Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВОГЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Катерина Ненова
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 146 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. В.П. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 68 от 2020 г., издадено
от Директора на ОДМВР - София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300
лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материалните норми. Наказателното
постановление не съдържало изчерпателно и точно описание на твърдяното
нарушение. Приетата от АНО правна квалификация не била пълна и не съответствала
на посочената санкционна норма. В наказателното постановление липсвало
посочване на датата, на която същото е издадено, описание на нарушението, дата
и място, на които се твърди да се е състояло, както и излагане на
обстоятелствата, при които се е състояло. Нарушените законови разпоредби не
били правилно посочени. Наред с това НП не съдържало указание за реда, по който
може да се обжалва. Процесуални нарушения били допуснати още при издаване на
АУАН – липсвало цифрово и словесно описание на нарушената противоепидемична
мярка. Не се цитирала актуалната към момента на нарушението заповед на
Министъра на здравеопазването. Никъде не се цитирал нормативен текст от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.05.2020 г. По същество се иска отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Претендират се и разноски.
Административно – наказващият орган е взел становище
по жалбата, според което намира същата за неоснователна. Настоява за отхвърляне
на жалбата, като прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
В откритото съдебно заседание АНО, редовно призован,
не изпраща представител.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител,
заявява, че поддържа доводите и исканията си, изложени в жалбата, като развива
подробни аргументи в хода по същество.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и доказателствени средства по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 27.04.2020 г. около 00:20 часа в с. Гара Бов,
служителят на РУ на МВР – Своге Л.И.Ц., в присъствието на св. Д.В.Х., в махала
„Точището“, пред хранителен магазин установили, че жалбоподателят Е. В. П.,
заедно с други лица се намира на открито обществено място, а именно на улицата,
по време на обявеното за цялата страна извънредно положение. Въз основа на така
направените констатации, бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят не е имал
поставена защитна маска за лице за еднократна употреба или друго средство,
покриващо устата и носа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето, във вр. със Заповед № РД 01-124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД 01-143/20.03.2020 г, за което е наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 300 лв.
Видно от Заповед № 5173-1494/24.03.2020 г. на Директора
на ОДМВР - София, съставителят на акта за установяване на административното нарушение
е разполагал с материална компетентност. Останалите писмени доказателства, а
именно Заповед № 8121К-7208/25.06.2018 г. и Акт за встъпване в длъжност, не се
обсъждат от съда, тъй като са неотносими към предмета на делото.
В съдебно
заседание е разпитан св. Д.В.Х., присъствал на установяване на
нарушението и при съставяне на АУАН. Същият си спомня, че се касаело за случай,
състоял се в с. Гара Бов, общ. Своге. След полунощ той и колегата му били
изпратени по сигнал на мястото – улица пред магазин за хранителни стоки. Там
видели група мъже, които стоели пред магазина. Съставени им били актове за
установяване на административни нарушения, за това, че във време на епидемична
обстановка, при обявено извънредно положение, не са в домовете си, а са
обществено място. Други нарушения не били констатирани. Съдът дава вяра на
показанията на единствения разпитан свидетел, тъй като същите са депозирани от
лице, което не е заинтересовано от изхода на делото, а и кореспондират с
изложеното в съставения АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка,
както и от гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
производство, които са последователни, взаимно обвързани и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така
изяснената фактическа обстановка и след
служебно извършената цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, в законоустановения срок и от лице с правен интерес, поради което същата
се явява процесуално допустима и съдът я разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение е
издаден от териториално и материално компетентен орган в кръга на възложените му
функции, видно от представената на Директора на ОДМВР - София. По отношение на
административно – наказващия орган материалната и териториалната компетентност
следват от закона, по – конкретно от чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
Актът за установяване на административното нарушение е
съставен в присъствието на актосъставителя, един свидетел, присъствал на
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и на самия
нарушител. Формално са налице всички изискуеми реквизити по чл. 42 ЗАНН –
посочени са три имена и длъжност на актосъставителя, дата на съставяне на акта,
дата и място на извършване на нарушението, словесно описание на нарушението и посочване
на законовите разпоредби, които се считат за нарушени, както и пълни данни,
индивидуализиращи нарушителя. Актът е подписан от актосъставителя, нарушителя,
както и от свидетеля. От инкорпорираната в документа разписка не може да се
установи връчване на АУАН на нарушителя, тъй като негов подпис не е положен в
съответното поле.
От реквизитите по чл. 57 от ЗАНН наказателното
постановление формално съдържа: трите имена и длъжността на издалото го лице,
номер на постановлението, дата на АУАН, длъжност и местослужене на
актосъставителя, три имена, точен адрес и ЕГН на нарушителя, словесно описание
на нарушението (дата, място – в случая недостатъчно прецизно изяснено,
обстоятелства), законова разпоредба, която е приета за нарушена виновно, вид и
размер на наказанието, указания относно възможността за обжалване на НП (в
случая непълно) и подпис на издалия. Административно – наказващият орган е
гарантирал правото на защита на нарушителя, като му е връчил препис от НП на
30.07.2020 г., видно от инкорпорираната разписка.
И актосъставителят, и АНО са приели, че е нарушена
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето във връзка със заповеди,
които са непрецизно индивидуализирани, тъй като не е посочен техният издател.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ е бланкетна и гласи, че при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето
на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Тази разпоредба не
съдържа състав на административно нарушение, поради което правната квалификация
е неправилна. Това от своя страна обуславя материална незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. След като е прието, че не е изпълнена
противоепидемична мярка, то следвало е да се посочи конкретният нормативен
текст, в който е разписана тази мярка. Основателно е възражението, че нито
актосъставителят, нито АНО са се позовали на чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., позволяващ Министъра на здравеопазването и други временни мерки и
ограничения, извън посочените в Закона за здравето. Цитираният текст делегира
правомощия на Министъра на здравеопазването да издава заповеди, в които
нормативно да закрепя задължителни противоепидемични мерки. В конкретния случай
от АУАН и НП само се предполага, но не става ясно дали се касае именно за заповеди
на Министъра на здравеопазването и ако е така, то кои точно текстове от тях са
нарушени.
В административно
– наказателното производство са допуснати множество процесуални нарушения,
включително съществени такива.
На следващо място,
административно-наказателното производство е образувано чрез съставяне на АУАН
за това, че жалбоподателят се е намирал на улицата, а не в дома си , т. е. на
открито обществено място. Общоизвестен е фактът, че до момента въпреки
многократно изменяните противоепидемични мерки, т. нар. „карантина“ за цялото
общество не е въвеждана. Т. е. универсална забрана за напускане на дома,
касаеща всички граждани, до момента не е действала. Карантина до момента се е
прилагала само за конкретни лица с установена зараза, лица от кръга на т. нар.
„контактни“ на заразените, както и лица, преминали републиканските граници в
скорошен период. В процесния случай не се твърди жалбоподателят да е спадал в
някоя от посочените категории. Изложеното освен, че е допълнителен аргумент за
неправилност и материална незаконосъобразност на АУАН, сочи и към извод за
процесуална незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като последното е
съставено за неизпълнение на задължението за носене на защитна маска. Подобно
„административно обвинение“ словесно се въвежда за пръв път едва с издаденото
наказателно постановление и никъде не фигурира в АУАН. Между издадените АУАН и НП следва да има пълно
единство и съответствие. Словесно описване на ново нарушение е недопустимо да
се извършва в наказателното постановление, тъй като нарушителят се оказва
наказан за деяние, по обвинение за което не е имал възможност да се брани.
На второ място,
административно – наказващият орган, върху когото изцяло лежи доказателствената
тежест в процеса, не е доказал, че е връчил препис от АУАН на жалбоподателя,
тъй като в инкорпорираната разписка липсва подпис на нарушителя. Това нарушение
също ограничава правото на защита на жалбоподателя, поради което се явява
съществено.
На трето място, в
наказателното постановление е упоменато единствено, че същото подлежи на
обжалване в седемдневен срок от връчването пред съд, но не се сочи пред кой
точно съд. Подобно непълно указание за обжалване се приравнява на липса на
указване на реда за защита и отново представлява съществено процесуално
нарушение.
На четвърто място,
и в АУАН, и в НП освен, че приетата правна (цифрова) квалификация е непълна и
некоректна, тя е и несъответна на словесното описание на нарушението. Описаното
с думи нарушение всякога следва да е в пълно единство с цифровото посочване на
нарушената правна норма, което в случая не е сторено. Поради изложеното
жалбоподателят допълнително е затруднен да разбере срещу обвинение за какво
нарушение се защитава.
Не на последно
място, в НП липсва дата на издаване на същото, което по естеството си отново
представлява съществено процесуално нарушение. Имайки само номер и година, но
не и точна дата на издаване, наказателното постановление е недостатъчно
индивидуализирано. По описания начин съществува хипотетичната възможност при
дублиране на номера жалбоподателят да е затруднен при обжалването по съдебен
ред да уточни срещу кой точно акт на АНО се защитава.
Наред с това, в НП
мястото на извършване на деянието не е конкретизирано в достатъчна степен –
посочено е само населено място и е отбелязано „обществено място“, което е
правен извод, а не излагане на обстоятелства. Следвало е АНО да възпроизведе
подробното описание на мястото според АУАН, а именно за коя махала се касае и
че става въпрос за улица.
Всичко гореизложено налага извод за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което същото следва да бъде отменено.
При този изход на спора, жалбоподателят има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като размерът му от 350 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 68 от 2020 г., издадено от Директора на ОДМВР
- София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето, на Е. В. П. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - София да заплати на Е. В. П. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 350 (триста и
петдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис да се изпрати на Директора на ОДМВР - София
за сведение.
Районен съдия:
|
|
|