Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
11.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на деветнадесети декември 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Бойкинов
при секретаря
П.Славова като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. дело № 2277 по описа
за 2017г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание Чл. 422, ал.1 от ГПК от „У.Б.” АД срещу „С.К.ММ”
ЕООД и П.К.Г..
В исковата молба се твърди, че по
силата на Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0072/238/09062015
от 09.06.2015 г., сключен между банката, в качеството й на кредитодател, и „С.К.ММ”
ЕООД, в качеството му на кредитополучател, банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 47 000 лева, изцяло усвоен. За погасяване
на задълженията по кредита солидарно с кредитополучателя се е задължил П.К.Г..
Срещу отпуснатия му кредит ответното дружество се задължило да заплаща лихва,
формирана по уговорения в т. 4 от договора начин, съответно при просрочие на
задълженията за главница и лихва върху тях се начислявала наказателна лихва
съобразно с т. 4.1. и 4.2. от договора. Задълженията на кредитополучателя
следвало да бъдат погасени на 37 вноски с краен срок 09.06.2018 г. Поради
просрочие на кредита на осн. чл. 17.1. от договора на 04.08.2016 г. банката
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което ответниците
били уведомени с пощенски съобщения. Ищецът моли да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде установено по отношение на ответниците
съществуването на вземания, произтичащи от Договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0072/238/09062015 от 09.06.2015 г. както следва: 45 782,66
лв. – просрочена главница по Договор за стандартен кредит за оборотни средства
№ 0072/238/09062015 от 09.06.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от
11.10.2016 г. до пълното й погасяване; 3 632,03 лв. – договорна лихва за
периода от 21.11.2015 г. до 04.08.2016 г.; 1 455,13 лева – лихва върху
просрочена главница за периода от 21.09.2015 г. до 10.10.2016 г.; 2 098,37 –
наказателна лихва при просрочие за периода от 21.09.2015 г. до 10.10.2016 г.;
202 лв. – такса управление; 26,91 лв. – такса просрочени компоненти.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника П.Г., с който се излагат възражения
срещу основателността на иска. Възразява срещу настъпването на твърдяната с
исковата молба предсрочна изискуемост на кредита, като отрича същата да му
съобщена по надлежния ред. Счита, че пощенското съобщение е следвало да му бъде
връчено лично, евентуално оспорва редовността на връчването на трето лице,
доколкото в обратната разписка не е посочено името на лицето, което е получило
съобщението, а единствено е отбелязано, че това е майката на адресата. Излагат
се твърдения за неравноправност на клаузите, отнасящи се до начина, по който се
формират лихвите по кредита.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК
е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва съдържащите се в
отговора възражения. Счита, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно
съобщена на длъжниците. Оспорват се възраженията за неравноправност на
клаузите, отнасящи се до начина, по който се формират лихвите по кредита.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК
от П.Г. е постъпил допълнителен отговор, с който ответника поддържа
първоначалния отговор и излага възражения срещу допълнителната искова молба.
Съдът е указъл на основание чл.
146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че е в доказателствената тежест на ищеца да ангажира
доказателства за наличието на валиден договор за кредит, сключен с „С.К.ММ”
ЕООД, солидарното задължаване на П.Г. за задълженията на кредитополучателя,
както и за надлежното съобщаване на длъжниците за предсрочната изискуемост на
кредита.
В доказателствената тежест на
ответниците е да ангажират доказателства за изпълнението на задълженията си по
договора за кредит.
Съдът като взе предвид доводите на страните,събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна :
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 20.10.2016год. по
ч.гр.д. № 56967/2016год. Софийски районен съд, 32с-в е разпоредил на основание
Чл.417,т.2 от ГПК ответниците „С.К.ММ”ЕООД –като кредитополучател и П.К.Г. , в
качеството им на солидарни длъжници да заплатят на „У.Б.”АД сумата от
45 782,66 лева, представляваща главница по договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0072/238/09062015 от 09.06.2015год., ведно със законната
лихва за периода от 11.10.2016год. до изплащането на вземането, договорна лихва
в размер на 3632,03 лева за периода от 21.11.2015год. до 4.08.2016год., лихва в
размер на 1455,13 лева за периода от 21.09.2015год. до 10.10.2016год., такса в
размер на 202 лева, такса в размер на 26,91 лева и 2657,49 лева разноски по
делото, а именно 1063,94 лева държавна такса и 1593,55 лева, възнаграждение за
един адвокат.
По делото е представен и приет
като доказателство и копие на издадения въз основа на заповедта за изпълнение
изпълнителен лист от 20.10.2016год.
Няма спор между странит., че СРС
е уведомил молителя „У.Б.”АД, че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили
възражения от ответниците, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е
указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Няма спор също така, че
искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество предявеният
иск е основателен поради следните съображения :
По делото между страните не се
спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за
стандартен кредит за оборотни средства № 0072/238/09062015 от 09.06.2015год. се
установява, че между ищеца „У.Б.”АД и „С.К.ММ”ЕООД-кредитополучател и П.К.Г.-
солидарен длъжник, който по силата на чл. 16.3 от договора се е задължил да
отговаря за изпълнение на задълженията за погасяване на кредита при условията
на чл.121-чл.127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ.
С договора страните са уговорили,
че банката ще предостави сума на кредит в размер на 47 000 лева, като
целта на кредита е рефинансиране на Договор за банков кредит за овърдрафт №
0018/238/02072014 от 02.07.2014год. и рефинансиране на Договор за банков
револвиращ кредит от 09.04.2014год.,
също сключени между кредитополучателя и
„У.Б.”АД.
Съгласно чл.7.1 от договора
страните са уговорили кредитополучателят да погаси кредита на 36
последователни, месечни вноски, дължими на 21-во число на месеца, всяка в
размер на 600 лева, считано от 21.07.2015год. и една последна изравнителна
вноска, дължима на 09.06.2018год. в размер на 26 000 лева. Лихвата е
дължима ежемесечно на 21-во число всеки месец, а като размер е уговорена в т.4
от договора.
Няма спор, а и се установява, че
на 04.08.2016год. ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, на осн. чл.17.1 от договора за кредит, поради просрочие на
падежа на 11 броя дължими месечни вноски по главницата и 10 броя дължими вноски
по лихвата, считано от 21.09.2015год.
По делото е представено и прието
като доказателство известие за доставяне № ИД 1000 032KCWF/неоспорена/, с която кредитополучателят „С.К.ММ”ЕООД за обявената предсрочна
изискуемост на кредита.
Между страните няма спор, а и от
заключението на вещото лице ССЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и
професионално изготвено, се установява, че кредитът е бил
усвоен изцяло в
размер на сумата от 47 000лева.
Видно от заключението на вещото
лице към 4.08.2016год., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем
кредитополучателят „С.К.ММ”ЕООД е просрочил 11 вноски за погасяване на
главницата в общ размер на 6 582,66 лева. Съответно към 11.10.2016год.,
както и към момента на приключване на устните състезания- 19.12.2017год. са
останали непогасени следните задължения на ответника по Договора за стандартен кредит
за оборотни средства №
0072/238/09062015 от 09.06.2015год. в размер на 45 782,66 лева- просрочена главница;
3 632,03 лева- просрочена договорна лихва за периода от 21.10.2015год.
до 03.08.2016год.; 1 455,13 лева-
лихва върху просрочена главница за периода от 16.11.2015год. до 10.10.2016год.;
2 098,37 лева за периода от 16.11.2015год. до 10.10.2016год.; 202 лева-
такса управление на кредита и 26,91 лева- периодична такса просрочени
компоненти към 09.06.2016год.- 26,91 лева.
При така установените факти съдът
следва да формира изводите си за основателността на предявения иск. Установи
се, че предоставеният на ответника кредит е бил усвоен изцяло от него.
Длъжникът и солидарните съдлъжници не са погасили на изцяло падежа ползвания от
главния длъжник кредит, като съответно е останала непогасена част в размера,
посочен по-горе в заключението на вещото лице.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице се установи, че към 4.08.2016год., когато кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, кредитополучателят „С.К.ММ”ЕООД е просрочил 11 вноски за
погасяване на главницата в общ размер на 6 582,66 лева, следователно
налице е било предвиденото в чл. на осн. чл.17.1 от договора за кредит, поради
просрочие на падежа на 11 броя дължими месечни вноски по главницата и 10 броя
дължими вноски по лихвата, считано от 21.09.2015год. Установява се, че
изявлението за обявяване на цялото задължение по договора за кредит за
предсрочно изискуемо е било връчено на кредитополучателя на „С.К.ММ”ЕООД като
обратната разписка ИД 1000 032KCWF не е оспорена от ответника. За
обявяването на кредита за предсрочно изискуем е необходимо изявлението на
банката да е достигнало единствено до кредитополучателя, който е главна страна
по договора за кредит, а изявлението до втория ответник П.К.Г., който е само
солидарно отговорен с кредитополучателя е без правно значение за обявяването на
предсрочната изискуемост. Поради това и доводите на този ответник за
ненадлежното връчване на обявлението за предсрочната изискуемост по отношение и
на него не следва да бъде обсъждано от съда тъй като го намира за неотносимо.
С оглед на така изложеното
по-горе съдът следва да постанови решение, с което да се приеме за установено, че
по Договора за стандартен кредит за
оборотни средства №
0072/238/09062015 от 09.06.2015год. ответниците С.К.ММ”ЕООД –като кредитополучател и П.К.Г. , в качеството им на
солидарни длъжници
дължат на „У.Б.”АД сумата от
45 782,66 лева, представляваща главница по договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0072/238/09062015 от 09.06.2015год., ведно със законната
лихва за периода от 11.10.2016год. до изплащането на вземането, договорна лихва
в размер на 3632,03 лева за периода от 21.11.2015год. до 4.08.2016год., лихва в
размер на 1455,13 лева за периода от 21.09.2015год. до 10.10.2016год., такса в
размер на 202 лева, такса в размер на 26,91 лева.
При
този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца направените по делото
разноски - именно 1063,94 лева държавна такса и 1593,55 лева,
възнаграждение за един адвокат направени в хода на заповедното производство и сумата 3157,49 лева
направени в настоящото производство.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл.422, ал.1 от ГПК, че „С.К.ММ”ЕООД, ЕИК*********–като кредитополучател и П.К.Г. , ЕГН **********в качеството им на солидарни длъжници дължат на „У.Б.”АД сумата от 45 782,66 лева, представляваща главница по
договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0072/238/09062015 от
09.06.2015год., ведно със законната лихва за периода от 11.10.2016год. до
изплащането на вземането, договорна лихва в размер на 3632,03 лева за периода
от 21.11.2015год. до 4.08.2016год., лихва в размер на 1455,13 лева за периода
от 21.09.2015год. до 10.10.2016год., такса в размер на 202 лева, такса в размер
на 26,91 лева, които са
предмет на издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 20.10.2016год. по ч.гр.д. № 56967/2016год. на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА „С.К.ММ”ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
***, ресторант Е., до бл.7 и П.К.Г.
, ЕГН **********,***
да заплатят на „У.Б.”АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „Света *********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Х. на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 1063,94 лева
държавна такса и 1593,55 лева, възнаграждение за един адвокат направени в хода на заповедното
производство и сумата 3157,49 лева направени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :