Решение по дело №1488/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. Г., [държава], против Решение № 12542/03.12.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. Твърди се, че административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му поради издадена присъда за престъпление, което не бил извършил, поради което при завръщането му в [държава] щял да бъде арестуван и малтретиран. Оспорващият изложил подробно своята история пред органа, който я възприел правилно, но неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила била явно неоснователна или не, а обсъдените въпроси следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Посочва се още, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се поддържа, че неправилно били приложени чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, и чл. 9 ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в [държава] за кюрдите, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Той бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ, поради което искал да живее в България. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в [държава].

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 12542/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 08.08.2024 г. и от 15.08.2024 г. до ДАБ при МС А. Г. е поискал закрила от Република България.

На 16.08.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-33953/06.08.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - т., роден на [дата]. в [държава], с постоянен адрес: [държава], [населено място], професия – управител на фирма, образование – в., религия - м., с., семейно положение - [семейно положение].

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – [населено място].

От Протоколи с рег. № УП-33953/18.09.2024 г. № УП-33953/07.10.2024 г. се установява, че на тези дати са проведени интервюта с А. Г., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] нелегално на 03.08.2024 г. и влязъл в България със стълба над оградата заедно с още двама души, след което били задържани от полицията. Заявява, че бил осъждан и арестуван за първи път на 20.07.2018 г., като бил задържан в затвор за шест месеца, след което през 2023 г. отново бил в затвора за девет месеца заради глоба за шофиране. Тогава разбрал, че щял да получи по-голяма присъда, а именно до 2027 г., и избягал. Освен това получил заповед за задържане, тъй като не бил служил в армията. От друга страна, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия и не бил отбил военната си служба. Напуснал [държава], защото бил обвинен за коментари в социалните мрежи, които не бил написал, и за които го изнудвали да плати глоба, като търсели начин да бъде вкаран в затвора. Заявява, че не би се върнал в [държава], тъй като трябвало да лежи несправедливо в затвора, а там щял да бъде малтретиран. Подал молба за международна закрила в България, защото тук имало демокрация и нямало дискриминация, а и държавата била най-близко до [държава] и се чувствал добре в нея.

Протоколите от проведените интервюта с А. Г. са подписани от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът им е проведен на разбираем за чужденеца турски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла им и нямал възражения по тях.

В писмо с рег. № М-16227/04.10.2024 г.на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като А. Г., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства още справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република [държава] и Решение № 2021/590 по дело № 2021/24 на 16-ти Първоинстанционен наказателен съд Анкара, Република [държава], Обвинителен акт по същото дело и Решение № 2024/3548 от 04.06.2024 г. на Съд по изпълнение на наказанията Сьоке, Република [държава].

Със становище рег. № УП33953/26.11.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на А. Г. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 12542/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Г..

На 18.12.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 20.12.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 12542/03.12.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на А. Г. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него турски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 12542/03.12.2024 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е обстоятелството, че трябва да изтърпи присъда в затвор, където щял да бъде малтретиран. В тази връзка правилно административният орган е приел, че въпросът за изтърпяване на ефективни осъдителни присъди е предмет на разглеждане на националното законодателство на Република [държава], а и не попада сред обхвата на ЗУБ, поради което не се разглежда като преследване по смисъла на чл. 8 от с.з. Напълно основателно се е позовал и на глава II, § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, според който преследването трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление от общ характер. Лица, бягащи от наказание, какъвто всъщност е и конкретният случай, не се считат за бежанци. По делото няма и данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Поради това и предвид изложената и установена хронология на събитията в бежанската история на оспорващия следва обоснованият извод, че той е влезнал в Република България само поради лични причини, и по-конкретно с цел да избегне наказателна отговорност, което е напълно разбираема житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Освен това член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на А. Г. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл. 40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава], съдържаща се в представената по делото справка. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган не е приел, че чужденецът е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в [държава] не е до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установявали и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на административния орган са правилни и съответни на събраните по делото доказателства. От приетата и неоспорена справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, както и от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се обосновано да се заключи, че на територията на [държава] няма въоръжен конфликт, при който насилието може да се разпростира към цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, а дори и да има отделни сблъсъци, те не обхващат цялата страна. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция „Международна дейност“ събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетата по делото справка е издадена от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, т.е. тя обвързва съдът да приеме, че при извършената от издателят ѝ проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в нея, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на А. Г. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г., [държава], роден на [дата]., с [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], против Решение № 12542/03.12.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.