РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 26 ноември 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 24 ноември 2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При
секретаря Бояна Костова, след като изслуша докладваното от съдията гр.д. 1905/19г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.439, ал.2 от ГПК.
Производство
по реда на чл.238 ГПК
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2011 год., по ч.гр.д. № 389/2011
год. на ЛРС срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист, с който бил осъден да
заплати на ****– 420,80 лв. Главница, 45,98 лв. Лихви и 125 лв. Разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2011г.
Твърди се още,
че с договор за цесия, която не била съобщавана на ищеца ****прехвърлило на ****вземането
си по изп.лист от 17.05.2011г., по ч.гр.д.389/11г. ЛРС.
Навеждат се
твърдения, че с молба от 2019г. И приложен към нея ИЛ от 17.05.2011г. по
ч.гр.д. 389/11г. ЛРС било образумаво изп.д.157782019г. на ****, въпреки, че са
изтекли повече от 5 г. И вземането на ответника било погасено по давност.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът му
дължи сумите по издадената заповед по
чл.410 ГПК по ч..гр.д. 1573/19г. ПРС.
Претендира и разноски по делото.
Ответника
редовно призован не се явява,не изразява
становище по иска, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответника
е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея. Същият в
срока по чл.131 ГПК, не е представил
отговор на исковата молба и не се представлява
в първото заседание по делото, не е направено искане за
разглеждането му в отсъствието на негов представител, указани са му последиците
от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в първото заседание
по делото, както и че е
налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените
доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата
на чл. 239, ал.
2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ответника
дължи плащане и на направените от ищцата разноски в този процес и по
заповедното производство, тъй като с поведението си е дал основание за него.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл.
239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ****, гр.
София , ЕИК ****, адрес: гр. София, ****, че ищеца И.Р.И.
с ЕГН ********** не дължи сумите по изпълнителен лист от 17.05.2011г. по
ч.гр.д. 389/11 г. На РС Лом, за събирането на които суми е образуванов изп.д.№
1577/19г. по описа на ****, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ****, гр.
София , ЕИК ****, да заплати на адв.Р.В.Б. сумата от
300 лв. Адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7,ал.2,т.1 от
Наредба №1/2004г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения..
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: