№ 74
гр. Ловеч , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20204310101235 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от
Министъра на правосъдието против С. Ж. А. за заплащане на сумата от 800,00
лв. – платено обезщетение на лица пострадали от престъпление и
обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че с присъда № 28/18.04.2018 г. по НОХД
№ 847/2018 по описа на Районен съд Ш., ответникът е признат за виновен за
това, че на 30.10.2017 г. в гр. Ш., в района на път гр. Ш. – с. Н., при условията
на продължавано престъпление, извършил полово сношение и действия по
полово удовлетворяване с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна
възраст, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл. 157,
ал. 3, вр. чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Посочва се, че въз основа на постъпила молба от 22.05.2018 г. от
пострадалия, чрез негов законен представител, за предоставяне на финансова
компенсация, с решение № 25/2018 г. е изплатено финансова компенсация в
размер на 800,00 лв. Твърди се, че компенсацията в размер на 800,00 лв. е
заплатена по банков път на 12.07.2018 г. Поради забава при заплащане на
платената финансова компенсация ищецът претендира от ответника
обезщетение за забава за периода 12.07.2018 г. до 14.08.2020 г. в размер на
1
170,00 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 800,00 лв. – платено финансова
компенсация в полза на пострадал от престъпление, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /14.08.2020 г./ до изплащането
й, 170,00 лв. – обезщетение за забава за периода 12.07.2018 г. до 14.08.2020 г.
и сторените разноски.
В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника
оспорва иска. Твърди, че финансовата компенсация е заплатена във връзка с
предоставена правна помощ на пострадалия, като същата е възложена за
заплащане на ответника с присъдата, с която той е признат за виновен.
Излагат се доводи, че не са налице основания за повторното й възлагане в
тежест на ответника.
По отношение на вземането за заплащане на обезщетение за забава в
отговора се заявява, че такова не се дължи, тъй като след заплащането на
компенсацията той не е поканен от ищеца да я заплати, основание за
изпадането му в забава.
В хода на делото ищецът не участва чрез свои представител и по
същество не изразява становище.
Ответникът участва в хода на производството чрез назначен му от съда
особен представител – адв. И. К., която по същество поддържа, изложените в
отговора съображения за неоснователност на исковете.
Съдът, като обсъди приетите по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните и техните
представители, приема за установено следното от фактическа страна:
С присъда № 28/18.04.2018 г., постановена по НОХД № 847/18 г. по
описа на Районен съд Ш., С. Ж. А. е признат за виновен за това, че на
30.10.2017 г. в гр. Ш., в района на път гр. Ш. – с. Н., при условията на
продължавано престъпление, извършил полово сношение и действия по
полово удовлетворяване с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна
възраст – Виктор Стоянов Боянов /роден на 08.01.2005 г./, като употребил за
2
това сила и заплашване – престъпление по чл. 157, ал. 3, вр. чл. 157, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, като го осъдил на четири години лишаване от свобода. С
присъдата Жеков е осъден да заплати на пострадалия чрез неговите родители
и законни представители сумата от 800,00 лв. – сторени разноски за
адвокатско възнаграждение. Присъдата е влязла в сила на 04.05.2018 г., за
което е направено отбелязване върху нея.
С решение № 25 от 2018 г. Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпление е разрешил предоставянето на
финансова компенсация в размер на 800,00 лв. на В. Б. С., с ЕГН ****, като
пострадал от престъпление. В решението е отразено, че помощта се
предоставя във връзка със сторени съдебни и деловодни разноски по уважен
граждански иск /л. 14 и 15 от делото/.
На 11.7.2018 г. Министерството на правосъдието е наредило на БНБ да
заплати по сметка на В. Б. С. в „УниКредит Булбанк” АД сумата от 800,00 лв.
с посочено основание за плащане – компенсация, решение № 25/2018 г.
В проведено на 15.04.2021 г. открито съдебно заседание особеният
представител на ответника не оспорва, че сметката на пострадалия В. Б. С. е
заверена със сумата от 800,00 лв., което е предмет на присъждане в
производството, като този факт е обявен за безспорен.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
Предявени са искове заплащане на изплатена финансова компенсация
на лице, пострадали от престъпление, с правна квалификация чл. 16 ЗПФКПП
и за заплащане на обезщетение за забава, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
С влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен за извършил
полово сношение и действия по полово удовлетворяване с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст и осъден, с наложено му наказание
лишаване от свобода. Престъплението, за което е осъден, попада в
предметния обхват на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗПФКПП.
С решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпление, въз основа на подадена молба от пострадалия,
3
чрез неговите родители и законни представители, с представени документи
към нея, е взето решение за изплащане на финансова компенсация. Предмет
на компенсация са сторени съдебно деловодни разноски, който са сред
посочените имуществени вреди, предмет на компенсация /арг. чл. 14, ал. 1, т.
3 ЗПФКПП/.
С платежно нареждане от 11.07.2018 г. Министерството на
правосъдието е наредило чрез БНБ да се плати в полза на пострадалия
финансова компенсация в размер от 800,00 лв. Средствата са постъпили по
сметката на пострадалия, като до размера на платената сума ищецът се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на
вредата.
В отговора особения представител на ответника е навел възражения за
неоснователност на претенцията по съображения, че срещу ответника ще има
издадени два титула за едно и също вземане. Съображенията не са споделят
от съда.
В разпоредбата на чл. 15 ЗПФКПП изчерпателно са посочени случаите,
в което не се предоставя финансова компенсация - пострадалият е бил осъден
за престъпление по чл. 3, ал. 3 през последните 5 години преди подаване на
молбата за финансова компенсация /т. 1/; деянието е било извършено в
състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или за негови ближни /т. 2/; деянието
е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана /т. 3/;
пострадалият е получил обезщетение по друг начин /т. 4/; пострадалият не е
уведомил компетентните органи за извършване на престъплението, освен ако
по уважителни причини не е могъл да направи това /т. 5/. Сочените основание
не са налице, с оглед на което ищецът е предложил изпълнение с основание и
е встъпил в правата на увреденото лице. С встъпването му той става
единствен титуляр на вземането, което е погасил в полза на пострадалия
вместо задълженото лице, поради което с уважаване на претенцията му няма
да се стигне до присъждането на едно и също вземане в полза на различни
лица.
С оглед на изложеното, искът се явява основателен до размер на сумата
4
от 800,00 лв. Върху сумата, призната като дължима, следва да се присъдят и
правоувеличаващи последици, съизмерими със законната лихва, начиная от
датата на подаване на исковата молба – 14.08.2020 г. до изплащане на
вземането.
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на обезщетение за
забава от датата на плащане на финансовата компенсация. Нормата на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД е приложима само по отношение на лицето, пострадало от
непозволено увреждане, като обезщетението, предвидено в нея има
компенсаторен характер. В конкретния случай, деликтът е само един от
елементите на фактическия състав, от който произтича вземането на ищеца.
Плащането е моментът, в който възниква вземането, но изискуемостта на
същото се определя по общите правила на 84, ал. 1 и 2 ЗЗД.
По делото ответникът е представляван от особен представител, на който
следва да се изплати възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения
депозит, за което се издаде РКО.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторени разноски. По делото
са сторени разноски в размер на 250,00 лв. /100,00 лв. държавна такса и
150,00 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника/. Ищецът е
представляван от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му
определя възнаграждение въз основа на наредба, издадена по ЗПрП, при
минимума – 100,00 лв. /съобразява се, че представителят на ищеца е
ангажирал писмени становища, не е участвал в откритото съдебно заседание,
като делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание/. Общият
размер на сторените разноски е 350,00 лв., от които, при изхода на спора, в
тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на 287,00 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, а и няма данни за сторени
такива, на което съдът да отговори.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 16 ЗПФКПП С. Ж. А., с ЕГН **********, с
5
постоянен и настоящ адрес: гр. Ш., ул. „С.” № 6, вх. 3, ет. 5, ап. 50 да заплати
на Министерството на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. “Славянска” № 1
сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/ - платена финансова компенсация в
полза на В. Б. С. – пострадал от престъпление, ведно със законната лихва от
14.08.2020 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ заявената от Министерството на правосъдието, с адрес: гр.
София, ул. “Славянска” № 1 против С. Ж. А., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. Ш., ул. „С.” № 6, вх. 3, ет. 5, ап. 50 претенция, с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 170,00 лв. /сто и
седемдесет лева/ - обезщетение за забава за периода 12.07.2018 г. до
14.08.2020 г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И. К. – особен представител на ответника С. Ж.
А., възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения депозит, за което се
издаде РКО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Ж. А., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Ш., ул. „С.” № 6, вх. 3, ет. 5, ап. 50 да заплати
на Министерството на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. “Славянска” № 1
сумата 287,00 лв. /двеста осемдесет и седем лева/ - сторени разноски според
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва от страните в 2–седмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6