О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 16.04.2020
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , наказателен състав
На шестнадесети април две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав :
Председател:
Събчо Събев
Секретар Румяна Анчева
прокурор Иван Иванов
като разгледа докладваното
от съдия Събчо Събев
н.ч.дело № 307 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по молба на осъдения В.К.Б.
чрез адв. Л. Райнова от САК, на основание чл. 437 ал.2 НПК. Прави искане за
предсрочно освобождаване.
Към молбата е приложен доклад от инспектор С. - ИСДВР в затвора Бургас, който дава
отрицателно мнение на молбата за УПО. Проследява поведението на Б. от
постъпването му в затвора, поведенческите му прояви, постигнати резултати от
поправителната дейност. Той е от много години в затвора, позволяващо пълен и
точен анализ на личностните му качества, постижения и недостатъци. Опасността
от рецидив през годините е определян в среден размер. Има награди и наказания.
Инспекторът мотивира извод, че към настоящия момент все още не са изпълнени в
необходимата степен целите на наказанието по ч. 36 НК, не е целесъобразно на
този етап от изпълнение на наказанието лишаване от свобода Б. да бъде УПО.
Психолог по повод молбата на Б., на
27.02.2020 год. изготвил експертна оценка за актуалното му психическо и
емоционално състояние. Определя го като лице с ниска социална и емоционална
зрялост, действа импулсивно и рисково. Не приема вина и отговорност за лично
поведение и има склонност да я прехвърля на други лица. Емоционално неустойчив и склонен да допуска
нарушения, проявено през годините, за което и наказван. Не е проведено
психодиагностично изследване за което Б. не съдейства и се оправдава с
малограмотност. Заключава, че с оглед на неустойчивото му поведение и ниска
социална и емоционална интелигентност, трудно биха могли да се намерят ефективни
подходи, които да доведат до съществена промяна в мисленето и поведението
му.
Към молбата затворническата администрация е приложила личното
му досие. Приложена е справка за престоя в затвора и изтърпения срок по
присъдата.
В доклад за пробационен надзор, извършен по повод
молбата за УПО е установено, че не приема отговорността на извършеното
престъпление. В интервю заявява, че не е извършил деянието, но е поел
отговорност за него. Липсва самокритичност, установени са криминални нагласи.
Формално заявява, че в бъдеще няма да извършва престъпления. Ако бъде
освободен, ще живее в с. Дебелт, Бургаска област, при партньорка на семейни
начала. Имал уговорка да започне работа в завод за дограма в селото.
В становище началника на затвора Бургас изразява
мнението на администрацията. Резултатите от проведената през годините
възпитателна и корекционна дейност са незадоволителни. Осъденият формално
приема отговорност за извършените престъпления, но липсва критичност, налице е
склонност да оправдае стореното, не осъзнава в дълбочина причините за деянията.
Демонстрира повърхностно мислене, склонен към импулсивни действия, насочва
вниманието си към неща, които са в негова полза. Емоционално и личностово
незрял. Няма осъзнати и устойчиви положителни промени в поведението. Като
оспорва молбата на Б. излага становище, че е необходимо корекционната работа да
продължи на този етап с оглед постигане целите на наказанието.
В писмената си молба Б. излага, че са налице
предпоставките да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка
от наказанието му лишаване от свобода. Изтърпял е необходимия законов минимум
за това, като остатъкът му е под две години от цялото наказание 20 години
лишаване от свобода. По време на престоя си в затвора не е създавал конфликти с
другите затворници, отнасял се с уважение към администрацията и спазвал
законовите изисквания и морала. Няма дисциплинарни прояви и рисково поведение.
Проявявал активност в организиране на дейности. В момента му е възложен
възмезден труд и извършва строителни дейности. Изтъква позитивната промяна у
себе си и заключава, че са налице основанията по смисъла на чл. 439а НПК, за да
бъде уважена молбата му.
В
съдебно заседание участваха прокурор, началник на затвор Бургас и осъденото
лице-молител, представляван от адв. Райнова. Страните не поискаха събирането на
нови доказателства.
Началникът на
затвора оспори молбата на Б.. Потвърди изцяло дадената писмена оценка за
лишения от свобода. Целите на наказанието не са изпълнени и е налице необходимост
от продължаване на корекционната работа. До настоящия момент, когато е
установявано положително поведение, винаги е бил стимулиран. За последната
година има наложени две наказания. Поиска от съда молбата му за УПО да бъде
оставена без уважение.
Прокурорът се изказа за неоснователност молбата на осъденото
лице. Не са изпълнени фактическите основания, свързани с лично поведение, Б. да
бъде УПО.
Защитник адв. Райнова пледира за основателност на
молбата и поиска тя да бъде уважена. Б. е от дълго време в затвора и показал
поправянето си.
Осъденото лице поиска
молбата му да бъде уважена. При евентуално освобождаване ще работи в с.Дебелт и
ще живее се опита да се устрои на работа
След оценка на доказателствата по делото съдът приема
за установено следното:
Б. *** на
18.04.2003 год. като обвиняем по следствено дело, а по късно и НОХД119/05г. на
БОС, по изтърпяване на присъда от 20 години лишаване от свобода. По делото бил
задържан с мярка за неотклонение определена на съда на 20.12.2002 год., срок
приспаднат от съда на основание чл. 59 НК. Б. бил признат за виновен в това, че
на 19/20.12.2002 год., влязъл в дома на З. Г. и осъден за деяние по чл. 170 НК
на три години ЛОС; отнел от нея чужда движима вещ и на основание чл. 199 ал.1
т.4 НК осъден на десет години ЛОС; извършил действия на полово удовлетворяване
и осъден по чл. 150 ал.1,2,3 и 5 НК на осем години ЛОС; направил опит за
умишлен палеж и осъден за деяние по чл. 330 ал.1 на 4 години ЛОС; и умишлено
умъртвил Г. и осъден за престъпление по чл. 116 ал.1 т.5, 6,8,12 НК на
доживотен затвор. На основание чл. 23 НК му е определено общо наказание
доживотен затвор. Апелативен съд е потвърдил присъдата. С решение на ВКС присъдата е изменена, като за
деянието по чл.116 НК и общото наказание е намалено на 20 години ЛОС.
Б. има предходни осъждания, първите като непълнолетен.
С присъда 1581/87 год. е осъден за деяние по чл. 252 ал.1 вр. чл. 63 НК на една
година ЛОС, отложено за изпълнение за срок от четири години, за деяние,
извършено на 1.5.87г. С присъда 635/89 год. е осъден за деяние по чл. 195 вр.
чл. 63 НК на една година ЛОС, отложена за изпълнение за срок от три години. С
присъда 597а/92г. на БРС е осъден по чл. 195 ал.1 т.7 на две години и шест
месеца ЛОС и две години по чл. 252 НК, определено общо наказание до размера на
по тежкото наказание и определен режима на изтърпяване на наказанието. По
решение на съда е освободен от изтърпяване на наказанията за деянията като
непълнолетен. С присъда 75/95г. е осъден на 4 години ЛОС общо наказание за
две деяния по чл. 152 НК. През 2000 год.
осъден за деяние през 1990 год. по чл. 195 НК на една година лишаване от
свобода. Отново потвърдено освобождаването от изтърпяване наказанията като
непълнолетен, и определил едно общо наказание по изброените отделни присъди –
четири години лишаване от свобода. Осъден е и за грабеж по чл. 199 НК на пет
години ЛОС, като отново съдът се е произнесъл за определяне на общо наказание с
предходни деяния. Към настоящия момент е за четвърти път в затвора за изтърпяване
на наказание лишаване от свобода.
От началото на изпълнение на наказанието бил определен
усилено строг режим, заменен на строг режим с промяната на ЗИНЗС, облекчен с
решение на затворническата администрация в общ от 15.04.2015 година и
прекатегоризиран да доизтърпява наказанието лишаване от свобода в затворническо
общежитие.
По представените от затворническата администрация
справки съдът установява, че наказанието се изтърпява без прекъсване пребиваването
му в затвора. Отнесено към днешна дата, остатъкът до пълното изтърпяване на
наказанието е една година седем месеца и 17 дни.
Наказанието, което Б. изтърпява, е извършено в
условията на опасен рецидив. Съобразно изискването на чл. 70 ал.1 т.2 НК, следва да е изтърпял не по малко
от две трети от наложеното наказание. На 20 април 2016 год. придобил право за
УПО. Посоченото в молбата основание, че изтърпял необходимата и изискваща се по
закон част от наказанието, която му позволява да подаде молба за УПО, е налице
и тя като допустима, следва да се разгледа по основателност.
От постъпването си в затвора администрацията извършила
периодични оценки на риска от рецидив.
Първоначалната, в доклад от 2007 год., е
71 точки, придружена с психологическо изследване. В доклада от следващата
година е посочено, че осъденият не приема отговорност за извършените
престъпления и потвърден риска от рецидив от 71 точки. В този период бил награден
един път без промени в поведението му като цяло. В доклад от 2009 год. риска от
рецидив е запазен в средна стойност. Добре се справял с трудовите задължения,
във възпитателната дейност се включвал по задължение. Очертани проблемни зони
са предходно му криминално минало, липса на умения за позитивно мислене, индивидуалната
работа била насочена към осъзнаване на извършените деяния и повишаване на
личната зрялост и умения за социално вграждане. Награждаван с парични награди
за постигнати добри трудови резултати. Следващата 2010 год. оценката се
запазва, като отново награден с парични награди за трудови успехи. Констатирани
са същите слабости в начина на мислене и нагласи. В 2011 год. риска от рецидив
е занижен на 60 точки. Бил разпределен на работа, но без основателна причина
отказал да работи и разпределен в друга група. През 2012 риска от рецидив е
запазил стойността си на 60 точки и отново проблеми в начина на мислене и
отношение към престъпленията. Следващата година отново същите констатации. В
доклада от 2015 год. е установена ниската мотивация за промяна и прието, че
опасността да извърши ново престъпление е непосредствена. Неуравновесен,
внушаем, незрял в социалното си поведение, отказва да поеме отговорност за
престъпленията. Риска от рецидив е определен на 63 точки. Комисията по чл. 73 ЗИНЗС
променила режима му в общ. Мотивирана е, че Б. приема в значителна степен
отговорността за извършеното престъпление и счита присъдата за справедлива.
През 2016 год. е констатирана непоследователност в поведението, няма мотивация
за поправяне. Риска от рецидив определен на 63 точки, а през 2017 год. занижен
на 59 точки. Затвърдени констатациите, че е умерено комуникативен, ниско ниво
на интелигентност. През годината имал наложени две дисциплинарни наказания. В
следващия оценъчен период 2018 год. риска от рецидив е занижен на 54 точки.
Същите констатации в личен план. Изготвен доклад от психолог на затвора по
повод отказ от прием на храна, поради неудовлетвореност от полагания труд.
Настоявал за работа на външен обект. След разговори, се съгласил да преустанови
поведението си. През 2019 год. риска от рецидив е съхранен на 54 точки, но и
потвърдена липса на капацитет за мислене; не винаги осъзнава действията си и
последиците от тях. Няма интереси и ценности. Приобщил се изцяло към живота в
затвора, егоцентричен. Трудно приема бележки и критики за поведението си. През
настоящата година са извършени изследвания на поведението и постигнатите
резултати в поправителната дейност, за които са изготвени доклади на психолога
в затвора, както и инспектор, по повод на подадената от Б. молба за УПО. За
четвърти път в затвора, поради липсата на образование, изхождайки от ниското
ниво на критерии и изисквания към и от себе си, така и за средата на
пребиваване, бързо се е аклиматизирал и приобщил в затворническата среда,
изградил модел на поведение, насочено към безпроблемно изтърпяване на
наказанието. В процеса на работата на затворническата администрация с това лице
не са срещнати трудности, свързани с ниската, почти липса на образованост, на
много ограничените му интелектуални способности и умения за мислене. Приобщил
се към средата, условията и хората, демонстрирал добро поведение и отношение
към затворническата администрация. Не е имал конфликти с нея, както и с другите
лишени от свобода.
Установено в годините, предоставената на Б. работа е
свързана с възможността да се редуцира наказанието му, а не с лично положително
отношение. Администрацията отчитала резултатите от труда и го награждавала с
парични награди.
От 2011 год. до 2017 год. Б. успял да завърши 1,2 и
трети клас в училище към затвора. Независимо от това, при психологическо
изследване от февруари настоящата година, отказал да попълни тестове и
препятствал извършването на задълбочено изследване във връзка с молбата му за
УПО.
Има няколко награди, поощряващи достиженията и успехите
в изпълнение на наказанието. През 2008 год. награден два пъти с парична награда
20 лв. През 2009 год. е награден с писмена похвала и парична награда 20 лева. На
20 декември 2013 год. е награден с извънредна хранителна пратка. С заповед от
2018 год. е награден със свиждане с близки извън затворническо общежитие и
отделно удължено свиждане.
Има наложени наказания. Първото от тях е през 2006 год.
за непозволено поведение заедно с други затворници. Наказан с извънредно
дежурство. За добро поведение наказанието е заличено в края на същата година.
През 2013 година наказан с извънредно дежурство; в началото на 2014 год.
наказан с извънредно дежурство за проява в края на предходната година, заличена
впоследствие с заповед през 2015 год. като награда; 2015 год. наказан с изолация 10 дни в килия за поредно
внасяне на непозволени предмети; 2016 год. отново наказан за притежанието на
неразрешени предмети – изолация в килия; месеци по късно отново същото нарушение
и наказание в по висок срок; през 2017 год. отново наказан с изолация в килия
за намерен мобилен телефон, забранен за притежание в затвора; наказан същата
година два пъти с извънредно дежурство; през 2019 год. наказан с извънредно
дежурство за употреба на наркотични вещества, наказан и с писмено
предупреждение за притежание на забранена вещ в условията на затвора.
При това настоящата инстанция прави извод, че не са
изпълнени предпоставките за прилагането на УПО спрямо В.К.Б.. Налице е срокът
на изтърпяното досега наказание лишаване от свобода, но няма доказателства за
поправянето му. Това е четвърто изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Настоящата
инстанция напълно споделя оценката на администрацията на затвора, че не е изпълнен
изцяло фактическия състав на чл. 70 ал.1 НК, за да бъде освободен Б. условно
предсрочно. Той е осъждан многократно, като първата присъда е като непълнолетен.
Първоначално му е даден шанс да коригира поведението си, без резултат. От началото
на деветдесетте години е извършил поредица от тежки престъпения, наказанията по
които изтърпявал ефективно. В кратък период от време извършил поредица от
престъпления, довело до определяне на общо наказание и само въдворяването в
затвора прекъснало това поведение. Последната присъда е за деяния против
личността на самотно живееща възрастна жена – грабеж, блудство, опит за палеж
на къща, проникване в чуждо жилище нощно време, убийство в безпомощно състояние
и мъчителен за пострадалата начин, и в условията на рецидив. Той вече бил
осъждан за такива престъпления на лишаване от свобода. Предходните ефективни
наказания не са оказали никакъв въздържащ, още по малко възпитателен ефект. След
освобождаването по третото престояване в затвора, извършва тези престъпления. В
изпълнение на това наказание Б. бил поощряван за добро поведение назад в
годините за всяка положителна промяна. Доминират наказанията в последните
няколко години затвърждаващи извод, че не са постигнати целите на наказанието.
Той не полага необходимото за поправянето си, не са настъпили положителни
изменения в мисленето и оценката на престъпленията. Изведено от личното му
поведение в дълъг период от време, както на свобода, така и в затвора,
настоящата инстанция прави единствен извод, че той е опасен и непредвидим, ако
бъде освободен.
Остатъкът до
пълното изтърпяване на наказанието към 16 април 2020 год. включително, е една
година, седем месеца и 17 дни. До последната минута наказанието лишаване от
свобода следва да бъде изтърпяно.
Настоящата инстанция прави единствен извод, че не са
налице кумулативните изисквания на чл. 70 ал.1 НК В.Б. да бъде освободен условно
предсрочно. Изтърпял е повече от две трети от наказанието, но поведението не
дава основание за извод за поправяне.
От представените на съда проверени и анализирани
писмени доказателства - лично досие и други документи, скрепени и с позицията
на началника на затвора и други администратори, настоящата инстанция намира молбата
за неоснователна. От събраните доказателства по чл. 439а НПК не може да се
направи обоснован извод за поправянето на Б. и уважена на молбата му за
предсрочно освобождаване.
Воден от горното и на основание чл. 440 НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Оставя без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване
на В.К.Б. ЕГН **********,***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода 20
години, по присъда 167 по НОХД 119/05
год. на Окръжен съд Бургас, изменена с решение 445/07 год. на ВКС.
Определението
подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от обявяването му,
пред Апелативен съд гр. Бургас.
Председател: