№ 1581
гр. В. 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110107705 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. С. А., ЕГН **********,
адрес: ***********, чрез адвокат Й. Ч. от ВАК, съдебен адрес: ************ срещу А. М.
А., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ул. ********; М. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. В. ул.
********** ап.11; Р. А. М., ЕГН **********, адрес: ************ осъдителни искове с
правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху етаж 2 от жилищна сграда, находяща се в имот представляващ УПИ XII-
1259, кв. 79 по плана на *************, с административен адрес: ************, придобито
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № *********, лишавайки ищеца от
достъп до вода за питейни и домакински нужди и да възстановят фактическото състояние на
водомерно-арматурния възел, находящ се в имот представляващ УПИ XII-1259, кв. 79 по
плана на *************, с административен адрес: ************, застроен с масивна
жилищна сграда на два етажа, като възстановят връзката на втория етаж към централната
ВиК инсталация и с правно основание чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоции,
неудобства, болки, страдание, резултат от лишаването му от достъп до вода за питейни и
домакински нужди, поради прекъсване на водомерно-арматурния възел, находящ се в имота,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба
- 21.06.2024г. до окончателното им плащане.
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по предявения иск,
навеждайки твърдения: Страните са съсобственици на УПИ XII-1259, кв. 79 по плана на
*************, с административен адрес ************. В имота има построена масивна
жилищна сграда на два етажа, като ищецът е собственик на втори етаж, а ответниците на
първи, по силата на възмездни сделки. След придобиване на втория етаж, поставил
индивидуален електромер за отчитане на ел. енергията. Поискал да постави и индивидуален
водомер след централния водомер, но ответниците отказали с мотив, че единствено те били
собственици на партидата и отрязали водопроводната мрежа след централния водомер, като
по този начин прекратили достъпа на вода до втория етаж. Така от 2015 г. след прекъсване
1
на водоподаването към имота му, не може да ползва жилището си и се наложило да го
напусне, като и към настоящия момент не живее в него. В резултат на това му били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, неудобства, болки,
страдание, които оценява на исковия размер. Моли за постановяване на положително
решение по спора.
В отговори на исковата молба, депозирани в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответниците излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявените
срещу тях искове по същество. Не оспорват правото на собственост на ищеца върху
описания имот. Съответно оспорват твърденията заложени в исковата молба, че с действията
си възпрепятстват спокойното и необезпокоявано право на собственост на ищеца. Сочат, че
праводателят им М. М., след като се е разпоредил с имота през 2014г., си е запазил правото
на ползване върху същия. До смъртта си през 2021г. е живял в имота и го е ползвал. За
кратък период от време имотът се обитавал и от А. А. и М. А.. Твърдят, че нямат достъп до
имота на ищцата и не им е известно дали има изградена водопроводна вътрешна инсталация
и канализация или е била изграждана такава след закупуването на имота от ищцата.
Навеждат доводи, че ищцата не е предприела необходимите действия в качеството й на
потребител, съгласно Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. По същество, молят за постановяване на решение, с което насочените срещу тях
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът е собственик на етаж 2 от
жилищна сграда, находяща се в имот представляващ УПИ XII-1259, кв. 79 по плана на
*************, с административен адрес: ************, придобит чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № *********; че ответниците са собственици на етаж
1 от жилищна сграда, находяща се в имот представляващ УПИ XII-1259, кв. 79 по плана на
*************, с административен адрес: ************, намиращ се под този на ищеца.
Горните факти се установяват и от представените Нотариални актове /л.6-8 от делото/.
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том
2, рег.№ 11522, дело № 258/2014 г., вписан в Служба по вписванията - Варна вх.рег.№
20787/18.09.2014 г., акт № 83, том LIV, дело № 11267, че М. А. М. е продал на М. Ц. А.
поземлен имот XII - 1259 по плана на ******** с площ 683.78 кв.м, първи етаж от масивната
жилищна сграда на два етажа, първи етаж от жилищна пристройка, гараж и допълващи
стопански пристройки. Продавачът си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване на имота.
Видно е от нотариален акт за продажба на недвижим имот *********, вписан в
Служба по вписванията - Варна вх.рег.№ **********, че М. А. М. и Р.С.М.а М.а продали на
М. С. А. втори етаж от масивната жилищна сграда на два етажа, втори етаж от жилищна
пристройка и две допълващи стопански постройки, построени в УПИ XII - 1259 по плана на
********. В полза на родителите на М. С. А. - Д.П. А. и С. М. А. /син на М. М./ е учредено
безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху вторите етажи от жилищните сгради, а
за себе си и съпругата си, прехвърлителят е запазил безвъзмездно и пожизнено право на
ползване върху стопанските пристройки.
Представено е удостоверение за търпимост рег.№ УЗУТ-23/3/06.07.2014 г., издадено
от община Б. за изградените сгради УПИ XII – 1259, кв.79 по плана на гр. Б..
Видно от писмо изх.№ ДЕВ-М-7/23.02.2024 г. от ВиК В.ОД, ЕТР Д., в базата данни
на ВиК, М. С. А. е вписана към партида с абонатен № 2199767.
Представена е справка за недобора на частен абонат на ВиК В.ОД с абонатен №
2
2199767 до 21.02.2024 г., от която е видно, че за абонат са вписани М. Ц. А. и ищцата.
Видно от Препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
376/24.05.2023 г. на Община В. р-н М. М. Ц. А. е починала на 23.05.2023г.
Установява се от Удостоверение за наследници изх.№ АУ074878МЛ/29.07.2024г.,
издадено от Община В. р-н М. че наследници на М. Ц. А. са: съпруг А. М. А. и синове Р. А.
М. и М. А. М. /ответниците по делото/.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
0050/03.10.2021 г. на Община Б. М. А. М. е починал на 02.10.2021г..
Представени са писмо изх.№ М-1661/20.12.2024 г. от ВиК – В.ОД, ведно с
приложена към него: справка за облога и плащанията на частен абонат № 2199767 до
17.12.2024 г..
От приложените прокурорски преписки и ДП са видни конфликтните отношения
между страните във връзка с преустановения достъп на вода до етажа на ищцата.
По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице А.. При посещение на обекта, вещото лице е установило, че на
първи етаж в коридорна ниша над пода на една от стените, се намира водомерният възел с
дистанционен водомер /IZAR RC 868 I R4/ със синя ВиК пломба №76425. До водомера вляво
е вертикална поцинкована тръба завършваща с коляно. На втория етаж има изградена
вътрешна водопроводна инсталация от ПВЦ тръби, положени под мазилка и под фаянс по
стените. Водопровода с канализацията са били ползвани по предназначение, видимо от
наличните следи в различните помещения от етажа на ищцата. При извършване на водна
проба, вещото лице е установило, че на мивката в кухня - трапезарията, в банята със стенен
душ и мивка в тоалета и банята, тоалетно казанче и бойлера, както и на мивката на
външната тераса с барбекюто, няма вода. На първи етаж в коридорната ниша, където се
извършва измерването на консумираната вода, е налице прекъсната поцинкована тръба с
отворено коляно /без тапа/. Преди водомера има спирателен кран с пломба на холендъра, а
след него с ПВЦ тръби е осъществено водозахранване за помещенията, вляво и в дясно на
първи етаж от къщата. На втори етаж от къщата, след извършена проба от вещото лице на
крановете на мивката в кухня - трапезарията, на мивката в банята и на стенния душ, на
мивката за ръце в тоалет и баня, на тоалетното казанче и бойлера, както и на мивката на
външната тераса с барбекюто, вода не е протекла. Това е резултат от прекъснато
водоподаване след водомера на първия етаж от къщата, както и от връзките на
пластмасовите тръби, захранващи консуматорите в помещенията на първия етаж. Тръбите на
двата етажа са с еднакви диаметри, цвят и вид. След извършената справка във ВиК, вещото
лице е получило информация, че имотът е захранен с водопроводно отклонение от уличния
водопровод на ул."Трети март" в гр. Б. и е с абонатен №2199767. Консумацията се отчита по
главен водомер - модулен тип с №24302821 за битови нужди. Заключението на вещото лице
е, че достъпът на вода към втория етаж на ищцата е прекъснат от тръбопровода във
водомерната ниша, намираща се в коридора на първия етаж на ответниците.
В полза на ищцата са събрани гласни доказателства за установяване, че е живяла с
родителите си и семейството си в имота до 2015 г. и са го напуснали, тъй като ответниците
са прекъснали водоподаването, както и за доказване на причинените на ищцата и
семейството й неимуществени вреди, негативни емоции, неудобства и страдание, които
продължават и към днешна дата.
Разпитаният в полза на ищеца св. В.Д. /без родство/, в показанията си установява, че
познава ищцата и родителите й, приятели са от 35 г.. Знае къде живеят. Допреди 10 години
живеели в къщата в Б. на ул. „******** Свидетелката живее в Б. на съседна улица. Ищцата и
родителите й напуснали имота, защото им спрели водата и започнали да ги гонят. На втория
етаж от къщата нямало вода. Св. е посещавала имота когато са имали вода, както и когато
3
било преустановено водоподаването. Към момента все още нямат вода. От ищцата и
родителите й знае, че обитателите на първия етаж са спрели водата им. Тъй като не можели
да живеят вече там, се наложило да си търсят друг имот, да купуват и теглят кредити. Когато
М. и родителите й напуснали къщата, в жилището на първия етаж живеели само родителите
на С. /баща на М./. М. и родителите й трудно възприемали този факт /преустановяване на
водата към имота им/, плачели. Св. не знае кой освен майката на С. живее на първия етаж
към настоящия момент, но е виждала в Б. братът и племенниците на С. /ответниците по
делото/.
Св. В.А. /без родство/ познава М. и родителите й от 25 г.. Семейни приятели са. Знае
за имота в Б. където е живяло семейството, много пъти го е посещавал. Към настоящия
момент не живеят там. Майката и бащата на С. живеели на първия етаж, а семейството на
М. на втория. Св. знае, че са имали проблеми с водоподаването, спира ли им водата, гонили
ги от имота, тормозили ги. След като им спрели водата, М. и родителите й напуснали имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 109 ЗС и чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответниците да възстановят
водоподаването на чиста питейна вода в жилищния етаж, собственост на ищеца, както и за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2015г. до
датата на завеждане на исковата молба – 21.06.2024г., вследствие на прекъсването на
водоснабдяването.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.109 ЗС, съдът следва да установи
наличието на две кумулативно дадени предпоставки: първо, че ищецът е носител на правото
на собственост върху определена вещ и второ, че ответникът извършва неоснователни
действия, с които пречи на първия да упражнява правото си на собственост върху тази вещ
(ТР №31/84г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК). Действията могат да бъдат различни по характер и
интензитет. С последващата и актуална тълкувателна практика - Тълкувателно решение №4
от 6.11.2017 г. на ВКС по т.д.№4/2015 г., ОСГК, ВКС стесни приложното поле на иска по чл.
109 ЗС, доколкото направи извод, че неоснователността на действията, които извършва
ответникът сама по себе си не дава право на защита по този ред, ако с тези действия не се
създават пречки на собственика. Така ВКС направи извод, че „за уважаване на иска по
чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие
или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС)“.
В случая по отношение на ответниците, твърденията на ищеца най – общо са, че с
действията си, съставляващи премахване на връзките на свързващите тръби на
водопроводната инсталация към жилището на втория етаж /собственост на ищцата/, те
препятстват възможността на ищцата да получи питейна вода за битови нужди. Претендира
се да бъде възстановена целостта на водопроводната инсталация.
Легитимиран да отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е този, който
извършва неоснователно действие или поддържа вече създадено противоправно състояние, с
което създава пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца. В случая
негаторният иск е предявен срещу ответниците в качеството им на съсобственици на
съседен имот, за които се излагат твърдения в исковата молба, свеждащи се до това, че с
действията си в техния имот - прекъсване на водопровода, доставящ чиста питейна вода в
етажа на ищцата, засягат правото на ищцата да го ползва по предназначение, защото
жилищният етаж е станал негоден за живеене. С предявения негаторен иск се цели
4
твърдяното от ищеца поддържане на противоправно състояние от ответниците да бъде
прекратено чрез задължаването им да извършат необходимите строително-ремонтни
дейности за отстраняване на повредите в нейния имот, чрез възстановяване на
водоподаването към него. Ето защо по предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС в
тежест на ищцата е да докаже следните обстоятелства: че е собственик на етаж 2 в
процесната сграда; че ответниците са собственици на етаж 1 в същата сграда; че ответниците
или някой от тях е прекъснал водоснабдяването към имота на ищцата или поддържат това
състояние, кога е станало това и през какъв период е продължило; твърдението си, че това
прекъсване създава пречки у ищеца, изразяващи се в това, че не може да използва
пълноценно имота си, тъй като е прекъснато водоснабдяването до него, а в тежест на
ответниците е да докажат възраженията си.
По отношение собствеността на имотите няма спор между страните.
Спорни по делото са въпросите дали прекъсването на водоснабдяването на етаж 2 -
собствен на ищеца е в резултат на действия на ответниците, кога е станало това и през какъв
период е продължило; прекъснато ли е водоснабдяването до него и преминават ли
водоснабдителни тръби през имота на ответниците. Относими към изясняването на тези
въпроси са показанията на свидетелите и заключението на изготвената съдебно- техническа
експертиза.
Вещото лице дава заключение, че прекъсването на водоподаването към етажа на
ищеца е в помещение на ответниците. От събраните по делото специални знания се
установи, че на първия етаж в коридорна ниша над пода на една от стените, се намира
водомерният възел с дистанционен водомер /IZAR RC 868 I R4/ със синя ВиК пломба
№76425. До водомера вляво е вертикална поцинкована тръба завършваща с коляно. На
първи етаж в коридорната ниша, където се извършва измерването на консумираната вода, е
налице прекъсната поцинкована тръба с отворено коляно /без тапа/. Преди водомера има
спирателен кран с пломба на холендъра, а след него с ПВЦ тръби е осъществено
водозахранване за помещенията, вляво и в дясно на първи етаж от къщата. На втори етаж от
къщата, след извършена проба от вещото лице на крановете, вода не е протекла, което е
резултат от прекъснато водоподаване след водомера на първия етаж от къщата, както и от
връзките на пластмасовите тръби, захранващи консуматорите в помещенията на първия
етаж. Заключението на вещото лице е, че достъпът на вода към втория етаж на ищцата е
прекъснат от тръбопровода във водомерната ниша, намираща се в коридора на първия етаж
на ответниците.
Извършената от вещото лице експертиза е всеобхватна и задълбочена, като
експертът е събрал всички необходими и възможни данни, относно причината за
прекъсването на водоподаването. Този извод намира опора и в показанията на свидетелите.
Събраните гласни доказателства съответстват на заключението на вещото лице. От
тях се установи, че до 2015г. в имота на ищцата е имало вода и същият се е ползвал по
предназначение, семейството е живяло там, посрещало е гости. След прекъсване
водоподаването към имота, семейството го е напуснало, наложило се да търси друг имот.
Показанията на свидетелите са детайлни, логични, последователни и добросъвестно
дадени, като заявеното от тях намира потвърждение по експертен път в заключението на
вещото лице инж. А..
Основният принцип е, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-
битови цели като основна жизнена потребност /чл.2а, ал.1, т.2 от Закона за водите и чл.3,
ал.1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги.
Доколкото собствеността на ищцата е вече водоснабдена, съгласно Наредба №4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, то единствената възможност за имота на
5
ищцата, е да бъде водоснабден с възстановяване на прекъснатата от ответниците връзка –
такова свързване технически е възможно с оглед вече наличните съоръжения и не налага
изграждане на нови. Така водоподаването на ищцата може да се осъществи по старото
сградно водопроводно отклонение откъм тръбопровода във водомерната ниша, намираща се
в коридора на първия етаж на ответниците, чиято цялост и проводимост не е засегната по
никакъв начин и съответно същият може да продължи да бъде ползван за водоснабдяване на
имота на ищцата.
Следва да се има предвид обстоятелството, че в случая е налице проектирано и
реализирано водопроводно отклонение за имота, поради което е налице както техническа,
така и юридическа възможност за осъществяване на свързване на ищцата със съществуващо
водопроводно отклонение.
Ищцовият имот представляват жилище и от доказателствата по делото се
установява, че се е ползвал като такова. Жилищата са предназначени за постоянно обитаване,
а несъмнено липсата на питейна вода има за последица влошаване на хигиенно-битовите
условия за живеене, респ. води до невъзможност за ползване на имоти по предназначение,
което се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради това съдът
намира, че действията на ответниците – прекъсването на водоподаването към жилището на
ищеца, чрез прекъсване на поцинкована тръба, идваща от имота на ответниците, създава за
ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост, които са по-големи от
обикновените. В случая търсена от ищцата по реда на чл. 109 ЗС защита съответства на
естеството и тежестта на неоснователното въздействие върху имота им, поради което
искането за осъждане на ответниците да извършат необходимите строително-монтажни
работи, необходими за възстановяване на водоподаването на чиста питейна вода в имота,
собственост на ищеца е основателно. Ремонтните дейности, необходими за възстановяване
на захранването с питейна вода в имоти на ищеца, следва да се извършат в имота на
ответниците, а по отношение на тези, които по необходимост предполагат достъп до
жилището на ищцата, е приложима разпоредбата на чл. 51 ЗС/чл. 6, ал. 1, т. 12 ЗУЕС,
съгласно която, когато за извършване на работи в един недвижим имот, е необходимо да се
влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.
Следователно тези действия на ответниците са препятстващи правото на
собственост на ищцата, касателно водоснабдяването на нейния обект.
Поради така установеното, следва да бъдат осъдени ответниците да извършат
действия в тази насока – по възстановяване водоподаването към втория етаж.
Следователно негаторният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1/ деяние /действие/, а именно, че
ответниците или някой от тях незаконно е прекъснал водоснабдяването в имота, собственост
на ищеца; 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди през
исковия период в претендирания размер; 3/ противоправността на деянието; 4/ причинната
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината
се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответниците е да оборят при
условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Установи се от заключението на съдебно-техническа експертиза, че прекъсването на
водоподаването към имота на ищеца е в помещение на ответниците – коридорната ниша и
че захранването с вода в имот на ищеца е предвидено да става от вертикална водопроводна
тръба, идваща от имота на ответниците. В момента на огледа вещото лице е констатирало, че
тази тръба е прекъсната в помещението на ответниците. Следователно предприетите от
ответниците действия в собствения им имот, сочат на реализирано от тах поведение, което е
противоправно, защото е в разрез със задължението им по чл. 6, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗУЕС, а и
нарушава генералната забрана да не се вреди другиму. Настъпването в резултат от това на
6
неимуществени вреди за ищцата и причинната им връзка с поведението на ответниците се
установяват от показанията на свидетелите, че ищцата и семейството й до 2015 г. са живели
в имота, като след прекъсване на водоподаването към него били принудени да го напуснат и
да търсят друг имот, в който да живеят. Без питейна вода, придобитият от ищцата имот бил
абсолютно неизползваем. От показанията на свидетелите се изяснява, че липсата на питейна
вода в имота се отразили много тежко на ищцата. Всичко това се отразило негативно на
цялото семейство. Изложеното от свидетелите еднозначно сочи на претърпени от ищцата
сериозни притеснения и неудобства заради липсата на вода. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че се касае за липса на питейна вода в рамките на продължителен период
от време – 10 години, което също сочи на завишен интензитет на причинените на ищцата
притеснения и неудобства. Следва да бъде отчетено и че жилищата са предназначени за
постоянно обитаване, а несъмнено липсата на питейна вода има за последица влошаване на
хигиенно-битовите условия за живеене, респ. води до невъзможност за ползване на имоти по
предназначение, както и за тяхна евентуална продажба или отдаване под наем.
Вредата се явява неделима и ответниците с оглед нормата на чл. 53 ЗЗД отговарят
солидарно спрямо ищцата за обезщетяване на вредата.
Предвид изложеното съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди представлява сумата от 10
000 лв., поради което предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД следва
да бъде уважен изцяло, като върху обезщетението ответниците дължат и законната лихва,
считано датата на подаване на исковата молба - 21.06.2024г. до окончателното им плащане.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на
разноски. Претендират се следните размери: 454.86 лева държавна такса; 619.75 лева
депозит за вещо лице и 1650 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024г. –
л.135 от делото, не става ясно каква е постигнатата между ищцата и адвокат Ч. договореност
за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева или в размерна 650 лева,
като липсва отбелязване същото да е платено. Липсват и други доказателства за реално
изплащане на сумата в размер на 1650 лева или 650 лева в полза на адвоката.
В случая от ищцата е доказано извършване на разноски в общ размер 1074.61 лева,
поради което на нея се дължи сума в размер на 1074.61 лв., включваща: 454.86 лв. –
държавна такса; 619.75 лв. – депозит за СТЕ, която следва да се възложи в тежест на
ответниците.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ул. ********; М. А. М., ЕГН
**********, адрес: гр. В. ул. ********** ап.11; Р. А. М., ЕГН **********, адрес:
************ по предявения от М. С. А., ЕГН **********, адрес: *********** иск с
правно основание чл. 109 ЗС да извършат за своя сметка необходимите строително-
ремонтни дейности за възстановяване на водоподаването на чиста питейна вода за битови
нужди към имота, собственост на ищцата, находящ се в ************, ет.2, в който е
прекъснато водоподаването на чиста питейна вода, създаващо пречки на М. С. А. да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху него, вкл. като възстановят
водопроводната връзка на втория етаж към централната ВиК инсталация.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ул. ********; М. А. М., ЕГН
**********, адрес: гр. В. ул. ********** ап.11; Р. А. М., ЕГН **********, адрес:
7
************ да заплатят солидарно на М. С. А., ЕГН **********, адрес: ***********, на
основание чл. 45, вр. чл. 52 и чл.53 ЗЗД, сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/,
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на прекъсването на водоснабдяването до
имота на ищцата, находящ се в ************, ет.2, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 21.06.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ул. ********; М. А. М., ЕГН
**********, адрес: гр. В. ул. ********** ап.11; Р. А. М., ЕГН **********, адрес:
************ да заплатят на М. С. А., ЕГН **********, адрес: ***********, сумата в общ
размер от 1074.61 лева /хиляда седемдесет и четири лева и 0.61 ст./, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото
под формата на заплатена държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8