№ 29358
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110164167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника „*********, регистрирано в ********** под №
********, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №
******* в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените на ищците
разноски със сумата от по 480 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Изложени са съображения, че на ищците е предоставена безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. и същите не са заплащали реално възнаграждение за
адвокат. Същевременно се сочи, че не са налице основания да присъждане на
възнаграждение на ********** за предоставената безплатна правна помощ на ищците,
тъй като не са налице данни страните да са близки или роднини на процесуалните
представители и от друга страна няма как ищците да са близки и роднини на
юридическо лице, с което са сключени договорите.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от ищците, в който се
изразява становище за неоснователност на искането при доводи, че при предоставена
безплатна правна помощ от страна на адвоката не е необходимо да се ангажират
доказателства за основанието, на което се предоставя такава, същевременно счита, че
адвокатското дружество може да предоставя безплатна правна помощ, на което се
присъжда възнаграждение при позитивен изход на делото.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
В решението си по делото съдът е приел, че ищците са сторили разноски за
платено адвокатско възнаграждение от по 480 лв. всеки от ищците за всяко едно от
производствата – исково и това по издаване на европейска заповед за плащане.
Същевременно съдът констатира, че в кориците на гр.д. № ********** се съдържат
два договора, сключени между ищеца ******** и **********, и между ищеца
*********. и **********, в които е уговорено защитата по делата да бъде
осъществявана безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата. При тези данни съдът неправилно е присъдил разноски в полза на
ищците за платено адвокатско възнаграждение от по 480 лв. за всяко производство. В
1
хипотезата на предоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
съдът определя размера на адвокатско възнаграждение.
Съдът не споделя доводите на ответника, че на адвокатското
дружество/адвоката не следва да се присъжда възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ, тъй като се представени доказателства страните да са близки
или роднини с някой от адвокатите – съдружници, тъй като в тази хипотеза съдът е
обвързан от преценката на адвоката относно наличието на основание за предоставяне
на безплатна помощ, а страната не е длъжна да представя доказателства за това – в
този смисъл е константата практика на ВКС. На съдът му е служебно известно и
цитираното от ищците Определение № 163 по ч.гр.д. № 2266/2016 г., ВКС, както и
много други в този смисъл, в което е прието, че съдът не дължи проверка за
наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, освен при
възражение от насрещната страна, в чиято тежест е да докаже, своите възражения. В
случая доказателства, обосноваващи неприложимост на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. не са
ангажирани.
По отношение на въпроса на кого следва да се присъди адвокатското
възнаграждение – на адвокатското дружество или на адвоката, осъществил
представителство, съдът намира следното.
Съдът напълно споделя даденото разрешение по въпроса в Определение №
196/13.05.2021 г. по ч.т.д. № 1541/2020 г. на ВКС. В мотивите на същото е прието, че
съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА страната може упълномощи адвокатско
дружество да я представлява пред съда, което дружество от своя страна има право да
преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално
представителство по конкретното дело. В този случай адвокатското възнаграждение се
дължи на адвокатското дружество, като отношенията между адвокатското дружество и
адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за
присъждането на разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение
по реда на чл. 38 ЗА . Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие в
някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА може да се извърши, както от конкретен
адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е
упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗА . В зависимост от това кое лице е
упълномощено от страната – адвокат или адвокатско дружество присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се извърши съответно
на адвоката или на адвокатското дружество. В конкретния случай, от представените на
л. 21 – 22 от делото пълномощни е видно, че упълномощени лица са, както
адвокатското дружество, така и ******** лично. Видно от съдържанието на исковата
молба, същата е подадена от ********* в лично качество, а не като представляващ
дружеството, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено на
същия.
Съдът намира, че съответно на фактическата и правна сложност на настоящото
дело, броя проведени заседания, защитавания материален интерес и проявената
процесуална активност на адвоката, е възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за
всеки от ищците. По отношение на производството по издаване на европейска заповед
за плащане, и доколкото същото се изчерпва с подаване на заявление по образец, то
съответно на реално извършената от адвоката дейност е възнаграждение от 200 лв. с
ДДС за всеки заявител.
Предвид гореизложените съображения, съдът счита, че постановеното по делото
решение следва да бъде изменено в частта му за разноските, като бъде отменено в
2
следните части: 1) в частта, с която ответникът „*********, регистрирано в
********** под № ********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от ********, е осъден да заплати на ********, ЕГН **********, със
съдебен адрес: ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 25 лв. до 505 лв.
– разноски в производството по ч.гр.д. № ********** и за сумата над 25 лв. до 505
лв. – разноски в исковото производството и 2) в частта, с която с която ответникът
„*********, регистрирано в ********** под № ********, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от ********, е осъден да заплати на
*********., ЕГН **********, със съдебен адрес: ********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата над 25 лв. до 505 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. №
********** и сумата над 25 лв. до 505 лв. – разноски в исковото производството, и
вместо него ответникът бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.
на ********, *****, личен №********, с адрес на кантората: ********, 480 лв.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца
*********. в настоящото производство и сумата от 200 лв. за предоставена безплатна
правна помощ на този ищец в производството по издаване на европейска заповед за
плащане, както и 480 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца ****** в настоящото производство и сумата от 200 лв. за
предоставена безплатна правна помощ на този ищец в производството по издаване на
европейска заповед за плащане.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № *******, постановено по гр.д. № 64167/2023 г. по описа
на СРС, 157 състав в частта за разноските в частта за разноските, КАТО:
ГО ОТМЕНЯ в частта, с която ответникът „*********, регистрирано в
********** под № ********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от ********, е осъден да заплати на ********, ЕГН **********, със
съдебен адрес: ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 25 лв. до 505 лв.
– разноски в производството по ч.гр.д. № ********** и за сумата над 25 лв. до 505
лв. – разноски в исковото производството и в частта, с която ответникът „*********,
регистрирано в ********** под № ********, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от ********, е осъден да заплати на *********., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над
25 лв. до 505 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № ********** и сумата над
25 лв. до 505 лв. – разноски в исковото производството.
И ОСЪЖДА „*********, регистрирано в ********** под № ********, със
седалище и адрес на управление: ************, представлявано от ******** да
заплати на ********, *****, личен №********, с адрес на кантората: ********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищците в производството по ч.гр.д. №
********** и 960 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищците в исковото производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4