РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Царево, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200689 по описа за 2021 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
наказателно постановление № РД-05-46 от 01.12.2021 год. на Директор на
РЗИ- Бургас, с което на основание чл. 212, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от
Закон за здравето, на „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лв.
за нарушение на чл. 44 от Закона за здравето.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се
актосъставителя.
1
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
Във връзка с извършени проверки от страна на РЗИ, за чистотата на
питейната вода в с. Писменово, обл. Бургаска и констатирано превишение на
показател желязо, на жалбоподателя било издадено задължително
предписание № ДЗК-41/ 19.03.2021 год. На 15.04. 2021 год. била извършена
нова проверка, като било констатирано, че дадените от РЗИ предписания не
били изпълнени. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да
състави акт за установяване на административно нарушение № 1016 от
01.07.2021 год. в който нарушението било описано ясно, точно, подробно и
изчерпателно. В АУАН са изложени подробно констатираното нарушение,
дата и мястото на извършване на нарушението и виновните лица. Актът бил
съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и връчен лично
на управителя. Въз основа на съставения акт, наказващия орган издал
атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по
същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 44
от Закона за здравето и е санкционирано по чл. 212, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 231,
ал. 1 от Закон за здравето.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен анализ
на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на
разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като
логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в
правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при
изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени
под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да
се съмнява в достоверността на показанията на този свидетели и кредитира
същите като истинни.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
2
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това
от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РЗИ а атакуваното наказателно постановление е издадено от
Директор на РЗИ, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от
ЗАНН.
Съдът счита, че в случая нарушението е безспорно доказано от
събраните по делото доказателства. Жалбоподателя също не отрича че е
извършил нарушението за което е санкциониран. Предвид това, съда намира,
че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички признаци на
административно нарушение на ЗЗ, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
3
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок.
Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода
на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 212, ал. 3 от ЗЗ,
където е посочено, че който не изпълни предписание на органите на
държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба от 200 до 500 лв., а когато нарушението по ал. 1 е извършено
от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000
лв. Съдът счита, че административно- наказващия орган съвсем правилно е
отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния
законоустановен размер.
Ето защо наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-05-46 от 01.12.2021
год. на Директор на РЗИ- Бургас, с което на основание чл. 212, ал. 3, вр. ал. 1
и чл. 231, ал. 1 от Закон за здравето, на „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000,00 лв. за нарушение на чл. 44 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на РЗИ- Бургас,
разноски по делото в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5