Решение по КНАХД №646/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Производството е образувано по касационна жалба от Р. Д. Л., подадена чрез адв. К. Г. от АК - Сливен, против Решение № 30 от 29.08.2025 г., постановено по АНД № 89/ 2025 г. по описа за на Районен съд - Котел, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0287-000669/ 25.04.2025 г., издадено от началника на РУ - Котел към ОДМВР - Сливен, в частта, с която на Р. Д. Л. с [ЕГН], на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, както и необосновано. Изложени са подробни съображения във връзка с тези твърдения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Котел и оспорваното наказателно постановление в обжалваните части. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски за двете инстанции.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с. з. ответникът по касационната жалба – началникът на РУ - Котел към ОДМВР - Сливен, редовно призован, не се явява. В писмено становище, подадено от пълномощник, оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на обжалваното решение, поради което моли съда да постанови акт в този смисъл. С оглед претенцията на касатора за присъждане на разноски прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд - Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в постъпилите становища доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на делото е Решение № 30/29.08.2025 г., постановено по АНД № 20252210200089 по описа за 2025 година на Районен съд – Котел в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-0287-000669/25.04.2025 г., издадено от началника на РУ - Котел към ОДМВР - Сливен, с което на Р. Д. Л. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ. К., [жк], на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че: актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и съдържа необходимите по закон реквизити; при съставянето на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство; фактическите констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят изцяло от представените писмени и гласни доказателства. С такива мотиви районният съд е потвърдил частично НП.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 18.04.2025 г. около 17:45 часа в община Котел на път II-48 клас на км. 33 в посока от с. Тича към гр. Котел, жалбоподателят – Р. Д. Л. управлява лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № [рег. номер], като извършва следните нарушения: 1. Не спазва пътна маркировка М-1 и извършва маневра, изпреварване, като създава реална опасност за движението и предпоставка за ПТП, със служебен автомобил „Шкода Рапид“, с рег. № [рег. номер], собственост на ОД МВР Сливен. 2. По време на движение водачът не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. За извършените нарушения на Р. Д. Л. бил съставен АУАН, серия GA № 3279717 от 18.04.2025 г., който бил подписан от актосъставителя и свидетеля, връчен и подписан без възражения от нарушителя на датата на съставянето му.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Котел е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касаторът - в качеството си на водач на МПС, е управлявал лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № [рег. номер], като по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, с което е нарушил нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и не е спазил пътна маркировка М-1, като е извършил маневра изпреварване, като е създал реална опасност за движението и предпоставка за ПТП, със служебен автомобил „Шкода Рапид“, с рег. № [рег. номер], собственост на ОД МВР Сливен.

Извършването на двете нарушения е непосредствено възприето от разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели – актосъставителя и свидетеля по АУАН, чиито показания са безпротиворечиви, последователни и кореспондират с констатациите в съставения АУАН, който се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта, който ако не стори това, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, съдът е длъжен да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. В конкретния случай се установява, че съставеният за извършените от Л. нарушения АУАН е бил подписан от него без възражения и въпреки предоставената му възможност същият не е оборил фактите, установени с него, както правилно е приел и районният съд. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията изложени в касационната жалба. В тази връзка следва да се отбележи, че разпитаните във въззивното производство свидетели изрично са посочили, че в процесния участък на пътя изпреварването е било забранено и отделно от това няма съмнение, че изпреварването при навлизане в завой предполага намалена видимост, което е предпоставка за настъпване на ПТП.

С оглед събрания по делото доказателствен материал и предвид доказателствената сила на АУАН, правилно районният съд е приел, че касаторът е извършил нарушението на чл. 6, т. 1 и на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което са му наложени съответно наказанията посочени в чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лева и в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, които са фиксирани.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че в хода на административнонаказателното производство са били спазени правилата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Районният съд правилно е потвърдил процесното НП в обжалваната част, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/29.08.2025 г., постановено по АНД № 20252210200089 по описа за 2025 година на Районен съд – Котел в обжалваната част.

Решението е окончателно.