№ 360
гр. Казанлък, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510102829 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от М.Г.и и А.Б., с пълномощник З.Н.Д.- член на съвета на
директорите, действащо чрез юрисконсулт Ивета Стоянова, против М. Ю. Й.,
ЕГН:********** адрес: *** с правно основание: чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК във
вр. с чл. 79 във вр. с чл.92 във вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД.
Предявени са осъдителени искове за вземания във връзка с договорните
отношения между страните. Ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника М. Ю. Й., че дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД сумата 498,00 лв, от които 300 лв. - непогасена главницата, 22,38 лв.
- договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 175,62 лв., както
и сумата 25.00 лв. - заплатена по делото държавна такса. Претендира да му
бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в гражданското
производство в размер на 360.00 лв. на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25,
ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. на основание
чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Твърди, че посочените суми са дължими на основание сключен между
„КРЕДИ ЙЕС" ООД и М. Ю. Й. договор за заем № 511169/31.12.2022 г., които
ответникът не е погасил, с чиста стойност на заема в размер на 300,00 лв.
Договорът бил уговорен със срок 18 седмици, с брой вноски 18, всяка от които
в ден четвъртък от съответната седмица, в размер на 19,91лв. Първата
1
падежна дата е била на 05.01.2023 г. Последната вноска била уговорена на
04.05.2023 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на
Заемодателя в посочения период, била в размер на 300,00 лв. Липсвали
плащания от страна на ответника с цел погасяване на вземането по договора за
заем. Сочи, че вследствие на възникналите между страните договорни
отношения, "КРЕДИ ЙЕС" ООД е отпуснало договорената заемна сума на
заемателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си,
съгласно условията по сключения Договор за паричен заем № 511169.
Твърди, че на 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на
цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД бил сключен Договор за
цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД /като цедент/ цедирал
вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ
ЙЕС" ООД прехвърлил на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за
паричен заем, които били подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения
Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за
паричен заем № 511169, сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и М. Ю. Й..
Придобитото вземане възлизало на 498,00 лв. от които 300 лв. непогасена
главницата, 22,38лв. договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер
на 175,62 лв. Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта
същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от 12.01.2024 г.,
предишният кредитор /цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС" ООД бил упълномощил
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ********* да уведоми от името
на „КРЕДИ ЙЕС" ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС"
ООД , които „КРЕДИ ЙЕС" ООД било цедирало, съгласно сключения Договор
за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС" ООД , чрез пълномощника си „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, бил изпратил чрез препоръчана поща до
длъжника М. Ю. Й. уведомление за извършеното прехвърляне на вземания
като копие от обратната разписка било приложено към настоящата молба.
Моли в случай, че съдът приеме, че длъжникът М. Ю. Й. не е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата
искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне
на вземания, с което от името на цедента уведомява ответника за сключен на
12.01.2024 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД , в качеството
си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем.
Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното
производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлявало валиден
способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС
2
по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).
Ищцовото дружество представя банковата си сметка:
Банка: "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД IBAN: *** BIC код:
UBBSBGSF.
Към момента на подаване на настоящата искова молба гореописаното
задължение не било погасено, от което произтичал правният интерес на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД от предявяване на настоящия
осъдителен иск.
Срещу М. Ю. Й. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и
във връзка с него било образувано по ч.гр.д. № 1680/2024 г. по описа на
Районен съд - Казанлък, приключено с разпореждане № 4136/13.09.2024 г., с
което депозираното заявление било отхвърлено и било указано на кредитора
да предяви претенциите си с депозиране на осъдителен иск, което породило
правния му интерес от завеждане на настоящото съдебно производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, на същия редовно е връчена препис от исковата молба и
доказателствата към нея.
В първото по делото съдебно заседание в молба с вх. № 6797/23.04.2025
г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 07.05.2025 г. съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От Определение №622/04.03.2025 г., постановено по настоящото
гражданско дело /лист 42 и 43 от делото/ и приложените към делото призовки
е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не дължи
претендираните суми на ищеца, като такива доказателства по делото не са
събрани.
Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
От представените доказателства по делото е видно, че ответникът е усвоил
3
средствата, отпуснати по договор за заем № 511169/31.12.2022 г. още при
неговото подписване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат
уважени изцяло.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е представил по делото списък с разноски по
реда на чл. 80 от ГПК.
Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от
иска както следва: в заповедното производство - в размер на 25,00 лева за
държавна такса, както и в настоящото производство - в размер на 150,00 лева,
включващи 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 50,00 лв. за
държавни такси в настоящото производство.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ю. Й., ЕГН:********** адрес: ***, да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.Г.и и А.Б., с пълномощник З.Н.Д. -
член на съвета на директорите, следните суми: 300,00 лв. - непогасена
главницата, 22,38 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в
размер на 175,62 лв., начислени по Договор за заем № 511169/31.12.2022 г.
ОСЪЖДА М. Ю. Й., ЕГН:********** адрес: ***, да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
4
управление: ***, представлявано от М.Г.и и А.Б., с пълномощник З.Н.Д. -
член на съвета на директорите, сумата от 175,00 лв. представляващи разноски
в настоящото производство и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5