Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.05.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

25.04.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Дафин Каменов

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

85

по описа за

2019

година.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от С.М.М. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.С.М., в която твърди, че с Наказателно постановление № 1841/11.12.2015 г., издадено от заместник-началник Митница-Свиленград, на основание чл. 123, ал. 6 от ЗАДС му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. Цитираното наказателно постановление било обжалвано и съответно потвърдено с Решение № 25/17.03.2016 г. по АНД № 21/2016 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Ищецът обжалвал постановеният първоинстанционен, акт вследствие на което било образувано КАНД № 72/2016 г. по описа на Административен съд – Кърджали, при което с Решение № 116/21.06.2016 г. по цитираното дело касационната инстанция отменила решението на районния съд и постановила решение по същество, с което отменила изцяло НП № 1841/11.12.2015 г. В производството пред районния и административния съд жалбоподателят бил представляван от пълномощник по договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 360 лв.

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че на С.М.М.  били причинени имуществени вреди в размер на 360 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 21/2016 г. по описа на Районен съд – Момчилград и КАНД № 72/2016 г. по описа на Административен съд – Кърджали. В тази връзка сочи Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Митници“ гр.София да заплати на С.М.М. сумата в размер на 360 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 21/2016 г. по описа на Районен съд – Момчилград и КАНД № 72/2016 г. по описа на Административен съд – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на деловодни разноски. 

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв.С.М., който поддържа изцяло предявения иск по изложените в исковата молба съображения и моли за решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Агенция „Митници“ – София, чрез пълномощникът си юрисконсулт З. Б. депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция по основание и размер. Излага съображения, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден в резултат на типичната административна дейност, поради което и претърпените от неговата незаконосъобразност вреди не представляват основание за ангажиране на отговорността на държавната по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че представеният договор за правна защита и съдействие се явявал недостатъчно доказателствено средство, за да обоснове основателност на иска. В този смисъл твърди, че адвокатската защита по наказателни дела от административен характер не била задължителна, а зависела от волята на лицето, чиято административна отговорност е ангажирана.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт Б., в която изцяло поддържа депозирания отговор, по изложените в него доводи и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и присъди юрисконсултско възнаграждение.

  В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор К. изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Издаденото против ищеца наказателно постановление било отменено с влязло в сила решение на съда, поради което заплатените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд се явявали имуществена вреда, която следвало да бъде заплатена от ответника.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 1 841/11.12.2015 г., издадено от заместник началник на митница “Свиленград“, на основание чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ на С.М.М. от *** е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., като на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 123, ал. 6 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 10 бр. кутии цигари марка „***“. В срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, ищецът в настоящето производство, е депозирал жалба против цитираното наказателно постановление, поради което по описа на Районен съд гр.Момчилград е образувано АНД № 21/2016 г. С постановеното по делото Решение № 25/17.03.2016 г. съдът не е уважил депозираната жалба, респ. е потвърдил Наказателно постановление № 1 841/11.12.2015 г., издадено от заместник началник на митница “Свиленград“, на основание чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ на С.М.М. от *** е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., като на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 123, ал. 6 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 10 бр. кутии цигари марка „***“.  С.М.М. е депозирал касационна жалба против така постановеното решение, вследствие на което по описа на Административен съд – Кърджали е било образувано КАНД № 72/2016 г., по което е постановено Решение № 116/21.06.2016 г.  С решението на касационната инстанция е отменено решението на районния съд, в частта с която е потвърдено НП относно наложеното административно наказание глоба в размер на 2 000 лв., и оставено в сила решението в останалата му част, като касационният съд е отменил Наказателно постановление № 1 841/11.12.2015 г., издадено от заместник началник на митница “Свиленград“, в частта му относно наложеното на основание чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ на С.М.М. от *** административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.

В производството пред районния съд и административния съд С.М.М. е бил представляван от пълномощник – адв.С.М., осъществил процесуално представителство по делото, изразяващо в участие в открито съдебно заседание на 17.02.2016 г. пред районния съд, изготвяне и внасяне на касационната жалба и представяне на писмено становище и участие в открито съдебно заседание на 25.05.2016 г. в производството пред касационната инстанция. Видно от приложения в кориците на АНД № 21/2016 г. договор за правна защита и съдействие сер. *** № *** от *** г./стр. 25 от делото/, страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., изцяло заплатено в брой от ищеца.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим и  доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на частично отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от заместник началник на митница “Свиленград“. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес на ищеца.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетение, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу Агенция „Митници“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните, със седалище в гр.София, с четири териториални звена, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, структурирана в Централно митническо управление и в териториални дирекции: Тракийска, Югозападна, Дунавска, Северна морска и Южна морска/ чл. 7 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“/, поради което се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на Агенция „Митници“ гр.София, за имуществени вреди, причинени на ищеца С.М.М. от ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че пораждат наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че срещу ищеца е било съставено наказателно постановление, издадено от заместник началник на митница “Свиленград“. което е отменено частично с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, поради което е доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт – НП.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка по делото е безспорно, че в производството пред районния съд, приключило с Решение № 25/17.03.2016 г. по НАХД № 21/2016 г. по описа на Районен съд – Момчилград, което е отменено частично с Решение № 116/21.06.2016 г. по КАНД № 72/2016 г. на Административен съд – Кърджали и е постановено такова по същество, с което е отменено частично Наказателно постановление № 1 841/11.12.2015 г., издадено от заместник началник на митница “Свиленград“, в частта му относно наложеното на основание чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., С.М. е бил надлежно представляван от адвокат, осъществил процесуално представителство по делото, за което ищецът заплатил възнаграждение в размер на 360 лв., при уговорено такова в размер на 360 лв. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин от материалите по АНД № 21/2016 г. по описа на Районен съд гр.Момчилград – Протокол от открито съдебно заседание на 17.02.2016 г. и договор за правна защита и съдействие сер. *** № *** от *** г. Съгласно даденото разрешение с  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

За прецизност следва да се отбележи, че доказано в процеса се явява и твърдението, че ищецът е бил представляван от адвокат и в производството пред касационната инстанция, където обаче липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а и не се претендират вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по КАНД № 72/2016 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца и отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1 841/11.12.2015 г., издадено от заместник началник на митница “Свиленград“, в частта му относно наложеното на основание чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. Видно от съдържанието на приложеният договор за правна помощ и съдействие сер. *** № *** от *** год. и пълномощното към него от същата дата, безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по АНД № 21/2016 год. по описа на Районен съд – Момчилград, като с постановеното от касационната инстанция решение е отменено решението на районния съд и е постановено друго такова, по същество, с което е отменено като незаконосъобразно, частично обжалваното наказателно постановление. Доколкото в договорът за правна защита и съдействие изрично е отразено/словесно и с цифри/, че е заплатена в брой сумата в размер на 360 лв., то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от С.М.М. в брой, при сключването на посочения договор.

Размерът на договореното възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие е над минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева./, но доколкото цената на предявения иск е в размер на 360 лв./произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС/, съдът намира, че размерът на исковата претенция е съразмерен с извършената правна защита и съдействие и фактическата и правна сложност на делото пред районния съд и ще обезщети ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. С други думи в конкретния случай претендираната част от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, поради не са налице предпоставките за присъждане на по-нисък размер на имуществени вреди от посочения в петитума на исковата молба.

Съдът счита, че в случая не са налице основанията за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав в настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай единствено пострадалият е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или, че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ. с поведението си да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Видно от материалите по КАНД № 72/2016 г. на Административен съд – Кърджали и мотивите на съдебния акт, с който е отменено частично наказателното постановление, съдът е констатирал допуснато нарушение на материалния закон от АНО.

Съдът не споделя изложените в отговора на исковата молба доводи за неоснователност на иска, аргументирани с липсата на задължения за адвокатска защита в производствата по обжалване на наказателни постановления. В този смисъл правото на адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, осъществявана от адвокати, които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Безспорно е, че в производствата по наказателните дела от административен характер адвокатската защита на жалбоподателя не е задължителна, но на практика за всеки един български гражданин без юридическо образование, както и за малограмотни или слабо образовани лица, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, подпомаган от служители с висше юридическо образование. С други думи правото на жалбоподателя в производствата по ЗАНН да ангажира адвокат, който да го представлява и защитава интересите му в съответното производство е предоставена му от конституцията и закона възможност, а потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че правата му са накърнени неправомерно от административния орган. В случая липсват основания, за да се приеме твърдението, а и е в противоречие с всякаква логика, че ищецът безпричинно е платил хонорар на адвокат, без да е мотивиран от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.

Предвид горното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 360 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Агенция „Митници“ гр.София Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас да заплати на С.М.М. сумата в размер на 360 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от него адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 21/2016 год. по описа на Районен съд – Момчилград, постановеното по което Решение № 25/17.03.2016 г. е отменено частично с Решение № 116/21.06.2016 г. по КАНД № 72/2016 г. на Административен съд – Кърджали и е постановено такова по същество, с което е отменено частично Наказателно постановление № 1 841/11.12.2015 г., издадено от заместник началник на митница “Свиленград“, в частта му относно наложеното на основание чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане. В тази връзка, независимо от  обстоятелството, че понесените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се   възнаграждението за адвокат в размер на 360 лв. е заплатено в производството пред районния съд, където жалбата не е била уважена, то предвид постановеното от касационната инстанция решение, с което акта на първоинстанционния съд е бил отменен частично и издаденото срещу ищеца наказателно постановление е било отменено частично в частта му относно наложеното наказание и доколкото разноските са извършени в производството по обжалване на отменено частично, като незаконосъобразно наказателно постановление, същите представляват имуществена вреда, респ. представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Безспорно в настоящия случай горецитираното Наказателно постановление № 1 841/11.12.2015 г., издадено от заместник началник на митница “Свиленград“ е частично отменено относно наложеното административно наказание, като решението на районния съд, в частта му с която е потвърдено същото, относно постановеното отнемане на вещи, е оставено в сила от касационната инстанция. Независимо от това обаче, настоящия съдебен състав счита, че на ищеца следва да бъдат присъдено обезщетение за настъпили вреди, съответни на пълния размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение при обжалване на НП. В този връзка, видно от съдържанието на въззивната и касационната жалба, всички доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление са били насочени към незаконосъобразност и неправилност на същото по отношение на наложеното административно наказание, респ. целта на обжалването е била отмяна на наложената глоба, за което е и заплатено договореното адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъден и деловодни разноски в исковото производство в размер на 370 лв., от които 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в размер на 10 лв. В конкретния случай заплатеното от ищеца възнаграждение за ангажирания адвокат в настоящето производство е с ДДС, поради което съдът приема, че същото е в съответствие с минималния размер на такова, определено с действащата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, с определен материален интерес до 1 000 лева, каквото е и настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева.

Предвид уважаването на иска в полза на ответника не се присъждат деловодни разноски.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на С.М.М. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, главница в размер на 360 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в производството по АНД № 21/2016 год. по описа на Районен съд – Момчилград, постановеното по което Решение № 25/17.03.2016 г. е отменено частично с Решение № 116/21.06.2016 г. по КАНД № 72/2016 г. на Административен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в исковото производство в размер на 370 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: