Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С Решение № ... от 27.02.2014г., постановено по гр.д. №... по описа за 2013г.,С. районен съд е отхвърлил предявеният от Е. Н. А. с ЕГН ... от гр. С. ул.”К. А.”№... вх... А...., против А. И. Т. с ЕГН* от гр. С. ул.”Ц. О.”№..., иск с правно основание по чл.240 от ЗЗД за връщане на сумата 23 515лв. предоставена по договор за заем от 12.09.2008г. като недоказан. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е. Н. А. чрез процесуалния му представител адвокат С. Т. от ВТАК. Направени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението.Наведени са следните доводи: -Незаконосъобразен бил извода на районния съд ,че съществуването на договор за заем между страните , с оглед размера на стойността на договора не може да се доказва със свидетелски показания,съгласно ограничението на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.Договора за заем бил реален договор и след като било установено предаването на сумата с представената от ищеца разписка за получаването и от ответницата за останалите елементи на договора ограничението на цитираната разпоредба не следва да се прилага. -Неправилно районния съд приел иска за недоказан след като е установено с писмен документ реалното предаването на сумата, а със показанията на разпитаните свидетели са установени останалите елементи на договора за заем, а именно ,че парите са били необходими на ответницата да закупи земи с тях и че е поела задължение да върне сумата в едномесечен срок.Поради това ,че са установени основния елемент на договора реалното предаване на сумата от кредитор на длъжника ,а останалите елементи на договора можели да се установяват със свидетелски показания,съдът не може да направи при това положение извод за недоказаност на иска. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго с което се уважи изцяло предявения иск. В срока по закона не е постъпил отговор на жалбата . В съдебно заседание жалбоподателят Е. Н. А. чрез пълномощника си адвокат Т., поддържа жалбата си.Цитира практика на ВКС в подкрепа на доводите си, изразена в Решения № 524/2011г. по гр.д.№167/2011г. на ІV ГО и Р. № 546/2010г. по гр.д.№856 на V Г.О. на ВКС Представя писмена защита в подкрепа на доводите си. В съдебно заседание ответницата А. Т. оспорва основателността на жалбата и подържа правилността на обжалваното решение ,чрез пълномощника се адвокат Л. М. , ВТАК В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно изцяло, а в обжалваната си част е допустимо. По същество на делото въззивният съд намира ,че решението е неправилно и незаконосъобразно, а жалбата основателна по следните съображения: В конкретния случай е установено твърдението на ищеца ,че на 12.09.2008г. е предал в заем на ответницата сумата от 23 515лв.и тази сума не е върната от ответницата. На първо място е установено от представената по делото разписка, която не се оспорва от ответницата,че на посочената дата и е предадена от ищеца сумата от 23 515 лв.Установено е с нотариалната покана ,че ответницата е поканена да изпълни задължението си по договор за заем в размер на същата сума.Следователно, стойността на договора 23 515лв. е установен съгласно изискването на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК с писмен документ, а също така с този документ е установен другия елемент на твърдения от ищеца сключен между него и ответницата договор за заем –реалното предаване на сумата. В същото време имайки задължението да установи възражението си по делото ,че въпросната сума и била предоставена от ищеца по договор за поръчка/ мандат/ за да му закупи земеделски земи,след което му върнала сумата , ответницата не е установила възражението си ,че това е било основанието за получаването и,и че е върнала сумата обратно, поради неосъществяване на поръчаната сделка със земеделски земи. При това положение с оглед наличието на писмено доказателства за възникналото правоотношение между страните и реалното предаване на сумата , ищецът чрез показанията от разпита на свидетелите:И. И. и П. К. е установил твърдението си ,че е предоставил сумата в заем със задължението на ответницата да ги върне.Свидетелите са установили , както предаването на сумата , така и конкретните разговори водени във връзка с уговорките по договора, самите уговорки и техния смисъл.Съгласно указаното от ВКС в Решение № 546 по гр.д. № 856/2009г. на V-то ГО,постановено в касационно производство за уеднаквяване на практиката по реда на чл.291 от ГПК ограничението на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, изключващо свидетелските показания за установяване на договори на стойност над 5000лв. не е приложимо , когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености , когато договора не съдържа всички уговорки. Същевременно ответницата не е установила нито твърдяното от нея основание за получаване на парите удостоверено с разписката подписана от нея, нито връщането им обратно на ищеца поради неизпълнение на твърдяната от нея поръчка. Показанията на свидетелите С. З. и В. В., касаят общо дейността на ответницата и не се отнасят конкретно за отношенията между ищеца и ответницата във връзка с предаването на парите по разписката/св. В. В./, и от тях не се установяват конкретни факти свързани със дати и събития за връщането на сумата от ответницата на ищеца. При така установените от писмения документ наличието на правоотношение между страните , и два основни елемента на договора за заем-стойността на договора и реалното предаване на сумата предмет на договора , а от свидетелските показания на уговорката между страните за връщане на сумата от ответницата, незаконосъобразно районния съд е изключил от доказателствата свидетелските показания като недопустими съгласно чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, при очевидното наличие на начало на писмено доказателства за фактите касаещи останалите елементи на договора , при което установяваните със свидетелските показания на тези факти е допустимо. При постановяване на решението районният съд неправилно е приел иска за недоказан ,след като ищецът е установил твърденията си в исковата молба , а същевременно ответницата не е установила направеното възражение за наличие на друго правоотношение и връщане на парите.При доказано наличие на правоотношение между страните и един от основните елементи на твърдения от ищеца договор за заем-реалното предаване на сумата, с оглед наличието на начало на писмено доказателства за останалите елементи на този договор,задължението за връщане на парите в определен срок или определяем срок, показанията на разпитаните свидетели са допустими и с тях са установени останалите елементи на договора –задължението за връщане на парите в посочения в нотариалната покана срок.В този смисъл е и последващата практика на ВКС след постановяване на Р. № 546/2010г по гр.д.№ 856/2009г. на V г.о., а именно Р.№524/2011 г. постановено по гр. д № 167/2011г. на ВКС на ІV г.о. Ето защо въз основа на гореизложеното обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се осъди ответницата да заплати на ищеца пълния размер на исковата претенция, ведно със законната лихва ,считано от 30.07.2013г. до окончателното и изплащане, както и направените разноски за двете инстанции. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №... от 27.02.2014г.на С. районен съд, постановено по гр.д. №.... по описа за 2013г.,като незаконосъобразно и неправилно ,вместо което постановява: ОСЪЖДА на осн. чл.240 от ЗЗД А. И. Т. с ЕГН* от гр. С. ул.”Ц. О.”№... да заплати на Е. Н. А. с ЕГН... от гр. С. ул.”К. А.”№.... вх.... А...., сумата 23 515лв. предоставена и по договор за заем от 12.09.2008г.,ведно със законната лихва върху таз сума, начиная от 30.07.2013г. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА А. И. Т. с ЕГН* от гр. С. ул.”Ц. О.”№... да заплати на Е. Н. А. с ЕГН... от гр. С. ул.”К. А.”№.. вх.... А...., сумите 940.60лв. заплатена държавна такса за първата инстанция, сумата 470.30лв. ДТ /държавна такса /за въззивната инстанция, сумата 920лв.адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата 600лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |