Разпореждане по адм. дело №537/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от А. Х. К. от [населено място], против Ревизионен акт № 16000924006038-091-001/02.06.2025 г. на орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, в частите му, които са потвърдени и изменени с Решение № 273/25.08.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, а именно относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2018 г., 2021 г. и 2022 г.

Счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

Оспорва изцяло изводите на ревизиращия екип и директора на ОДОП – Пловдив, с които е прието, че в конкретния случай са налице основанията за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК.

Твърди, че фактите в ревизията не били установени правилно като в случая органите по приходите напълно необосновано посочили, че до започване на ревизията не бил подал декларации, тъй като видно от доказателствата по преписката, за всяка една от релевантните години бил подал ГДД. В този смисъл намира, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

Излага доводи, че неправилно при ревизията като начално салдо към 01.10.2018 г. била заложена сумата в размер на *** лв. В тази връзка напълно неоснователно не били отчетени доходите му от трудови доходи в България, доходи във [държава] и предоставени безвъзмездно парични средства.

Сочи, че в хода на ревизията представил писмени обяснения, в които посочил източници и размер на получените от него доходи по трудови правоотношения от 2013 г. от [предриятие], на [длъжност], получени обезщетения за временна неработоспособност, информация за получени доходи от работа във [държава] през период 2005 г. - 2007 г., с оборот от ***, разходи за заплати и подизпълнители - *** и брутен приход в размер на ***. Приложил бил и договор за [длъжност] със седмична заплата от ***. Заявил, че през [година] съм продал в [населено място] парцел за *** лв., като при сключването на брак *** събрал *** лв. Освен това през 2018 г. получил доходи от наеми общо в размер на *** лв. или 10 месеца по *** лв., през 2019 г. по договор за наем с „***“. ООД - *** лв. и наем от Р. Х. - *** лв., през 2020 г. - *** лв., през 2021 г. - *** лв. и през 2022 г. - *** лв. През 2019 г. бил получил доходи от дейност, подлежащи с облагане с патентен данък - *** през 2019 г. в размер на *** лв., през 2020 г. - *** лв., през 2021 г. - *** лв. и през 2022 г. - *** лв.

Посочи и, че с НА от 2018 г. извършил продажба на сграда на [етажа] в [населено място] за сумата от *** лв., през 2020 г. продал с НА от [дата] *** паркоместа с площ от 14 кв.м., всяко в незастроен поземлен имот в [населено място], [жк], [улица], който е придобит през 2016 г. Освен това бил продал през 2020 г. с НА, в режим на СИО, апартамент № [номер] с площ от 62,14 кв.м. в [населено място], [улица] за сумата от *** лв. Получил и от родителите си Х. и М. К. финансова помощ в брой през 2018 г. в размер на *** лв. и през 2021 г. - *** лв., за закупуване на недвижимо имущество. Получил през 2022 г. от Н. и Д. Б. финансова помощ в брой в размер на *** лв. за ремонт на новозакупено жилище в [населено място], [улица].

Според жалбоподателя реално било отказано да бъдат зачетени всички посочени от него източници на приходи, с твърдение, че част от тези приходи били в период на придобиване по-голям от 10 години. Това е единственото основание, поради което било отказано да бъдат зачетени спестените от него парични средства към началото на 2018 година, които посочил, че са в размер на *** лв. с произход от работа в чужбина (от [държава] през периода от 2005 г. до 2007 г.), от събрани средства от сватба през 2007 г. - *** лв. и от спестени средства от работа по трудови правоотношения в България като [длъжност] в [предприятие].

В случая не бил извършен паричен поток в РА, чрез който да бъде установено съотношение на приходите и разходите на база наличните и представени документи в периода 2005 г. – 2017 г.

Счита, че изцяло необективно било прието, че към началото на 2018 г. имал налични парични средства едва в размер на *** лв. Този подход бил изцяло неправилен, тъй като както за 2018 година до 2022 година бил изготвен паричен поток и разходите били определени на база документи, но следвало и за периода 2005 година - 2017 година също да бъде извършен такъв паричен поток, който да установи размера на разходите и едва след това да се въвежда твърдение за това с какви средства в брой следва да се определи началното му салдо към 01.01.2018 година. Посочването на определена сума в салдото следвало да се базира на изготвен паричен поток, а не на произволни твърдения от типа на това, че били минали близо десет години и за това сумата не се признавала като налична. Причината, за да не бъде налична дадена сума можело да е единствено обстоятелството, че е похарчена.

На следващо място излага доводи, че не било спазено условието на чл. 123 от ДОПК. Според цитираната норма в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смятало до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

7. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.“.

Сочи, че законодателят категорично е изискал да бъде установено дали превишението е явно и съществено. Т.е. не всяка едно превишение на разходите спрямо приходите от гледна точка на имущественото състояние на лицето можело да бъде определено като основание по чл. 122 от ДОПК, и да бъде и основание за определянето на данъчна задължение по реда на нормите на ДОПК като специален текст. В случая липсвал анализ на това кое е явно и съществено. За 2022 година било посочено, че сумата на превишението е сумата от *** лева на годишна база - сума определена като данъчна основа за облагане в 2022 година. Счита, че тази сума не отговаря на изискването на законодателя за явно и съществено превишение на разходите над приходите.

Твърди, че за 2018 година било извършено неправилно съотношение на приходите и разходите. Неправилно в разходната част­ на паричния поток била заведена сумата от *** лева. За тази сума нямала налични документи, поради което същата следвало да бъде изключена от разходната част на паричния ми поток. По този се променяло съотношението на приходите и разходите, т.е. било налице неправилно установяване на приходите и разходите, тъй като сумата на отрицателната разлика не била коректно установена и определена в издадения РА и в РД.

За 2019 година също имало неточност при определяне на разходите от паричния му поток. Видно от същия, в разходната му част била посочена сумата от *** лева, за която нямало събрани доказателства.

Паричните му потоци за 2021 година и 2022 се базирали на паричния поток за 2020 година /в която част РА е отменен и преписката е върната за извършване на нова ревизия/. Реално обаче за 2019 бил посочен разход от *** лева - разход за издръжка и живот. Включването на този разход - за който нямало събрани документи, на практика водел до твърдение, че има отрицателно салдо. Това бил изцяло необоснован извод, тъй като за тази сума нямало събрани документи и без основание присъствала в паричния му поток.

За 2021 година също имало неточно установяване на приходната му част. На първо място имал положително салдо от 2020 година в размер на *** лева. На следващо място на страница 13 от РД било посочено, че имал предоставен безвъзмезден заем в размер на *** лева, получен от родителите му, приета като установен приход при жалбоподателя. Тази сума обаче не присъствала като посочена в паричния му поток за 2021 година - сумата в т. 11 други източници на средства - дарения, наследство и др. Посочена в паричния поток като сума от *** лева обаче била само положителното салдо от паричния поток на *** М. К.. С други думи, сумата от *** лева не била отразена в приходната част на паричния му поток. По този данъчната основа за облагане с данъци се явявала неправилно определена, тъй като не бил отчетен въпросния приход. Отделно от това за тази година, без документи и без основание, бил включен разход от *** лева - разход за издръжка и живот. Отново сумата била включена в разходната част, но нямало документи, събрани в хода на ревизията, които да установяват, че посоченият разход в този размер е извършен.

Излага съображения, че посоченото за 2022 година превишение на разходите над приходите в размер на *** лева, не изпълнявало специалното условие на чл. 123 от ДОПК, тъй като законодателят изисква да е налице явно и съществено превишение на разходите над приходите.

Отделно от това за същата година имал посочен разход от *** лева, за който разход нямало доказателства. Счита, че посочването на сумата на разходи за издръжка и живот без никакви документи е без основание. Документалното изготвяне на паричния поток, който е изготвен за годините, следвало да се основава на доказани от документална гледна точка разходи. Всъщност за посочения разход нямало документи, но като се включел този разход се получава отрицателното салдо в посочения размер от *** лева. При изключването на разходите за издръжка и живот /за които нямало събрани доказателства/ става отрицателно салдо от - *** лева. Посочената сума не представлявала явно и съществено превишение на разходите над приходите по смисъла на чл. 123 от ДОПК. И в този смисъл за тази година нямало основание за облагането му допълнително с данък общ доход.

Отделно от това счита, че неправилно била установена и сумата за внасяне данъка за ревизираните години. Това се установявало от факта, че първоначално в ГДД за 2018 година, 2021 година и 2022 година бил декларирал доход от наем в пълен размер, за който бил внесъл дължимия данък. След това по указание на НАП бил подал коригираща декларация и съответно предекларирал доходите от наем като посочил вече само % част от дохода /тъй като същият е СИО/. В резултат на това бил налице надвнесен данък от негова страна по въпросните първоначални подадени ГДД. Вместо в оспорения РА да бъде зачетено това обстоятелство и в частта на внесен данък да бъда посочена първоначалната сума, внесена от него по ГДД, на практика тези внесени с 1/2 и.д. част повече данък в резултат на корекцията се губели. Те следвало да се прихванат за задълженията установени с РА. По този начин реално установеното за допълнително внасяне би претърпяло и промяна в посока намаление на размера на задълженията.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № 16000924006038-091-001/02.06.2025 г. на орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, в частите му, които са потвърдени и изменени с Решение № 273/25.08.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, а именно относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2018 г., 2021 г. и 2022 г. Претендира присъждането на деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират страните по делото, а именно: А. Х. К. от [населено място], в качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: А. Х. К. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН];

ОТВЕТНИК: Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с адрес на призоваване [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като следва да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, включително да заяви искания за допускане и назначаване на експертиза, като при наличието на такова да формулира съответните въпроси, на които следва да отговори вещото лице.

УКАЗВА на жалбоподателя, че на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

УКАЗВА на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка, включително следва да установи по делото наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2025 г., от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

На основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК, да се уведоми Окръжна прокуратура – Кърджали за образуваното дело и датата на съдебното заседание.

Разпореждането не подлежи на обжалване.