РЕШЕНИЕ
№ 1455
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110203937 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД срещу Наказателно постановление
№ 845035-F839818/18.08.2025 г., издадено от началника на отдел «Оперативни
дейности» - Варна, Дирекция «Оперативни дейности» в ГД «Фискален
контрол» в ЦУ на НАП, с което на въззивното дружество на основание чл. 185,
ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на имуществената санкция. Твърди се на първо място, че
липсва ясно и конкретно описание на фактическата обстановка, обусловила
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивното
дружество. Навежда доводи за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. На следващо
място се твърди, че липсва извършено административно нарушение.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
1
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, се представлява от адв. В. Д., който поддържа изложените в
жалбата съображения и аргументи, както и искането за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност искането за
намаляване на размера на имуществената санкция. Моли да бъде съобразено,
че проверките се извършват в рамките на 40-50 минути, като в рамките на
проверката е издаден касов бон за извършената покупка.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на
НАП – гр. Варна чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт К. Т. -
Д. навежда доводи за законосъобразност на наказателното постановление и
моли за потвърждаване на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
При извършена проверка на 06.08.2025 г. в 21:35 часа на търговски обект
по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в к.к.
Златни пясъци, общ. Варна, алея пред хотел „К.“, стопанисван от „*" ЕООД с
ЕИК: *, е констатирано, че „ Кей Енд Ви 29" ЕООД в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискалн устройство, с което е допуснато нарушение
на разпоредбите на същата наредба.
По време на проверката в 21:15 часа е извършена контролна покупка на
1 бр. шапка на стойност 25 лева, платени в брой на А. П. С. с ЕГН **********
– продавач – консултант от органа по приходите М. Д. К. – проверяващ, преди
легитимацията на проверяващите, не е издадена фискална касова бележка от
въведеното в експлоатация и работещото в обекта ФУ „ Дейзи eXpert SX 01" с
ИН на ФУ № DY491361 и ФП №36730422, нито от кочан с ръчни касови
2
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на
МФ.
От контролните органи била установена положителна касова разлика в
размер на 666.00 лв. между фактическата наличност на парични средства в
касата на обекта в размер на 666.00 лв. и регистрирани продажби в брой по
данни от ФУ в размер на 0.00лв. съгласно генериран X отчет №003278 от
06.08.2025г. Часът на ФУ отговарял на астрономическото време. За
направените констатации от контролните органи бил съставен констативен
протокол.
Поради това, че посоченото нарушение водело до неотразяване на
приходи, св. С. В. П. – Х., също присъствала по време на проверката,
съставила АУАН срещу дружеството за нарушение чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. АУАН бил
предявен на същата дата на упълномощено лице – В. С. Д.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта,
като на 18.08.2025 г. Д. Г. Р. - К. (началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП) приела идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН,
и издала наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС
на въззивното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от
гласните доказателствени средства: показанията на св. С. В. Попова –
Хаджиева и писмените доказателства, събрани в хода на
административнонаказателното производство, а именно: протокол за
извършена проверка в обект; въпросен лист; декларация от лице, работещо по
трудово или гражданско правоотношение; заповед на изпълнителния директор
на НАП.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. С. В. П. – Х. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
3
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви,
поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба в или от търговски обект - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената Наредба всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
4
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
От доказателствата по делото се установява, че в проверявания обект,
стопанисван от въззивното дружество, на посочената дата при извършването
на продажба контролните органи не е издадена фискална касова бележка, с
което е осъществен съставът на нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
В случая е възникнала за т.нар. обективна отговорност на юридическите
лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до
извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на
данъчното законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Ето защо правилно е била ангажирана отговорността на „*" ЕООД за
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
По възраженията на въззивното дружество:
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4
ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две
причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички
доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът
решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той
никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия
орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“,
издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.
Л. и доц. д-р И. Т., стр. 386).
5
На следващо място, съдът намира, че описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и
съответно да организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че на
процесната дата и час при извършването на контролна покупка на 1 бр. шапка
на стойност 25 лв., платени в брой на А. П. С. с ЕГН ********** – продавач –
консултант от органа по приходите М. Д. К. – проверяващ, преди
легитимацията на проверяващите, не е издадена фискална касова бележка от
въведеното в експлоатация и работещото в обекта ФУ „ Дейзи eXpert SX 01" с
ИН на ФУ № DY491361 и ФП №36730422, нито от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на
МФ.
Относно възражението, че за контролната покупка е издаден касов бон,
съдът намира, че същото се опровергава от свидетелските показания на св. С.
П. – Х., която заявява, че за покупката такъв касов бон не е бил издаден.
По имуществената санкция:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС На лице, което
не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
При определяне на размера на имуществената санкция следва да се
отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства извършването на
нарушението за първи път и ниската стойност на извършената покупка.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства
определената от наказващия орган имуществена санкция в размер на 2000 лв.
се явява завишена спрямо обществената опасност на деянието.
Справедлива според съда по изложените съображения се явява
имуществена санкция в минимален размер от 1000 лв., която се явява напълно
способстваща за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12
от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в санкционната си част, като размерът
на наложената имуществена санкция бъде намален до размер от 1000 лв.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като
всяка от тях прави искане за присъждането им.
Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от
въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв.
минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия
адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 500,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Следователно възражението за прекомерност е
неоснователно.
От доказаните релевантни разноски в размер на 500 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, въззивното дружество
има право на 250,00 лева съобразно уважената част от оспорването на
наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото ТД на НАП – Варна е териториална дирекция на Национална
агенция по приходите, а не самостоятелно юридическо лице – по арг. от чл. 6,
ал. 1 Закон за Националната агенция по приходите и предвид разпоредбата на
чл. 2, ал. 2 от същия закон, съгласно която НАП е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София, съдът намира, че разноските следва
възложени на Национална агенция за приходите.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, от
7
което има право на 40 лв., пропорционално на отхвърлената част от
обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 3 ГПК и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
което следва да бъде присъдено в полза на юридическото лице Национална
Агенция по приходите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 845035-F839818/18.08.2025 г.,
издадено от началника на отдел «Оперативни дейности» - Варна, Дирекция
«Оперативни дейности» в ГД «Фискален контрол» в ЦУ на НАП, с което на
„*" ЕООД на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция до размер от 1000 (хиляда) лева;
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „*" ЕООД, ЕИК *, сумата от 250 лв. (двеста и
петдесет лева), представляваща направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение;
ОСЪЖДА „*" ЕООД, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК * сумата от 40 лв. (четиридесет лева),
представляваща разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14 – дневен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен
съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8