Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
гр. Кюстендил, 14.03.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в
публично съдебно заседание на втори март, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2489 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД против Д.К.М..
По
делото е постановено Решение № 260106/18.02.2021г., което по пътя на въззивния
съдебен контрол в една част е отменено, в друга – потвърдено, а досежно
претенцията с правно основание чл. 342 от ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД, предявена в
условията на кумулативност с установителната такава – делото е върнато на
настоящия състав за произнасяне по същество. Така, предмет на настоящия съдебен
акт е заявената от ищцовото дружество осъдителна претенция за сума в размер на 43,77 лв. (четиридесет и три лева и седемдесет и
седем стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 10/2018 г.
до м. 11/2018 г. по Договор за лизинг от 21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite Black, взето във връзка с мобилен
номер 0897/495060 с абонатен номер *********.
Досежно процесната сума в исковата молба, се
твърди, че страните се намирали в договорни отношения помежду си
по повод на които и възползвайки се от преференциалните условия на
Оператора, абонатът взел мобилно устрoйство HUAWEI модел P8 Lite Black на изплащане посредством 23
лизингови вноски всяка в размер на 9,59 лв. на основание договор за лизинг от
21.12.2016г.
И понастоящем ответникът не заплатил дължимите се по
посочения договор лизингови вноски.
Касаело се за месечните вноски, дължими след м. 10/2018г.,
когато е издадена крайна фактура № **********/05.10.2018г., а именно – за
устройство HUAWEI модел P8 Lite Black, взето във връзка с мобилен
номер **********, се дължала сума от 43,77 след м. 10.2018г. до м. 11.2019г.
Същите били предсрочно изискуеми, с оглед прекратяването на абонамента за
съответната мобилна услуга на осн. чл. 12, ал.2 от Общите условия към договора
за лизинг. От друга страна се
твърди, че ако към 05.10.2018г., когато е издадена крайна фактура № **********
вноските били предсрочно изискуеми, то към датата на сезиране на съда със
спора, падежът за заплащане на уговорените по погасителния план лизингови
вноски бил изтекъл.
Предвид всичко
изложено се иска да
бъде постановено решение, с което да се осъди Д.К.М., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 43,77 лв.
(четиридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от м. 10/2018 г. до м. 11/2018 г. по
Договор за лизинг от 21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite
Black, взето във връзка с мобилен номер 0897/495060 с абонатен номер *********.
Ответната
страна сочи на
неоснователност на заявената претенция поради недоказаност на същата.
Ето защо се иска отхвърлянето й в цялост.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото доказателства е, че на 21.12.2016г. (л. 20), страните сключили Договор за лизинг с предмет на същия мобилно устройство марка HUAWEI, модел P8
lite Black със сериен номер 863323030427837 на
обща стойност 335,57 лв., платима на 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на
14,59 лв. Изготвен в тази връзка бил и погасителен план, с посочен в същия краен
падеж на задължението за заплащане на лизингови вноски – 21.11.2018г.
Представени и приети като
доказателство по делото са и общите условия на оператора съответно към договора
за лизинг (л. 20 от делото) и такива за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги (л. 30 до 36 от делото).
Останалите събрани по делото доказателства касаят
установителната претенция, по която е налице формирана сила на пресъдено нещо и
не е предмет на настоящото обследване.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, касателно настоящата осъдителна претенция,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск
с правно основание чл. 342 ТЗ, вр. с
чл. 79 от ЗЗД.
Основателността на
претенцията предполага установяване на валидно възникнало между страните
облигационно отношение по процесния договор за лизинг, по който лизингодателят
е изправна страна като е предоставил на лизингополучателя процесното мобилно
устройство, а последният не е изпълнил задължението си по договора да заплати
дължимите се за ползването му лизингови вноски.
Предвид горното съдът
намира, че посочените предпоставки бяха установени в процеса. Така, представен
в кориците на делото е Договор за лизинг от 21.12.2016г., подписан от страните,
поради което се ползва и с обвързваща съда формална доказателствена сила
досежно авторството на направените волеизявления на контрагентите по него. Същият, с оглед същественото си съдържание, има правната
характеристика на договор за оперативен лизинг
по смисъла на чл. 342, ал. 1 ТЗ,
при който лизингодателят се задължава да предостави
за ползване вещ срещу възнаграждение. Ищецът е изправна страна по договора, тъй
като е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на лизинговата вещ - устройство HUAWEI модел P8 Lite Black, взето във връзка с мобилен
номер 0897/495060
за уговорения между страните период. Фактическото предаване на мобилното устройство не е спорно по
делото, а и е удостоверено с полагането на подпис от ответника в съответствие с
клаузата на чл. 4 от договора. В този смисъл, получаването на предметната
престация по договора за лизинг е породило
задължението за М. да заплаща дължимото се за ползването на устройството
възнаграждение под формата на лизингови
вноски в сроковете и размерите, уговорени
между страните.
Съгласно приетото между тях, ответната страна е следвало да
заплати обща лизингова цена в
размер на 335,57 лв. с вкл. 20 % ДДС, платима на 23 бр. месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 14,59 лв. с падеж на първата вноска – 21.01.2017г. и
падеж на последната такава – 21.01.2018г. При разпределената по иска
доказателствена тежест с Определение № 260101/14.09.2020г. е указано, че в
тежест на ответната страна е да установи положителния факт на погасяване на
лизинговите вноски, което същата не успя да стори. Напротив, гореизложеното обосновава изправност на
лизингополучателя по представения договор, доколкото същият е предал в държане
процесното мобилно устройство в годно за употреба съобразно предназначението му
състояние. Ето защо искът бе доказан в основанието си. Претенцията е за
заплащане на лизингови вноски за м. 10 и м. 11 на 2018г., т.е. за две лизингови
вноски, чийто общ размер е 29.18 лв.
Що се отнася до
претенцията за заплащане на сума в размер на 14,59 лв., представляваща
допълнителна сума за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ: съгласно
чл. 1, ал. 3 от процесния договор лизингополучателят има правото
да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като в
противен случай дължи връщането му в едномесечен срок от изтичане срока на
договора. При неизпълнение на това негово задължение дължи неустойка, респ.
допълнителна сума в размер на 14,59 лв. По делото не е спорно, че ответникът не
е върнал предоставените му за
ползване устройство в предвидения едномесечен срок след изтичане на крайния
срок на договора за лизинг. При това положение и доколкото няма данни да е сключен
изричен договор за изкупуване на лизинговата вещ, нито
ответникът да е заявил изрично и в уговорената писмена форма, че не желае да
закупи същата, приложение намира уговорената в чл. 1, ал. 3 от договора фикция за изкупуване. Съответно за ответника е възникнало и станало
изискуемо и задължението за заплащане на още
една допълнителна лизингова
вноска за придобиването
на устройството в размер на 14,59 лв.
Независимо от изложеното обаче, за
сочената сума искът следва да се отхвърли, доколкото съдът не е бил надлежно
сезиран с исковата молба за произнасяне по същия. Петитумът на исковата молба е
за заплащане на сумата от 43,77 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода от м. 10/2018 г. до м. 11/2018 г. по Договор за
лизинг от 21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite Black, взето във връзка с мобилен
номер 0897/495060 с абонатен номер *********. Тоест, претендира се заплащането
на две лизингови вноски – за м. 10
2018г. и м. 11 2018г., които съдът установи да са дължими, като сборът от двете
възлиза на сума от 29.18 лв. Допълнителната лизингова вноска, дължима на осн.
чл. 1, ал. 3 от процесния договор за
лизинг не е включена в предмета на делото (с оглед заявения петитум, а и
заявените с исковата молба фактически обстоятелства). Данни за дължимостта й са
наведени с молба - становище на л. 87 до 93 от делото, след изготвянето на доклада по чл.
146 от ГПК и обявяването му за окончателен в съдебно заседание на 28.10.2020
г., за което ищецът е бил надлежно призован, но е изпратил представител и не е
изразил писмено становище, но въвеждането на нови факти в производството по
посочения начин е недопустимо, поради което и не следва да се взема предвид,
още повече, че искането е за конкретен период – м. 10 и м. 11 2018 г.
По разноските: С оглед изхода от спора
при
настоящото му разглеждане разноски се дължат и на двете страни.
Така, ищцовото дружество е представило
доказателства за сторени в настоящото производство такива в общ размер на 755,00
лв. От тях съобразно уважената част от претенцията, на ищеца се следва сума от 166,10
лв. (искът е предявен за обща сума от 387,01 лв., като е уважен за сума от общо
85,14 лв. - 29.18 лв. при настоящото му разглеждане и 55,96 лв., присъдени с
Решение № 56/08.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 209 от 2021г. на КнОС или
основателна се явява 22% от заявената претенция).
Аналогично, на ищеца се следва сумата от 45.10
лв., представляваща сторени по ч.гр.д. № 1392/2019г. от описа на КРС разноски.
На ответника също се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, но данни за сторени
такива не са налични, поради което и не следва да му се присъждат.
В хода на производството ответникът
бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. В посочения
смисъл съдът се е произнесъл в съдебно заседание от 02.03.2022 г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на "Теленор България"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6
сумата в размер на 29.18 лв. (двадесет и девет
лева и осемнадесет стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода от м. 10/2018 г. до м. 11/2018 г. по Договор за лизинг от 21.12.2016 г.
за устройство HUAWEI модел P8 Lite Black, взето във връзка с мобилен
номер 0897/495060 с абонатен номер *********, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ тази
претенция до пълно претендирания размер от 43,77 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на "Теленор България" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер
166,10 лв. (сто шестдесет и шест
лева и десет стотинки), представляваща
сторени по настоящото дело разноски, както и сума в размер на 45,10 лв. (четиридесет и пет лева и
десет стотинки), представляваща сторени в производството по ч.гр.д. №
1392/2019г. от описа на КРС съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:_____________