в ОББ АД.
Приходите по сметката на етажната собственост са получавани
съгласно сключени договори за наем във връзка с монтиране на антени на
покривната площадка на жилищния блок от мобилните оператори „Глобул“ и
,,Виваком".
За периода м. февруари 2013 г. до м. декември, 2020 г. от ,,Виваком" е
получен наем в общ размер 34 107.53 лв. и от „Теленор“ за същия период – 15
214.30 лв.
Във връзка с избирането на 03.01.2021 г. на нов управителен съвет на
Етажната собственост на бл. 13, в ж.к. „П“ - гр. Монтана, от ответника е
изискан и представен от същия дневника на Етажната собственост за
извършените разходи. В дневника са описани разходи от различно естество, но
за голяма част от тях ответникьт не представи първични документи - решения
1
на ОС, фактури, касови бонове, разписки или други подобни, с които да
установи действително извършените разходи.
Във връзка с горното изпратили на ответника Нотариална покана рег.
№ 4770, том 2, акт: 6 на нотариус рег. № 578 в район МРС, с която го
поканили, в 14 -дневен срок от получаването й, да се яви в кантората на
Нотариус рег. № 578 по регистъра на Нотариалната камара, на адрес: гр.
Монтана, ул. "Л К" № 3 А, ет.2 и да представи разходно-оправдателни
документи, от които да е видно, че посочените в изходящия дневник на
Етажната собственост разходи, са действително извършени.
Ответникът не представил разходни документи в посочения по-горе
срок, не ги представил и до момента на УС на Етажната собственост.
От представения от ответника дневник, в който са описани направени
от етажната собственост разходи е видно, че за посочения по-горе период,
всичките разходи възлизат на 37 375 лв. /тридесет и седем хиляди триста
седемдесет и пет лева/, като за 15 500 лв. /петнадесет хиляди и петстотин лева/
ответникът не е представил разходно- оправдателни документи, както и
решение на Общото събрание на Етажната собственост за извършването им.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди С. Д. С., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. Монтана, ж.к. “П”,бл.13, ап.7, да заплати на
Етажната собственост на бл.13, вх. А в ж.к. ,,П“,гр. Монтана сумата в размер
на 15 500 лв. /петнадесет хиляди и петстотин лева/, представляващи
извършени от същия разходи без надлежни разходно-оправдателни документи
и без съответно решение на Общото събрание на Етажната собственост за
извършването им, за периода м. февруари 2013 до м. декември 2020 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от образуване на делото до
окончателното им изплащане.
Претендира направените в производството разноски.
Ответникът, С. Д. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: град Монтана,
ЖК "П", бл.13, ап.7, чрез процесуалния си представител адвокат П. П., вписан
в АК Монтана, в законоустановения едномесечен срок оспорва като
недоказан и неоснователен предявения иск.
Предвид на следните съображения:
Счита, че исковата молба не отговаря на чл.127 и чл. 128 ГПК за
ответникът не са приложени четливи доказателства с приложението освен
заверката на процесуалния представител нищо друго от копията не е четимо
от копията на изходящ дневник, в които са обективирани разходите на
етажната собственост. Не е посочено правно основание, на което предявен
искът, не е приложена процесуална легитимация- удостоверение за актуално
съС.ие и/или протокол на ОС, от който е видно, че ищецът притежава
представителна власт да представлява сдружението на
собствениците/етажната собственост/, всички изброени пороци на исковата
молба лишават ответника от право на защита на правата си по този иск.
Разгледана по същество счита, че исковата молба е неоснователна.
Всички направени разходи за периода 2013-2020 г са описани подробно
2
в изходния дневник, представляващ по същество дневник на разходите по
признание на ищеца в исковата молба.
Прави възражение за изтекла давност за търсените суми за периода
2013-2019г. от С. Д. С. като бивш председател на Управителния съвет на
Етажната собственост на бл.,13 в ж.к. ,,П, гр. Монтана. В исковата молба се
признава, че ответникът през периода 2013 г. - 2020 г. е погасявал различни
разходи, като средствата е теглил от банковата сметка на етажната собственост
в ОББ АД. Тези различни разходи се изразяват в ремонт на вътрешната част на
общите части - ремонт на стълбище и асансьор. При започването на дейността
си С. С. приема общите части в лошо съС.ие, с неработещ асансьор, със
замърсено таванско помещение,с компроментирана боя и мазилка стълбище,
със счупени прозорци. Никои от етажните собственици не е влагал лични
средства в поддръжката на общите части, всички текущи разходи и тези за
ремонт са покрити от постъпленията от цитираните и приложени договори за
наем за ползване на общи части от Теленор и Виваком. Сменена е
стълбищната дограма, измазано е стълбището и прозорците, боядисано е с
нова боя и е обновено същото, отремонтиран е неработещият от около 20
години асансьор. Ако все пак се направи анализ на разходите съгласно
претендираната от ищцовата страна експертиза, ще се види, че всички
направени разходи са за етажната собственост, като същата не е ощетена-
напротив повишена е стойността на общите части и качеството на живот на
собствениците, като нито един лев не е присвоен от ответника.
Освен това смяната на председателя на управителния съвет не е
направена по съответният ред определен със ЗУЕС, с протокол за приемане и
предаване на изходящия дневни и книжата- като същият му е отнет по скрит
начин. Ищцовата страна не сочи никакви доказателства, от които да е видно,
че има липса на средства твърдяни в исковата молба, неизразходени за
етажната собственост, не са конкретизирани и разходите, за които липсват
разходо-оправдателни документи, копията на пресниманата касова книга са
нечетливи и не става ясно коя след коя страница следва.
От приемането на ръководството от ищецът до предявяването на искът
са изтекли четири години от нотариалната покана за представяне на
документи три години, през което време ищцовата страна е бездействала.
Приходите по сметката на етажната собственост са получавани съгласно
сключени договори за наем във връзка с монтиране на антени на покривната
площадка на жилищния блок от мобилните оператори „Глобул“ и „Виваком",
за периода м. февруари 2013 г. до м. декември, 2020 г. от ,,Виваком" е получен
наем в общ размер 34 107.53 лв. и от ,,Теленор" за същия период - 15 214.30
лв.
Във връзка с изложеното, счита, че предявеният иск е немотивиран,
недоказан и неоснователен, а предвид изтеклият давностен срок за периода
2013-2019г. е и недопустим.
Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск от Етажната собственост на 6л.13,
вх. А в ж.к. ,,П",гр. Монтана за сумата в размер на 15 500 лв. /петнадесет
3
хиляди и петстотин лева/, представляващи извършени от същия разходи за
периода месец февруари 2013 до месец декември 2020г. включително, ведно
със законната лихва, считана от образуване на делото до окончателното им
изплащане, включително и след като установите, че за периода от месец
февруари 2013 до края на 2019 година е изтекла погасителна давност за
търсени суми.
Претендира направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допуснати са и назначени:
Съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Р. К.,
приета от съда и не оспорена от страните;
Съдебно-технически, основна и допълнителна, приети от съда и не
оспорени от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото, констатациите, направени с експертизите, на основание чл.235 ГПК
приема за установени следните обстоятелства:
Установено е безспорно, че С. Д. С. е бил председател на Управителния
съвет на Етажната собственост на бл.13 в ж.к. ,,П“,гр. Монтана, в периода
2013 г. - 2020 г.
От представената и приета Нотариална покана, се установява, че на
28.05.2021 г. нотариус Алинка Паралюзова, с рег.№ 578 на НК е удостоверила
представянето на поканата до С. Д. С. за представяне на разходни документи в
14 дневен срок, за периода м.февруари 2013 г. до м.декември 2020 г., когато е
бил управител на етажната собственост.
Безспорно е установено, че на 11.06.2021 г.С. Д. С. е получил лично
нотариалната покана, съобразно разписка, л.10 от делото.
На 03.09.2021 г. е проведено Общо събрание на етажните собственици на
сградата, град Монтана, ЖК П блок 13 и присъствалите 25 представители, с
оглед преценката за наличие на кворум за вземане на решение, е взето
решение да бъде потърсена отговорност на лицето С. Д. С. по законов ред,
като му дават срок от 14 дни, в които да представи разходо-оправдателни
документи за изразходените суми.
Не са налице доказателства да е уведомен ответника за решението на
етажните собственици, взето на 03.09.2021 г.
Исковата молба на етажната собственост на бл.13, ЖК П, град Монтана,
представлявана от В И В е депозирана в Районен съд – Монтана на 12.03.2024
г. срещу С. Д. С..
Няма спор между страните, че приходите по сметката на етажната
собственост са получавани съгласно сключени договори за наем във връзка с
монтиране на антени на покривната площадка на жилищния блок от
мобилните оператори „Глобул“ и „Виваком", като за периода м. февруари 2013
г. до м. декември, 2020 г. от ,,Виваком" е получен наем в общ размер 34 107.53
лв. и от ,,Теленор" за същия период - 15 214.30 лв.
4
Няма спор и относно обстоятелството, че в периода 2013 – 2020 година
са извършвани ремонти, направени са подобрения на етажната собственост,
като не са събирани за това средства от собствениците, а са заплащани изцяло
със средствата от изплащането на наемите за антените, поставени на
покривната площадка.
За успешно провеждане на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо ищецът
да докаже увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото
на ищеца, причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника и липсата на основание за имущественото разместване, както и
размера на претенцията си. В настоящото производство, за да бъде уважен
този иск, ищеца следва да установи по безспорен и категоричен начин, че
средствата, придобити от етажната собственост в посочения период не са
отчетени по предвидения ред и ответникът се е обогатил за сметка на
етажната собственост. Дадените указания с определението по реда на чл.140
ГПК относно разпределяне на доказателствената тежест, в насока, че ищецът
следва да се установи по безспорен начин, на каква стойност липсват средства,
което от своя страна е довело до обедняването на ищеца, както и че ищеца
следва да докаже и размера на претенцията си - с колко е обеднял към момента
на обогатяването на ответника, не се установиха в хода на производството.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Респективно, вземането с правно
основание чл. 59 от ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки: 1.
/ обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2. / обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3. /пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между обедняването и обогатяването; 4. /липса на
основание за обогатяването; 5. /липса на друг иск/вещен, деликтен,
договорен/, с който обеднелият да се защити.
По материалноправния въпрос, свързан с тълкуването на чл. 59, ал. 1
ЗЗД, съдът изхожда от разясненията в т. 9 ППВС № 1/28.05.1979 по гр. д. №
1/79 г., че недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само
източник на задължения, но и принцип на гражданското право. Чрез
реституцията на полученото по чл. 59 ЗЗД се изпълнява задължение,
произтичащо не от съгласуваната воля на страните по правоотношението, а от
закона. Константната практика на ВС и ВКС е извела като несъмнени
елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД обогатяване за чужда
сметка, свързано с обедняването на друго лице; липсата на основание за
такова обогатяване и отсъствие на други правни искове за защита на
5
обеднелия. Без значение за обогатяването по см. чл. 59 ЗЗД е това, дали
действията са виновни или не, добросъвестни или не, извършени с намерение
за обогатяване или не. До обогатяване може да се стигне при увеличаване на
актива, при намаляване на пасива, при спестяване на разходи, които трябва да
понесе обогатилия се при обичайно ползване на имуществото си. Във всички
случаи, при неоснователното обогатяване се изключва изобщо субективният
елемент – намерение да се управлява чужда работа (интереса на обогатилия
се); ирелевантни са причините, поради които настъпва обедняването, вкл.
обеднелият би могъл да обеднее и заради своя собствена грешка.
Извършването на действия в чужд интерес или едновременно в чужд и свой
интерес е от значение при гестията (уредените в трите хипотези на 61 ЗЗД
преки претенции), не и при неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
който иск е уреден като субсидиарен (т. 8 и т. 12 от Постановление №
1/28.05.1079 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС на РБ.). В хипотезата на
чл. 61, ал. 3 ЗЗД, изискването за предприемане на работа в чужд интерес не
отпада – може да е само в интерес на доминуса или наред с това и в интерес на
гестора. Изричното противопоставянето на заинтересованото лице e от
значение за дължимото обезщетение – като при неоснователно обогатяване,
но не определя самото правоотношението като такова по неоснователно
обогатяване (в този смисъл и доктрината – срв. Г., Ч. "Неоснователно
обогатяване", изд. "Ф. " 2011 г., стр. 188: "различието между двата института
/неоснователно обогатяване и гестия/ не може да се разколебае от правилото
на ал. 3 от чл. 61 ЗЗД").
Работата е чужда, когато ефектът от нея довежда до задоволяване на
чужд интерес. Това означава, че в случай, че извършителят на работата сгреши
и помисли, че неговата собствена работа е чужда, тогава гестия ще е
изключена, защото няма да е налице обективният интерес, който той
задоволява с работата си. Също така, ако помисли, че чуждата работа е негова
собствена, тогава пък липсва субективният елемент, че се услужва на чужд
интерес. Който води чужда работа, но я мисли за своя, не е управител на
чужда работа и в този случай, ако се стигне до фактическо разместване на
имущество, ще е налице отговорност по чл. 59 ЗЗД за "мнимия" носител на
интереса, доколкото са осъществени елементите от фактическия състав на
правната норма. Така, при подобрение на чужд имот от държател или лице,
което е нито владелец, нито държател, който не действа в чужд интерес, при
което се достигне до обогатяване на собственика за сметка на подобрителя,
свързано с обедняването на последния и липсата на основание за такова
обогатяване, обеднилият се разполага с право да получи обезщетение по чл.
59 ЗЗД. Той има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е
обеднил (извършените разходи за и към момента на строителството, а не
стойността на строителството към този или друг момент) и тази, с която
собственикът се е обогатил (увеличената стойност на имота в резултат на
съответната дейност към постановяване на решението), без да има условие
строителната дейност да е извършена в интерес на собственика на имота.
6
Нужно е обективно увеличаване на стойността на имота, което се установява
след съпоставка каква би била цената на имота с и без подобрението (ППВС
№ 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г.), като е възможно при установени
разходи, те да не са довели до увеличаване стойността на имота.
В хода на производството се събраха гласни доказателства и от двете
страни, които са безпротиворечиви и установяват безспорно, че във времето, в
което ответникът е бил председател на УС на етажната собственост са
извършени ремонти, в т. ч., че е поправен неработещия от 20 години асансьор
на 10 етажната сграда, сменявана е дограма, извършвани са освежаващи
ремонти на общите части. Действително, не се представиха решения на общи
събрания за тези ремонти и подобрения, но никои от собствениците или
ползвателите, имащи право на глас, не се е съпротивил за това. Свидетелят
Любомир Василев Русинов установи, че в периода 2019 – 2020 г. е извършен
ремонт на стълбището, шпакловане, боядисване на входа, в рамките на месец
и половина, за което е получил 11 000.00 лв. от ответника. Блокът е 10 етажен
и има по четири апартамента на етаж. Освежаването на входа се потвърди и от
свидетелите Тимо Иванов Тимов, св.Андрей Иванов, от свидетеля Димитър
Георгиев Младенов, извършил ремонта на асансьора и осъществяващ
поддръжката му. Установи се даже от свидетелските показания, че за
Коледните празници за всяко жилище бившия управител е раздавал суми от по
100.00 лв., а на 8-ми март е подарявал цветя на дамите.
От констатациите на съдебно-икономическа експертиза, приета от
съда и не оспорена от страните, която съда възприема като обективна,
компетентна и без да е заинтересована от изхода на делото се установява, че за
периода от м. февруари 2013 г. до м. декември 2020 г. по сметките на Етажна
собственост са получени от ОББ суми:
- Виваком - наем в размер на 33 927.47 лв.
- Теленор - наем в размер на 15 191,63 лв.или всичко:49 119,10 лв.
Изтеглените суми от С. Д. С. за периода от м. февруари 2013 г. до
20 декември 2020 г., съгласно данни от ОББ Монтана , предоставени и
сравнени със справка от Етажната собственост са в размер на 49 106.01 лв.
Размерът на разходите на Етажната собственост за периода от м.
февруари 2013 г. до м. декември 2020 г., платени от С. Д, С. са 5 993,10 лв.
Същите са взети от данни запазени от касиера на Етажната
собственост и за които има непълни , поправяни и задрасквани суми, но са
текущи разходи без които Етажната собственост не би могла да функционира.
От основната и допълнителна съдебно – техническа експертизи,
извършени от вещото лице инж.Р., чиито експертизи съдът възприема изцяло
и ги приобщава към доказателствата по делото, както и констатациите на
икономическата експертиза, се установява, че е извършен е ремонт на
таванско помещение, състоящ се в измазване на стените. Общите части -
стълбищната клетка, етажните и междуетажните площадки са шпакловани и
боядисани с блажен цокъл на височина 1,10 м, само между 10-тия етаж и
7
тавана е с височина 1,20 м, а до пълната височина от 2,40м е с латексово
покритие. Сменена е дограмата на прозорците на междуетажните площадки с
РVС дограма. Няма видео наблюдение.
Стойността на извършените ремонтни дейности и подобрения при
извършването им в периода 2013 - 2020 г. възлиза на 35 821.51 лв.
По допълнителното заключение на инж.Р. на извършените ремонти и
подобрения се установява, че такива са направени за още 1 276 лв.
Налице са и доказателства, установяващи, че за ремонта на асансьора са
изхарчени 8 542.00 лв.
Изводът от констатациите на вещите лица, представили стойностите на
ремонти и подобрения за процесния период, е че са похарчени в полза на
етажната собственост суми в размер на 51 632.61 лв., а изтеглените суми от С.
Д. С. за периода от м. февруари 2013 г. до 20 декември 2020 г. са в размер на
49 106,01 лв.
От сравняването на тези цифри не се установява, че ответникът се е
обогатил за сметка на етажната собственост със 15 500.00 лв., каквато е
претенцията.
Това обуславя извода, че иска е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По възражението за давност:
Предвид извода на съда за неоснователност на иска в посочения по-
горе размер, не следва да бъде разгледано своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност, заявено от ответника с отговора
на исковата молба.
Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. при неоснователно обогатяване, в
хипотезите на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня на получаването на престацията. В мотивите на постановлението
е разяснено, че вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД. Срокът започва да тече от момента, в който е
получено нещо без правно основание или от момента на отпадане на
условието или неосъществяването на условието по чл. 55 от ЗЗД.
Следователно давностният срок по всяко задължение е започнал да тече от
момента на предаването на всяка от сумите. С предявяването на иска
давностният срок се счита за прекъснат /арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД/.
Макар в случая да е основателно възражението за погасено по
давност вземане, предвид датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2024
г. и периода, от месец февруари 2013 г. до м.декември 2020 г., то отхвърлянето
на иска като неоснователен не би променило крайния извод на съда, касаещ
претенцията.
При този изход на делото, в тежест на ищеца са и разноските,
направени от ответника в хода на производството, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на блок 13,
ЖК П, град Монтана, представлявана от В И В, ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Монтана, ж.к. “П", бл.13, ап.28, Председател на УС, срещу С. Д. С.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Монтана, ж.к. “П”,бл.13, ап.7, да заплати
на Етажната собственост на бл.13, вх. А в ж.к. ,,П“, гр. Монтана, сумата в
размер на 15 500 лв. /петнадесет хиляди и петстотин лева/, представляващи
извършени от същия разходи без надлежни разходно-оправдателни документи
и без съответно решение на Общото събрание на Етажната собственост за
извършването им, за периода м. февруари 2013 до м. декември 2020 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2024 година,
ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на блок 13, ЖК П, град
Монтана, представлявана от В И В, ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.
Монтана, ж.к. “П", бл.13, ап.28, Председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д.
С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Монтана, ж.к. “П”,бл.13, ап.7, сумата
от 1 400.00 лв. за разноските, направени в хода на производството – платено
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9