Р Е Ш E Н И Е
№ 306
Гр. Перник, 14.07.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 317/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Д.С.В.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Х.К. *** срещу Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи /ОДМВР/, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 срещу Областна дирекция
Перник на МВР, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 360 лева,
представляващи претърпени вреди по платено адвокатско възнаграждение по отменен
като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 1129825 от 02.02.2016 година
издаден от ОД на МВР Перник. Твърди, че електронния фиш е
отменен с Решение № 811 от 04.12.2019 година, постановено по а.н.дело № 01459/2019
година по описа на Районен съд Перник, влязло в сила на 29.01.2020 година. Настоящият
ищец твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 360 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 01459/2019 година по описа на Районен съд Перник. Претендира
и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 29.01.2020
година – датата на влизане в сила на съдебното решение на районния съд до
окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на
13.07.2020 година ищеца Д.С.В. редовно призован не се явява и не се
представлява. В депозираното писмено становище вх. № 1955/09.07.2020 година
процесуалния представител на ищеца адвокат Х.К. от АК
Велико Тръново моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно
производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на
13.07.2020 година ответникът Областна дирекция на МВР
Перник, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.В. моли
съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Алтернативно
прави искане да се определи обезщетение, което да се съобрази с извършената
адвокатска помощ и с действителната правна сложност на развилото се съдебно производство.
В проведеното съдебно заседание на
13.07.2020 година представителят на Окръжна прокуратура
Перник дава заключение за основателност на предявения иск, поради което предлага
да бъде уважен.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 01459/2019 година по описа на Районен
съд Перник, се установява, че с ЕФ серия К № 1129825
от 02.02.2016 година издаден от ОД на МВР Перник на
Д.С.В. /настоящ ищец/ на основание чл. 189,
ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е
наложена „Глоба“ в размер на 100 лева и за извършено административно нарушение
на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от същия закон.
Наложеното административно наказание с
издадения ЕФ е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 811 от 04.12.2019 година, постановено по а.н.дело № 01459/2019 година по
описа на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник не е обжалвано и е
влязло в сила на 29.01.2020 година. Пред Районен
съд Перник настоящия
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Х.К. ***,
съгласно пълномощно от 14.08.2019 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е частично основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразен електронен фиш издаден от ответника. Областна дирекция Перник
на МВР е юридическо лице, поради което иска за отговорност на държавата за
вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията е редовно предявен
от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл.
205 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменен като незаконосъобразен ЕФ
и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издадения ЕФ, чийто адресат е
ищецът е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По
мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия
съдебен състав приема, че издаването на процесния електронен фиш е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето
съдържание представлява административна дейност и в този смисъл електронния фиш
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че
поражда наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК
предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден
при упражняване на административна дейност.
На
второ място в разглеждания случай е налице сключен договор за правна защита и
съдействие от 14.08.2019 година, по който настоящия ищец е възложил на адвокат Х.К.
от АК Велико Тръново оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на издадения ЕФ
от ОД на МВР Перник, който ЕФ е отменен. Договореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 360 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой
при подписване на договора. Адвокатът единствено е изготвил жалбата, но не се е
явил в проведеното откритото съдебно заседание на 05.11.2019 година пред
Районен съд Перник, съответно не е осъществил правна помощ в защита на правата
на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във връзка с
обжалването на издадения ЕФ от настоящия ищец, последния е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 360 лева.
Адвокатът е изготвил само жалбата, но не се е явил в проведеното открито
съдебно заседание.
С оглед на изложеното са налице безспорни
доказателства, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева в
резултат на издадения ЕФ, който е обжалван пред районния съд. Безспорно
настоящия ищец е ангажирал адвокат за защита на своите права и законни интереси
по повод на издадения и отменен като незаконосъобразен ЕФ.
В тази връзка
настоящия съдебен състав не споделят възраженията на ответника, че
претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения ЕФ.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразен ЕФ, отменен по съдебен ред. Провеждането на
производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на ЕФ
и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразен ЕФ. Така претърпяната загуба е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден ЕФ, за
обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът,
платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда,
която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че
плащането на адвокатското възнаграждение
е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на
облигационно отношение между адвоката и
ищеца, несъмнено съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като
единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на
защита, включително и чрез съдействие на защитник – адвокат е издадения ЕФ. Ето
защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издадения електронен
фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от
издаването на този електронен фиш, който впоследствие е отменен от съда. С
оглед на това и като се съобрази напълно с изложените мотиви в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния административен
съд на Република българя по Тълкувателно дело № 2/2016 година, настоящия съдебен
състав намира предявеният иск за претърпени имуществени вреди за доказан по
основание.
С отговора на исковата молба, а и в хода на
съдебното дирене ответника прави искане претендираното обезщетението да се
определи съразмерно на извършената от адвоката правна помощ.
По отношение на това искане настоящия съдебен състав
намира следното:
Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в
производството по обжалване на съдебното решение на Районен съд Перник се явява
причинена имуществена вреда поради
издадения незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните имуществени
вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ не трябва
да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната. В
производството по обжалване на ЕФ не е предвидена възможност на страните да
претендират за направените съдебни разноски, както и да правят възражения за
прекомерност на платения адвокатски
хонорар, към момента на приключване на делото пред районния съд. Както е
посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по Тълкувателно дело №
2/2016 година на Върховния административен съд, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е
една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на посочената норма от закона.
Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства
в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да
правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е.
да е „обоснован и справедлив“ и като такъв да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството.
Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае,
за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност
свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена
вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /виж Решение
№ 5 174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3 948/2016 година
на Върховния административен съд, III отделение/.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че за една инстанция за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по – малко от 300 лева. При това положение и на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по а.н.дело № 01459/2019 година
по описа на Районен съд Перник следва да е в размер на 300 лева, тъй като
наложеното административно наказание с издадения ЕФ не представлява фактическа
и правна сложност. При тези обстоятелства се налага извод, че са налице
предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за
частично намаляване на претендираната вреда, направена от настоящия ищец пред районния
съд до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева се явява
прекомерно. Ето защо следва да бъде намалено на 300 лева и приведено в
съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения като
искането на ищеца за разликата над 300 лева до 360 лева следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Въз
основа на изложеното настоящия съдебен състава приема, че предявеният иск е частично
основателен, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 300 лева, представляваща причинена имуществена вреда, като за
разликата до пълния претендиран размер от 360 лева бъде отхвърлен като
неоснователен. При този изход на спора основателна е и претенцията за заплащане
на законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата на влизане в
сила на Решение № 811 от 04.12.2019 година, постановено по а.н.дело №
01459/2019 година по описа на Районен съд Перник, с което е отменен ЕФ, а
именно – 29.01.2020 година до окончателното й изплащане. В тази връзка относно
момента от който се дължи законната лихва върху претендираната сума е приложима
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 година на ВКС по т. д.№
3/2004 година на ОСГК, с която е прието, че при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Ето
защо и съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове, поради което законната
лихва следва да се дължи от посочената по – горе дата. В посочения смисъл е
Решение № 9165/08.07.2020 година, постановено по административно дело №
7249/2019 година на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи съразмерно
с уважената част от иска, поради което ответника следва да му заплати сумата в
общ размер на 259.00 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 249 лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция Перник на МВР, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1
да заплати на Д.С.В., с ЕГН **********,
с адрес ***, ул. „***“ № ***, ет. *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи
се в платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
29.01.2020 година до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля предявения иск за сумата над 300 /триста/ лева до
пълния предявен размер от 360 /триста и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция Перник на МВР, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Д.С.В., с ЕГН **********, с адрес ***, ул.
„***“ № ***, ет. *** сумата от 259.00 /двеста
петдесет и девет/ лева представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/