О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1141
23.04.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 817 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат К.Т., упълномощен в първоинстанционното производство
(л. 44), против Решение № 35 от 03.01.2020 г. по гр. д. № 3346/2019 г. на
Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че
в полза на Ж.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, съществува парично
вземане срещу въззивника в размер на сумата от 2500 лева, представляваща
неплатени месечни наеми за периода м. юли – м. ноември 2018 г. и сумата от 89,
41 лева, представляваща лихва за забава върху всяка от главниците за
неплатена наемна цена от по 500 лева за периода от 08.08.2018 г. до 13.02.2019
г., за които суми има издадена по ч. гр. д.№1397/2019 г. по описа на РС-Бургас
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че съдът неправилно
е приел, че е налице наемен договор между въззивника и въззиваемата-ищца, а не
между последната и юридическото лице „Брейв-Д“ ЕООД. Поддържа се, че сключеният
между страните по делото договор за наем е нищожен поради липса на първоначално
намерение за неговото сключване, поради незаможен предмет, поради заобикаляне
на закона и поради това че обектът е бил отдаден още веднъж под наем на друго
лице ,,Брейв – Д“ ЕООД; че договорът е прекратен по изявеното желание и на
двете страни. Евентуално се твърди, че ищцата няма правен интерес от водене на
настоящите искове, защото ползвател
на обекта е „Брейв-Д“ ЕООД и
защото договорът следва да се счита за прекратен от 07.08.2018 г. съгласно т. 9
от него. Твърди се, че за претендирането на процесните вземания ищцата следва
да докаже, че е изправна страна по договора, а тя е нарушила задължението си да
предостави на наемателя необезпокоявано ползване на отдадената пол наем вещ.
Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира за
присъждане на направените съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от упълномощен представител на легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради
което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Ж.Б. чрез
адвокат И.К., упълномощен в първоинстанционното производство (л. 6 ) е
депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи в
подкрепа на обжалваното решение.
Въззиваемата
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за
01.06.2020 г. от 15:00 ч., за които дата и час страните да бъдат призовани.
ДОКЛАДВА въззивната жалба на И.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.Т., упълномощен в
първоинстанционното производство (л. 44), против Решение № 35 от 03.01.2020 г.
по гр. д. № 3346/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.