Решение по дело №449/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 16, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. И. С. от [населено място], общ. Свищов, [улица]против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/412/02.05.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, потвърдена с Решение № 04-РД06-0037/22.05.2025г. директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Велико Търново.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт с мотива за неправилно приложение на материалния закон, като жалбоподателят се счита, че се касае за еднократна помощ по чл. 16 ППЗСПЗЗ за покриване на разходи за купуване на медицинско изделие. Според него е налице инцидентно възникнала жизнено важно потребност като доходите му не позволяват покриването на този извънреден разход. Претендира се предвид на това отмяна на заповедта и издаване на нов акт, с който исканата помощ да му бъде отпусната.

Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Свищов, чрез юрисконсулт Деев, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице правните и фактическите основания за издаване на заповедта, което се установявало от приложените по делото доказателства. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата и потвърди заповедта на директора на ДСП – Свищов като правилна и законосъобразна.

Административен съд Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е образувано във връзка с подадено заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ- СВ/412/24.04.2025 г. до ДСП - Свищов за отпускане на еднократна помощ на основание чл. 16 ППЗСП за покриване на разходи за закупуване на медицинско изделие - автоматичен СРАР апарат ВМС G3 Auto с интегриран овлажнител.

Видно от приложеният по делото социален доклад, жалбоподателят е [възраст], [семейно положение]. С ЕР № 91296/95/18.06.2024 г. на НЕ/IK са му определени 81 % ТНР с водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения". Същият живее заедно с майка си в собствено жилище с добри хигиенно-битови условия. Доходите на С. се формират от получаваната от него пенсия в размер 891.02 лв. месечно. Към подаденото заявление-декларация е приложена Фактура № **********/23.04.2025 г., издадена от „Адапт БР ООД, съгласно която същият е закупил автоматичен СРАР апарат ВМС G3 Auto с интегриран овлажнител, на стойност 1449.00лв. с ДДС.

Със Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/412/02.05.2025г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] е отказал отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП на А. С., защото не са установени инцидентни възникнали жизненоважни потребности, а са по-скоро от хронично естество.

Административният акт е връчен на адресата му по пощата с обратна разписка, който го е оспорил по административен ред пред Директора на РДСП – Велико Търново. С Решение № 04-РД06-0037/22.05.2025г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново е потвърдил отказа за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, като е възприел мотивите от акта.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с Х 04-11-00-0797/30.05.2025 г. от Агенция за социално подпомагане, както и представените от жалбоподателя медицински документи - Амбулаторен лист № 16/31.05.2025 г. за пациента А. И. С., ведно със снимки от ехограф, фактура оригинал № **********/23.04.2025 г. с получател А. И. С. и доставчик Адапт БГ ООД, епикриза за пациента А. И. С. на МБАЛ „Св. И. Р. Г. О. ЕООД – 4 бр., епикриза на пациента А. И. С. на УМБАЛ д-р Г. СТРАНСКИ“ Плевен, заявление за избор на лекарски екип до УМБАЛ д-р Г. СТРАНСКИ“ Плевен, епикриза на отделение по урология на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД [населено място] ведно с оперативен протокол, Експертно решение № 90194 от заседание № 32/07.02.2024 г. на МБАЛ – Павликени“ ЕООД [населено място], договор за потребителски кредит от 17.04.2025 г. [населено място], писмо Х 04-94А-00-0756/22.05.2025 г. на Агенция социално подпомагане да А. И. С. с което се изпраща Решение № 04-РД06-0037/22.05.2025 г. на директора на РДСП Велико Търново, Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/412/02.05.2025 г. на ДСП Свищов.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Велико Търново направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган издал акта на 30.05.2025 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт (чл. 168, ал. 1 АПК) на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че същият е обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, която по делото не се оспорва, а именно: директор на ДСП – Свищов, при упражняване на законоворегламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. чл. 16, ал. 2 от ППЗСП.

Заповедта е издадена при спазване на законоустановената административна процедура - подадено в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на жалбоподателя заявление-декларация по образец, извършена социална анкета от социален работник и изготвен въз основа на нея социален доклад по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на еднократната помощ. Видно е от представените по делото доказателства, че в случая няма допуснати процесуални нарушения с характер на съществени такива, които да са накърнили процесуалното право на защита на засегнатото лице.

Относно съответствието на проверявания административен акт с материалния закон, съдът приема следното:

 

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

Легалната дефиниция на понятието "социална помощ" се съдържа в чл. 11, ал. 1 от ЗСП. Според посочената разпоредба "Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства", а според ал. 2, социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.

Вярно е, че според чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. За разлика от другите видове социални помощи по чл. 12, ал. 1 от ЗСП - месечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не предвижда специални и допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези, посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 от ЗСП.

В контекста на изложеното, социалната анкета, която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е инцидентно възникнала потребност от изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има молителят за такава помощ; какво имущество притежава и има ли реална възможност да реализира приходи от него; има ли задължени по закон лица или семейство, които да издържат молителя, съответно имат ли тези лица възможност да изпълняват това свое задължение.

В процесния случай не е спорно, че жалбоподателят е лице с трайно увреждане, освидетелстван с ЕР № 90194 от зас. 32/07.02.2024 г. от ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ – [населено място] с 81 % трайно намалена работоспособност - пожизнено, както и че получава пенсия е в размер на 891,02 лв. Не е спорно и това, че същият е [семейно положение] и живее заедно с майка си в собствено жилище. Не се оспорва от страна на ответника, че той е заплатил закупуването на автоматичен СРАР апарат ВМС G3 Auto с интегриран овлажнител, за което е представил доказателства, както и че няма други доходи, нито възможност да реализира такива чрез имуществото, което притежава. В хода на административната проверка е установено, че няма семейство или задължени по закон лица, които да могат да го издържат или да го подпомагат финансово дори в минимална степен. По данни на жалбоподателят закупуването е станало със средства от банков заем, който се явява втори такъв. Последното не е обсъдено от органа, нито присъства в социалния доклад проверка, а е посочено закупуване със собствени средства. Липсва адекватна преценка какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има молителят предвид разходите му по съществуващи кредити. Видно от приложената по делото медицинска документация, жалбоподателят страда от инсулинозависим захарен диабет с неврлогични усложнения, диабетна полиневропатия, хипертонично сързе без /застойна/ сърдечна недостатъчност, венозна инсуфициенция /хронична//периферна/, гломерулни увреждания при захарен диабет. Няма спор, че закупуването на медицинското изделие е във връзка с възникналите от заболяването последици във връзка с терапията му.

Неправилно органът се е мотивирал с обстоятелството, че заболяването на жалбоподателя е хронично, от продължителен период и няма инцидентен характер. Инцидентно възникнала следва да е потребността по смисъла на чл. 16 ППЗСП, а не заболяването. Нуждата от лечение може да бъде с постоянен характер и именно във връзка с нея да е възникнала инцидентно потребност за задоволяване. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване или влошаване на здравословното състояние, обуславя инцидентно възникнала здравна потребност /в този смисъл са Решение № 15369 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8091 от 2009 г., VI о.; Решение № 4120 от 04.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5274 от 2016 г., VI о.; Решение № 4832 от 16.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2308 от 2007 г., VI о. и други/. Предвид това, хроничният характер на дадено заболяване не изключва сама по себе си възможността за еднократно подпомагане на лечението на жалбоподателя. От друга страна, органът следва да съобрази разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, че еднократната помощ по ал. 1 не може да надвишава трикратния размер на линията на бедност за съответната година, която се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице.

 

С оглед на горните факти и обстоятелства е видно, че чрез постановяване на отказа, административният орган е издал административен акт в противоречие с преследваната от закона цел. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК.Подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед – да бъде отменена, като преписката се върне на административния орган (арг. от чл. 173, ал. 2 от АПК) за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. И. С. Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/412/02.05.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов, потвърдена с Решение № 04-РД06-0037/22.05.2025г. директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Свищов, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в 14 дневен срок от влизането му в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.