Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Обективно съединени искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД вр.чл.294 от ТЗ. Постъпила е искова молба от О. В. Т. против „Р." Е.-гр.С.. В молбата се твърди, че на 21.10.2011 г. между ищеца и ответника е сключен договор за отдаване на общински имот под наем, подробно описан в молбата, по който ищецът е наемодател, а ответникът - наемател, с определена наемна цена за имота в размер на 4092 лева месечно. Твърди се, че договорът е сключен за срок от 10 години, считано от 01.11.2011г., както и че ответникът системно не изпълнява задължението си за заплащане на наемната цена. Твърди се, че след сключване на договора същият е извършил общо три плащания – на 28.10.2011 г., 16.11.2011 г. и 14.12.2011 г., като от този момент е преустановил плащанията си по договора. Твърди се, че многократно са му изпращани покани за доброволно изпълнение, но същият не е предприел действия по плащането на договорената наемна цена. Ищецът сочи, че поради това със заповед от 13.08.2013 г. едностранно е прекратил наемното правоотношение, като изявлението за това е изпратено до ответника на 13.08.2013 г., а на 19.08.2013 г. заповедта е поставена на видно място в имота, предмет на договора. Претендира да бъде осъден ответникът да заплати общо сумата в размер на 87 581,58 лева, представляваща дължим наем в размер на общо 79 464 лева, считано от м. януари 2012 г. до м. август 2013 г., и лихва за забава, начислена помесечно върху всяка една от вноските в размер на 8117,58 лева, ведно със законната лихва за забава. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок отговор от ответника не е постъпил. Като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,съдът намира за установено следното: Видно от приетия като доказателство по делото договор от 21.10.2011г., е, че между О. В. Т. и ответното дружество е сключен договор, съгласно който страните са се договорили първият като наемодател да предостави на втория като ползвател част от имот общинска собственост, намиращ се в гр.В.Т., промишлена зона "Д.", кв.573, УПИ III-26, ПИ с идентификатор 10447.517.177, с обща площ 7100 кв.м., представляващ част от имот, актуван с АОС 4668 от 30.09.2009г. Страните са се договорили наемната цена да е в размер на 4092 лв. месечно с включен ДДС, като плащането на наема да се извършва до 16-то число на текущия месец. Страните са се договорили срокът на договора да е за десет години, считано от 01.11.2011г. Съставен е приемо-предавателен протокол за предаване и отнемане под наем на част от недвижим имот, собственост на О. В.Т., с описани движими вещи, които се предават заедно с имота. С писма: от 08.05.2012г., от 26.07.2012г., от 13.12.2012г., от 20.05.2013г., от О. В.Т. до ответното дружество, са отправени покани до ответника да заплати незаплатения наем по договора и начислена лихва за забава. Видно от приложените обратни разписки, първите две писма са получени от ответника, а останалите две-не са получени, с отбелязване, че офисът е затворен. Със Заповед № РД 22-1347 от 13.08.2013г. на Кмета на О. В.Т. е наредено да бъдат прекратени наемните правоотношения с ответното дружество поради неизпълнение на задължението му за заплащане на наемната цена, за което е изпратено уведомление до ответника, което не е получено от него, с отбелязване, че фирмата не съществува на адреса. На 19.08.2013г., видно от приложения протокол, Заповедта е поставена на таблото за обяви в О. В.Т. и на видно място на имота-на прозореца на портиерната. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. Вещото лице след като е извършило проверка на документите по делото и счетоводните записвания при ищеца, е констатирало, че последната платена наемна вноска е за м.12.2011г. с дата на плащане 14.12.2011г.. Установило е, че към момента на проверката ищецът води налично вземане за наем от ответника за месечните периоди от м.01.2012г. до м.08.2013, вкл. по издадени и осчетоводени фактури за наем, общо в размер на 79464 лв. Вещото лице е изчислило дължимите лихви за забава върху дължимия наем за всеки месец за посочения период-общо в размер на 7846,46 лв. При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи : Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 вр.чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са основателни и доказани по следните съображения: От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе безспорно се установява, че между страните по договора е възникнало наемно правоотношение, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника за ползване имот общинска собственост, намиращ се в гр.В.Т., описан по-горе, както и че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на наемната цена за периода м.01.2012г.-м.08.2013г. в размер на общо 79464 лв. Съгласно чл.232 ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Видно от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, ответникът е извършвал плащания, последно за м.12.2012г., но не е заплатил изцяло наемната цена за периода от м.01.2012г.-м.08.2013г. в размер на общо 79464 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да установяват извършено плащане на посочената сума, а нему принадлежи доказателствената тежест за това обстоятелство. Същият дължи и лихва за забава върху неплатената част от наемната цена за периода 01.02.2012г.-25.10.2013г., възлизаща в общ раþмер на 7846,46лв., който размер се установява от заключението на вещото лице. С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск за сумата 79464 лв.-незаплатена наемна цена по договор от 21.10.2011г. за периода м.01.2012г.-м.08.2013г., е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Основателен и доказан е и искът за лихва за забава върху незаплатената наемна цена за процесния период за сумата 7846,46лв. и като такъв следва да се уважи. Искът за лихва за забава за разликата от тази сума до претендираната 8117,58 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.Сумата по главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски-общо 5819,47 лв. за държавна такса, експертиза и ЮК възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК. Водим от горното,съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „Р.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., район "В.", ул.А. С." № ..., ЕИК ..., да заплати на О. В. Т., пл. „М. Б.” № 2, сумата общо 87310,46 лв. /осемдесет и седем хилядитриста и десет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща: 79464 лв.-стойността на незаплатена наемна цена за периода м.януари 2012г.-м.август 2013г. по договор от 21.10.2011г. за ползване на имот общинска собственост; лихва за забава върху незаплатената наемна цена за периода 01.02.2012г.-25.10.2013г. в размер на 7846,46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 79464 лв., считано от 25.10.2013г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „Р.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С.,, ул.А. С." № ..., ЕИК ... да заплати на О. В. Т., пл. „М. Б.” № 2, направените по делото разноски в размер на общо 5819,47лв. ОТХВЪРЛЯ предявения от О. В. Т., пл. „М. Б.” № 2, против „Р.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., , ул.А. С." №..., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава за разликата от 7846,46 лв. до 8117,58 лв. като неоснователен и недоказан. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |