Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.07.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 7 юли 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5233 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърдят в исковата си молба, че
на името на ответника А.Ж.Г. имало открита партида във “В и К” ЕООД гр. Стара
Загора, район Стара Загора, с номер 025988 за ползване от ответника имот -
частна общинска собственост, находящ се в **.
С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната
възниквали договорни отношения, по силата на които “В и К” ЕООД се задължавало
да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица
на дружеството, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При
закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите, и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
За периода 10.11.2017 год. до 03.09.2018 год. ответникът дължал на
дружеството сума в размер на 817.20 лева /осемстотин и седемнадесет лева и
двадесет стотинки /, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за
горепосочения период от време, за което задължение били издадени 10 броя квитанции,
приложени като доказателства към исковата молба. За закъснялото плащане за
периода от 01.01.2018 год. до 28.01.2019 год. ответникът дължал и лихва в
размер на 51.78 лева /петдесет и един лева седемдесет и осем стотинки/.
Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор -
30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не
заплатил задълженията си, подали до PC - Стара Загора Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 779 /2019 год.
по описа на PC - Стара Загора и била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 06.02.2019 г. Заповедта била връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с Разпореждане от
13.09.2019 год. по ч.гр.д. № 779/2019 год. PC Стара Загора им указал, че в
едномесечен срок могат да предявят иск за вземането си, предмет на заявлението.
С оглед на посоченото, за нас е налице правен интерес да предявим иск за
установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за
консумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода, както и
мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
задължението.
Молят съда да постанови решение, с което:
1. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ж.Г. с ЕГН ********** *** дължи на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ №
62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в
размер на 817.20 лева /осемстотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и
отведена и пречистена канална вода по партида № 025988 за имот, находящ се в **,
за периода от 10.11.2017 год. до 03.09.2018 год., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 779/2019
год. - 05.02.2019 год. - до окончателното й изплащане.
2. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ж.Г. с ЕГН ********** *** дължи на “Водоснабдяване и канализация
” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“
№ 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в
размер на 51.78 лева /петдесет и един лева седемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за
периода от 01.01.2018 год. до 28.01.2019 год.
3. Молят съда да им бъдат присъдени направените по делото съдебни и
деловодни разноски, както и направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 779/2019 год. по описа на PC - Стара Загора.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Ж.Г., чрез назначения й особен представител, в който заявява,
че предявеният иск е допустим, като го оспорва по основание и размер.
В исковата молба се твърдяло, че между страните възникнало договорно
отношение в резултат на сключен от ответника наемен договор № 2174/01.09.2015
г. за ползването на недвижим имот - частна общинска собственост. Твърдяло се, че на основание същия договор
имало открита партида на името на ответника при ищцовото дружество.
Тъй като въпросния наемен договор не бил приложен към исковата молба, не
ставало ясно какъв бил срока на наемане(ползване) на въпросния недвижим имот от
ответника, съответно включвал ли този срок и периода, за който ищецът търсил
дължими суми от ответника за ползване на питейна вода и канал.
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно,
имал ли е процесния недвижим имот, ползван от ответника, монтиран индивидуален
водомер и ако „да“, защо не били отчитани конкретните реални количества
консумирана вода по смисъла на чл. 35, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14 септември
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно представените от ищеца 10 бр. квитанции ищецът начислявал като
консумирани еднакви количества вода за различни периоди време. Така, например:
A) По квитанцията от 01.01.2018 г. била начислена сумата 81.72 лв. за
периода от 10.11.2017 г. до 06.12.2017 г., включващ 26 календарни дни;
Б) По квитанцията от 28.06.2018 г. калкулираният период бил от 04.05.2018
до 04.06.2018 г., т.е. 31 календарни дни;
B) По квитанцията от 28.04.2018 калкулираният период бил от 08.03.2018 до
04.04.2018 г. или 27 календарни дни;
Г) По квитанцията от 01.02.2018 калкулираният период бил от 06.12.2017 до
05.01.2018 г. или 30 календарни дни.
В исковата молба нямало данни как били калкулирани консумираните количества
питейна вода и отведена и пречистена канална вода, съответно дължимите суми по
тях, вписани във всички квитанции с еднакъв размер, но за различни периоди от
време. В графите „старо и „ново показания на квитанциите за консумираните куб.м
вода било отразено едно и също число, което оставало непроменено за целия
период на търсените суми.
Очевидно ставало въпрос за служебно начислявани количества консумирана вода
без проверка на индивидуален водомер. Ако била налице хипотезата на чл. 35, ал.
6 от Наредба № 4/2004 г., следвало да бъде представено доказателство, че
ответникът отказал достъп до водомера в ползвания от него недвижим имот.
Ищецът претендирал лихва за забавено плащане на общата сума(главница) по
всички приложени към исковата молба квитанции. По принцип, за да се формирала
такава претенция, следвало да е посочена за начална дата на начисляване на
лихва такава дата, от която станала изискуема съответната дължима сума по всяка
приложена квитанция. Затова посочения в исковата молба срок на начисляване на
лихва - от 01.01.2018 до 28.01.2019 г. бил неприложим като срок за някаква
сумарно дължима сума. Срокът за евентуално дължима лихва за забавено плащане
бил различен за всяка квитанция. Така посоченият в т.2 от петитума на исковата
молба общ срок за „забавено изпълнение на паричното задължение“ бил
незаконосъобразно посочен, а оттам и цялата претенция била неоснователна и
незаконосъобразна.
Оспорва съдържанието на представените квитанции относно вписаните в тях
количества изразходвани от ответника питейна вода, както и отведена и
пречистена канална вода.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 779/2019 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.02.2019
г. за сумата от 817.20 лева за главница; сума в размер на 51.78 лева лихва за
01.01.2018 г. до 28.01.2019 г. и законна лихва върху главницата от 05.02.2019 г.
до изплащане на вземането, както и 25 лева държавна такса. Заповедта до длъжника е
връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в законоустановения
срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
По делото са представени Компютърно извлечение за сметките
- Лихвен лист за партида № 025988 в гр.
Стара Загора, 10 броя квитанции за партида № 025988, описани в приложения
лихвен лист; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора; Досие на абонат номер 305725, както и заповед № 10-00-1423/20.08.2018
г. на Община Стара Загора за прекратяване на договор за наем от 01.09.2015 г.,
сключен между Общината и ответника А.Г. за процесния недвижим имот.
Видно от представената по делото заповед, ответникът А.Г. е била
наемател на имот, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, кв. „Зора“ ул. „Хрищян
войвода“ № 1, ап. 30.
Ползването
на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и
публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл.
8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл.
8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това
обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният
между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния
водоснабден имот ( чл.
8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на
тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл.
32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената
на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка
на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение
ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните от
него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните
квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да
заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не
стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с
правото да иска цената да му бъде заплатена.
Във връзка с оспорването, направено
от особения представител, че по делото липсват доказателства ответникът да е
потребител на ВиК услуги по смисъла на Общите условия, в съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е представил извлечение от електронното
досие на абоната, от които е видно, че партидата е открита на името на
ответника и се отнася за процесния имот. Начинът на отчитане показанията на
водомерите и отразяването на показанията на измервателните устройства -
водомерите - по партидата на абоната, е
подробно посочен в Глава шеста
„Заплащане на услугите В и К” на цитираната Наредба № 4. Показанията на
водомерите се отчитат от длъжностни лица на „ВиК“ оператора, като отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнета / чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4
/, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая, отчитането показанията на водомера на
ответника е извършено с електронни средства. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 е предоставена
възможност на абоната да подава възражения до „ВиК“ оператора срещу определено
заплащане на изразходваното количество вода в 7-дневен срок от изтичането на
срока за плащане. Такова възражение от ответника против начислени задължения за
плащане не се установи да е постъпвало в ответното дружество и не са
представени доказателства в тази насока по делото. Квитанциите, представени с
исковата молба и приети като писмени доказателства, представляват първични
счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, като с оглед гореизложеното,
съдът намира, че възраженията на особения представител на ответника в тази
насока са неоснователни. Видно представените
10 броя квитанции за партида № 025988,
на ответника са начислявани количества вода за периода от 10.11.2017 г.
до 03.09.2018 г.
Съдът приема, че представените Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги действали за процесния период, се явяват
сключен договор между ВиК оператора и титуляра на партидата. При наличието на
Общи условия, ВиК операторите сключват индивидуални договори само в случай, че
има договорени условия различни от тези в Общите условия / чл. 8, ал. 2 от
посочената Наредба № 4 /. В ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че „в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право
да представят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия
се отразяват в писмени споразумения.” По делото не бяха събрани доказателства
за предложени и приети условия, различни от одобрените Общи условия, поради
което Общите условия обвързват ответника и без приемането им, и представляват
сключен договор между страните по делото.
С откриването на партидата между
експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по
силата на които “ВиК” ЕООД се задължава
да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането /чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от „ВиК“
оператор/. Задълженията за заплащане на изразходена питейна и отведена и
пречистена канална вода са периодични задължения, поради което не е нужно уведомяването
на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и задължение за
плащане е уредено в Общите условия. При закъснения за заплащане на задълженията
си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По отношението възражението на
особения представител на ответника относно претендираните лихви за забава,
съдът намира същото за неоснователно.
По делото е депозирано заключение на
назначената съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не беше оспорено
от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
Вещото лице сочи, че общият размер на дължимото обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение на ответника за периода 01.01.2018 г. до
28.01.2019 г. по процесните квитанции е 51,78 лв. върху главницата от 817.20
лв. По делото е представен лихвен лист, от който е видно
за всяка една квитанция колко е дължимата лихва и което обстоятелство се
потвърждава и от експертизата приета като писмено доказателство. Съгласно Наредба № 4 и общите условия на дружеството,
казват, че лихва се дължи 30 дни след изтичането на неплатената квитанция, след
датата на издаване на квитанцията. Точно по този начин е формулирана лихвата за
всяка една от квитанциите по представения лихвен лист и по депозираната
експертиза.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК е основателен за сумата от 817.20
лв. за главница, сумата от 51.78 лева лихва
за 01.01.2018г. до 28.01.2019г. и законна лихва върху главницата от 05.02.2019 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 6.02.2019 г. по ч.гр.д. № 779/2019 г. по описа на РС
Стара Загора, поради което следва да бъде уважен изцяло в предявените с
исковата молба размери.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът А.Ж.Г. следва да понесе направените от ищеца разноски
по настоящото делото в размер на 985 лв., представляващи ДТ, възнаграждение за особен
представител, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат,
съобразно уважената част на исковете, както и направените по ч.гр.д. № 779/2019
г. по описа на РС Стара Загора в размер на 25 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, че дължи
на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Румен Тенев Райков, сума в размер на 817.20 лева /осемстотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и
отведена и пречистена канална вода по партида № 025988 за имот, находящ се в **,
за периода от 10.11.2017 год. до 03.09.2018 год., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 779/2019
год. - 05.02.2019 год. - до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, че дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ” ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в размер на 51.78 лева /петдесет и един лева
седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на паричното задължение за периода от 01.01.2018 год. до 28.01.2019 год.
ОСЪЖДА А.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, направените от последния
разноски по настоящото дело в размер на 985
лв., както и направените по ч.гр.д.
№ 779/2019 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: