МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1/2015
год. по описа на Варненски окръжен съд
Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия С.Д. ***, за
това, че :
1.
В периода от 15.09.2012г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл.
Варненска, по време на учебни занятия, в условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - В.М.Г., родена на ***
г. - галил я и я опипвал по дупето и по гърба, прегръщал я и я подрусвал върху
коляното си, като деянието е извършено по отношение на две малолетни лица - и Н.Т.К.,
родена на *** г.
-
престъпление по чл. 149, ал.5, т. 1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;
2.
В периода от 15.09.2012г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл.
Варненска, по време на учебни занятия, в условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - Н.Т.К.,
родена на *** г- галил я и я опипвал по дупето и по гърба, прегръщал я и я
подрусвал върху коляното си, като деянието е извършено по отношение на две
малолетни лица - и В.М.Г., родена на *** г.
-
престъпление по чл. 149, ал.5, т. 1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;
3.
В периода от 15.09.2012г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл.
Варненска, по време на учебни занятия, в условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - В.М.Г., родена на ***
г. - потупвал я и я плясвал по дупето, пипал я между краката и по гърдите,
поставил я да седне върху члена му, прегръщал я.
-
престъпление по чл. 149, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК;
4.
В периода от 15.09.2012г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл.
Варненска, по време на учебни занятия, в условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - В.М.Г., родена на ***
г. - галил я и я плясвал по дупето, пипал я по гърдите, слагал я да седне в
скута си и я подрусвал на коляното си, прегръщал я
-
престъпление по чл. 149, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК;
5.
В периода от 15.09.2012г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл.
Варненска, по време на учебни занятия, в условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - Н.Т.К., родена на ***
г. - галил я по гърба, хващал я за дупето, пипал я по вътрешната и външната
част на бедрата и по гърдите, слагал я да седне в скута си и я подрусвал на
коляното си, прегръщал я
-
престъпление по чл. 149, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК;
6.
В периода от 15.09.2012г. до 08.01. 2014г в с. Царевци, обл.
Варненска, по време на учебни занятия, в условията на продължавано престъпление,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение
на лице ненавършило 14 - годишна възраст - Н.С.В., родена на ***г. - плясвал я
по дупето, прегръщал я през рамото и я докосвал по гърдите
-
престъпление по чл. 149, ал.1 чл.26, ал.1 от НК
7.
В периода от м.октомври 2013г. до 08.01. 2014г в с. Царевци, обл. Варненска, по време на учебни занятия, в условията на
продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - И.Ж.Н.,
родена на ***г. - пипал я между краката, галил я по бедрото нагоре - надолу,
прегръщал я и я потупвал с пръсти по гърдата
-
престъпление по чл. 149, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
8.
В периода 15.09.2012г. до неустановена дата през пролетната ваканция на
учебната 2012г.-2013г., в с. Царевци, обл. Варненска,
в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна
възраст - В.О.Й., родена на 21.11 2000г. - пляснал я по дупето по време на
учебни занятия, и я целувал по устните й в дома си, по време на урок по
математика
-
престъпление по чл. 149, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
9.
На неустановена дата през учебната 2011 г. - 2012г. в с. Царевци, обл. Варненска, по време на учебни занятия, извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14 - годишна възраст - Д.Ю.И., родена на ***г. - прегърнал я и я
погалил по гърба, опипал я по дупето
-
престъпление по чл. 149, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ВОП поддържа така предявеното обвинение,
като фактическа и правна страна, намирайки го за доказано по безспорен начин.
Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства за
виновността на подсъдимия. Предлага да му бъде наложено наказание над
минималния към средния в размер.
Повереника
на гражданските ищци се присъединява към становището на прокурора. Заявява, че
обвинението е доказано от фактическа и правна страна и моли съда да наложи
наказанието поискано от представителя на обвинението. По отношение на
предявените граждански искове, моли да бъдат уважени в пълен размер ведно с
лихвите и направените по делото разноски.
Особения
представител също поддържа обвинението, като
заявява, че е доказано по безспорен начин, а по отношение на наказанието
се присъединява към становището на прокурора. По предявения граждански иск моли
съда да го уважи изцяло, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане.
Защитата
оспорва фактическата обстановка. Сочи довод, че деянието е несъставомерно, тъй
като не се касае за извършено престъпление блудство и няма доказателства в тази
насока. Поради това моли съда да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият
дава обяснения в съдебно заседание, но не се признава за виновен. При даване на
последна дума, моли съда да постанови оправдателна присъда.
От
събраните и проверени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
От фактическа страна
Подсъдимият С.Д.К. e род. на
*** *** Чифлик, обл. Варна, български гражданин, с висше образование, разведен, в
момента не работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Същият
завършил висшето си образование във ВПИ гр.Шумен с образователна степен
„магистър“, с първа специалност физика и втора специалност математика /т.4, л.4
д.пр./.
За
периода от 1991 год. до 2006 год. подсъдимият преподавал като учител по физика
и астрономия в ГПЧЕ „Йоан Екзарх" гр. Варна /ПЕТА ГИМНАЗИЯ/. Със Заповед
№РД 09-072 от 06.06.205 год. на директора на
гимназията му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ за допуснати нарушения по Закона за народната просвета и правилника
за прилагането му.
От
01.09.2007 год. бил назначен на длъжност учител с преподаване по физика и
математика, а като допълнителен предмет и преподаване по английски език.
Часовете се провеждали със смесени класове, т.е. в един час били деца от
различни възрасти и паралелки. Поради недостиг на учители подсъдимият К. водел
часовете по физика, математика, английски език и информационни технологии на
учениците от пети до осми клас. Живеел в село Царевци, а по-късно заживял на
семейни начала с Директора на ОУ „Д-р Петър Берон" с. Царевци - свид. И.Р..
За
периода от 15.09.2012 до 08.01.2014 год. подсъдимият С.К. извършил следните
деяния:
1./
През учебната 2012 – 2013 год. година малолетните свидетелки В.Г. и Н.К. били
ученички в пети клас в в ОУ „Д-р Петър Берон" с
.Царевци. Веднъж на неустановена дата през инкриминирания период по време на
часовете по математика се случило когато подс. К. подрусвал върху коляното си,
прегръщал и опипвал по дупето и по гърба малолетната св. В.Г., като в същото
време на другото му коляно накарал да седне и малолетната свид.
Н.К.. Нея също започнал да я подрусва на коляното си и да я опипва по гърба и
по дупето, като действията му били възприети от другите свидетели по делото - В.Г.
– сестра на В., Н.В., И.Н., М.А., Х.А. и С.И..
2./
Малолетната свид. В.Г. /родена
2001 г./, учела в ОУ „Д-р Петър Берон" с .Царевци от първи клас. През същата
учебната година /2012г - 2013г./, по време на часовете, които й водел подс. К. продължил
да я опипва, с цел да възбуди у себе си полово желание. Това той правил, като
викал свидетелката при себе си и обикновено използвал за повод проверка на
дадена задача, или при изпит на дъската. Когато свидетелката решала задачата, К. се приближавал към нея, прегръщал я
през кръста и я опипвал по кръста и по гърба. Случвало се да тупва детето по
дупето, опипвал гърдите му, като го прегръщал през гърба и си промушвал ръката
под мишницата. Веднъж в същият период от време, обв. К.
бил седнал зад бюрото си и извикал свидетелката. Накарал я да седне в него, в
скута му, на което момичето се възпротивило, но обвиняемият я дръпнал леко за
ръката и тя седнала на нещо твърдо, което оприличила на половия му член.
Подсъдимият започнал да я подрусва на коляното си, като често се случвало да
опипва свидетелката между краката, когато била права до него, като си местел
пръстите на ръката нагоре и надолу.
3./Малолетната
свид. Н.К. /род. 2001 г./ както беше
посочено по- горе също била пети клас през учебната 2012г.-2013г. По време на
часовете, които й водел подс. К., той започнал да опипва и нея. Прегръщал я
през кръста и я галел по гърба, хващал я за дупето, пипал я по вътрешната и
външната част на бедрата и по гърдите й, като я прегръщал през гърба, слагал я
да седне в скута му и я подрусвал на коляното си. Всичко това се случвало по
време на учебните часове, пред очите на съучениците й и продължило две учебни
години, до 08.01.14г. Свидетели на действията на подсъдимия били свидетелките В.
и В. Георгиеви, Н.В., И.Н., М.А., Х.А. и С.И..
4./
Малолетната свидетелка В.Г. - сестра -близначка на свид. В.Г., също била опипвана от подс. К.. Когато била
пети клас, т.е. през учебната 2012г.-2013г. подсъдимият започнал да я гали и
плясва по дупето, пипал я по гърдите, слагал я да седне в скута си, прегръщал я
и я подрусвал на коляното си. Често се случвало К. да я извика по някакъв повод
до себе си и тогава провирал ръката си между бедрата на свидетелката, като
стискал вътрешната част на крака й, като ръката му опирала в половия орган на
свидетелката, от което на момичето му ставало неприятно и се дърпало. В такива
случаи, подсъдимият говорел на свидетелката, или я хвалел за нещо, докато я
опипвал. Веднъж, по време на час по математика, К. я прегърнал през гърба,
промушил си ръката под мишницата й и постепенно си преместил пръстите върху
гърдата й, като ги търкал в нея. Свид. В.Г. се
дръпнала, но подсъдимият я попитал: "Какво бе, да не те е страх, че ще ти
направя нещо". Тези действия на К. се случвали по време на учебните
часове, в присъствието на другите ученици, които продължили до 08.01.14г.
5./
Малолетната свид.Н.В.
/родена 2000г./ била в пети клас през учебната 2011 г.-2012г. в ОУ „Д-р Петър
Берон", село Царевци, когато подсъдимият К. започнал да я опипва и да я
плясва по дупето, като това ставало пред всички деца в класната стая. На
неустановена дата през 2012г. подсъдимият я хванал за врата и навел главата й
към чина, а когато тя се развикала да я пусне, той я пуснал и отново я пляснал
по дупето. Свидетелката се развикала и му казала, че е педофил и мръсник и
напуснала класа. Веднъж в шести клас, през учебната 2012-201Зг. пострадалата
вървяла по коридора на училището с друга съученичка, а К. застанал между тях и
си сложил ръцете през врата им. Така вървял с тях по коридора и с ръката си
опипал гърдата на Н.. Тя поискала да се дръпне, но успяла чак когато коридорът
на училището свършил. Свидетел на това поведение на подсъдимия станала
свидетелката В.Й..
6./
Малолетната свид. И.Н.
/р.2002г./ била пети клас през учебната 2013г.-2014г. в ОУ „ Д-р Петър
Берон", село Царевци, когато в часовете по математика подс. К. започнал да
я прегръща през рамото и да я потупва с пръсти и да я хваща за гърдата. При
друг случай когато свидетелката ходела до катедрата, където бил седнал
подсъдимия, той я потупал по дупето и после я погалил с ръка по вътрешната част
на бедрото, като движел ръката си нагоре-надолу. Всичко това се случвало в
учебните часове, пред очите на съучениците й, и продължило от месец октомври
201Зг. до 08.01.14г. Очевидци на извършеното деяние станали свидетелите Н.К., М.А.,
Х.А. и С.И..
7./
Малолетната В.Й. /р. 2000г./ била шести клас през учебната 2012г.-2013г. в
същото училище в село Царевци. Подсъдимият К. й преподавал по английски език,
математика и информационни технологии. Веднъж на неустановена по делото дата в
посочения период, в час по математика свидетелката отишла до обвиняемия да го
попита за някаква задача. След като й обяснил решението, К. я изпратил да си
сяда, като я пляснал по дупето и и казал „Айде, мойто
момиче!". Свидетелката се почувствала неудобно, защото всички съученици
видели действието на подсъдимия. Пострадалата не споделила за случилото се с
майка си и с други учители, тъй като я било срам, а освен това знаела и за
случай с друго дете, което било съобщило за такъв инцидент на директорката на
училището - опипване от подсъдимия К., но за него нямало никакви последствия.
През пролетната ваканция на 201Зг. свидетелката Й. отишла на урок по математика
в дома на подсъдимия. Тогава той използвал момента и я целунал по устата. Това
вече станало повод пострадалата да сподели с майка си за случилото се. Тогава
майка й я спряла от уроци при подсъдимия, като и казала да го отбягва.
8./
Малолетната Д.И. /родена на ***г./ била пети клас през учебната 2011-2012г.
в ОУ „ Д-р Петър Берон" в село Царевци, когато в класната стая, по време
на учебни занятия подс К. я прегърнал, погалил я по
гърба и опипал дупето и. След този случай тя страняла от него и не влизала в
часовете му. Получила слаба оценка по математика и останала в същия клас за
следващата година. Очевидци на извършеното деяние станали свидетелите В.Г. и С.И..
Действията на подс. К. на посегателство върху половата
неприкосновеност на ученичките, които са били насочени към възбуждане на полово
желание, продължили до 08.01.2014г., когато след поредното опипване от страна
на подсъдимия, той целунал свид. В.Г. първо по
челото, а след това и по устата. От това на детето му станало неприятно и избягало
от часа заедно със сестра си. Близначките В. и В. междувременно били обвинени
от подсъдимия, че са извършили кражба на 18 лв. - парични средства събирани от
децата за предстоящите празници. Поради това събрали смелост и споделили за
действията на К. първо със свидетелката
Николич, учител в училището, която ги посъветвала да кажат на майка си -
свид. М.М.. Последната,
след като научила подробностите за случилото се, незабавно сигнализирала първо
устно заместник -кмета на селото, а след това подала жалба и в РУП - Долни
Чифлик. В отдел „Закрила на детето" към Дирекция „Социално подпомагане“ -
Долни чифлик по телефона бил подаден сигнал от г-жа Живка Цветкова - Кмет на
Община Аврен, който по-късно бил регистриран като № ЗД-Д-Дч-04-04/14.01.2014г.
Сигналът касаел непристойното поведение на учителя С.К. изразяващо се в
опипване на малолетната В.Г. в областта на седалищните части и гърдите в час по
математика. Във връзка с него била издадена Заповед №РД-Д-Дч-01-0010 от
22.01.2014 год. с която бил съставен екип по координационен механизъм за
междуинституционално взаимодействие за проверка по случая. По същото време е
била уведомена и Районна прокуратура гр. Варна след което е било образувано и
досъдебното производство.
Видно
от заключението на СПЕ /л.27, том 5/ В.Г. не страда от
психично заболяване. Нейното физическо и психично състояние й позволява да дава
достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от значение по делото. Психофизическото развитие на В.Г. съответства на нормата за
възрастта. Не са набелязани индикации за лесна манипулация и внушения от външни
лица. Малолетната, макар и притеснена, и с чувство на неудобство, когато говори
за случилото се и за интимните отношения между мъжът и жената, се опитва да
изказва свое мнение. Случилото се в училище с г-н К. се осмисля и осъзнава от В.
като нещо, което е недопустимо за един учител, не е норма на поведение на един
авторитет. То представлява заплаха за нея, изглежда необичайно и конфузно, кара
я да се чувства засрамена, но и в невъзможност сама да предприеме мерки против
подобно поведение. Когато е подкрепена от сестра си и от другите съученици, тя
успява да говори за това. Действията на подс. К. са представлявали стрес за
момичето. То се страхува от него и от евентуална бъдеща среща. Страхува се да
не би да им отмъсти/на нея и семейството/. Подобно състояние представлява
психична травма за малолетната, но от друга страна тя не е толкова дълбока, тъй
като В. е подкрепена от много свои връстници, и най-вече от сестра си. От друга
страна, поведението на обвиняемия К. и неговите думи ще се отразят много
неблагоприятно на бъдещия й интимен живот.
Според
заключението на СПЕ /л.20, том 5/ В.Г. не страда от психично
заболяване. Нейното физическо и психично състояние й позволява да дава
достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от значение по делото. Психофизическото развитие на В.Г. е в съответствие на
нейната календарна възраст. Не се забелязват индикации при проведеното
изследване, които да свидетелстват, че малолетната се поддава лесно на
манипулация и внушения. Момичето макар и притеснено и с чувство на неудобство
когато говори за случилото се и за интимните взаимоотношения между мъжът и
жената се опитва да изказва свое мнение.
Случилото се в училище с г-н К. се осмисля и осъзнава от В.,
като нещо, което е недопустимо за един учител, не е норма за поведение за
авторитет. То представлява заплаха за нея, изглежда необичайно и конфузно. Кара
я да се чувства засрамена, но и в невъзможност сама да предприеме мерки против
подобно поведение. Когато е подкрепена от сестра си и от другите съученици, тя
успява да говори за това. Действията на подс. К. са представлявали стрес за В.,
доминират в нейното съзнание и го травмират. То се страхува от него и от
евентуална бъдеща среща. Страхува се да не би да им отмъсти/ на нея и
семейството/. Подобно състояние представлява психична травма за малолетната, но
от друга страна тя не е толкова дълбока, тъй като В. е подкрепена от много свои
връстници, и най-вече от сестра си. От друга страна, поведението на обвиняемия К.
и неговите думи ще се отразят много неблагоприятно на бъдещия й интимен живот.
В
изготвената СПЕ /л.43, том 5/ експертите посочват, че Д.И. не
страда от психично заболяване. Малолетната Д.И. е в състояние да дава
достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от значение за делото.
Независимо от цитираните характерови особености и начини на реагиране в
ситуации на фрустрация, психофизическото развитие на Д.
в общи линии е в рамките на нормата за календарната възраст. В определени
случаи и ситуации би могла да бъде манипулирана, тъй като е по-отстъпчива,
лесно се съгласява и примирява, както и по-трудно се ориентира в ситуации на
фрустрация, но в същото време е склонна да се подчинява и да има респект от
родителския контрол, чийто изисквания и ограничения, спазва.
Случващото се с нея и с нейните съученици е осъзнато от Д.
като нещо нередно, неудобно и срамно, но предвид характеровите й особености -
по-пасивна, толерантна, отстъпчива, примиряваща се и с по-ниска самооценка и
самочувствие, не е успяла да поеме инициативата в свои ръце и да говори за това
пред авторитети - учителите.
Не се откриват данни за сериозно отражение на случилото се
върху психичното развитие на момичето. То само е станало повод за вътрешни
размисли.
Според
заключението на СПЕ /л.8, том 5/ малолетната И.Н. не
страда от психично разстройство. Физическото и психическото състояние й
позволява да дава достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от
значение по делото.
Психофизическото развитие на момичето съответства на деца на
нейната възраст. Тъй като учителите за нея са безусловни авторитети, И. е в
състояние да се подаде в известна степен на внушение и манипулация от тяхна
страна, но от друга страна: чувството за справедливост и формиращ се морал са
тези фактори, които подпомагат малолетната Н. да изказва своето лично мнение.
Случилото се с И. и нейните съученици е осъзнато като нещо
нередно, ненормално, недостойно за един авторитет - учител.
То е предизвикало смущение, страх и безпокойство от
последиците, които следват след признанието за поведението на учителя / „ще си
отмъсти" /.
Подобно поведение е в състояние да обърка представите на
дете в настоящата възраст по отношение както на противоположния пол, така и на
авторитети. За в бъдеще тя ще го обмисли, ще му даде оценка на сексуален акт и
това може да се отрази неблагоприятно на емоционалния и сексуален живот.
Според
заключението на СПЕ /л.1, том 5/ малолетната Н.К. не
страда от психично разстройство и е в състояние да дава достоверни показания за
факти и обстоятелства, които са от значение за делото.
Нейното психофизическо развитие съответства на това на
децата на нейната възраст. В проведеното психологично изследване не се
набелязват индикации, които да насочват към прояви на лесна внушаемост и
манипулируемост от страна на непознати.
Малолетната Н. болезнено преживява както раздялата на
родителите си, така и отношението на учителя К., неговите постъпки, които я
безпокоят и провокират чувство на страх, безпокойство и усещане за бъдещи
неприятности. Образът и мисълта за учителя предизвиква страх: „Изпитвам страх да
не вземе да се върне в училище“.
Неговото поведение се преживява като стрес и последваща психотравма от Н.,
която се надстроява върху психотравмата от раздялата на родителите й и
депривационните условия, в които живее в момента момичето. По-актуална и
основна е психотравмата от раздялата на родителите, а психотравмата от
поведението и постъпките на учителя К. е на втора позиция.
Поведението на подс. К. формира изкривена, изопачена
представа за мъжкия пол, който факт би допринесъл в бъдеще за фрустриране на
контактите на Н. с противоположния пол.
Според
заключението на СПЕ /л.68, том 5/ малолетната В.Й. не
страда от психично разстройство. В.О.Й. е в състояние да дава достоверни
показания за факти и обстоятелства, които са от значение за делото.
Психофизическото
развитие на В. съответства на календарната й възраст. Същата не е склонна да се
поддава на внушение и манипулация от чужди лица.
Случилото се В. е осъзнала като нещо, което не е в
правомощията на един учител, което е срамно, неудобно и провокиращо страхове и
тревожност. Усещането, че ще се случи „нещо лошо във всяка една минута, във
всеки един момент" плаши момичето, създава му вътрешно напрежение.
Според
заключението на СПЕ /л.74, том 5/ малолетната Н.С.В. е
в състояние да дава достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от
значение за делото.
Психофизиологичното развитие на Н. съответства на децата от
нейната календарна възраст. Няма данни, че момичето се подава на внушение и
манипулация. Осъзнаването и осмислянето на случващото се с нея и нейните
съученици е в контекста на възможностите на здравите в психично отношение деца
на съответната възраст.
Тъй като Н. е ангажирана с друга доминанта - отношение към
момче, което харесва и разногласията й с родителите по този повод, то
вниманието й е ангажирано с този проблем в момента. В същото време, формиращите
се личностови особености, отразени в анализа на резултатите от предложените
психологични методики /по-отворена, действена, себезащитна/ са благоприятно
обстоятелство, което съдейства за по-безболезнено приемане на действията и
постъпките на обв. К. и отражението им върху
психиката на момичето.
Според
заключението на СПЕ /л.29, том 5/ малолетната В.В.Н.
не страда от психично разстройство и е в състояние да дава достоверни показания
за факти и обстоятелства, които са от значение за делото.
Нейното психофизиологично развитие съответства на деца на нейната
възраст. Тъй като локализацията на контрола изхожда приоритетно от родителите,
при известни обстоятелства, В. би могла да се поддаде
на внушение и манипулация от тяхна страна, но по принцип, има свое мнение и
успява да го изкаже свободно.
Случващото се в училище, с нея и нейните съученици, В.
преживява болезнено, тъй като тя самата е твърде чувствителна и ранима, макар,
че демонстрира видимо добро или по-високо от другите, самочувствие. То
представлява доминанта в нейното съзнание и в настоящия момент. Тя разсъждава
върху него и го преживява.
Фактът, че родителите на момичето са били разделени за
известен период от време и че към момента отново са заедно, също представлява
сериозен фрустриращ фактор, който провокира нейната тревожност и безпокойство.
Връзката между поведението на учителя и бащата, който се е оттеглил от
семейството в един момент, може в бъдеще да създаде определена нагласа към
противоположния пол като към хора, които са несигурни и вършат нередни неща.
Според
заключението на СПЕ /л.36, том 5/
малолетната И.Г. не страда от психично разстройство и е в състояние да дава
достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от значение за делото.
Нейното психофизиологично развитие съответства на деца на
нейната възраст. Поради стечение на неблагоприятни за нея обстоятелства нейната
психична зрялост дори е по-голяма, от колкото тази на нейните връстници.
Изхождайки от описаните личностови
особености на И. /несигурна, липса на спонтанност в изказванията и страхове да
казва истината - „ На мен не ми достига силата да изказвам каквото мисля по
някога...според зависи..."/, е възможно тя да има повече информация за подс.обв. С.К., както и лични
впечатления от него, но дефицитът от внимание, който има в момента, я фрустрира да се изразява свободно.
Според
заключението на СПЕ /л.56, том 5/ малолетния Х.А. не
страда от психично заболяване. Физическото и психичното състояние на А. му
позволява да дава достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от
значение за делото.
Психофизическото
развитие на Х.А. съответства на това на деца на неговата възраст. Няма
основания и данни от освидетелстването, Х. да се подава на внушение и
манипулация.
Според заключението на СПЕ /л.50, том 5/ малолетния С.И. не
страда от психично заболяване. Физическото и психичното състояние на И. му
позволява да дава достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от
значение за делото.
Психофизическото му развитие съответства на това на деца на
неговата възраст. Няма основания и данни от освидетелстването, С.И. да се
подава на внушение и манипулация.
Според
заключението на СПЕ /л.62, том 5/ малолетния М.А. не
страда от психично заболяване.
Той е в състояние да дава достоверни показания за факти и
обстоятелства, които са от значение за делото, но следва да се приложи
професионален подход и да се спечели доверието му, предвид описаните личностови
особености /неуверен, с повишена страхова готовност, притеснен, напрегнат
вътрешно, с известно чувство за вина/.
М.А.А. е в известна степен
недостатъчно психически зрял за възрастта си, който факт следва да се свързва с
евентуален стил на възпитание в семейството /по-авторитарен/. Би могъл да се поддаде на внушение и манипулация от страна на авторитетите
за него - семейство /родители/, но при подходящ начин на отношение и
професионален подход, е в състояние да дава достоверни показания, да отговаря
откровено, така, както е видял, чул или е почувствал отношението на учителя К.
към него и съучениците му в конкретния случай.
Според
заключението на СПЕ /л.80, том 5/ обвиняемият С.Д.К. не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата /психоза/, няма данни и
за зависимост към психоактивни вещества. При подс. К. експертите не са намерили
основания категорично да приемат наличието на педофилия. Посочили са обаче, че
в съдебната психиатрия и съдебната психология е прието, че прилагането на
т.нар.проективни методики могат да разкрият сексуални
разстройства. При освидетелстването на обвиняемия, в две поредни проективни методики /ТАТ и Роршах/
се извеждат данни за вътрешен сексуален конфликт, който съществува в предсъзнаваното и несъзнаваното поле на освидетелствания,
но който може да има различни външни проявления. Компенсаторно той може да се
изявява като потребност да се говори на сексуални теми, да се създава близост
под формата на прегръдки и опипване, и др. подобни, които обаче защитно се
отричат. Други психологични защити, които се набелязват в протоколите по
психологичното освидетелстване са: рационализация, потискане и изтласкване.
Всички те имат за цел да тушират вътрешното напрежение и безпокойство,
чувството за вина и изобщо, психична болка.
Във връзка с
изготвената СПЕ, защитата не оспорва обстоятелството,че подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, но
сочи довод, че подсъдимият не е разбирал, че има вътрешно сексуален конфликт и
действията му се дължат на компесаторна реакция.
Този довод е
основателен. Това е така защото експертите в с.з. категорично заявяват, че
поддържат изготвената СПЕ. На поставените въпроси в съдебно заседание категорично
отговарят, че подсъдимият е имал вътрешно сексуален конфликт, който би се проявил
под различни форми, както е и в настоящия случай – да говори на сексуални теми,
да създава близости под формата на прегръдки,
опипване и други. Той действително не е знаел за този конфликт, не е осъзнавал,
че с някои свои действия компенсира, но това не значело, че той не знае, че
това е нередно и забранено, но въпреки това го прави. Вещото лице Г.
категорично заявява, че подсъдимият е осъзнавал къде е границата, за да отрича
тези свои действия, тъй като е интелигентен човек и знае, че върши нещо нередно.
Същата сочи, че не е било редно пред ученици да се споделят такива интимни неща
за личния интимен живот. Заявява, че подсъдимия е изпитвал необходимост да
говори на сексуална тема независимо, че се намира в училище и пред деца, като в
същото време е осъзнавал, че това не е редно, тъй като е достатъчно
интелигентен и психично здрав, т.е. профила му е бил в рамките на нормата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събрания доказателствен материал – показанията на
разпитаните свидетели - Д.Н.Б., С.П.Д., Н.Д.С., Я.С.Д., М.И.Г. , К.С.И. – Николич,. М.С.М., В.М.Г., В.М.Г., Н.В.Р., Н.Т.К., Р.И.Н., И.Ж.Н., В.М.И., Н.С.В., С.П.Ж., В.О.Й., В.В.Н., И.И.Г., Д.М.А., Д.Ю.И., Х.Ф.А.,
М.А.А., С.С.И., Иринна Р., Д.С., Ю.М., В.В. , П.Т.,
съдебно - психиатрични и психологични експертизи, свидетелство за съдимост,
както и от другите писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Посочените
доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като са абсолютно непротиворечиви,
взаимно се допълват и установяват фактическата обстановка отразена по- горе,
като водят към изясняване на главния факт.
При анализа
на доказателствата съдът се е съобразил преди всичко с показанията на
гореизброените свидетели и със събраните писмени доказателства и доказателствени
средства.
В съдебно
заседание разпитът на всички малолетни свидетели – пострадали от деянието бяха
проведени чрез видеоконферентна връзка в две отделни
зали, като по този начин пострадалите нямаха визуална връзка с подсъдимия К..
Освен това разпитът на всички малолетни свидетели беше проведен в присъствието
на педагог или психолог, като и в присъствието на социален работник от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Долни чифлик.
Защитата
оспорва фактическата обстановка. Сочи довод, че деянието е несъставомерно, тъй
като не се касае за извършено престъпление блудство и обвинението не е доказано
по несъмнен начин. Поради това моли съда да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият К. дава обяснения в съдебно заседание, но не
се признава за виновен, като
твърди, че отразеното в обвинителния акт не е вярно. Заявява, че срещу него е
предприета една добре режисирана кампания с цел да дискредитира него и
съпругата му.
При даване на последна дума, моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Все пак
следва да се подчертае, че подсъдимият при даване на обяснения в съдебно
заседание заявява, че действително по време на часовете, които водел на
учениците без да има задължение за това / тъй като не е преподавател по „Човек
и природа“ или „Биология“/ е разговарял с тях на сексуална тема и ги запознавал
с устройството на мъжката и женската полови системи, и за това как се раждат
децата. Подсъдимият не отрича и обстоятелство, че се е случвало понякога, някои
от децата да са сядали на коленете му, в това число и св. В.Г. и ако решат
някой проблем да ги целуне по косата /стр.6 съд. прот.
от 17.09.15г./.
Съдът кредитира изцяло
и прие като професионално изготвени, почиващи на знанията и опита на експертите
изготвените по делото експертизи, тъй като са подкрепени и от останалите
събрани по делото доказателства. Същите са обосновани, пълни и ясни, като дават
отговор на въпросите, които са били поставени на досъдебното производство и
съдебното следствие и не бяха оспорени от страните по делото.
Съдът кредитира
изцяло показанията на горепосочените свидетели, включително и приобщените по
реда на чл.281 от НПК, тъй като в същите не са налице никакви противоречия.
Налице е последователност, логичност, достоверност, и в тях обективно и
правдиво са възпроизведени възприетите от тях факти, които са относими към
предмета на доказване на делото.
В конкретния случай
възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за
изясняване на обективната истина по делото, и които са приети за безспорно
установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на
нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и
между показанията на отделните свидетели.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите Д.Н.Б., С.П.Д., Н.Д.С., Я.С.Д. и М.И.Г. – първият от тях на
длъжност старши експерт в РИО гр.Варна, а останалите на различни длъжности към
Отдел „Закрила на детето „ при Дирекция социални помощи, гр.Долни чифлик, които
са извършили проверка във връзка с подадения сигнал срещу подс. С.К., тъй като са
еднопосочни, непротиворечиви и логични, а освен това не са заинтересовани от
изхода на наказателното производство. От показанията им се установява, че след
извършената проверка, те са изготвили доклади с констатации по отношение на
всяко от децата с които били проведени разговори в присъствието на психолози и
социални работници, които са приложени в т.3 от ДП. Същите заявяват, че децата
трудно са започнали да споделят за случилото се, но в последствие са разказали
подробно за блудствени действия извършени с тях и техни съученици, в периода от
около 2 години назад. Свидетелите са установили отражение върху психиката на
някои от децата, като най - голям проблем са констатирали при детето Татяна,
спрямо която са били предприети специални грижи и мерки. По тези съображения и
същата не е разпитвана в качеството на свидетел по настоящото производство.
От показанията на тези
свидетели се установява още, че в часовете, които преподавал подсъдимия отделял
съвсем малко време за учебния материал. Темите за разговор били неподходящи за
възрастта на учениците и К. използвал пред тях думи като „чукане",
„оправяне", „ебане". Разказвал интимни моменти от живота си,
включително и интимни подробности от съжителството си със свид.
Р. и от сексуалните си отношения с нея. По делото е изяснено, че подс. К.
винаги намирал възможност и повод да опипва момичетата по задните части, по
половите органи и по гърдите по време на час. За тези действия на подсъдимия те
споделили със свид. Николич, че не можели да се
оплачат на Директора, тъй като знаели, че тя няма да им повярва и да предприеме
нещо, поради това, че живее на съпружески начала с подс. К..
Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на всички малолетни деца. В тази връзка неоснователни са доводите на подсъдимия, че
пострадалите деца са манипулирани, показанията им не са достоверни и го
уличават в извършеното престъпление за което му е предявено обвинение, тъй като
двете близначки В. и В. Георгиеви са били уличени от подсъдимия в извършената
кражба на пари.
Това е така защото
от показанията на свидетеля Д.С. – психолог към Ресурсен център и към РИО гр. Варна
се установява, че му е била възложена конкретна задача да извърши обследване и
да установи степента на достоверност на показанията на децата, родителите и
учителите по отношение извършеното деяние от подсъдимия К., във връзка с
подадена жалба от св. М.М. – майка на близначките В. и В. Георгиеви, а не от кмета
на селото. От изготвения от С. доклад, а и от показанията които свидетеля дава
в съдебно заседание същият заявява, че е приключил с мнение за висока
достоверност на свидетелските показания на децата, на родителите и на един от
учителите. Освен това сочи, че при обследването е използвал термина „Отключващо
събитие“. Под този термин той обяснява, че следва да се разбира, че причината /повода/
която е повлияла на двете близначки, а и на другите деца – пострадали да
започнат една верига от признания по отношение деянията на подс. К., се явява
обвинението отправено от последния към свидетелките В. и В. Георгиеви за
извършената кражба на пари. Свидетелят заявява още, че това децата да говорят,
че К. извършвал блудствени действия за тях е бил защитен механизъм, който е
задействал провала на конфликта на интереси, и, че всъщност защитният механизъм
е психична стратегия с която децата се справят със стреса, а не защитен
механизъм в буквалния смисъл на думата.
Съдът кредитира
показанията на малолетните свидетели и прие, че доводът на подсъдимия, че били
манипулирани и не говорят истината е неоснователен, като се съобрази и с
изготвените от вещите лица СПЕ. Разпитани в съдебно заседание експертите
категорично заявиха, че за повечето от децата са дали скали за достоверност и
валидност на показанията им и не се забелязват индикации, които да насочват към
прояви на лесна внушаемост и манипулируемост. Заявяват, че при изследването са
използвали различни методики за да се разбере дали има противоречие, но изводът
им е, че такива не са били установени.
Пред състава на
съда малолетните момичета – пострадали се стремят да разкажат добросъвестно
истината. При това те са стресирани, тревожни, изпитват явен страх от
подсъдимия и в съдебно заседание. Именно поради това съдът проведе разпита им в
отделна съдебна зала, така, че да нямат визуален контакт с подсъдимия. Въпреки
това в поведението им се наблюдаваше неудобство, срам да дават показания относно
обстоятелства свързани със сексуалното посегателство или употребени от
подсъдимия цинични изрази.
Въпреки това от показанията
на всички малолетни свидетели категорично се установява, че подсъдимият К. е
използвал непристойно държане в часовете които водел на учениците от вербален
характер като употребявал вулгарни думи „хуй“, „путка“, което в началото било
възприето като шега, но впоследствие с напредване на възрастта им са им превели
и неприятно впечатление. От показанията им категорично се установява, че подсъдимият
е извършвал по отношение на малолетните деца – пострадали действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление като ги галил, опипвал ги по гърба, по
гърдите, по половите органи, прегръщал ги, слагал ги да седят на коленете му.
Неоснователен е и
доводът на подсъдимия, че срещу него и съпругата му е предприета добре
режисирана кампания за дискредитиране. Това е защитна негова позиция с която
цели да избегне наказателна отговорност, тъй като са голословни, не само
неподкрепени, а напротив опровергани от събраните доказателствата по делото
посочени по – горе.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Анализът на
изброените доказателства обосновава у съда извода, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна в условията на реална съвкупност следните състави
на престъпление :
1./ по чл. 149,
ал.5, т. 1, пр.,1, вр. ал.1 от НК за това,
че в периода от 15.09.2012г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл.Варненска,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение
на две малолетни лица – В.М.Г., родена на *** г.. и Н.Т.К., родена на *** г.
2./ по чл. 149,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,че
в периода от 15.09.2012г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл.
Варненска, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 -
годишна възраст - В.М.Г., родена на *** г.
3./ по чл. 149,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че
в периода от 15.09.2012г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл.Варненска,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение
на лице ненавършило 14 - годишна възраст - В.М.Г., родена на *** г,
4./ по чл. 149,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,
че в периода от 15.09.2012г. до
08.01.2014г в с. Царевци, обл.Варненска, в условията
на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - Н.Т.К.,
родена на *** г
5./ по чл. 149,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,
че в периода от 15.09.2012г. до
08.01.2014г в с. Царевци, обл.Варненска, в условията
на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 - годишна възраст - Н.С.В.,
родена на ***г.
6./ по чл. 149,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,че
в периода от м. октомври 2013г. до 08.01.2014г в с. Царевци, обл. Варненска, в условията на продължавано престъпление,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение
на лице ненавършило 14 - годишна възраст - И.Ж.Н., родена на ***г.
7./ по чл. 149,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това,че
в периода 15.09.2012г. до неустановена дата през пролетната ваканция на
учебната 2012г.-2013г., в с. Царевци, обл. Варненска,
в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна
възраст – В.О.Й., родена на 21.11 2000г.
8./ по чл. 149, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК за това,че на неустановена дата през учебната
2011-2012 г. в с. Царевци, обл. Варненска, извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14 - годишна възраст – Д.Ю.И., родена на ***г., поради което и на
основание чл. 149, ал.1 от НК
Инкриминираната
дейност на подсъдимия не се свежда до изолиран случай. Съдът приема, че по
категоричен начин е установено, че той е извършил неправомерни развратни
действия с цел възбуждане на полово желание без съвкупление. Блудството с
малолетни лица е формално престъпление. Не се изисква настъпването на определен
резултат. То е довършено с извършването на самото действие с цел възбуждане на
полово желание без съвкупление, без да е необходимо тази цел да бъде
постигната. За това опит при него е несъставомерен. В
случая независимо от начина на докосване, на съприкосновение с малолетните деца
– милувки, целувки, опипване по ерогенните зони обективират конкретната му цел
– възбуждане на полово желание. Винаги когато по отношение на малолетни се
извършва блудствено действие се застрашава правилното
им развитие и поради това деянието е въздигнато в престъпление.
Квалификацията на деянието
по ал.5, т. 1, пр.1 на чл. 149 от НК, по пункт 1 от присъдата се определя от това, че подс. К. е извършил
блудствени действия спрямо две малолетни лица – В.Г. и Н.К. едновременно, в
един и същ момент. Представителят на прокуратура е предявил на подсъдимия, че с
блудствените си действия е осъществил две отделни
деяния – съответно по пункт 1 и пункт 2 от обвинителния акт. Съдът в настоящият
си състав намери, че в случая подсъдимият К. е осъществил състава на едно
престъпление – това отразено по пункт 1 от присъдата. Този извод се извежда от
квалифициращия признак на състава на престъплението – деянието е извършено с две
малолетни лица.
Представителят на
прокуратурата е предявил обвинение на подс.К., че
деянието по ал.5, т.1 на чл.149 от НК по отношение на В.Г. и Н.К. е осъществено
при условията на продължавано престъпление – чл.26 от НК, тъй като това се е
случвало няколкократно. Това обвинение се поддържа и в съдебното заседание.
От гласните доказателства
по делото - показанията на двете малолетни деца – пострадали се установява, че само
веднъж се е случило когато подсъдимият К. ги е поставил едновременно да седнат
на коленете му и е извършил блудствените действия
описани по – горе . Поради то съдът прие, че се касае за едно извършено
престъпление, а не няколко отделни такива, поради което на основание чл.304 от НПК го призна за невинен и го оправда за това деянието да е извършено при
условията продължавано престъпление – чл.26 от НК.
Правните изводи на съда са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона.
Обект
на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и
съблюдаването на половия морал и тези които възникват по повод правилното
духовно и физическо развитие на подрастващите.
От
обективна страна трябва
да се посочи, че блудството с малолетни - пострадали от престъплението са лица
ненавършили 14 години. Именно малката възраст показва, че те са полово незрели
индивиди и поради това са застрашени тяхното физическо и психическо развитие.
Малолетните не могат да
формират правно валидна воля и поради това блудството с такова лице винаги е
престъпление, независимо дали пострадалото лице е дало съгласие.
Изпълнителното
деяние от обективна страна може
да се осъществи единствено чрез действие, което по своето същество може да
възбуди полово желание без съвкупление, и това действие може да бъде различно –
в случая, милувки, прегръдки ,целувки, опипване по различни ерогенни зони или
места по тялото на децата.
Субект
на престъплението е
пълнолетно, вменяемо лице, което е разбирало
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От
субективна страна –
подсъдимият е осъществил престъпните деяния при формата на вината пряк умисъл.
Той е съзнавал, че пострадалите момиченца нямат навършени 14 години и е
осъществил действия с цел да възбуди полово желание. Липсва съмнение относно
наличието на съзнание у подсъдимия за това, че действията които е осъществил са
противоправни и забранени от закона.
ПРИЧИНИ
И МОТИВ за извършване на престъплението
- незачитане половата неприкосновеност на малолетните деца.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът счита, че в случая не
са налице по отношение на подсъдимия С.К. изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства обосноваващи приложението на чл. 55 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на конкретното деяние е
висока и се определя от обстоятелството, че с този вид деяния се застрашава
нормалното физическо и духовно развитие на подрастващите, а крехката възраст на
пострадалите по принцип е предпоставка и за развитие на някои психически
смущения, като например затруднения в нормалното развитие на бъдещия им полов
живот.
Съдът се съобрази освен
това и със степента на обществената опасност на подсъдимия, като прецени, че е
личност с ниска степен на обществена опасност, поради което обсъди и прие като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, предвид
обстоятелството, че подсъдимият в продължение на 62 години / на каквато възраст
е/ не е извършил друго престъпление, липсата на лоши характеристични данни.
- отегчаващи отговорността обстоятелства – престъпна упоритост изразяваща
се в извършването на множество деяния през инкриминирания период.
При тези данни, като даде
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът му наложи следните
наказания:
- за деянието по чл. 149,
ал.5, т. 1, пр.,1, вр. ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК – НАКАЗАНИЕ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ,
-
за деянията по чл. 149, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. Чл.54 от НК – НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ПО ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.23 от НК наложи на
подсъдимия да изтърпи най-тежкото от така определените му наказания, а именно -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ
ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.3, вр.,
чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ в затворническо общежитие.
Така определеният размер на
наказанието съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на деянието, както и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно върху осъдения към спазване
на законите и добрите нрави. Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото и не е
необходимо да бъде увеличавано на основание чл.24 от НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Съдът
в настоящият си състав счете, че предявените граждански искове от В.М.Г. и В.М.Г.,
чрез законният им представител М.С.М., както и предявеният граждански иск от Н.Т.К.
чрез законният и представител Н.В.Р. са доказани безспорно по своето основание.
Това е така, тъй като от доказателствата по делото по безспорен начин се
установява, че подсъдимият С.К. е извършил деянията описани по – горе на
гражданските ищци с което им причинил неимуществени вреди.
За
да определи размера на уважената част от гражданските искове за причинените
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.149, ал.5, т.1, пр1, вр. ал.1 от НК и по чл.149, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК съдът взе предвид показанията на пострадалите деца -
свидетелките В. и В. Михайлови, Н.К., заключенията на вещите лица по назначените
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, както и останалите гласни и
писмени доказателства по делото. От същите се установява, че децата са изпитали
чувство на срам, на неудобство и страх. Те се страхуват от
подсъдимия и от евентуална бъдеща среща с него. Страхуват се да не би да им отмъсти /на тях и
семейството/. Подобно състояние представлява психична травма за малолетните. При пострадалите от сексуални посегателства с оглед
ниската им възраст прогнозата за бъдещият им сексуален живот е твърде
неблагоприятна. Стреса който са изживели ще допринесе за това, че и за в бъдеще
ще изпитват достатъчно недоверие към противоположния пол.
Съдът, като взе предвид горното, намери, че следва да
уважи предявените граждански искове в размер от по 4000 лева за всяка една от
тях.
Поради това СЪДЪТ:
1./ ОСЪДИ подсъдимия С.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетните деца В.М.Г., ЕГН ********** и В.М.Г. ЕГН ********** сумите от по 4000 /четири хиляди/ лева, за всяка една от тях, ведно със законната
лихва, считано от деня на деянието - 08.01.2014 год., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди в резултат на деянието, както и направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева, като ОТХВЪРЛИ предявените граждански искове
за разликата до от по 8000 лв. за всяка една от тях, като неоснователен.
2./ ОСЪДИ подсъдимия С.Д.К., да заплати на Н.В.Р. ЕГН **********,
като особен законен представител на малолетното дете Н.Т.К., ЕГН ********** сумата
в размер на 4000 лева, ведно със
законната лихва, считано от деня на деянието - 08.01.2014
год., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието, като ОТХВЪРЛИ предявения граждански иск за
разликата до 20 000 лв., като неоснователен и прие, че именно в този им размер
ще овъзмезди пострадалите за претърпените болки и страдания в резултат на деянието
.
С
присъдата си на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът ОСЪДИ подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер
на 1705
лева
по сметка на ОД на МВР Варна, 438,56 лева по сметка на ВОС, както и държавна
такса върху уважените граждански искове в размер на 480 лева, в полза на държавния бюджет.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: