РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1110 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 239 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.
Кукуш, № 1 против П.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, с която
са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, с
които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи
на ищцовото дружество сумата от общо 379,71 лв., от които сумата от 40,19 лв.,
представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, по договор за
далекосъобщителни услуги М4343972 от 18.12.2014 г., и сумата в размер на 339,52 лева
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със
законна лихва за периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2018 г., по гр.д. № 78, по описа ВРС за 2018 г..
Ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД твърди,
че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което
била издадена заповед за изпълнение от 05.01.2018 г., по гр.д. № 78, по описа ВРС за 2018 г.,
като на основание чл. 415 вр. Чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за
предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице правен
интерес. Излага, че между „Мобилтел“ ЕАД с настоящо
наименование „А1 България“ ЕАД и ответника бил сключен договор за мобилни
услуги М43439721 от 18.12.2014 г.. Поддържа се, че за периода от 16.12.2014 г.
до 15.04.2015 г. ответникът е ползвал мобилни услуги на стойност 40,19 лв., но
не ги заплатил. Поради неизпълнение на задължението му и на основание чл.
54 ищецът прекратил договора и начислил неустойка в размер на 339,52 лв..
Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че П.Й.
К. дължи на „ А1 България“ ЕАД, сумата от общо 379,71 лв., от които
сумата от 40,19 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, по
договор за далекосъобщителни услуги М4343972 от 18.12.2014 г., а сумата от
339,52 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
ведно със законна лихва за периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2018 г., по гр.д. № 78, по описа ВРС за 2018 г..
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК не депозира
отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на
предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото
данни, че на ответника- П.Й.К., е
връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността
за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и
обстоятелството, че не е подала отговор, не се явява в съдебно заседание, за
което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може
да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание
чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на
исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора на основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски или сума в размер на 460 лв., представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Воден от горното и на
основание чл. 239, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени
от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1 против
П.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***,
че П.Й.К., ЕГН **********, дължи
на „ А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, сумата от общо 379,71 лв., от които сумата от 40,19
лв., представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, по
договор за далекосъобщителни услуги М4343972 от 18.12.2014 г., и сумата в размер на 339,52 лева представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законна лихва за
периода от 04.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 05.01.2018 г.,
по гр.д. № 78, по описа ВРС за 2018 г..
ОСЪЖДА П.Й.К., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. ГПК, на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш, № 1, сумата от
460 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-
ВЛАДИМИРОВА