№ 179
гр. П., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20245200100653 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С. М. от гр. П., бул. "В. Б."
№**, ет.*, ап.**,чрез адв.Д.Т. от САК против Община гр.П. представлявана от кмета П.К., за
заплащане на обезщетение от 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
ведно със законната лихва от датата на инцидента – 21.02.2022 г. до окончателното им изплащане
както и 2 286,04лева за претърпени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, а
именно направени разходи за лечението й: за лечение , операция ,за закупуване на лекарствени
продукти за възстановяване, вследствие на инцидента , ведно със законната лихва от датата на
инцидента – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищцата основава предявените искове на следните фактически твърдения:
На 21.02.2022 г. около 12:00 часа на обяд, С. Д. М.. ЕГН: **********, заедно със сина си
И. К. М.. ЕГН: ********** и А. Г. К., ЕГН: **********. вървейки по тротоара на ул. Цар Самуил №
15 в централната градска част на гр. П. срещу пицария „ДаВинчи“, стъпва върху участък - част от
тротоарната настилка, който участък е нареван и се спъва в надигнато паве, част от тротоара. След
като се спъва в павето, доверителката ми пада, губи равновесие и пада на дясната си страна. Към
момента на събитието на мястото, където е настъпил инцидента е имало свидетели - очевидци.
Видимостта била ясна, а инцидентът станал през светлата част от денонощието и при суха
настилка. От удара с твърдата повърхност тя удря дясната страна на тялото си и счупва дясна
тазобедрена става
От произшествието на доверителката му са причинени вреди, изразяващи се в
пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Освен фрактурата на бедрената кост, от падането
получава и кръвонасядания и отоци в дясната част на тялото и крайниците.
4
След инцидента, пострадалата постъпва в Спешно отделение на МБАЛ "П.“ АД.
Видно от представената Епикриза ИЗ № 2272/27.02.2022 г. по описа на ОТО при МБАЛ
П., пострадалата е постъпила по спешност след падане и удар в областта на дясната тазобедрена
1
става. Прегледана е от ортопед, рентгенолог, анестезиолог и кардиолог и е поставена окончателна
диагноза „Пертрохантерно счупване, закрито“. За престоя си в лечебното заведение, ищцата е била
подложена на редица изследвания, рентгенографии и оперативни интервенции. Г-жа М. е
постъпила по спешност в ОТО за оперативно лечение. Видно от проведените рентгенографии на
дясна тазобедрена става е констатирано наличие на фрактура на същата. След обстоен преглед,
лекарите й поставили следните окончателни диагнози, които по своя медико-биологичен характер
се изразяват в следното: 1. „Пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост; 2. Контузия на
дясната подбедрица с кръвонасядания и отоци; 3. Болки в дясната част на тялото. Поради
горепосочените травми, пострадалата е претърпяла оперативни интервенции с открито наместване
на фрактурите и гипсова имобилизация след репозиция. Изписано е медикаментозно лечение и
постелен режим.
Още същия ден - 21.02.2022 г., видно от оперативен протокол от същата дата, пациентката е
била подложена на операция чрез открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. фемур.
Извадка от оперативен протокол: „Пациент по гръб на екстензионната маса. Под анестезия със
спинален блок. Ro-контрол с С-рамо. Щателно почистване и дезинфекция на оперативното поле.
Латерален достъп над трохантерния масив, хемостаза на всички нива. Постави се водач в
междуларния канал на проксималния фрагмент, след което по водача се постави къс
реконструктивен интрамедуларен бедрен пирон с размер ФК) - 200 мм. Ro-контрол, добра позиция.
По водача се постави един проксимален цефаличен винт с размери 115 мм. Дистално заключване по
водача - един брой кортикален винт с размер 34 мм. Ro-контрол, добра позиция. Лаваж, хемостаза,
послоен шев на всички рани, стерилна превръзка. “
Пострадалата е получила придружаващи заболявания, изразяващи се в остра болка в
областта на сакрума и таза, болки в областта на гърдите и дясната ръка, синдром на „закованата
пета““, силни болки в областта на горните крайници, дясното коляно. Поради получените
травматични увреждания, г-жа М. е подложена на редица интервенции, като с оглед на естеството
на травмите й и възрастта на пострадалата е била поставена за постоянно наблюдение и
последващи контролни прегледи.
След изписването й от болничното заведение, пострадалата продължава лечението си в
домашни условия. В резултат на причинените й травми е с множество болки в областта на дясната
подбедрица. коляното и тазобедрената става. Установено е, че вследствие от падането е налице
разместване и е започнало неправилно зарастване на ставата. Следва продължително
медикаментозно лечение, рехабилитация и контролни прегледи.
Пострадалата е подложена на продължително медикаментозно лечение, което продължава и
към настоящия момент. Поради естеството на лечението и проведените интервенции,
доверителката ми е подложена на строго наблюдение с рехабилитационни процедури.
Доверителката му е била на легло, на постелен режим, което не й позволява да обслужва санитарно
- битовите си нужди сама, а това налага до нея да има постоянно човек. Г-жа М. живее при
близките си, които се грижат за нея и е с редуцирани социални контакти.
Тъй като здравословното състояние на доверителката му не се подобрявало, а болките й
били все така изострени и нетърпими, пострадалата е потърсила допълнителна медицинска помощ.
Видно от представените 4 броя болнични листове, пострадалата е била в болничен за
период от 4 месеца първоначално, а именно: за периода от 21.02.2022 г. (деня на инцидент) до
27.06.2022 г.
2
Представя изследвания от контролни прегледи, както и резултати от образна диагностика и
изследвания от 10.05.2022 г., издадени от д-р Неделева. от които е видно, че е поставена метална
остеосинтеза на десния фемур (три месеца след инцидента). Намерен е костен фрагмент от малкия
трохантер в меките тъкани.
Представя изследвания от контролни прегледи от 22.06.2022 г., ведно със снимка на
травмирания участък.
Видно от представената Епикриза ИЗ № 2705/11.07.2022 г., издадена от „Специализирани
болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Велинград, пострадалата е била
приета в рехабилитационния комплекс на 4.07.2022 г. и е пролежала до 11.07.2022 г. При
постъпването й са констатирани силни болки и силно ограничени движения в дясната става,
затруднена походка, особено след физическо натоварване. Близо 5 месеца след инцидента е с
изразен оток в дясна става и затруднени ДЕЖ. Извършвани са й 8 вида терапевтични процедури,
медикаментозно лечение и последващи контролни прегледи.
От същите, е установено, че травмата не е излекувана дори при добрите резултати от
физиотерапията, и че все още са налице „ограничени и болезнени движения на ДТБС, палпаторни
болки в областта на подбедрицата и коляното и силно ограничени ротации, както и намалена сила
на крайника.“
Видно от амбулаторен лист, издаден от д-р И., година след инцидента, пострадалата се
оплаква от ограничени и болезнени движения в подбедрицата. Палпаторни са болките в областта
на ДТБС, силно затруднени ротации, намалена е силата на крайника. Изписано е медикаментозно
лечение и рехабилитация.
От амбулаторен лист № 232721018595/29.09.2023 г., издаден от д-р Б. М.. година и пет
месеца след инцидента е видно,че пострадалата се оплаква от ограничени движения. Установен е
наличие на оперативен цикатрикс в областта на ДТБС. Хипотрофия на бедрена мускулатура.
Поставена е окончателна диагноза: „Последици от счупване на бедро“. Изписано е медикаментозно
лечение, ел. стимулация ИМП и рехабилитация.
Видно от амбулаторен лист № 23314001039Е/10.11.2023 г., издаден от д-р Б. М.. година и
седем месеца след инцидента, пострадалата се оплаква от ограничени и болезнени движения и не
може да се възстанови напълно. Обемът от движение на крайниците е подобрен. Анамненза:
„Преди 1,5 година оперирана по повод пертрохантерна фрактура на ДТБС. Диагностичната и
лечебна цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ. Необходими са
допълнителни изследвания и консултации. Издава се направление за хоспитализация“. Обективно
състояние: „ХИПОТРОФИЯ НА БЕДРЕНАТА МУСКУЛАТУРА“. Поставена е окончателна
диагноза: „Последици от счупване на бедро“. Следва хоспитализация за отстраняване на
имплантираните уреди след 5 дни.
Представя Епикриза ИЗ № 17548/18.11.2023 г., издадена от ОТО при МБАЛ П. АД. от която
е видно, че доверителката ми е била хоспитализирана за периода от 15.11.2023 г. до 18.11.2023 г. с
1
окончателна диагноза: „Последици от счупване на бедро'. Приета е за отстраняване на
имплантираните уреди. Проведени са редица изследвания, прегледи, рентгеногарфии. На 15.1
1.2023 г. са извършени множество диагностични, инвазивни и терапевтични процедури. Година и
седем месеца след инцидента, на 15.1 1.2023 г., доверителката ми е била подложена на последваща
операция. Под обща интубационнна анесезия са остранени застопоряващите винтове дистално и
проксимално и е остранен и интрамедуларния бедрен пирон. Следва шев. дрен, превръзка,
медикаментозно лечение и последващи контролни прегледи.
Обръща особено внимание, че пациентката продължава да търпи физически болки и
дискомфорт след инцидента. Ползва отново болничен, съгласно представения болничен лист - за
3
периода от 15.11.2023 г. до 15.12.2023 г.
Активна рехабилитация й е предписана и на контролния преглед след това.
Г-жа М. посещава специалист - физиотерапевт и преминава редица процедури. Прилага
доказателства и амбулаторни листове за провеждана рехабилитация.
Тъй като болките, вследствие на инцидента в областта на коленните стави не отшумявали,
то пострадалата е потърсила допълнителна медицинска помощ. Следва нова терапия.
В резултат на получените травматични увреждания, пострадалата изпитва болки и
страдания. Съгласно лекарските предписания е препоръчан строг постелен режим, да извършва
минимални движения и да не се натоварва. Лечебният и възстановителен период на доверителката
ми продължава и в настоящия момент, а се очаква при добро развитие да приключи след около
година, като възстановяването на психическото здраве е възможно, но е за неопределено време.
Освен физическите травми и продължаващи болки, тя изпитвала и нервно и емоционално
напрежение. С направление й е бил предписан и преглед при специалист - психиатър.
След инцидента, психиката на пострадалата се променила в негативен аспект драстично.
Доверителката му работи като медицинска сестра в Държавна психиатрична болница - П., но след
инцидента не може да работи, рухва психически и търпи огромен емоционален стрес.
Обръща особено внимание, че г-жа М. работейки като медицинска сестра в Държавна
психиатрична болница - П., ежедневно контактува с доктори специалисти - психиатри, които
адекватно и навременно проследяват състоянието й.
Видно от амбулаторен лист № 00D162/12.03.2022 г., издаден от д-р Н. П., пациентката е с
оплаквания от често напрежение, безсъние, болки и несигурност. Въпреки, че е рехабилитирана,
споделя несигурност в уменията да се справи с прохождането. Обективно състояние: „Вътрешно
напрегната. Тревожен фациес...фиксация за инцидента и бъдещето си. Несигурна, фобийни
изживявания, емоционално лабилна“ Изписано е медикаментозно лечение и последващи контролни
прегледи. Поставена е основна диагноза: „Остра стресова реакция“.
Видно от Психологична оценка от 15.03.2022 г., издадена от Медицински център „Юнак",
пострадалата постъпва за първи път, след като преди по-малко от месец претърпява инцидент.
Установено е влошено психично състояние след психотравмено събитие от 21.02.2022 г.
Придружена е от близък и е на проходилка. Споделя за нарушения в съня, трудно концентриране,
безсъние, безпокойство, емоционална нестабилност, несигурност. Посетила психиатър, където е
назначена медикаментозна терапия, която приема редовно.
Пациентката е с дефицит на концентрация и устойчивост. Нарушения във фиксация - 74%,
емоционално неразположение, завишени скали на тревожности, депресия, мисли, сънища,
свързани със събитието, чувство на безпомощност, генерализирани страхови изживявания, апатия,
нежелание при извършване на ежедневни занимания. Споделя за мисли, фиксирани около
инцидента, последиците от него и бъдещето, свързано с несигурност около възстановяването и
липсата на самостоятелност.
Установени са клинично значими завишения по скали за тревожност и депресия, изводими
от психотравменото събитие и последиците от него.
Докато е в болничен престой, пострадалата многократно посещава психиатър.
Видно от амбулаторен лист № 00D645/01.09.2022 г., издаден от д-р Н. П., пациентката е с
оплаквания от често напрежение, безсъние, болки и несигурност. Приема медикаментозно лечение.
4
Обективно състояние: „Вътрешно напрегната. Тревожен фациес... фиксация върху обсесивните
мисли - че ще се самоубие. Критична към състоянието си“ Поставена е основна диагноза:
„Обсесивно-компулсивно разстройство с преобладаване на натрапливи мисли или умствени
предъвквания“. Изписано е медикаментозно лечение и последващи контролни прегледи.
Следват изследвания, психиатърът установява, че психическото й състоянието след
преживения инцидент е с патологични последици-с „психомоторно вътрешно напрежение,
емоционална тревожност, потиснатост и плачливост“. На ищцата е предписана медикаментозна
терапия със Сертралин до 150 мг., след месец заменен с кломипрамин до 100 мг. Комбинира приема
му с 300 мг QTP, есциталопрам 20 мг, Бифлокс 20 мг. Пострадалата е с нисък праг на фрустрация,
нервност, напрегнатост, страхове, стряска се при прозвъняване на телефона, трудно задържане на
урина, успана и през деня, постоянна умора, липса на енергия, липса на интерес към ежедневието.
Посещава физиотерапия. Констатирана е вътрешна напрегнатост, емоционална тревожност,
плачливост, потиснатост. Поставена е окончателна диагноза: „Депресивен епизод“. Изписано е
медикаментозно лечение.
Заради травмите ищцата изпада във временна нетрудоспособност от предизвиканото падане
поради повредения тротоар и повдигнатите павета-довело като последица до тежките увреждания.
След престоя на ищцата в болницата и извършената и ортеза, в резултат на усложненията,
настъпили от травмите, на нея й е назначено физиотерапевтично лечение и домашно лечение с
медиаменти, продължило месеци наред - видно от представените медицински документи за
продължителен период от време (около 2 години). Ударът довежда до болки, гадене, виене на свят,
налага се да спазва и специален режим - да не се движи известно време..
Вследствие на горепосочения инцидент, физическото състояние на пострадалата е увредено,
но по-голямата травма е в душевността на пострадалата. Получените травми се отразяват
изключително зле на психическото и здраве. След инцидента, тя е силно потисната, лесно
раздразнителна и нервна. Към настоящия момент, г-жа М. се оплаква от понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитва панически страх, че случилото се може
да се повтори. Страхува се, че инцидентът е можело да завърши фатално за нея и е силно
разтревожена от бездействието и липсата на обезопасяване. Споделя за преживения ужас и че
инцидентът ще я съпътства до живот. Поради възрастта си. пострадалата се възстановява
изключително бавно и трудно.
За пълнота представя и последваща Епикриза ИЗ № 000489/06.11.2022 г., издадена от
Държавна психиатрична болница - П.. Видно от същата пациентката е била лекувана за
продължителен период от време в специализираното лечебно заведение - за периода от 15.10.2022
г. до 06.11.2022 г. (близо девет месеца след инцидента). Пациентката е с необходимост от
подпмагане и обгрижване поради затруднено обслужване. Приема постоянно медикаментозно
лечение. С чувство на празнота, липса на подкрепа и самота. Нарушен сън, сомато-вегетативни
оплаквания. Проведени са подробни психологични и параклинични изследвания. Състояние след
приемането: критично самоотношение, суисидни мисли, критична. Проведено е лечение, подорбно
описано в епикризата. Направени са изследвания. Назначена е терапия. Поставена е психиатрична
диагноза: „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък“.
Към настоящия момент, доверителката му се оплаква от невъзможност да се грижи сама за
себе си. което предполага до нея да има постоянно човек, който да се грижи за нея. От инцидента
до днес, ищцата живее при близките си. Видно от приложените медицински документи,
5
инцидентът е рефлектирал по изключително болезнен начин физически и психически на
пострадалата. Поради необходимостта от допълнително последващо лечение, провежданата до
момента терапия е с болкоуспокояващи лекарства е продължена за неопределено време.
В допълнение, към днешна дата, ищцата често се връща към спомена за случилото се.
Доверителката му страда от нарушения и на съня. Обръща внимание, че г-жа М. е на 63 години,
когато претърпява този тежък за психическото и физическото й състояние инцидент, което се
превръща в шок за нея и за семейството й. След инцидента изпитва страх да ходи пеша по улиците,
изпитва силно безпокойство когато разказва за преживяното произшествие. Станала
раздразнителна. Поради това, че г-жа М. страда от безсъние й се налага да употребява
успокояващи и сънотворни медикаменти.
За гореописаните неимуществени вреди претендират с настоящия иск сумата от 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева). Направени са от нея и много материални разходи за закупуване на
лекарствени продукти, медицински консумативи, административни разноски и т.н.
За престоя си в МБАЛ П. АД. след инцидента, пострадалата е заплатила 1970 лв. за
закупуването на заключен реконструктивен бедрен пирон - къс, винтове, както и 79,00 лв. за
закупуването на санитарни материали. Представя фактури и фискален бон към тях като
доказателства. Представя и доказателства за закупуване на лекарства в размер на 40,56 лв. -
фискален бон от 01.03.2022 г., 98.10 лв. - фискален бон от 28.02.2022 г., 11,72 лв. - фискален бон от
09.03.2022 г., 71,06 лв. - фискален бон от 21.03.2022 г., 9 лв. - фискален бон от 24.02.2022 г., 6.60 лв.
- фискален бон от 05.04.2022 г. Направени са и много повече разходи за закупуване на
болкоуспокояващи лекарства, лекарства за емоционален стрес, разходи за рехабилитация и др.
За гореописаните имуществени вреди за лечение претендира с настоящия иск сумата от
2286,04 лв. (две хиляди двеста осемдесет и шест лева 04 ст.). Направени са от нея и много
материални разходи за закупуване на лекарствени продукти, медицински консумативи,
административни разноски и т.н.
Всички посочени имуществени и неимуществени вреди са причинени вследствие на
неизпълнение на задълженията на Общината да обезопаси опасните участъци на пътя и тротоара
към него, чийто собственик е и който стопанисва и има задължението да поддържа в добро
състояние, съгласно чл.31 от Закона за пътищата: „Изграждането, ремонтът, и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините.“
Посочените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото
произшествие, причина за което е неизпълнението на задълженията на общината да подържа в
изрядно състояние и в цялост участъци от пътя, който са нейна собственост (§ 7, ал. 1, т. 4 от
ЗМСМА) и за който път като негов собственик тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в
изправно състояние ( чл. 167 от ЗДвП ).
Тротоарът, на който се е случил процесният инцидент е публична общинска собственост.
Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. В същия смисъл е и нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
лицата, които стопанисват пътя и го поддържат в изправно състояние, са длъжни да сигнализират
незабавно за препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Към датата
на подаване на настоящата искова молба тротоарната настилка в този участък е все още в окаяно
състояние.
6
Получените от пострадалата телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от
инцидента, настъпил на 21.02.2022 г. около 12:00 часа на обяд, на тротоара на ул. Цар Самуил № 15
в централната градска част на гр. П. срещу пицария „ДаВинчи“.
Вредите се изразяват както във физически болки и страдания от получените телесни
увреждания и последващото болезнено и незавършило възстановяване, така и в претърпян
психически и емоционален стрес. Недопустимо е липсата на стопанисване на централен площад,
откъде ежедневно минават стотици граждани.
Противоправното бездействие на служителите на Община П. е станало причина за
настъпване на процесния инцидент. Това ангажира отговорността на Община П., съгласно чл. 49
ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и за С. М. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди пряко от
ответника. Недопустимо е противоправното бездействие на служителите на ответника. Липсата на
обезопасеност на тротоарната настилка, на качествено изпълнение и поддръжка е в причинно-
следствена връзка с уврежданията на пострадалата.
От изложените факти и обстоятелства е видно, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, което ангажира отговорността на Община П. ЕИК по
БУЛСТАТ ********* - виновно и противоправно деяние,изразяващо се във виновно бездействие,
извършено от служителите на Община П. и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
извършените нарушения /неосъществени служебни задължения/, настъпилия инцидент поради
липсата на поддръжка и претърпените от пострадалата вреди. Същото представлява събитие,
вследствие на което за увреденото лице възниква правната възможност да претендира обезщетение
за всички претърпени вреди от отговорния за това правен субект - Община П..
Обсъждайки съдебната практика за подобен вид телесни увреждания и разбирането на Съда,
че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост ,се
съобразяваме, че същото обезщетение трябва да бъде съобразено и да отговаря на икономическата
и финансова обстановка в страната. Приемането на Република България в Европейския съюз и
поемането на договорните ангажименти спрямо същия, е съпроводено и с настъпващи промени
относно размера на обезщетенията, които следва да се изплащат за претърпени неимуществени
вреди. Тази тенденция е необратима и тя оказва влияние при определяне напоследък на по-голям
размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата. При определяне размера на обезщетение за
претърпените от доверителката ми неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че са налице
трайни последици за здравословното й състояние - физическо и психическо. Физическите и
психически болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но тяхното обезщетяване
следва да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени от увреденото лице щети.
В тази връзка и на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл 84, ал.3
ЗЗД, за С. Д. М., ЕГН: ********** е налице правен интерес да претендира по съдебен ред
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
вследствие на процесния инцидент пряко от Община П. ЕИК по БУЛСТАТ *********.
На основание чл.127, ал.4 от ТПК представя банкова сметка, по която би могло да бъде
изплатено претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, а именно: IBAN: ****
**** **** **** **** ** BIC: ****BGSF при: „Обединена Българска Банка” АД
Сметка в лева - адв. Д. С. Т.. Клиент: С. Д. М., ЕГН: **********.
Формулирано е искане да се осъди Община П., БУЛСТАТ: *********, да заплати на С. Д.
7
М., ЕГН: ********** парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на инцидент, настъпил на 21.02.2022 г. около 12:00 часа на обяд, на тротоара на ул. Цар
Самуил № 15 в централната градска част на гр. П. срещу пицария „ДаВинчи“ в размер на 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на инцидента (21.02.2022 г.) до
окончателно изплащане на обезщетението.
-Да се осъди Община П., БУЛСТАТ: *********, да заплати на С. Д. М., ЕГН: **********
парично обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за лечение, операция, за
закупуване на лекарствени продукти за възстановяване, в резултат на инцидент, настъпил на
21.02.2022 г. около 12:00 часа на обяд, на тротоара на ул. Цар Самуил № 15 в централната градска
част на гр. П. срещу пицария „ДаВинчи“ в размер на 2 286,04 лв. (две хиляди двеста осемдесет и
щест лева 04 ст.), ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от датата
на настъпване на инцидента (21.02.2022 г.) до окончателно изплащане на обезщетението.
-Да се осъди Община П., БУЛСТАТ: ********* да заплати на С. Д. М., ЕГН: **********
направените от нея съдебно - деловодни разноски по настоящото дело, ведно е разходите за
адвокатско възнаграждение, които Ви молим да определите и присъдите за оказана безплатна
правна помощ в минимален размер.
Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община П., чрез кмета, подава отговор на
исковата молба. Моли, да се остави исковата молба без движение, по съображения ,че Мястото на
инцидента е от значение за изясняване на фактическата обстановка и защитата на интересите на
общината, а то не е уточнено,респ.липсват доказателства за мястото на инцидента. Алтернативно -
ако се приеме, че исковата молба е редовна и ясна, заявява, че са допустими, но неоснователни
предявените искове за обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, и
акцесорния иск за лихви, и оспорва същите по основание и размер, по следните
съображения:1.Община П. не може да носи отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД.
2.Разпоредбите на чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата са неотносими и не обосновават отговорността на Общината. 3.Същевременно ищцата
сочи като основание за претендираното обезщетение собствеността на вещта - публична общинска
собственост /чл. 50 от ЗЗД/, както противоправно бездействие на Общината, което ангажира
нейната отговорност /чл. 49 от ЗЗД/.Горното уточняване е необходимо за определяне на правната
квалификация на иска от съда и за организиране защитата на интересите на ответната Община П.,
съобразно твърденията на ищцата.
Становище по обстоятелствата, на които се основава иска.
Описаните в исковата молба обстоятелствата не отговарят изцяло на действителното
положение.
Възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават са:. 1.Община П. не
може да носи отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД, както сочи ищцата в исковата си молба, тъй
като отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Така е прието в Постановление №
7 от 1959 г., Пленум на ВС, Но Община П. е юридическо лице, съгласно чл. 14 от ЗМСМА.
2.Разпоредбите на чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата са неотносими и не обосновават отговорността на Общината. Изобщо не е приложим
8
Законът за пътищата, тъй като съгласно чл. 1, ал. 2 от същия „Този закон не се прилага за: 1.
улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които
едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Твърди, че ул. „Цар Самуил”
не е едновременно и участък от републикански или общински пътища.Не е приложим и Законът за
движение по пътищата. 3.Общината не може да носи отговорност на основание § 7, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗМСМА, която има транслативен ефект. Съгласно
същата преминава в полза на общината правото на собственост върху изброените в цитираната
норма държавни имоти, но от посочената правна норма не следва отговорност на Общината за
вреди. 4.Ищцата същевременно сочи като основание за претендираното обезщетение и
собствеността на вещта - публична общинска собственост /чл. 50 от ЗЗД/, както противоправно
бездействие на Общината, което ангажира нейната отговорност /чл. 49 от ЗЗД/. Не е ясно на какво
основание претендира Общината да носи отговорност. 5.Твърденията на ищцата за мястото на
инцидента са неверни. 5.1Твърди, че в пешеходната зона на гр. П. се намира обект: СНЕК - БАР
„ДА ВИНЧИ” /сочена като пицария “Да Винчи”/ и адресът е: гр. П., ул. „Цар Самуил“ 15, видно от
приложените към отговора писмени документи. 5.2Твърди, че горепосочения обект снек - бар „ДА
ВИНЧИ” се намира в пешеходна зона на гр. П. и там няма тротоар. 5.3Твърди, че през 2022 г. няма
надигнато паве през 2022 г. пред обекта снек - бар „ДА ВИНЧИ”. Липсва доказателство, че към
21.02.2022 г. там е имало надигнато паве. 5.4Не е вярно твърдението в исковата молба, че на
21.02.2022 г. ищцата е вървяла по тротоара на ул. „Цар Самуил” № 15 срещу пицария „Да Винчи” и
е паднала. Както се посочва по-горе, този обект се намира на ул. „Цар Самуил’ № 15 в пешеходната
зона и там няма тротоар. Ако ищцата се е движила срещу пицарията, трябва да идвала от площад
„Константин Величков” /т.н. „Торта”/. Но там няма тротоар нито през 2022 г., нито сега. Срещу
обекта снек - бар „ДА ВИНЧИ" е този площад. Освен това в близост е сградата на т.н. „Старата
поща”, но и там няма тротоар и тротоарна настилка от павета нито през 2022 г., нито сега. Няма
тротоар и такава настилка и от дясната страна на обекта /пицария/. Непосредствено до него е и
сградата на Регионален исторически музей - П., но и тази сграда се намира на пешеходната зона и
там няма нито тротоар, нито тротоарна настилка от павета.С оглед горното счита, че не е ясно
мястото на инцидента. Следователно е невярно твърдението на ищцата, че на 21.02.2022 г. в гр. П.,
вървейки по тротоара на ул. „Цар Самуил” Ne 15 в централната градска част на гр. П. срещу снек-
бар "Да Винчи’ се спънала в надигнато паве, част от тротоара и паднала. 5.4Твърди, че снек-бар
„Да Винчи” е самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.1 и се намира в сграда с
идентификатор *****.***.***.* в поземлен имот *****.***.***, област П., община П., гр. П., видно
от приложените писмени доказателства. Западно от горепосочената сграда с идентификатор
*****.***.***.* пред самостоятелния обект с идентификатор *****.***.***.*.1 е изграден навес,
който е ограден и закритото пространство от този самостоятелен обект се ползва от снек-бар „Да
Винчи”. За навеса е издадена заповед № 1139/11.03.2017 г. и разрешение № 49/15.05.2017 г. за
поставяне на преместваемо съоръжение за търговия на закрито - павилиони, каравани, модулни
бензиностанции и газостанции, навеси, гаражи и други /с площ до 60 кв. м./ - слънцезащитно
съоръжение и следваща заповед № 42/23.07.220 г. и разрешение № 42/24.07.2020 г. за нов срок.
6.Оспорва механизма на увреждането. Ищцата твърди, че се спънала от паве. Липсват
доказателства, че към 21.02.2022 г. /датата на инцидента/ пред снек-бар „Да Винчи” е имало
тротоар и на него надигнато паве, от което се е спънала. 7.Твърдението, че ищцата е стъпила върху
неравен участък - част от тротоарната настилка и се спънала в надигнато паве не съответства на
отразеното в писмените доказателства към исковата молба. Така в история на заболяването №
9
2272/2022/261 е записано в придружаващите заболявания, че е паднала на равна повърхност; също
и в епикриза ИЗ №2272/2022 е записано падане на равна повърхност; същото е посочено и в
направлението за хоспитализация, а именно падане на равна повърхност. 8 .Невярно е твърдението
на стр. 2, 5-ти абзац в исковата молба, че ищцата е получила придружаващи заболявания,
изразяващи се в болки. Няма данни за придружаващи заболявания и тяхната връзка с инцидента.
Описаните в исковата молба на стр. 2 болки към настоящия момент са преминали. 9.Установената
диагноза е „Пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост”, но ищцата твърди в исковата молба
на стр. 2, 6-ти абзац, че вследствие падането е налице разместване и е започнало неправилно
зарастване на ставата. Известно е, че ставите и ставните капсули свързват костите в човешкия
организъм. Щом е налице разместване и неправилно зарастване на ставата това означава, че ищцата
не е спазвала медицинските препоръки, и с нейното поведение е причинила това разместване и
неправилно зарастване или медицинските манипулации, вкл. рехабилитационните са били
неправилни.Следователно общината не следва да носи отговорност. 10.Ищцата твърди, че при
прегледа на 10.05.2022 г. е намерен костен фрагмент от малкия трохантер в меките тъкани.
Очевидно това е резултат от неправилни медицински манипулации, за което общината не може да
носи отговорност. 11.Твърди, че установената хипотрофия на бедрената мускулатура не е
заболяване, а последица от липсата на движение, тъй като движението развива мускулите.
12.Невярно е твърдението, че на ищцата е бил предписан строг постелен режим и минимални
движения. По принцип след операцията се позволява раздвижване, което намалява риска от
усложнения следствие на залежаване. За да се постигне най-добър резултат от хирургическото
лечение е важно да се започне ранна рехабилитация, по възможност веднага след операцията.
Упражненията целят да се възстанови мускулната сила и баланс. 13.Твърди, че ищцата е с
индивидуална характерова особеност, видно от амбулаторен лист № 00D645 от 01.09.2022 г., в
който е отразена основна диагноза „Обсесивно-компулсивно разстройство с преобладаване на
натрапливи мисли или умствени предъвквания”, а в анамнезата е записано: ’Описва един епизод
преди 10 г. с обсесии, че ще полудее, че ще се самоубие, към които мисли е критична ”; а в
обективното състояние е посочено, че е „с фиксации върху обсесивните мисли - че ще се
самоубие.” Следователно ищцата е с нестабилна личностна особеност. 14Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която, проявайки груба небрежност, не се е
движила с необходимото внимание. 15.Имуществените вреди са необосновани. В тях не следва да
се включват стойности за ползване на ТВ за 24 часа, превоз с такси, хигиенни материали и др. Тези
неща ги ползва. 16 Твърди, че предявеният иск за неимуществени вреди е прекомерен по размер, не
съответства с действителния размер на същите и не се съобразява с обществения критерий за
справедливост, вкл. със съдебната практика в подобни случаи. Размерът на обезщетението трябва
да се определи по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, а не, както претендира ищцата да
отговаря на икономическата и финансова обстановка в страната и приемането на Република
България в Европейския съюз. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Сочи доказателства , а с оглед становището на ищцата ще ангажира и други
доказателства.
В съдебно заседание ищцата,чрез пълномощника си адв.Д.Т. поддържа така предявените
искове.ИЗлага съображгения по съществото на спора в представена писмена защита.
Ответника,чрез юрк.Г.,оспорва предявените искове.Излага съображения по същество на
спора в представена по делото писмена защита.
10
По допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация на страните съответства на изложените твърденията на
ищцата. По отношение на въпроса дали общината е материално легитимирана по иска това е
въпрос на неговата основателност, а не на допустимостта му.В предвид на това съдът не обсъжда
възражението на ответника ,че в случая не бил посочен конкретен извършител на деликта,не било
доказано виновно бездействие точно на това физическо лице,на което общината е възложила
поддържането на този участък и за действие и бездействие за което тя отговаря. Фактите в исковата
молба са надлежно посочени, като обстоятелството дали претендираният размер на имуществените
вреди се доказва от приетите по делото доказателства в сбора на сумите по представените писмени
доказателства е също въпрос по основателността на иска.Конкретните травматични увреждания,
които са описани в исковата молба, ще бъдат индивидуализирани и обсъдени от
съдебномедицинската експертиза, а механизмът и мястото на настъпване на инцидента ще бъдат
установени от гласните доказателства и представени снимки.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
Съдът намира, че в случая претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва за
забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищцата не е длъжна да сочи размер на
търсената лихва (в този смисъл Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г.
о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).
Съдът приема от фактическа страна следното:
С подадената искова молба съдът е приел доказателства –посочени в раздел
доказателства от исковата молба ,лист за преглед на пациент, история на заболяването
№2272/27.02.2022г. по описа на МБАЛ гр.П. , 5бр. болнични листове,изследвания от контролни
прегледи,,резултати от образна диагностика ,изследвания от 10.05.2022г. изследвания от контролни
прегледи от 22.06.2022г. ,епикриза ИЗ№2705/11.07.2022г. издадена от СБР НК“ЕАД филиал
Велинград, амбулаторен лист издаден от д-р.И. ,,амбуллаторен лист от 29.09.2023г. от д-р. Б.М.
,Епикриза ИЗ№17548/18.11.2023г. от МБАЛ“ П. , ,амбулаторен лист от 13.02.2022г. издаден от д-
р.Н.П. , ,психологична оценка от 15.03.2022г. издадена от МЦ“Юнак“ ,амбулаторен лист от
01.09.2022г. издаден от д-р.Н.П. ,епикриза ИЗ№489/06.11.2022г. издадена от ДПсБ ,рентгенови
изследвания ,листове,рентгенографий и 3бр. фактури от 21.02. , 28.02. и 01.03.2022г. ,и е приобщен
снимков матерлиал посочен в исковата молба.
В тази връзка ищцата е поискала изслушване на комплексна съдебно-медицинска и
съдебно-психологическа експертиза, която съдът е допуснал и ще бъде обсъдена по-долу в
мотивите.
В същото съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели И.М. и А.К. от
разпита на които се установяват обстоятелства относно механизма на настъпване на инцидента. В
показанията си св.И.М. поддържа, че инцидента се случил на 21.02.2022г.по обяд около 12ч. на
ул.“Цар Самуил“ от театъра към общината,която е №15.Имало заведение „Да Винче“ малко преди
музея.По това време имал срещ с неговия приятел А. ,след това тръгнали с неговата майка към
общината ,движейки се на метър ,метър и половина зад нея и тя паднала,спънала се имало
надигнати плочки до едно дърво.Тя паднала и извикала ,започнала суматоха.Имало много хора
времето било хубаво и пр.
11
Свидетеля А.К. заявява,че „заведението където станал инцидента се казва „Да
Винчи“,като „Инцидента станал на няколко метра от заведението,не в голяма близост до
заведетието ,не до масите.Там имало дървета ,близо е до едно от големите дървета“ .Същия
уточнява,че ищцата „се спънала и паднала а в следствие на падането си счупила десния крак.Пии
падането полетяла и паднала на дясната си страна след загуба на равновесие, .На свидетеля се
предяви снимков материал,намиращ се на стр.143 от делото.Същият зяаяви,че и на две.те снимки
се виждат плочките,в долната част на смнимките се виждат ,.спънала се в една от плочките която
била издадена“плочките на конкретното място не били в добро състояние,навдигнати са ,някои
хлопат“ „паднала и вследствие на падането си счупила десния крак“.
По делото съдът е изслушал заключение по съдебно-медицинска и психологическа
експертиза,която съдът кредитира изчерпателно, обосновано .От същото се установява следното:
че на 21.02.2022 г. около 12:00 часа на обяд в централната градска част на гр. П. срещу пицария „Да
Винчи", ищцата по делото С. Д. М., ЕГН: **********, е пострадала при инцидент, като паднала на
дясната си страна.
В.л. П.М. установява, че след инцидента, пострадалата била транспортирана в Спешно
отделение на МБАЛ „П.” АД, където била приета, изследвана и консултирана и постъпила по
спешност за оперативно лечение в Ортопедотравматологичното отделение на МБАЛ-П., където
пролежала до 27.02.22 г. След извършените прегледи, консултации и изследвания се установило, че
М. е получила пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост.
В деня на постъпването, пострадалата е оперирана с обща анестезия, като е извършено
открито наместване и вътрешна фиксация на счупената бедрена кост с интрамедуларен бедрен
пирон с размери Ф10 - 200 мм., един проксимален цефаличен винт с размери 115 мм. и дистален
заключващ кортикален винт с дължина 34 мм.
Следоперативният период протича гладко и пострадалата е изписана, за да продължи
лечението в домашна обстановка, като са предписани медикаменти за антитромботична
профилактика и обезболяващи средства. Дадени са указания за индивидуален рехабилитационен
план.
В следхоспитализационния период протичането на оздравителния процес е наблюдавано
и контролирано от специалисти чрез контролни прегледи.
В периода от 4.07.2022 г. до 11.07.2022 г., ищцата е провела специализирано комплексно
физиотерапевтично лечение в „СБР- филиал Велинград за подобряване на обема движения,
мускулната сила на десния крак и възможностите за справяне в ежедневието.
При повторна хоспитализация в ОТО на МБАЛ-П., на 15.11.23 г. са премахнати
остеосинтезните средства при установена пълна консолидация на пертрохантерната фрактура на
дясната бедрена кост.
В.л. установява,че описаните травматични увреждания са получени при падане от
собствен ръст с директно нискоенергийно травмиране на трохантерния масив на десния крак,
водещо до пертрохантерна бедрена фрактура в дясно. Пълно възстановяване на мускулната
функция, нормализиране на походката и подобряване на качеството на живот изискват период от 6-
8 месеца. При ищцата е проведено хирургично лечение на счупването, което е метод на избор и
което е дало много добър функционален резултат.
В.л. допълва,че непосредствено след травмата, по време на транспорта, медицинските
12
изследвания, ранния следоперативен период, пострадалата е търпяла твърде силни болки в
областта на дясното бедро с тежко нарушена способност за самообгрижване. По време на
повторната операция и рехабилитационните процедури пострадалата е изпитвала силни болки.
Възстановяването на движенията с десния долен крайник е било съпроводено с болки и
необходимост от ползване на чужда помощ и помощни средства. Болки, страдания и нарушена
функция на крайника има с намаляваш интензитет в целия възстановителен период. В първите 3,5-
4 месеца използването на помощни средства и чужда помощ в ежедневните дейности е
необходимо. Ранната рехабилитация, включително самостоятелна такава и изключително важна. И
след приключване на оздравяването при метеорологични промени, статични натоварвания и др. е
възможна появата на спорадична болка в дясната тазобедрена става.
Независимо от пълната консолидация на счупването е препоръчително ищцата да
избягва максимално свИ.е в тазобедрената става- сядане на нисък стол, ниска тоалетна чиния и др.,
да избягва вдигане на тежки предмети и внимателно да се изправя от седнало положение.
В.л. посочва,че по делото са представени фактури и фискални бонове за направени
разходи на обща стойност 2286,04 лв. за остеосинтезни средства, медикаменти, консумативи. В
тази сума са включени разходи за закупуване на медикамент Синджарди- 79.67 лв. /
противодиабетно средство, заплащано частично от НЗОК/, като и услуга за ползване на телевизия в
болничната стая- 9 лв. Ищцата е функционално възстановена с ограниченията, които подобно
счупване и операция са описани по-горе. Налице е следоперативен ръбец в областта на горната
част на дясното бедро, описан при прегледа на пострадалата
В.л. д-р К.: е установил,че в резултат на фрактурата на крака и последвалото
обездвижване и дълъг период на болнични е провокирало тежка тревожност и натрапливи мисли за
самоубийство. След това се разгръща умерено тежък депресивен епизод довел до хоспитализация в
психиатрична болница. Симптомите са подробно описани по-горе в експертизата. Подекспертната
е приемала множество антидепресанти и невролептици(използвани като транквилизатори) във
високи дози. Лечението продължава до средата на м. февруари 2025г. Понастоящем също има
симптоми на повишена тревожност, отпадналост, мисли за вина и малоценност, които не
нарушават съществено функционирането.
Подекспертната е диагностицирана с Рекурентно депресивно разстройство. Последен
депресивен епизод умерен по тежест.
В.л. К. е установил психологически проблеми с предходни прояви с начало от 2000г. и
нод депресивен период през 2010г. ,като е допълнил ,че в случая епизодът е провокиран от
травмата, но след лечението тя в момента е със симптоми, които не и пречат. Не приема
медикаментозна терапия. Ищцата доста е страдала е и е положила усилия да се лекува.
В откритото съдебно заседание вещото лице д-р П.М. заявява,че след като прегледал
разходооправдателните документи,които са приложени по делото, по т. 7 – тук може само да се
коментира закупуването на медикамента „Синджарди“, което е антидиабетно средство 79,67 лв.,
което се заплаща частично от НЗОК. При ищцата имало придружаващи заболявания, които тя
лекува и закупуването на това лекарство не е пряко свързано с лечението на самата травмата. По
отношение на другата позиция, има една фактура от 9 лв. за телевизия в болнична стая.Това са
двете неща, които са свързани с разходи. Всичко останало е свързано с лечението на травмата,
получена при ищцата. Няма неправилно зарастване на ставата. В исковата молба е отразено, става
въпрос за едно контролно рентгеново изследване, при което изследващия рентгенолог е описал, че
13
има наличие на малък костен откършек от малкия трохантер, който е в меките тъкани на бедрото.
Самата диагноза „пертрохантерно счупване“ допуска счупване на трохантерите, тъй като
преминава контурната линия през тях, т.е. това не е усложнение, това е очаквана находка. По
отношение на оперативното лечение, съобразено с нейната възраст и с характера на счупването, то
е проведено е много добре. Оздравителният процес е протекъл без усложнения на оперативното
лечение, което е вътрешна фиксация на счупената кост с интрамедуларен пирон и сферична
спирала. За това става дума. В България не толкова, но в света разделят тези счупвания на две
групи. Едните са т. нар. интрапертрохантерни фрактури, които са малко по-високи към основата на
шийката на бедрото и другите са пертрохантерни счупвания. Тук е класическа пертрохантерна
фрактура, по това, което гледали на рентгена. Така,че не е усложнение, или нещо неочаквано. Това
е костен откършек, това е нормално. Може да бъде един, може да бъдат повече. От самата кост в
линията на счупването й.Също така в.л. добавя,че специално изследване за остеопороза в този
случай не е правено. Изследването се нарича остеоденситометрия. Рентгеновите изследвания не са
показателни за началните стадии на развитието на остеопоротичния процес. Тогава, когато има
рентгенови изменения ние говорим за напреднала остоепороза, т.е. разреждане на надкостното
вещество над 30 % и загубата му. Така, че няма практика да се прави заедно с оперативното
лечение на счупване на кост изследване за остоепороза, нито състоянието на пациента позволява
това. Няма данни за остоепороза при ищцата. Тази костица се е отделила от травмата. Тя не се
отделя, когато се слага пирон, тя се е получила от травмирането на костта от падането на дясната
страна на ищцата. Тази частица подлежи на консолидация, т.е. на включване в оздравителния
процес, който се развива на място на счупването. Причината е самата травма.
Правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД.
В производството по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД върху ищцата лежи
доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
възлагане на работа от ответника; 2/ противоправно деяние на изпълнителя, изразяващо се в
бездействие; 3/ вреда за ищеца (имуществена и неимуществена); 4/ причинна връзка между
деянието и вредата; 5/ деянието е при изпълнение на възложената работа или по повод
изпълнението на същата; 6/ вина на извършителя (същата се предполага).
При предявен иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане по чл. 49 от
ЗЗД, когато ищецът подържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и
падане поради наличие на повдигнати/разместени плочки на тротоарната настилка, състоянието на
тротоарното платно /зона/ може да бъде установено с всички доказателствени средства,
съставляващи източници на сведения за фактите, които подлежат на доказване: документите –
официални и частни, свидетелските показания, обясненията на страните в рамките на висящ
процес, огледа, съдебната експертиза, веществените доказателства. Отделно от това когато
съдебния състав няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде
отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, той може да
ползва експертното становище на специалист в съответната област. Така може да бъде установен
механизма на злополуката или след извършен оглед от вещото лице на състоянието на пътната
настилка.Релевантните обстоятелства, при които е настъпил инцидента, състоянието на
тротоарното платно, механизма на произшествието могат да се установяват и с гласни
доказателства. Съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да
14
възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се
явява заинтересован. Свидетелските показания, изходящи от роднини, следва да се преценяват от
съда по вътрешно убеждение. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото
изхождат от близък роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от
вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в
съвкупност и по правилата на логиката – така изрично Решение № 149 от 22.12.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 736/2020 г., IV г. о. ОСвен това следва да се отчете и обстоятелството,че липсват твърдения
от ответната страна,че е налице поддържана инфраструктура на мястото на инцидента и
твърдения,че участъкът е равен и правилно изпълнен.Не се оспорва,че състоянието на процесния
участък е лошо.Поради това от противната страна не е поискана съдебно-техническа
експертиза,която да установи неравностите и несъответствията при изпълнение на пешеходната
настилка,част от пешеховната зона на площада.
В тази връзка съдът приема, че не е от съществено значение обстоятелството, че в
исковата молба ищцата излага, че падането и е в резултат на повдигнато паве-част от тротоарна
настилка предвид установеното по делото, че на процесния участък павета никога не е имало
доколкото релевантно за изхода на спора по предявения иск с правно осн. чл. 49 от ЗЗД е не дали е
съществувало или не паве , а дали състоянието на тротоарното платно предполага извършване на
ремонт и поддръжка от ответника. За установяване на конкретния механизъм на злополуката съдът
е събрал гласни доказателства, писмени доказателства, снимков материал и е допуснал
включително КСМиСПсЕ, по която вещите лица са изложили своето заключение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.М.., тъй като същия под страх от
наказателна отговорност излага непосредствено възприети от него факти както относно мястото на
злополуката –ул.“Цар Самуил“№15– на няколко метра от заведението „Да Винчи“,което се намира
преди музея,времето било необичайно хубаво за сезона , ,майка му не носила високи обувки, а по
време на инцидента била с равни обувки.Същият установява мястото на инцидента на ул.“Цар
САмуил“№15 ,имало заведение което се нарича“Да Винчи“,малко преди музея , така и относно
падането/сгромолясването на ищцата вследствие на спъване от надигнати плочки до едно дърво. 4-
5 плочки които се виждало,че са надигнати от земята и до ден днешен могат да се видят там. .
В подкрепа на извода за лошото състояние на пешеходния участък свидетелства дори и
свидетеля А.К., който потвърждава, че заведението пред което е станал инцидента се казвало „Да
Винчи“ не близо до масите ,там имало едно дърво.Следвали майката на И. и тя се спънала в една от
плочките,която била издадена тъй като плочките на конкретното място не са в добро състояние.,
При падавнето полетяла и паднала на дясната си страна ,след загуба на равновесие.
.На свидетеля се предяви снимков материал,намиращ се на стр.143 от делото.Същият
заяяви,че и на две.те снимки се виждат плочките,в долната част на смнимките се виждат , били 4-5
плочки и са надигнати а ,някои хлопат.“
По делото е приобщен снимков материал обхващащ мястото на инцидента от
съдържанието на който ,както и от показанията на разпитаните свидетели се установява,че мястото
на инцидента представлява пешеходна зона. Доколкото в случая се касае за частни документи без
достоверна дата, на основание чл. 181 ГПК, за дата на съставянето им следва да се приеме датата
на подаването на исковата молба в съда – 02.10.2024 г., към която може със сигурност да се приеме,
15
че тези документи са съществували. Съответно, следва да се приеме, че въпросните снимки
отразяват състоянието на мястото, което е заснето, към посочената дата – 02.10.2024 г.
Досежно приетите и приложени към исковата молба епикризи, издадени на ищцата от
МБАЛ – П. АД , от „ДПсБ-П.“ и, различаващи се в частта на анамнезата и в частност – относно
падане на равна повърхност поради подхлъзване,погрешно стъпване или спъване., съдът приема
следното:
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред
него и за извършените от него и пред него действия.
Основната нормативна наредба за епикризата се съдържа в Наредба № 49 от 18.10.2010 г.
за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред
на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, като
разпоредбата на чл. 24 от същата изисква в деня на изписването на пациент от лечебно заведение за
болнична помощ или от дом за медико-социални грижи да бъде издадена епикриза в три
екземпляра - за пациента, за изписващото лечебно заведение и за лечебното заведение за първична
извънболнична помощ, където лицето е регистрирано.
Епикризата се издава от лечебното заведение.
Няма спор, че епикризата представлява официален свидетелстващ документ в частта, с
която лекарят удостоверява извършените от него в това му качество действия в кръга на службата
му по установените форма и ред – за обективното състояние на пациента при прегледа от самия
лекар, за назначените изследвания – клинични лаборатории, рентгенографии и т. н. Като
официален документ същият се ползва с материална доказателствена сила и важи спрямо всички,
която може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на документа като писмено
доказателство по реда на чл. 193 от ГПК.
Епикризата обаче, в частта, описваща оплакванията на пациента (при т. нар. снемане на
анамнеза) представлява волеизявление не на пациента, а преразказ на изготвящия епикризата
лекуващ лекар в лечебното заведение, и в тази част има характер на частен свидетелствуващ
документ. Подписът, който полага пациентът на последната страница от епикризата, удостоверява
не неговото изявление в същата, а само получаването на епикризата, видно от самата нея
("Получих 2 (два) броя епикризи").
В тази връзка съдът дава вяра на твърдението на ищцата, че е паднала вървейки по
процесния тротоар на ул. "Цар Самуил"№15, освен поради гореизложеното, така и предвид
обстоятелството, че по делото няма нито едно друго доказателство (освен посочената епикриза),
което да навежда на мисълта, че падането е било на друго място. откъдето да е била откарана със
специален автомобил до Спешното отделение на МБАЛ – П. АД, за което не могат да се направят
подобни изводи от събрания доказателствен материал в неговата съвкупност.
В случая се претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които
Община П. е възложила дейности по поддържане на улиците и тротоарната настилка на града.
Няма спор, че улица "Цар Самуил" в гр. П. и прилежащият тротоар се намират на територията на
Община П. и са публична общинска собственост. Според разпоредбата на чл. 31 вр. чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата ответната община е длъжна да ремонтира и да поддържа общинските пътища,
включително тротоара, който е част от пътя съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. Организирането на
16
дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии също е
задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. Самото поддържане е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, включително предпазването им от преждевременно износване, охрана и
защита. Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най - кратък срок. В този смисъл тротоарът на мястото на инцидента е следвало да се
поддържа от общината и тя следва да носи отговорността в случай на причиняване на щета от
неговата изхабеност. Поведението, изразяващо се в бездействие на служителите на ответната
община да изпълнят своите задължения за поддържане на тротоара като част от пътя – общинска
собственост в изправно състояние, е противоправно. Безспорно се установи, че именно вследствие
на лошото състояние на тротоара, по който към 21.02.2022 г., вероятно и към настоящия момент
съществуват повдигнати плочки ищцата С.М.. е пострадала, като при падането е счупила дясната
тазобедрена става..
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Имуществените вреди могат да бъдат както претърпяна загуба (вече настъпила вреда,
в резултат на което е намалено имуществото на пострадалия), така и пропусната полза (бъдеща
реална такива, която ще настъпи с висока степен на сигурност, изразяващи се в пропускане да се
увеличи имуществото му). От своя страна, неимуществените вреди са болките и страданията,
изобщо негативните психически преживявания, които търпи/ще търпи увредения.
Съдът счита за необходимо да изложи съображения по отношение на понятието
„случайно събитие“. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е
осъществено в резултат на непреодолима сила. В тази връзка обстоятелството, че служителите на
общината нямало как да знаят, че ще се размести/повдигне „ тротоарна плочка“ за а предотвратят
настъпването на инцидента, би било правилно в случай, че ответната Община установи, че е
спазила всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си по поддържане на
тротоарната настилка, но само и единствено поради въздействието на непреодолима сила,
злополучното събитие се е осъществило.В трайната практика на ВКС е прието,че вредоносният
резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се
предхожда от виновно поведение – /в т.см. Решение № 166 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4284/2008 г., IV г. о./ В настоящия случай както се посочи, настъпилата вреда се предхожда от
виновното бездействие на служителите на ответника да поддържат тротоарното платно в
изправност за непрекъснато, безопасно и удобно движение от ползващите го граждани .
Съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на деликтната
отговорност – противоправно деяние на ответната община, изразяваща се в бездействие при
изпълнение на вменените й със закон задължения, настъпило увреждане, претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания и причинна връзка между същите.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. са определени критериите за понятието
"справедливост", като е прието, че тя не е абстрактно понятие, а е свързана с преценка на редица
17
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва
да съответства на необходимото за преодоляването им. При определяне на дължимото обезщетение
така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите общественоикономически условия на живот. Размерът на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата,
които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, както и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи.
В разглеждания случай по делото е доказано, че ищцата С.М.., на 63 години към датата
на злополуката, претърпява пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост.В частта по
приетата СМЕ се установи,че в деня на постъпването, пострадалата е оперирана с обща анестезия,
като е извършено открито наместване и вътрешна фиксация на счупената бедрена кост с
интрамедуларен бедрен пирон и 2 винта В.л. установява,че ледоперативният период протича гладко
и пострадалата е изписана, за да продължи лечението в домашна обстановка, като са предписани
медикаменти за антитромботична профилактика и обезболяващи средства. При повторна
хоспитализация в ОТО на МБАЛ-П., на 15.11.23 г. са премахнати остеосинтезните средства при
установена пълна консолидация на пертрохантерната фрактура на дясната бедрена кост.В.л. е
отговорило,че описаните травматични увреждания са получени при падане от собствен ръст с
директно нискоенергийно травмиране на трохантерния масив на десния крак, водещо до
пертрохантерна бедрена фрактура в дясно. Пълно възстановяване на мускулната функция,
нормализиране на походката и подобряване на качеството на живот изискват период от 6-8 месеца.
В.л допълва,че непосредствено след травмата, по време на транспорта, медицинските
изследвания, ранния следоперативен период, пострадалата е търпяла твърде силни болки в
областта на дясното бедро с тежко нарушена способност за самообгрижване. По време на
повторната операция и рехабилитационните процедури пострадалата е изпитвала силни болки.
Възстановяването на движенията с десния долен крайник е било съпроводено с болки и
необходимост от ползване на чужда помощ и помощни средства. Болки, страдания и нарушена
функция на крайника има с намаляваш интензитет в целия възстановителен период. В първите 3,5-
4 месеца използването на помощни средства и чужда помощ в ежедневните дейности е
необходимо. Ранната рехабилитация, включително самостоятелна такава и изключително важна. И
след приключване на оздравяването при метеорологични промени, статични натоварвания и др. е
възможна появата на спорадична болка в дясната тазобедрена става.Независимо от пълната
консолидация на счупването е препоръчително ищцата да избягва максимално свИ.е в
тазобедрената става- сядане на нисък стол, ниска тоалетна чиния и др., да избягва вдигане на тежки
предмети и внимателно да се изправя от седнало положение. Ищцата е функционално възстановена
с ограниченията, които подобно счупване и операция са описани по-горе. Налице е следоперативен
ръбец в областта на горната част на дясното бедро, описан при прегледа на пострадалата.
В СПс част от допуснатата и приета експертиза се установи,че в резултат на фрактурата
на крака и последвалото обездвижване и дълъг период на болнични е провокирало тежка
18
тревожност и натрапливи мисли за самоубийство. След това се разгръща умерено тежък депресивен
епизод довел до хоспитализация в психиатрична болница,със симптомит подробно описани по-
горе в експертизата. В.л. допълва,че подекспертната е приемала множество антидепресанти и
невролептици(използвани като транквилизатори) във високи дози. Лечението продължава до
средата на м. февруари 2025г. Понастоящем също има симптоми на повишена тревожност,
отпадналост, мисли за вина и малоценност, които не нарушават съществено функционирането.
Подекспертната е диагностицирана с Рекурентно депресивно разстройство. Последен депресивен
епизод умерен по тежест.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която, проявайки
груба небрежност, че не се е движила с необходимото внимание съдът намира следното.
Непротиворечива е съдебната практика на ВКС в редица решения постановени по реда на чл. 290
ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено на
първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на
този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата
страна. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Приложението на посоченото правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства не се
установи и доказа ищцата при инцидента реално да е допринесла за настъпване на увреждането,в
каквато насока е и заключението по допуснатата КСМСПсЕ.Ето защо съдът прави горният извод
за неоснователност на възражението на ответника.
В своята трайна съдебна практика (в посочената по-горе т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г.) са определени критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът
на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера
на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта,
определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди,съобразявайки обстоятелствата,че не са установени настъпили усложнения и
др.фактори,които да удължат нормалното протичане на оздравителния процес,а при прегледа е
установена остатъчни последици и следоперативен ръбец в областта на горната част на дясното
бедро, описан при прегледа на пострадалата.
19
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически
условия на живот към момента на увреждането – юли 2021 г. и създаденият от съдебната практика
ориентир /вж. решение № № 551 от 13.12.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 617/2022 г. –на ищеца са
причинени следните увреждания-открита фрактура на костите на дясна подбедрица,
многофрагментна и луксация на китково – дланна става на палеца на лява ръка, които увреждания
са в причинна връзка с настъпило ПТП-.50 000 хил. лв.Решение № 17 от 16.01.2023 г. на ПАС по в.
т. д. № 616/2022 г.травматично увреждане многофрагментарна фрактура на двете кости на дясната
подбедрица/ голям и малък пищял/ в долните й части, причинена при ПТП- 50 000 лева./ от
временен характер.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД,
съдът съобрази задължителните указания дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС, съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера
и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията
и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Наред с горното от значение при определяне на справедливия размер на обезщетението
по чл. 52 от ЗЗД е и икономическата конюнктура в страната. Последната е в основата на
непрекъснато осъвременяване на нивата на застрахователно покритие и към момента на
настъпването на процесното ПТП, при което е пострадало едно лице, съгласно чл. 492 от КЗ .
Всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените болки при получената
травма,психологически проблеми с предходни прояви с начало от 2000г. и депресивен период от
2010г. и с негативни психиатрични последици вследствие на процесните увреждания с диантоза
рекурентно депресивно разстройство ,като понастоящем също има симптоми на повишена
тревожност, отпадналост, мисли за вина и малоценност, които не нарушават съществено
функционирането , както и обстоятелството, че здравословното състояние е възстановено в
значителна степен с ограниченията описани по-горе, макар при определени движения да изпитва
затруднения и болки и физиотерапевтични процедури мотивира съда да приеме, че справедливият
размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди е сумата от 40 000 лева е така
както са установени в производството, като за горницата до 50 000 лева искът, като неоснователен,
следва да се отхвърли.
По законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди:
Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е
обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието, когато размерът на обезщетението е
определен от съда към този момент (Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС гр. д. № 6735/2014 г., IV
г. о.). Цитираната практика е в съответствие и с нормативно уреденото правило на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, според което при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т. е. законната лихва се дължи от датата на увреждането – 21.02.2022 г.
По делото се претендират имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба, като в
случая съдът намира, че в голяма част от приетите доказателства може да се направи категоричен
извод за намаляване имуществото на пострадалата. От представените касови бонове може да се
20
удостовери кой е платеца на сумата по тях, поради което следва да се приеме, че този платец е
ищцата, респ. че е намялало нейното имущество (претърпяна загуба), още повече издадените
касови бонове могат да се свържат и като дата на издаване с издадените болнични листове. В.л.
допълва,че по делото са представени фактури и фискални бонове за направени разходи на обща
стойност 2286,04 лв. за остеосинтезни средства, медикаменти, консумативи. В тази сума са
включени разходи за закупуване на медикамент „Синджарди“- 79.67 лв. / противодиабетно
средство, заплащано частично от НЗОК/, което е антидиабетно средство и се заплаща частично от
НЗОК. При ищцата имало придружаващи заболявания, които тя лекува и закупуването на това
лекарство не е пряко свързано с лечението на самата травмата. По отношение на другата позиция,
има една фактура от 9 лв. за телевизия в болнична стая.Това са двете неща, които са свързани с
разходи. всички те не могат да докажат причинно-следствената връзка с увреждането.Всичко
останало е свързано с лечението на травмата, получена при ищцата.
Като обобщение, съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от увреждането е основателен за сумата от 2 197,37 лева, като за разликата до
2 286,04 лева искът е неоснователен като недоказан.
По претендираната законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди:
Претенцията за законна лихва върху сумата от 2 197,37 лева е дължима от датата на
исковата молба 02.10.2024 г. до окончателното и изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат и
двете страни, като присъждането им е своевременно поискано, както и са представени списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ищцата е направила съдебно-деловодни такива , а процесуалното и представителство е
осъществявано от адвокат от САК, като видно от договор за правна защита и съдействие е
уговорено предоставянето на правна помощ при хипотезата на чл. 38, ал. 1,т.2 от ЗАдв, каквито са
поискани. Ето защо съдът приема, че следва да присъди възнаграждение в полза на процесуалния
пълномощник нва ищеца-адв.Г. Х. от САК в размер определен при спазване изискванията на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
уважената част на исковите претенции, а именно сумата в р-р на 3850 лева,като с оглед изхода на
делото в полза на адв.Г.Х. от САК следва да се присъдят, които ответната Община гр.П. ще следва
да бъде осъдена да му заплати.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК и е представил доказателства,като с оглед изхода на делото на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК такива се дължат такива в р-р на 120лв. с оглед частичното отхвърляне на
исковете.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено
от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси в полза на съда.
Поради това ответната Община следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на Окръжен съд - П. сумата в р-р на 1 684 лв. държавна такса, дължима върху
уважената част от исковете и разноски в размер на 820 лева – платени депозити на вещи лица с
оглед уважените искове, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
21
Воден от горното и на основание чл. 236 ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община П., Булстат *********, с адрес: гр. П., бул. "България" № 2, да
заплати на С. Д. М.., ЕГН:******** с адрес: гр.П.,ул.“В. Б." №**, ет.*, ап.*,чрез адв.Д.Т. от САК,
сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания от инцидент, настъпил на 21.02.2022 г. около 12ч. на
обяд на тротоара на ул. "Цар Самуил“№15 в централната част на гр.П. срещу пицария „Да Винчи“,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на инцидента – 21.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 197,37 лв. (две хиляди сто деветдесет и
седем лева и тридесет и седем ст.), представляваща обезщетение за претърпени от нея от същия
инцидент имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – направени разходи за лечението
й, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 21.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, по банковата сметка : IBAN: **** **** **** **** **** **
BIC: ****BGSF при: „Обединена Българска Банка” АД ,сметка в лева - адв. Д. С. Т.. Клиент: С. Д.
М., ЕГН: ********** на основание чл. 49 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Д. М.., ЕГН:******** с адрес: гр.П.,ул.“В. Б." №**, ет.*,
ап.*,чрез адв.Д.Т. от САК, за разликата над присъдените 40 000 /четиридесет хиляди /лева до
претендираните 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 21.02.2022 г. около 12ч. на обяд на тротоара на
ул. "Цар Самуил“№15 в централната част на гр.П. срещу пицария „Да Винчи“ ,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на инцидента – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата както и за разликата над присъдените 2 197,37 лева до претендираните 2 286,04 лева (две
хиляди двеста осемдесет и шест лева и четири стотинки), представляваща обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 02.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Община П., Булстат *********, с адрес: гр. П., бул. "България" № 2, да
заплати на адв. Д. С. Т. от САК, личен рег. № **********, сумата от 3 850 лева (три хиляди
осемстотин и петдесет )лева – адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С. Д. М.., ЕГН:******** с адрес: гр.П.,ул.“В. Б." №**, ет.*, ап.*,чрез адв.Д.Т.
от САК да заплати на Община П., Булстат *********, с адрес: гр. П., бул. "България" № 2, сумата
от 120 лева (сто и двадесет)лева – разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община П., Булстат *********, с адрес: гр. П., бул. "България" № 2, да заплати
по сметка на Окръжен съд – П. сумата в р-р на 1 684 лв. държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете и разноски в размер на 820 лева – платени депозити на вещи лица , съразмерно на
уважената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно издаване
на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
22
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните
решения.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
23